Когато се гневим - това е ад.
Когато сме тъпи - това е ад.
Когато сме неблагодарни - това е ад.
Когато сме завистливи - това е ад.
Когато насилваме други хора - това е ад и за нас и за тях. Но още по-голям ад е, когато изпитваме удоволствие от това насилие. Кой нормален човек би изпълнявал длъжността надзирател в лагера в с. Скравена, по времето на социализма? Кой може да върши такава работа, освен онзи, който обича да убива други хора или да ги осакатява, да ги насилва, да получава енергия от страданията на другите?






Когато сме в синхрон с природата - това е рай. Когато се чувстваме като едно цяло със заобикалящата среда - това е рай. Когато можем да простим - това е рай. Когато потърсим силата в себе си и решаваме проблемите си, без да мрънкаме и да натоварваме останалите с тях - това е рай.



И сега нека да си зададем въпроса - извергът Газдов, дали би могъл да бъде по-малък изрод, ако беше правилно възпитан в една по-друга среда, ако майка му го беше обичала както една майка трябва да обича детето си, ако беше получил онези физически и духовни ласки, от които има нужда всяко дете, за да стане пълноценен човек?

След това, в процеса на израстването, ако беше възпитаван да не прави золуми и да не насилва други хора. Ако беше награждаван за добри дела и не му даваха шансове да извършва лоши дела!


Генетическа предизпозиция, плюс любов и добро възпитание от страна на родителите и обществена грижа, стимули и ограничения на лошите практики от страна на обществото - това е формулата за производство на свястни хора и свястно общество.

Дали ще създадем общество на ада или обратното, общество на баланса с природата и със самите себе си, зависи от всички нас - от всеки индивид поотделно, от семейството, от държавните институции и от обществото като цяло.