Нека се върнем към универсалността на банките като понятие.

От изложеното в предишните статии, аз не поставям под съмнение, дали банките да извършват всички тези основни функции - приемането на депозити, предоставянето на кредити и услугите, във връзка с разплащанията.

Поставям под съмнение тези операции, особено приемането на депозити и разплащанията, да се извършват предимно от банките. И ако при депозитите съществува все пак някаква гаранция до определена сума, как ще се процедира с парите, които са по разплащателните сметки на фирми и граждани с цел разплащане?

Това е въпросът ми. Още от първата статия може да се отбележи на къде отиват работите. Нямаме нужда нито от толкова много банки, нито от банки изобщо. Всичко е една измислица - една машина за правене на пари на наш гръб. Представете си колко много обществен ресурс отива, само за да се контролира една банка или цялата банкова система. И знайте, никога това няма да стане, защото самата система за контрол е порочна, като всяка една порочна централизирана система за контрол. Всичко е напавено, за да ни вземат парите и да се страхуваме. Докато съществуват банките в този вид и докато няма алтернатива от наша страна, примерно да извършваме безрисково разплащанията си помежду си, все такава ще бъде нашата участ - ДА СЕ СТРАХУВАМЕ ОТ ФАКТА, ЧЕ ВСЕКИ МОМЕНТ НЯКОЯ БАНКА ЩЕ РУХНЕ И ПАРИТЕ НИ ЩЕ ОТИДАТ ПО ДЯВОЛИТЕ.

ТОВА Е ИКОНОМИКА НА НЕСВОБОДАТА, ЗА КОЯТО ПИША И ГОВОРЯ ОТ ДЕСЕТИЛЕТИЯ. ЗАДЪЛЖАВАТ НИ ДА ПОЛЗВАМЕ БАНКИТЕ - ЧРЕЗ ЗАКОНОВИ И НЕЗАКОНОВИ МЕРКИ - ПРОСТО НЯМАШ ДРУГ ИЗБОР. А ПОЛЗВАШ ЛИ ГИ ТЕЗИ БАНКИ, НЯМА КАК ДА НЕ СЕ СТРАХУВАШ. СТРАХУВАШ ЛИ СИ - ГОТОВ СИ, ПОПАДНАЛ СИ В КЛЕТКАТА, В КОЯТО МАНИПУЛАТОРИТЕ ИСКАТ ДА ТЕ ВИДЯТ. ТОВА Е КРАЯТ. КРАЯТ НА СВОБОДАТА, НА ИКОНОМИКАТА, НА ЛИЧНОСТТА.