Ще се опитам да допълня "Теория на глупостта" на Еразмус, доколкото това е възможно и общоприето, тъй като става дума за един от великите мислители на късното средновековие.


Дебилност плюс отказ от мислене - огромен проблем за нашия народ.


Всеки ден чуваме и четем за различни случаи. В последните месеци е много актуална тема за неизплатените заплати, за некоректни работодатели и т.н. Днес даваха един репортаж от Чепеларе. Събрали се десетки хора, които протестират заради неизплатени заплати. Имало една строителна фирма, която била препродадена на някакъв неграмотен нещастник и работниците не можели да си получат неизплатени от месеци работни заплати.


Къде е ролята на държавата? Първо, тя е допуснала една фирма да смени собствеността си с такава леснота, че чак може да ни учуди. Допуснала е смяна на собственост, без новият собственик изрично да поеме задължението да погасява дълговете на предприятието и без ясни гаранции затова. Казвате, че самата покупка е акт на поемане на задълженията и ще бъдете прави. От юридическа гледна точка е така - след като купуваш нещо, трябва да си наясно, че купуваш не само активи, но и предприятието като цяло. Отделни частни предприемачи, ако това наистина могат да бъдат наречени предприемачи, защото за мен те по-скоро са си чисти измамници, продават свои фирми с натрупани задължения, било към частни фирми, държавата, общините или работниците, с ясното съзнание, че тези задължения, няма да могат да бъдат платени от новия собственик. Тук възниква и презумпцията за лична отговорност на купуващия. Но я си представете схема, в която купувачът е неграмотен циганин, който един лев данък не е платил на тази държава през живота си, а и няма нито намерение, нито възможност да плати нещо в бъдеще, а камо ли да плати неплатени заплати, да се издължи на кредиторите и т.н. Какво ще му направи държавата на неграмотния циганин? Какво ще му вземе?

Решението тук какво е? Да не може така лесно да се закрива фирма. Да бъдат представени солидни доказателства, че всички задължения са изплатени. Да има регистър на задълженията, които да обхващат не само дълговете към кредитните институции, а и дълговете изобщо. Да не може да се изповядва никаква сделка, без счетоводен и юридически одит, които да носят отговорност за поставените подписи, че фирмата вече може да бъде продадена на трето лице, тъй като е освободена от задължения. Ако има такъв регистър, всеки нотариус или съдия може да погледне, дали една фирма има задължения и какви са те. Така, както НАП може да ви каже какво дължите на държавата или на здравната каса, така и този регистър би следвало да може да каже, коя фирма какви задължения има и към кого, във всеки един момент от съществуването си. Какво толкова сложно има, не мога да разбера. Нотариусът изповядва сделката, на база на справка, която прави от собствения си компютър, в регистъра на задълженията. Всяко задължение, независимо от природата си може и трябва да бъде проследено като записване в сървърите на оторизирана от държавата институция.

Дотук говорихме за дебилността и отказа от мислене, от страна на лицата, които получават пари от бюджета, но не си вършат работата както трябва. Говорим за цялата тази плеяда от държавни служители, които като се започне от тези, които предлагат законите, до тези, които ги правят и прилагат, са всички вътре, в кюпа на безотговорността и неефективността.

Сега да поговорим за втората част от темата - тази за ОТГОВОРНОСТТА НА РАБОТНИКА И СЛУЖИТЕЛЯ.

Пост-комунистическата държава е устроена така, че да мултиплицира законово, по всякакъв начин корупция и безотговорност. Така е изгодно на другарията, подчинен на кремълската мафия.