http://news.bnt.bg/bg/a/boyan-petrov-se-zavrna-na-rodna-zemya-sled-kato-pokori-10-iya-si-osemkhilyadnik


Обичам планините. Толкова е свежо там. Въздухът е наситен с природни миризми. Вода, гори, причудливи форми, изваяни от природата през вековете. Зарежда с енергия. Чисти мислите и тялото. Хубаво, откъдето и да го погледнеш.


Но нека да се върнем към постиженията. Преди години засичах времето на придвижване от една хижа до друга. Колкото по-добри бяха постиженията, толкова повече се гордеех. Можех да премина десетки километри на ден. След време се запитах - какво от това? Какво спечели обществото от това, че вместо за един час, съм взел разстоянието между една хижа за 50 минути. Какъв е смисълът от всичко това.


Тези въпроси нахлуха в съзнанието ми, след като се информирах, че Боян Петров е изкачил своя десети 8 хилядник. Започвам да си задавам следните въпроси:

1. Тези експедиции кой ги финансира? Надявам се, това да не е за сметка на данъкоплатците;
2. Ако ги финансира някоя частна фирма, дали тези пари се приспадат от данъците?
3. Тези постижения, създават ли по-добри пътища в България, по-добри тротоари или изобщо тротоари, там, където няма такива? Създават ли паркове в градовете, детски градини, училища и всякаква друга материална база?
4. Какво значение има за обществото, дали някой ще пробяга 100 метра за 10 секунди или за 12 секунди? И защо за някакви си 2 секунди разлика, единият ще е по-богат от другия с един милион евро? Каква нова материалност или духовност струват тези 2 секунди. За миговете, секундите, часовете и дните, които пилеем, а някои от нас и за годините, които пилеем, какво са 2 секунди време, което ни е необходимо да изминем 100 метра?
5. Защо си измисляме герои? Какво значение има това, кой на колко метра можел да изплюе костилка от череша и колко сандвича можел да изяде в рамките на 3 минути?
6. Какво значение има това, че някой умеел по-добре от друг да прехвърля една празна топка от едната страна на игрището на другата и затова трябва обществото да му даде милиони евро за тези си "предимства" пред останалите обикновени хора?
7. Разбирам, общественото богатство да расте, ако тези спортисти печелят парите си извън България, а ги харчат тук. Тогава има някакъв смисъл от техните усилия, в полза на обществото, защото ще увеличават общественото богатство. Ако Бербатов печели пари на Острова или на друго място в света и ги харчи за да си купи имущество или да потребява храни, дрехи и други стоки в България, това увеличава общественото богатство. Влизат пари в страната. Но ако някой постигне някакви спортни резултати по света и следствие на това, българската държава, българският бюджет, тоест ние, данъкоплатците трябва да му платим за тези "успехи", какво всъщност получаваме в замяна, за парите, които даваме? Тези постижения са твърде спорни от гледна точка за приноса към обществото. Обществото няма да стане по-богато, ако някой може да хвърли някакъв камък на 50 метра или да изрита топката на 120 метра. Желанието за подражание, възхищение и богооприличаване е присъщо за хората. Нека всеки сам да прецени, на кого и колко да плати, за да бъде публика на тези хора. Но аз лично съм против това, да товарим бюджета за реализация на техните очаквания. 
8. Не трябва ли героите на нашето време да са тези, които умножават общественото богатство с ясни и точни параметри, а не тези които разпределят и преразпределят вече създаденото? Фирмата, която се занимава с хазарт, може и да внася данъци в бюджета, но приходите на тази фирма се осигуряват от тези, които първично създават брутния вътрешен продукт на тази страна. Не е ли логично, именно тези хора да пълнят страниците на вестниците, а не измислените герои, които разчитат на преразпределението на техните пари? Един певец или една певица може да изкарва добри пари и да плаща високи данъци на бюджета, но нейните пари и данъците, които внася, са продукт на вторични и третични разпределителни и преразпределителни отношения. Някой преди това е изкарал тези пари, за да даде част от тях на съответната певица, било да чуе как тя пее или било да я изчука срещу заплащане. Защо празносмисловата журналистика създава безсмислени образи на герои, от които няма съществена полза за обществото ни като цяло? Защото е празносмислена. Защото играе на тънката струна на човешките недостатъци, на човешката злоба, завист, на трагедията, на лошата новина...Тези хора СЪЗДАДОХА ОНАЗИ САМОВЪЗПРОИЗВЕЖДАЩА СЕ КЛАСА НА ХОРА, КОИТО ПОСТОЯННО НИ ТИКАТ В ЛИЦЕТО КАТО ПРИМЕРИ ЗА ПОДРАЖАНИЕ, ОПИСВАЙКИ С ПОДРОБНОСТИ ТЕХНИЯ ЖИВОТ, ОТ КОЙТО СЕ ИНТЕРЕСУВАТ НЕПОРАСНАЛИ ДЕЦА И ИЗКУФЕЛИ ПЕНСИОНЕРИ, ЗАСТИНАЛИ ПРЕД ТЕЛЕВИЗОРИТЕ И НАБЛЮДАВАЙКИ СВОИТЕ ИДОЛИ. КОЙ ЩЕ СЕ КЛАНЯ НА НЯКОЙ, КОЙТО Е ПРОИЗВЕЛ ТАЗИ ГОДИНА 40 ТОНА КРАСТАВИЦИ ЗА ПАЗАРА ИЛИ Е ПРИБРАЛ И ОБРАБОТИЛ 400 ТОНА ГРОЗДЕ. НЯКАК СИ НЕ Е ПРЕСТИЖНО, ХОРА, КОИТО РАБОТЯТ ЗДРАВО, ДА БЪДАТ ЗА ПРИМЕР НА ОБЩЕСТВОТО. ВИЖ ЛЕНТЯИТЕ И ПРЕЗНОДУМЦИТЕ ПОЛУЧАВАТ ЛЪВСКИЯ ПАЙ ОТ ТАКА СКЪПИТЕ МИНУТИ ПО ТЕЛЕВИЗИИТЕ. ТЕ ИМАТ ВРЕМЕ ДА СЕ ПОЯВЯВАТ ТАМ И ДА ГУБЯТ ВРЕМЕТО НА ПРОСТИЯ НАРОД, КОЙТО ВМЕСТО ДА СИ НАМЕРИ НЯКАКВА РАБОТА, ВИСИ ПРЕД ТЪПИЯ ТЕЛЕВИЗОР И МЕЧТАЕ ЗА НЕЩО, КОЕТО НИКОГА НЯМА ДА ИМА.

ГЕРОИТЕ, ГЕРОИТЕ НИ СА ФАЛШИВИ. АМИ ТО КАКВО ОЧАКВАТЕ ОТ ФАЛШИВИТЕ ЗРИТЕЛИ, ОСВЕН ФАЛШИВИ ГЕРОИ.