Правата за собственост.


Отношението към общественото имущество.


Дали фирмите, които изпълняват общетвени поръчки по облагородяване или създаване на обществено имущество, се отнасят към това свое дело така, както биха се отнесли към собственото имущество? На всички ни е ясно, че това не се случва. Всеки гледа да вземе парите и да бяга. Да вземе колкото се може повече и да свърши колкото се може по-малко работа. Колкото е по-голяма разликата, толкова е по-доволен предприемачък, пък и отделният служител и работник. Важното е да се прецака другия. А как става прецакването? Именно като се НАДХВЪРЛЯТ ОНЕЗИ ДОПУСТИМИ РАЗМЕРИ НА РАЗТВАРЯНЕ НА НОЖИЦАТА НА ИКОНОМИЧЕСКАТА СПРАВЕДЛИВОСТ, ОБУСЛОВЕНА ОТ СЪСТЕЗАТЕЛНОТО НАЧАЛО, НАЛОЖЕНО ОТ ПАЗАРА.


Много пъти, излизайки навън, на улицата, сме се възмущавали от гледката на имущество, по което някой "си е оставил ръцете". Особено това важи за инфраструктурата, за нашите домове и околни пространства, изобщо за подземната и надземната инфраструктура. Даже мога да стигна и по-далеко, като кажа, че е изключително рядко явление, НЯКОЙ ДА СИ СВЪРШИ РАБОТАТА ТАКА, ЧЕ ДА НЯМА СЪЩНОСТНИ И ВИДИМИ ЗАБЕЛЕЖКИ ПО НЕЯ. Защо се получава това претупване? Дали е следствие на лошо, недобро или никакво възпитание на самия човек от раждането, та чак до смъртта му, когато този човек съществува и работи, като част от голямата обществена машина, съставена от милиони други същества като него и където лошо свършената работа на всеки отделен човек, деградира цялостния резултат на представяне на цялото общество или е следствие на нещо друго, аз не се наемам категорично да определя. Наличието на толкова много КОНТРОЛНИ МЕХАНИЗМИ, и фактът ЧЕ ТЕ НЕ РАБОТЯТ е доказателство затова, че ако в самия човек няма обработена система за ценностни възприятия, която да го кара да си свърши добре работата, независимо от контролния механизъм, никакви контролни механизми, НЯМА ДА ГО НАКАРАТ ДА СИ СВЪРШИ РАБОТАТА КАКТО ТРЯБВА. А когато тази зараза  Е ПЛЪЗНАЛА В ЦЯЛОТО НИ ОБЩЕСТВО, ТОГАВА СЕ ВИЖДА ОНОВА, КОЕТО ВИЖДАМЕ СЕГА - заобиколени сме от некачествена околна среда, създадена от обществото - НИТО ЖИЛИЩАТА НИ СА КАКТО ТРЯБВА, НИТО ТРОТОАРИТЕ, НИТО УЛИЦИТЕ, НИТО ПОДЗЕМНАТА ИНФРАСТРУКТУРА, НИТО ДЕТСКИТЕ ГРАДИНИ И УЧИЛИЩАТА, НИТО БОЛНИЦИТЕ, НИТО ЗАВОДИТЕ, ОФИСИТЕ И Т.Н. Разбира се, че има изключения и те не са толкова малко, но на фона на общата грозотия, те се губят в морето от претупана работа.


Има немалко случаи, когато сме свидетели на лошо отношение на отделни индивиди към собственото си имущество. Просто така са устроени. Да са разсипници. Тези хора са почти непоправими. Някои от тях имат плюсове, които лесно могат да бъдат "компенсирани" с минусите, които носят, показват и проявяват навсякъде. Но да предположим, че те не са преобладаващата част от обществото, иначе същото това общество нямаше да съществува - щеше да се самоунищожи веднага.

Преди столетия, човек е работил, предимно заради страха. Особено това важи за системата на робовладението. Робът е работил заради страха, че може да бъде насилен или убит от собственика, ако не хареса работата му. В съвременното общество, не би трябвало да е така. Никой никого не убива за несвършена работа. Но страхът и заплахата действат в някои случаи. Ще ви дам няколко примера:

1. Преди години правех ремонт на един малък апартамент, в който трябваше да живеем след това аз и семейството ми. Направих среща с майстор и се разбрахме за работата, която трябва да се свърши и за парите, които трябва да платя за нея. Започна работа, но усещам, че трябва да стоя над главата му и да го гледам в ръцете, за да свърши нещо, без да е необходимо след това да го поправя. Само веднъж го изтървах от поглед и какво направи - сложи едни плочки на перваза на единия прозорец така, че цялата грозотия, следствие на неправилното поставяне си личеше - плочките поставени без да са спазени никакви пропорции - криви и явно си личи, че мърлящината в работата е взела съществен превес над качеството. Наложи се втори път да ги прави и ги направи много добре, не мога да си кривя душата. Питам го тогава:"Защо беше необходимо да си губим времето взаимно и вместо всеки от нас да изкара допълнително пари, той трябваше да си поправя глупавия строеж, а аз в същото време трябваше да вися пак над главата му, вместо да свърша нещо подобно?" Човекът осъзнаваше глупостта на ситуацията и ми отговори просто с едно:"А де".
2. Втори случай - наемам втори, който да ми направи едни 4 квадрата плочки на стена в гаража и го гледам, работи със замах. Докато се усетя, само в рамките на един час, той ги налепи. Аз правех нещо друго наоколо. Вика ме той и ми казва, че е готов. Гледам - криво са поставени. Искам от него да ми даде отвес или голям ъгъл, да проверя нещото, в което се съмнявам, а той ми казва, ЧЕ НЯМА НИТО ОТВЕС, НИТО ЪГЪЛ. Тогава му казвам: "Бе да еба майка ти проста, тъпунгер с тъпунгер, КАКЪВ МАЙСТОР СИ ЗА ПОСТАВЯНЕ НА ПЛОЧКИ, КАК ПОСТАВЯШ ПЛОЧКИ, БЕЗ ДА ИМАШ НИВОМЕР, ОТВЕС ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ОТКЛОНЕНИЯТА НА СТЕНА ИЛИ ЪГЪЛ? КАК ЗА БОГА ПРОВЕРЯВАШ ДАЛИ СТЕНАТА ТИ "ВИСИ"? Ей така, вика, на око. Но нали гледаш, че си направил стената крива? Не, казва, не е крива. С какви очи гледаш бе сине майчин? Явно се гледа, че е крива. Отивам, вземам отвес и му доказвам, че е крива, а той казва:"Е, не е много крива". След такова изказване, го хванах за врата и му бих един шут в задника. Разбира се, казах му повече да не го виждам и го изгоних.

Та това са случаите, когато действа страхът, за да накараш някой да си свърши работата. Интересното е, че никога НЕ СЪМ ПРАВИЛ ПРОБЛЕМ ЗА ПАРИ И КОЛКОТО СА ИСКАЛИ, ТОЛКОВА СЪМ ДАВАЛ, САМО И САМО ДА ГО НАПРАВЯТ КАКТО СЕ КАЗВА, КАТО ХОРАТА. НО НЕ БИ.

И никога не съм стигал до крайности в исканията си. Знам, че перфектно не може да стане и съм готов на компромиси - поне да няма видими отклонения, които дразнят. Да го "излъжат" така да се каже, съобразно обстановката. Поне да се постараят да покажат най-добрите си качества като майстори.
Та дотук говорих за страха от насилието, когато някой получава шамари за недобра свършена работа или поне поток от ругатни, от страна на недоволни инвеститори.
НЕКА ДА ГОВОРИМ СЕГА ЗА СТРАХЪТ ОТ ОБЩЕСТВЕНО ОТХВЪРЛЯНЕ.

Защо на майсторите например, не им пука, че са ги изгонили от един обект? Защото отиват на друг обект, защото от друга страна, няма мераклии за работа и така животът си върви, заобиколени от несъвършенства и компромиси.

В света в който живеем, има всички възможности да се изгради информационна система, която да ни даде сведение за свършената работа на всеки един член на обществото, по отношение на качеството. Оценката ще бъде обективна и ще бъде дадена от всеки един член на обществото, който има допир с друг член на обществото.

Когато направим нещо в жилището си, то засяга само нас, освен ако не го направим така, че да пострада общото имущество - общи части. У дома можем да правим каквото си искаме. Да боядисваме както искаме и с каквато боя искаме. Да сложим каквито си искаме плочки в банята или да купуваме каквито си искаме мебели и да ги разместваме както си искаме и т.н.

Когато обаче работим на обществен строеж, няма как да го правим както си искаме - там трябва да го правим така, както е описано в плана. За да се отпуснат обществени средства, трябва да има предварително план, проект, след това да е минал търг за изпълнител, и т.н. и т.н. След това се строи, надзирава се от строителния надзор, приемателна комисия, акт не знам си кой си и накрая се плаща. Знаем, че цялата система тук е компрометирана, поради корупция и липса на обществен контрол. Какво предлагам.


Давам ви пример с едно обществено имущество. Това е "Витошка" в София. Улицата беше направена пешеходна зона. Бяха сложени плочки, но още от самото начало се виждаше, че те са некачествено сложени, не са подредени правилно, пък и материал отдолу липсваше, така, както трябва. Имаше много публикации писани по този въпрос. За каква информационна система в случая говоря?


Представете си, че вие констатирате определен проблем с обществено имущество. Примерно на ул. "Витошка" в София. Трябва да можете лесно да намерите този проект в информационната система и да се осведомите за всички подробности, свързани с него - обем на свършена работа, кой е възложител, на основа на какво решение, кой е подписал възлагателното писмо, кой е извършил работата - коя фирма, кои са собствениците, ръководителите, че даже и кой е поставил въпросните плочки. И там да се види, че работата е извършена от фирма "Гледай си работата", собственост на "Крадливко", управлявана от "Бездарко", а работниците, които са сложили плочките са Иван и Хасан. Надзорът на строителството е направен от фирма "Затвори очи и ме слушай", собственост на ......и т.н. и т.н.

Ние, гражданите, можем да поставим своите оценки за този проект, точно върху обозначения, свързани с него, а информационната система да намери и да кумулира нашите оценки за всички проекти, в които въпросните фирми, собственици, управители и строители са извършили. И когато дойде време същите тези фирми, собственици, управители и лицата Иван и Хасан, да кандидатстват за обществени пари, просто да си получат заслуженото - да не бъдат допускани това да се случи или да бъдат класирани на по-задни места, в зависимост от оценките на другите участници.

Нека тази информационна система да ни каже и какви санкции са наложени на всички тези лица, кой от общината се е погрижил тези санкции да влязат в сила, какъв е размерът, платени ли са, какъв е процентът им спрямо общата свършена работа и т.н. и т.н.


Често ходим на село. Още от самото начало на селото, та чак до центъра, отстрани на пътя са се изправили хубави дървета - борове. Всеки път, жена ми казва с гордост: ТЕЗИ ДЪРВЕТА ГИ Е САДИЛ ДЯДО МИ. И има право да се гордее.


ДАЛИ ЩЕ ДОЖИВЕЕМ ДО ДЕНЯ, В КОЙТО, СОБСТВЕНИКЪТ НА ФИРМАТА, УПРАВИТЕЛЯТ НА ФИРМАТА, НАДЗОРНИКЪТ НА СТРОЕЖА И ИВАН И ХАСАН, МИНАВАЙКИ ПО "ВИТОШКА" ЩЕ КАЖАТ - ТАЗИ УЛИЦА, НИЕ Я РЕМОНТИРАХМЕ. ТАЗИ МАГИСТРАЛА, НИЕ Я НАПРАВИХМЕ. ТОЗИ МОСТ НИЕ ГО НАПРАВИХМЕ. ТОЗИ КАНАЛ НИЕ ГО НАПРАВИХМЕ.


 Ако цялото общество стимулира добрите практики и наказва лошите, това може и да се случи. От нас зависи.