Трябва ли да напътстваме непълнолетните и престарелите хора? За първите няма спор - докато не станат пълнолетни, родителите носят отговорност за делата им, въпреки че от правна гледна точка не е точно така. Ако някой непълнолетен утрепе някой човек, той понася наказание, макар и твърде меко, в сравнение с това, ако е пълнолетен. В този случай родителят не отива в затвора. Не бива да бъркаме моралната отговорност и наказателната, според законодателството.


Ето ви конкретен случай. Стари хора. Наближават 80-те. Започват да се виждат регенеративните процеси в работата на мозъка и то ясно. Нелогически разсъждения. Втълпяване на несъществуващи факти. 


Знае се от всички, че въздухът, водата и храната са основните енергийни източници за човешкото тяло. С възрастта обаче, дисциплината в това отношение се влошава, а би трябвало да е точно обратното. Както обикновено, ние, съвременните хора, с много малко изключения, ядем, пием и правим какви ли не глупости, за да загубим здравето си и само големи сътресения понякога ни карат да се откажем от пушенето на тютюн, пиенето на алкохол, дрогирането или прекаляването с храни. Тогава е логично, с възрастта човек да поумнява, образно казано, натрупвайки достатъчно жизнен опит, че поне в последния си стадий от живота, да не прави глупости. Да, ама не. Моите наблюдения показват, че именно децата и възрастните хора в пределна възраст, са най-непоследователни в спазване на принципите на здравословното хранене, а особено за възрастните, където съпротивителние сили на организма са чувствително намалели, тези грешки струват скъпо и прескъпо и често се заплащат с цената на живота.


Конкретен пример. Човек с кръвна група 0, с пита излишък според ведите и един куп преминали болести и оперативни намеси. Наближава 80-те години. Купува си и яде баници. Груба грешка - глутен, в съчетание с 0 кръвна група е доста бърз начин да приключиш преждевременно живота си, особено когато си стар. Въпросът ми е - като се знае, че това е един от основните причинители на болест за този човек, трябва ли със сила да се ограничи консумацията на такива продукти, разбирайки, че това означава ограничаване и то съзнателно на свободата на един човек, ЗА ДА МОЖЕШ ДА ГО ПРЕДПАЗИШ ОТ САМИЯ НЕГО. И каква е целта на живота - той да умре, живеейки нещастен още няколко години или да умре щастлив, поглъщайки поредното парче баница, която организмът му няма да може да смели.

Труден въпрос, нали?