Водим разговор с мой приятел. Той разправя за негова позната от село Извор, от района на Радомир. Тя му казала, че било миньорско семейство при социализма и изкарвали по един куп пари. Правели абитурентска вече и канели цялото село на гости. Изяли един вол и един куп други работи. За пиенето да не говорим. Направили сватба, похарчили 5000 лева за булчинска рокля, която е била облечена само веднъж. За какво е всичко това?


Сега, години след тази разсипия, пенсиите не стигат. Пари няма. Ами как искате да има пари, като ги пилеете!!!


Спомням си детството и юношеството си. Утрепахме се от работа и изкарвахме много пари. Но тъй като нямаше какво да се купи с тях, родителите ми го удариха на харчене за ядене, пиене и черпене на един куп хора. Единият си отиде от този свят, като по сметката му нямаше нищо. Като изключим един апартамент, купен при социализма, с абонамент и уреждане по линията на администрацията, нищо друго не е останало. Каквото изчука - изпука.

Когато направих собствено семейство, си казах, че повече така не може. Тази съсипия доникъде не води, още повече, че намалява качеството на живота. Тъпчеш се с храна и напитки, убиваш се от работа, а накрая разчиташ на мизерна държавна пенсия. Финансова култура нямаме ние българите. То каква култура имаме, ама финансова - никаква. Говоря за масата, за народа. Пенсионери плащат стотици левове сметка за ток, плащат парно, отоплявайки голям апартамент, а вътре живеят двама души, харчат за вода толкова, все едно гледат няколко малки деца и перат всяка вечер...Мога да изброявам още и още.


Българинът харчи много пари за храна. Процентът достига до половината от разходите на семейство. Това е невероятно. В същото време сме една от затлъстелите нации, следствие на прекомерната консумация на храни и напитки. Противоречие наистина - хем сме бедни по европейските критерии, хем и пълним тоалетната с ненужни отпадъци, създаваме екологични и здравни проблеми и всякакви други проблеми. И това е, защото нямаме финансова култура, така, както нямаме хранителна култура, така, както нямаме култура на общуване един с друг, така, както нямама здравна култура, така както нямама политическа култура, така, както нямаме образователна култура, така, както нямаме култура, която да ни помогне да се видим като икономически същества след 20-30 и 40 години.

Ако семейството ни е неподготвено, да ни възпита и да ни даде тези "култури", къде е държавата? Защо тези неща не се учат в детските градини, в училите, в университетите?

Тва обосновава автора.
"фактите" му са криво огледало.
А убеждението колко сме долни българите, НЕ Е ОРИГИНАЛНО. От четвърт век това ни внушава ПРОПАГАНДАТА. Не знае авторът, че тая пропаганда се управлява ОТВЪН.

Важното е усилията да са в правилната посока - възпитание в семейството и на семейството. След това възпитание в детските ясли, градини, училища, университети. Програма за обучение. Простичко е. Ако го има в Япония и в Корея, защо да го няма и у нас. Малко политическа воля е нужна. Благодаря за коментара.