Знаете ли  в коя класация сме на дъното?

ПО НЕЗАДОВОЛСТВО ОТ КАЧЕСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО. Едва 47 % от анкетираните софиянци са доволни. На другия полюс са жителите на Дъблин, столицата на Ирландия. Там 99% от жителите са доволни от образованието, което се предлага в града.


КОГАТО ПРАВИТЕЛСТВОТО ПРЕДЛОЖИ УВЕЛИЧЕНИЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ, ТРЯБВА ДА СМЕ НАЯСНО, КАКВО ЩЕ ПОЛУЧИМ В ЗАМЯНА. САМО СОЦИАЛИСТИТЕ ДАВАТ НЕЩО ЗА НИЩО И ВИЖДАТЕ КАКЪВ Е РЕЗУЛТАТЪТ. МОЖЕ БИ ГО ДАВАТ, ЗАЩОТО НЕ Е ТЯХНО, А ЧУЖДОТО ЛЕСНО СЕ ДАВА.

Образованието е същата работа като здравеопазването. Изливат се пари и толкова. Същото е навсякъде, където държавата се е намесила. Няма сметка, няма прецизност. ВСЕКИ МИСЛИ, КАК ДА СЕ ДОКОПА ДО ПАРИТЕ, А КАКВО ДАВА НАСРЕЩА - МНОГО ВАЖНО. ТОВА Е ДЪРЖАВНОТО. ТОВА Е НИВОТО НА ДЪРЖАВНИТЕ УСЛУГИ. НИКАКВО. И СЛЕД ТОВА ЗАЩО ОБРАЗОВАНИЕТО НЕ БИЛО КАЧЕСТВЕНО. Ами аз не си спомням при кое увеличение на заплатиет на училители, се иска нещо от тях. Само за пари се говори, а продуктът, който те предлагат е пълен боклук, с малки изключения. Говоря за цялата система, а не за отделни нейни позитивни елементи. Отрицателното в системата на образованието е повече от позитивното. Оценката го доказва. София и Букурещ са двете столици, на които гражданите дават повече негативна оценка за качеството на образованието, отколкото положителна.


Много сме зле откъм показателя фини прахови частици. Два пъти по-висок е от средния за европейските столици и почти 4 пъти по-висок от най-добрия град в това отношение - Рейкявик. Близо до нас е Атина.


Гражданите на Букурещ и София са най-недоволни от нивото на шума в града. Едва 31% от жителите на Букурещ са доволни от нивото на шума в града, а за София този показател е 36%. За жителите на Дъблин този показател е 82%.

Добре би било Валери Симеонов да бъде подкрепен в това му начинание, защото самите данни показват, че по-скоро сме недоволни от шума в града и е необходимо да се вземат мерки.
Преди няколко отидох до Бояна към 14,30 часа. Отсреща съседа яко реже дървета с бензинопила, а отзад, през три къщи, някой е пуснал циркуляра и той реже дървето. Подготвят се за зимата, когато аз се изнасям от квартала, защото не може да се диша от пушека, който богатите боянци произвеждат и тровят всичко наоколо, използвайки печки от средата на миналия век и горейки всичко, каквото им попадне в ръцете. Няма 14 часа, няма неделя. Цвичят тези уреди и това е. То няма малки деца, за какво да пазиш шум. Карай, да върви. 

А където има малки деца, родителите им ги мързи да ги закарат в гората, в парка или на стадиона и те тичат ли тичат в апартамента и поемат негативната емоция и проклятията на тези, които са потърпевши, защото са имали нещастието да живеят на долните етажи на кооперациите или на блока. Два такива случаи имах досега. Сега ги редуцирах до един. 

Сега е 22,30 часа. Направо подскочих. Някой си прави фойерверки наблизо в квартала. Невероятен тътен. Празнуват нещо хората. Защо обаче празнуването го разбират като вдигане на шум. Алармите на колите пищят навън. Нали щяха да забраняват да се вдига шум след 22 часа? То и да забранят, кой ще спазва наредбите. На кого да се оплачеш, ако има такова нещо. На телефон 112, който е в Бургас и ако имаш късмет ще ти изпратят едно момче, родено в Стражица, живеещо в кв. Обеля, на другия край на София, напълно дезинтересирано и отегчено от службата си и чакай той да ти реши проблема.
Та толкова за шума. Решавам проблема с тапи за уши. Ей, онова чудо отгоре, няма да заспи, ей!