Мой приятел ми разказа следната случка. Пътуват с кола към Кюстендил и преди града има село. В селото живее семейство - американка и българин. Направили са хубава къща и имат голям двор.

Та американката е казала това, което е записано в заглавието. "Вие не си давате сметка на каква райска земя живеете". Не иска да се връща в Америка.


Интересно, нали?

Поздравления!
Всяка добра дума за България е ценна в тия българохулни времена.

Само че по какъв глупав начин се самоубиваме като нация!!! Не изискваме достатъчно нито от себе си, нито от правителството. Мърморим и недоволстваме, без да погледнем себе си, собственото си излъчване...Визирам не само по-голямата част от народа ни. ВИЗИРАМ И СЕБЕ СИ. ТРЪГНАЛ СЪМ ДА КРИТИКУВАМ, БЕЗ ПРЕДИ ТОВА ДА СЪМ НАПРАВИЛ ВСИЧКО ОНОВА, КОЕТО ЗАВИСИ ОТ МЕН, ЗА ДА ПРОМЕНЯ КАКТО СОБСТВЕНИЯ СИ ЖИВОТ, ТАКА И ЖИВОТА НА ОБЩЕСТВОТО, ЗАЩОТО АКО ПРОМЕНЯ СОБСТВЕНИЯ СИ ЖИВОТ, ЩЕ СЪМ ПРОМЕНИЛ И ЖИВОТА НА ОБЩЕСТВОТО. Перифраза на известната приказка на Ганди: Започни промяната от себе си. Не можем да променим съществено обществото, ако не променим първо себе си. Каква земя имаме само! Каква вода! Какви хубави, прекрасни гори! МОЛЯ СЕ САМО, ДА СПРЕМ ДА СЕ САМОПРЕЦАКВАМЕ. Благодаря за коментара.