Преди да продължим за изборите на хора, нека още малко да поговорим за изборите на вещи, стоки и т.н.

Наблюдавам реакцията на хората, когато влязат в супермаркет. Всеки е различен сам по себе си, но има нещо, което е обединяващо. ИЗБОРИТЕ ТАМ СЕ ПРАВЯТ НЕ НА ОСНОВАТА НА СЪДЪРЖАНИЕТО, А НА ОСНОВАТА НА ФОРМАТА. Говоря преобдаващо, а не за конкретния случай.

Всеки опит да заговориш някой на тема съдържание, се посреща с неприязън, дори и да го направиш любезно. Влизаш в личното пространство. И това също е избор. ЧОВЕК Е НАПРАВЕН ТАКА, ЧЕ ИСКА ДА ГО ИЗЛЪЖЕШ, ЗА ДА БЪДЕШ ДОПУСНАТ ДО НЕГО. Такава е човешката природа, която както казахме е различна от природната природа. Човекът не е като хиената, която трябва да направи избор на живот и смърт, преди да посегне на плячката на лъва. Човекът не прави избор на живот и смърт в ежедневния си живот или поне този избор е в много по-голяма степен защитен от различни защитни съоръжения, направени от самия човек, за да минимизира рисковете, идващи от околната среда и природата. Можем например да се доближим до 2 см. до лъва, като знаем, че от тази среща няма да пострадаме физически, защото сме направили такава преграда, която да ни предпази от него.

Да се върнем към избора в супермаркетите. Наблюденията ми са, че изборите там се правят МАШИНАЛНО. Или нещо друго - НАПРАВЛЯВАНО. Или и двете заедно - МАШИНАЛНО-НАПРАВЛЯВАНО или НАПРАВЛЯВАНО - МАШИНАЛНО.


Влизаш, вземаш и излизаш. Като че ли става дума за кърпа за ръце или нож за рязане на хляб, макар че и при тези избори трябва да се внимава много. Но дори и да сгрешиш с кърпата за ръце, грешката няма да е толкова голяма, отколкото, когато сгрешиш с онова нещо, което вкарваш в организма си, с цел неговото физическо оцеляване.


Нито се четат етикетите, нито пък някой им вярва. В какъв свят живеем? В свят на непукизъм, тъпотия, недоверие и в същото време - в свят на СЪМНЕНИЕ. ДАЛИ СЕ ОПИТВАМЕ ПОНЕ ДА ПРОВЕРИМ ПРАВИЛНОСТТА НА НАШИТЕ ЕЖЕДНЕВНИ ИЗБОРИ, ДА ПОПИТАМЕ НЯКОЙ ЗА МНЕНИЕ? РЯДКО, ДА НЕ КАЖА - НИКАК. ПРОСТО НЕ НИ ПУКА. За нас самите, разбира се. Иначе много ни пука за колите ни, за дрехите ни, за обувките ни, за шапката и чантата, за това кой какво казал за нас, какви думи използвал и т.н. и т.
Следваща статия.

Това е най-лесното, ако не сме забравили кои сме, защо сме, какво правим и защо още ни търпят. Не управниците.
Те ни правят и т.н. 17-ти кадър в рекламите и вс. др. предавания, та като влезем в магазина, или друго тяхно учреждение, да правим каквото им е угодно.
Кратко. Ако е неясно, ще наредя още буквички..