Организацията на здравеопазването в България е наистина пълна бъркотия. Не знам, какви си ги говорят оторизираните лица в министерството на здравеопазването, здравната каса, лекарския съюз, пациентските организации и здравната комисия в парламента, но има наистина въпроси, които трябва да стоят на дневен и ако искате - на нощен ред, да бъдат поставени постоянно, докато не намерят решение. Например:

1. Казват, че българските лекари напускали страната и отивали да работят в чужбина - преди всичко в Германия и Британия. Защо напускат български лекари? Ако е проблемът в парите, дайте им пари. Ако е проблемът в организацията на здравеопазването - ами подобрете я, нали затова получавате заплати. Тук обаче възниква един много интересен въпрос: КОЛКО ЛЕКАРИ СА НАПУСНАЛИ СТРАНАТА И КОЛКО ОТ ТЯХ СА ЗЪБОЛЕКАРИ? Спорез СЗО, България има едно от най-високите нива на наситеност от зъболекари. ЗАЩО ТЕ НЕ НАПУСКАТ СТРАНАТА? Възможно ли е тяхната организация на предлагане на здравна помощ да бъде следвана от цялата система?
2. А каква е системата на работа на зъболекарите? Простичко казано, ако нямаш пари, ходи без зъби - просто, ясно и логично. Нека и да се върнем малко по-назад - към причините, защо имаме толкова много повредени зъби. Като се абстрахираме от генетическите предизпозиции, които без съмнение са важен фактор, какво ще кажете за нашата орална хигиена? Състоянието на зъбите не е добро, заради общото недобро състояние на организма на българина. Зъбите са част от този организъм и те не могат да бъдат здрави, ако не се грижим както за тях, така и за целия организъм като цяло. Дали го правим? Разбира се, че не го правим. Тоест, ние, пациентите, сме виновни в голяма степен за състоянието на нашите зъби, заради генетическите предизпозиции, които носим в себе си и заради това, че имаме лоша хигиена на тялото и зъбите си. Като резултат на всичко това - вадим пари и плащаме, ако искаме да имаме зъби. Ако не намерим пари, ходим без зъби. Не е възможно българските мъже да живеят здравословно и да умират на 71 години!!! И да имат здрави зъби, което е слествие на здравословния начин на живот. 
3. Ако обаче възприемем подхода, че няма да променим начина си на живот и ще живеем неприродносъобразно, а когато стане необходимо да си правим зъбите, ще извадим пари, защото няма как да ходим на среща или на улицата с изпопадали зъби, защото лицето на човека и зъбите са като негова витрина, тогава трябва да извадим пари и да плащаме и за другите неща, които се случват с нас и ЗАРАДИ НАС. И тогава разбираме, че парите за здравеопазване не стигат. Тогава разбираме, че ние НЕ ДАВАМЕ ПАРИ ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ, ЗАЩОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ОЗНАЧАВА ПРЕДИМНО ПРОФИЛАКТИКА И ПРИРОДОСЪОБРАЗЕН НАЧИН НА ЖИВОТ, КОИТО ДА НИ СПЕСТЯТ ОПЕРАТИВНАТА НАМЕСА, А ДАВАМЕ ПАРИ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ НЕПРИРОДНОСЪОБРАЗНИЯ НИ НАЧИН НА ЖИВОТ. В ТАКИВА СЛУЧАЙ ОЩЕ 10 МИЛИАРДА ДА ИМ ДАДЕМ НА ДОКТОРИТЕ, ОЩЕ 20 МИЛИАРДА ДА ИМ ДАДЕМ, ПАК НЯМА ДА НИ СТИГНАТ. Ето ви един показателен пример за сравнение: Нека да си представим, че имаме автомобил. Имаме две възможности. Първата е да го поддържаме така, както трябва и да го пазим, колкото е възможно повече. Втората възможност е, дори и да не му сменяме маслото, с надеждата, че ще го продадем в най-скоро време, като НАТРЕСЕМ проблема на някой по-глупав от нас. Ако обаче имаме дългосрочни намерения, този автомобил може да издържи и 1 000 000 километра, а може да го счупим и на 10 000 километра. От нас зависи. Същото е и със здравето. Ако искаме, можем да направим така, че да съсипем организма си и за 10 години, а можем и да създадем условия, да доживеем без съществени заболявания и до над средностатистическите за българина величини;
4. Как да си отговорим на въпроса, защо Българие е на челни позиции в ЕС по брой на болнични легла, докато по качество на здравеопазването сме на последно място в Съюза? Това е същото като при МВР - полицаи колкото си искаш, ама сигурност - йок. Съдиите са най-високо платените от обществото служители, ама нито бързина на процеса, а за усещането за справедливост, да не говорим;.
5. И накрая да обобщим: Ако българските лекари работеха на принципа на българските зъболекари, със сигурност обществените фондове щяха да са по-малко натоварени, а всеки един гражданин щеше да бъде значително по-отговорен за здравния си статус, отколкото е сега, защото ще се наложи да бръкне дълбоко в джоба си, за да ИЗЛЕКУВА ОНОВА, КОЕТО САМ СИ Е ПРИЧИНИЛ ЗАРАДИ НЕЗНАНИЕ И НЕПРИРОДЕН НАЧИН НА ЖИВОТ.  СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ Е НАУЧИЛО БЪЛГАРИНА, ЧЕ НЯКОЙ ДРУГ ТРЯБВА ДА ПЛАТИ СМЕТКАТА ЗА НЕГОВОТО ЛЕЧЕНИЕ И ЗАТОВА ТОЙ Е НЕЗАИНТЕРЕСОВАН ДА СЕ ГРИЖИ ЗА ЗДРАВЕТО СИ. ТОВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО И НЯМА ЗНАЧЕНИЕ ДАЛИ НА НАС НИ СЕ ИСКА ИЛИ НЕ, ТАКИВА СА ФАКТИТЕ. СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО РАЗБИРАНЕ "ВНАСЯЙ МАЛКО В ОБЩЕСТВЕНИТЕ ФОНДОВЕ, А ГРЕБИ КОЛКОТО МОЖЕШ ПОВЕЧЕ" ДОНИКЪДЕ НЯМА ДА НИ ДОВЕДЕ, ОСВЕН ДО РАЗРУХА. СЪЗДАДОХМЕ НАРОД, КОЙТО ВМЕСТО ТОЙ ДА СЕ ГРИЖИ ЗА ДЪРЖАВАТА СИ, РАЗЧИТА ДЪРЖАВАТА ДА СЕ ГРИЖИ ЗА НЕГО. НАРОД, КОЙТО НЕ Е ПОРАСНАЛ И НЕ Е РАЗБРАЛ, ЧЕ "НА КАКВОТО СИ ПОСТЕЛИ, НА ТОВА И ЩЕ СЕДНЕ".