Наистина живеем в скапана държава. Наистина нищо не зависи от нас. Кои сме ние всъщност? Ние избиратели ли сме? Ние Суверен ли сме на тази държава или сме на петела човка? И много въпроси от този род.



Вървя по улиците на квартала. НИЕ СМЕ БОГАТА СТРАНА. Но защо пропускаме шанса да бъдем още по-богата и по-успешна, от което ще спечелят не само малцина, но и всички като цяло. Ще се осмисли животът ни и младите няма да напускат България, поради липсата на перспектива за развитие.


Какво й пречи на общината да ни информира, когато се предприемат някакви стъпки, които пряко ни засягат? Не става дума само за Столична община, а изобщо. Толкова ли е трудно да се разпореди, че НИКОЙ НЯМА ПРАВО ДА ИЗВЪРШВА КАКВАТО И ДА Е СТРОИТЕЛНА ДЕЙНОСТ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНАТА, БЕЗ ПРЕДВАРИТЕЛНО ДА БЪДЕ СЪОБЩЕНО НА ГРАЖДАНИТЕ ЗА ВСЯКО ЕДНО НАЧИНАНИЕ, ПО НАДЛЕЖНИЯ РЕД.


Тук става такава бъркотия, която е подобна на бъркотията, която се случва в частната ни кооперация. Нали всички там сме собственици. Не може ли този, който започва някакъв ремонт, който няма как да мине без чукане и праскане, да информира живущите за своите намерения, да поеме задължението да спазва часовете, в които не трябва да се вдига шум и да поеме задължението да почисти общите части след ремонта и да се грижи за реда в кооперацията, за времето на ремонта, ако допусне в нея работници и те ползват общите части? Изглежда, че не може.

Така е и с проблемите, които ни отваря общината. Решил някой да копа улицата и джаста, праста, разкопава. Къде обезопасява, къде не. След ремонта, хвърля няколко лопати пръст на дупките и се омита от полезрението, а гражданите газят кал след него.


Какво пречи, всеки един от нас да може да провери в сайта на общината, какви дейности са планирани в нашия район, кога ще се извършват, в какъв режим на работа ще се работи, кой ще извършва съответния ремонт, на основание на какво решение ще се прави този ремонт, кой ще контролира и надзирава обекта и кой ще носи отговорността, ако нещо се обърка и колко ще струва ремонта и не на последно място, защо точно тази фирма или това лице ще извърши този ремонт? Ще се иска ли някакво съгласие от живущите в квартала или не? Виждате ли колко въпроси възникват, на които няма кой да даде отговор. И така живеем в неведение и тъмнина. В неведение и тъмнина, най-яко се краде от нашите пари. Всичко се прокарва тихомълком, под сурдинка, да не се чуе и да не се знае. Типично по български.