Няма спор, не раждаме достатъчно деца. Сега възникват един куп въпроси:

1. Трябва ли да има държавна политика в това направление и каква?
2. До каква степен тази държавна политика ще се меси в живота на семействата?
3. Важно  е и как, с какви средства ще се осъществява тази политика.

Ако погледнем какво се случва по света, ще видим наистина фрапиращи примери, когато държавата всячески се опитва да ограничи раждаемостта. Самият процес на раждане е толкова естествен процес, колкото и смъртта. С технологизиране на обществото и с въвеждането на нови производствени практики, особено през последните столетия, чрез механизиране на производството на храни и чрез развитието на транспорта, милиони тонове храни могат да преодоляват хиляди километри разстояния и да стигат до потребителите. Стига тези потребители да имат пари, за да са си купят тези стоки, всичко останало е само въпрос на логистика.

Обикновено в развиващите се страни раждаемостта е толкова висока, че приказките на Малтус за пренаселената ни земя от преди няколко стотин години, ни изглеждат като приказки за деца от детска градина. Неговите предупреждения на фона на това, което се случва сега ни показват още веднъж, че човекът, като висше творение на природата, променяйки самата природа около себе си, може да ускори процеса на собствената си гибел, "произвеждайки" предпоставките за тази гибел. 

Само за момент си представете, кое друго животно на планетата се възпроизвежда така, както човек. Скакалците. Напаста от скакалци, редовно опустошават цели райони от Африка, Азия или Австралия. Създадени са предпоставки за тяхното неимоверно размножение и те се размножават. Но природата там сравнително бързо възстановява равновението. За разлика от скакалците, хората имат по-усъвършенствани модели за оцеляване. Изолирането от природата прави човека неимоверно много по-защитен от коригиратата мощ на природата. Поне засега.

На тази основа се стига дотам, че една жена в детеродна възраст в Нигерия, например, има средно по 5 деца, а на други места като в България, страната не може да се възпроизвежда. Бедните раждат, а богатите се наслаждават на живота, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ЗАКЪРНЕНИТЕ ИМ ПРИРОДНИ ИНСТИНКТИ. ЗАТОВА Е ВРЕМЕ ДА ПОДЛОЖИМ НА ОБСЪЖДАНЕ ВЪПРОСА, ДАЛИ ЕВРОПА НЕ СЕ ИЗПЕДЕРЕСТИ ТВЪРДЕ МНОГО И НЕ ЗАБРАВИ ЗА СЪЩИТЕ ТЕЗИ ИНСТИНКТИ.

И тъй като гражданите на Европа отказват да се възпроизвеждат, тогава се намесват други фактори - допуска се внос на население, което да компенсира недостига на гора в самата страна, започва да се плаща за раждане и отглеждане на хора така, както се плаща за отглеждане на добитък, а нерядко се случва и конфискация на чужди деца в полза на държавата, за да се спаси видът от унищожение. Пример в това отношение е една Норвегия. Много ми е странно, как всички тези международни организации, включително и Съдът за правата на човека, могат спокойно да гледат какво се случва в тази богата и просперираща, засега, държава в Скандинавия, където така нареченото Детско Гестапо може във всеки един момент да нахлуе в дома ти без съдебна заповед и да конфискува децата ти. Такова чудо няма дори и в такива държави, за които знаем, че отсъствието на свобода се смята за нещо нормално, като Саудитска Арабия или Сомалия. Да, но за Норвегия може. И след като разберете, че вторият или третият човек на Юнеско е с успешна кариера на военен, всичко ви става ясно.
Следва статия.