Днес особено актуална е темата за убийството на журналистката от Русе, Виктория Маринова - една наистина млада, висока и красива българка. Убиецът, според публикации в медиите е циганинът Северин - един 21 годишен младеж, когото системата или липсата на системата, го е докарало дотам, че да може да раздава ъпъркъти, преди да се научи да чете и пише.

Бившият съпруг на Виктория призовава да не се търси отмъщение. Тогава възниква въпроса - дали обществото изобщо да иска отговорност от Северин за това деяние. Наистина, без да се опитвам да вземам страна по този случай, дали ако на Северин всички му кажем, че това, което е направил не е хубаво, той ще разбере, че е сгрешил и в останалата си част от живота ще направи всичко възможно да изкупи вината си, като се грижи всеотдайно и безответно за близките на Виктория, като им бъде опора в тежките моменти, като започне да пише репортажи и замести Виктория в нейната полезност за обществото и т.н.

Едни такива предположения могат да предизвикат неописуемо противопоставяне в голямата част на обществото. В този случай, хората са толкова възмутени, че никога досега не се е поставяло толкова силно въпроса за връщане на смъртното наказание.

Нека тогава да си представим другата позиция. Северин е виновен. Убил е Виктория и е правил полов акт на практика с един труп. Обществото няма да приеме кой знае колко лесно обстоятелството, че той е бил пиян и дрогиран, защото все пак Северин е съзнавал какво върши, след като е тръгнал да бяга, че дори и от страната.

И така отидохме в другата крайност, вместо да му простим и да разчитаме на неговата съвест и съзнание, че той ще стане друг човек и да приписваме вината на кармата на Виктория, че така "и е писано", да допуснем друг вариант. Прилагането на принципа - "Око за око, зъб за зъб".

Това означава смърт за смърт и живот за живот.

Следва текст.