Самоналагането. Сами се налагаме на света. Къде меко, с кадифени ръкавици, къде силно и драматично с нож в ръка, къде още по-силно, с копчето, което пуска над някой град атомна бомба, оправдавайки се с това, че изпълняваме заповед.


Започваме да се самоналагаме още с формирането да детето в утробата на майката. Някои дори казват, че е доста по-рано, когато духът си избира майка "която да тормози". Казвам го разбира се в по-шеговита форма, но където е шегата, там и е животът. Стига да я разбереш и осъзнаеш. А някъде даже няма и жега - действителността е толкова жестока, че не остава място за шеги.

Всички сте виждали и чували плачещи деца. Преди няколко десетилетия, да кажем 50-60, децата плачеха, защото бяха гладни или защото им беше студено или горещо. Плачеха ЗАРАДИ ПРИРОДНИ ПРИЧИНИ. Сега се дерат заради къде къде по-прозаични неща. Искат да получат нещо и ако не го получат - реват, та се късат, поне по-голямата част от тях. Така са научени. Родители и общество приемат това за нормално. То и Христос нали казва: Искай и ще ти бъде дадено, почукай и ще ти се отвори. Децата вече прилагат Христовото учение, дори и без да са се научили да ходят, да четати да пишат. ТЕ ПРОСТО ИСКАТ. БЕЗОТВЕТНО И ДОРИ БЕЗЦЕРЕМОННО. ИСКАМ И ТОЛКОВА И АКО НЕ ПОЛУЧА ТОВА, КОЕТО ИСКАМ, ЩЕ ТИ НАДУЯ ГЛАВАТА С ДЕЦИБЕЛИ, КАКВИТО ИМА САМО ИЗЛИТАЩ САМОЛЕТ.

Следва текст.