Нека да дам един прозаичен пример от живота. Сега се връщаме от парка на Студентски град, София. Решихме малко да се поразходим след като обядвахме. Времето беше сравнително добро - леко ветровито, но все още топло за сезона. Седнахме на една пейка, близко до детската площадка. И като ревна едно дете, реве, та се къса. Погледнах го. Беше цялото почервеняло от напъни да каже на света, че иска нещо. Помислих си, че скоро ще спре да се дере. Да, ама не. Врещи та врещи. Като за последно. Все едно животът му зависи от това. Като го гледам, нито гладно, нито жадно, но вдига шум. Бащата е приел подхода да остави детето си да врещи, докато се измори, ама онова няма уморяване. Брей каква енергия! Това продължи повече от 15 минути и си казах, че ако бяха го вързали за някой електромер, щеше да осигури ток за едно домакинство за едно денонощие.


В близост до нас играеха две по-големи деца. Ритаха топка. Едното беше вратар, а другото биеше дузпи. И двете деца се напреварваха да се самохвалят, колко са добри, защото никое не направи жеста да похвали другия. Всеки се самопохвалваше след всяка, дори и най-обикновена намеса. От едната страна врещенето на малкото дете, а от друга, постоянното самохвалство на другите две деца. Няма лошо. Водихме си и ние нашия разговор и постепенно забравихме за околността.

Та по време на разговора, единият от нас попита, какво ли е яло това дете и какво ли е пушило, че да врещи така. Колко ли е нарушено алкално-киселинното равновесие. Вероятно не е кърмено. Представете си това дете пораснало! Този гняв, който излизаше от него, няма как да няма някаква причина, някакъв извор, откъдето идва. Кой знае.


Сутринта излязох навън да подишам чист въздух. Точно отварям външната врата и усещам много гаден мирис на недоизгорели газове от автомобил. Опел кадет, не си знае годините. Бръмчи отвън и смърди. Веднага влязох вътре и си казах - ще изчакам да си тръгне. Това чакане продължи половин час. По едно време започнаха едни маневри, все едно ученик прави тренировка на полигон и не знае как да го направи. Изтърпях го. Мина почти един час. Шум и смрад.

Да не забравя - апартаментът се намира в сграда, която граничи с друга жилищна сграда, в която има сервиз за...ремонт на моторни резачки. Знаете ли как бръмчат моторните резачки? Нямат ауспух и нямат никакъв евростандарт за изгорели газове. Кой е разрешил такава дейност в жилищна сграда не е ясно. Но всички търпят и натрупват гряв в себе си. Този гняв рано или късно ще излезе наяве, но никой от нас няма да направи анализ и връзка между всички тези процеси. Да не говоря, ако попаднете в мрежата на бюрократите, ако се грижите за болен стар човек и т.н. и т.н. Източници колкото си искате.

Следва текст.