Всеки ден имаме среща с него. Първо се срещаме с него вътре в себе си и след това виждаме неговите проявления на улицата или по медиите.


Между впрочем, на всички е ясно, че това е общочовешки проблем, само че в някои страни, емоционалността като че ли дава по-видими характеристики на гнева.


Има ли гневът кармична причина?

Дори и да има, какво може да ограничи гнева, както в индивидуален план, така и в обществен?

Ако наистина се постигне ограничаване на гнева, чрез механизмите на властта, саморегулирането на индивида или на обществото, дали това няма да избие в нещо друго, защото гневът е психология или на минала или на настояща или на бъдеща болест!

Наистина е доста сложно да се отговори на тези въпроси и затова през хилядолетията, човечеството е търсило някаква практическа реализация на тези свои намерения. Уповавало се е на религията. Една от религиите обобщава случаите за решаване на отделни проблеми, основавайки се на справедливото отмъщение, а друга от тях ни съветва изобщо да не търсим отмъщение. Поне в този живот. Пък дали ще получим освобождение от нетърсенето на отмъщение е друг въпрос, на който дори такива умове като Кант, Хегел или който и да е друг философ от миналото, не е дал правдоподобно обяснение.

ЗНАЧИ ГНЕВЪТ ИМА НУЖДА ОТ ОТМЪЩЕНИЕ. ХРИСТОС НИ УЧИ ДА ПРОЩАВАМЕ, А НЕ ДА ОТМЪЩАВАМЕ. ТАЛМУДА Е ДРУГА РАБОТА - "ОКО ЗА ДВЕ И ЗЪБ ЗА ЧЕНЕ". 

Дори си мисля, че ако могат ще избодат очите на хиляди, като изкупление за избождането на очите на един човек, но няма благозвучие съответната рима и са се задоволили със 100%- тно увеличение на поражението на ответното действие.

Следва текст.