Постинг
11.10.2009 09:02 -
Как се пише есе на тема " "Аз", "Ти", "Той", "Тя", "То", "Ние", "Вие" и "Те"
1. Установи първо понятията, както казва, Рене Декарт и ще се избавиш от куп неприятности. Първото самосъзнание е възприятието на това кое е "добро" и кое е "лошо". При това не ти трябва да познаваш писаните човешки закони.
2. Второ, ако твоите морални категории за "добро" и "лошо" съвпадат с обществените писани норми, под формата на закони - още по-добре. Няма да ти трябва да знаеш, какво наказание те чака, ако обереш банката и имаш нещастието да те хванат. Ти няма да обереш банката, не защото има опасност да те хванат и ще бъдеш наказан според някакъв писан закон, а защото твоето собствено самосъзнание ти казва, че това е "лоша" постъпка и ти няма да я направиш. Тоест не страхът от наказанието, предвидено в човешките писани закони, те води по "правия" път, а моралните ти критерии за "добро" или "лошо" в този случай.
3. Ако дадеш примера, който ти си дал в есето по този начин, това няма да повлияе положително на човека, който го чете. В твоето есе има неяснота, която кара читателя да се съмнява в теб, в твоите намерения и в евентуалните ти действия. Начинът ти на изразяване показва някаква степен на "Несигурност", а също и хаотичност.
4. Какво имам предвид в т. 3? От есето не се разбира какво всъщност ПРЕЗЕНТИРАШ - че ти е хрумнала мисълта да обереш банката и вторият ти глас те е предпазил да извършиш подобна глупост, предвид професионалната ти неспособност да оцелееш в мелето на една бъдеща вихрушка или промъкващата се в края на изложението идея за собствения ти ИНДИВИДУАЛИЗЪМ, издигнат в култ и препоръчван горещо от теб на трети лица? Това е мъглата за която ти говоря. От една страна имаш ИЗКУШЕНИЯ, на които ти не се отдаваш било поради СТРАХ, било поради вкоренена ПРЕДПАЗЛИВОСТ или било заради НЕВЪЗМОЖНОСТ да извършиш такова деяние. Или може би толкова много почиташ писаният човешки закон, че в никакъв случай не би го нарушил, само и само защото е НАПИСАН. От друга страна прокарваш идеята за ИНДИВИДУАЛИЗМА.
5. Ако искаш да бъдеш оригинален и добре оценен, предлагам ти да се концентрираш върху идеята за СЪВМЕСТЯВАНЕТО НА ИНДИВИДУАЛИЗМА, ЗА КОЙТО ТОЛКОВА МНОГО НАСТОЯВАШ ДА ГО ВИЖДАШ В ПОВЕЧЕ ХОРА И ТОВА, ЧЕ ТРЯБВА ДА ВКАРАШ СЪЩИЯТ ТОЗИ ИНДИВИДУАЛИЗЪМ В РАМКИТЕ НА ПИСАНИЯ ЧОВЕШКИ ЗАКОН. Само за пример - индивидуализмът може да те кара да минаваш на "червено" на светофара, за да се различаваш от повечето хора, но човешките писани закони са предвидили механизъм как да смачкат твоя индивидуализъм и да го канализират не според твоите представи, а според представите на голяма група общност или общества.
6. В такъв случай, ако не искаш да жертваш своя ИНДИВИДУАЛИЗЪМ в името на общността, какво ти остава? Може би да отидеш при ескимосите на Северния полюс. Там няма нужда да минаваш нито на "червено" нито на друга светлина. Само трябва да внимаваш да не паднеш в някоя дупка на леда, че не се знае колко е студено и колко е дълбоко.Тогава има опасност да изгубиш твоя индивидуализъм ИЗЦЯЛО и БЕЗВЪЗВРАТНО.
7.Ако пък искаш да бъдеш наистина оригинален, че чак и да направиш впечатление, можеш да опишеш тънката разлика между ИНДИВИДУАЛИЗМА И ЕГОТО на човека. Такава боза е в литературата на тази тема и толкова много има да се пише. Можеш да напишеш всякакви глупости, стига добре да ги оформиш граматически и това е достатъчно да направиш добро впечатление на всеки превъртял от четене преподавател по философия, социология, етика или нещо подобно като наука.
И така, според мен, схематично процесът би изглеждал така.
1. Идва ти тъпа идея да направиш някаква пакост - според теб е следствие на свръхенергийната ти аура, която иска да бъдеш НЕТРАДИЦИОНАЛЕН пък да те ЗАБЕЛЕЖАТ. Скритата форма е да бъдеш РАЗЛИЧЕН или да бъдеш ИНДИВИДУАЛИСТ - все едно и също е;
2. След това обаче, моралните ти принципи веднага изтриват от главата ти глупавата идея и ти с удовлетворение разбираш, че да си НЕТРАДИЦИОНАЛЕН по този начин е ОПАСНО за бъдещото ти съществуване - тоест задействал се е ПЪРВИ ПРЕДПАЗЕН КЛАПАН В ГЛАВАТА - естествен процес на самосъхранение;
3. Да обаче дяволчето в главата ти казва, че ти си СТРАХЛИВЕЦ И НЕУДАЧНИК, защото са страхуваш да извършит тази пакост и тогава идва ВТОРИ ПРЕДПАЗЕН КЛАПАН - ти си ВЪОБРАЗЯВАШ, НАЛАГАШ СИ ИДЕЯТА, че извършването на тази пакост не е само НЕМОРАЛНО, ЖИВОТОЗАСТРАШАВАЩО, НО Е И Н Е З А К О Н Н О.
4. Следваща крачка - разбираш, че по този начин не трябва да изразяваш своята ИНДИВИДУАЛНОСТ и с цел да не си помислиш, че си пълен ТЪПЪНАР, си казваш, че можеш чрез развиването на същата тази твоя ИНДИВИДУАЛНОСТ да се напънеш и да развиеш допълнително природните си дадености, с които те е пратил Господ на тази земя и да изкараш напълно ЗАКОННО даже и повече пари, отколкото би получил, ако обереш банката;
5.Основен извод, или по-скоро въпрос - НЕ МОЖЕШ ЛИ ДА ИЗРАЗИШ СВОЯТА ИНДИВИДУАЛНОСТ И БЕЗ ДА ТИ ИДВАТ МИСЛИ ДА ОБИРАШ БАНКИ? Милиардерите са сред най-големите ИНДИВИДУАЛИСТИ. Обирджиите също са сред най-големите ИНДИВИДУАЛИСТИ. Повечето хора живеят доста добре, като се намират между тези две категории.Те също са сред най-големите индивидуалисти;
6. Избери какъв искаш да бъдеш, на базата на това, което ти е дал Господ, напъни се малко повече от обикновеното, изпитвай удоволствие от тези напъни, не се чувствай прекаран от съдбата и се радвай на малките неща, също толкова, колкото и на големите и ще знаеш в голяма степен КОЙ СИ И КАКВА Е ТВОЯТА МИСИЯ В ТОЗИ ЖИВОТ.
7. ИНДИВИДУАЛИЗЪМ ЗАРАДИ САМИЯТ ИНДИВИДУАЛИЗЪМ НЯМА.
8. Но какво говоря - да говорим за индивидуализма е тривиално, просто нещо. Защо го правим? Защото не разбираме именно колко просто нещо е това. Ако разбирахме, нямаше да го правим. Ако хората имат различна ДНК, значи всеки е индивидуалист, най-малкото на биологично ниво. Еднакви хора няма. Да говорим за ИНДИВИДУАЛИЗЪМ е все едно да говорим за природните закони - има ден, нощ, пролет, лято и т.н. Пълна скука Надявам се да ти е станало ясно.
8. Докато ниe си "Чешехме езиците" и приказвахме глупости, много хора направиха за това време една шапка пари. Дали професорите в университетите разбират колко наистина прозаичен е животът ни. Хайде, ние сме там за няколко години, докато ги излъжем, че знаем нещо или докато те ни излъжат, че това, на което ни учат има значение за бъдещото ни развитие, ама те са за цял живот "там"... Все пак става дума за потенциал.
9. Ако искаш да напишеш хубаво есе, не вземай под внимание писаното в т. 8.
2. Второ, ако твоите морални категории за "добро" и "лошо" съвпадат с обществените писани норми, под формата на закони - още по-добре. Няма да ти трябва да знаеш, какво наказание те чака, ако обереш банката и имаш нещастието да те хванат. Ти няма да обереш банката, не защото има опасност да те хванат и ще бъдеш наказан според някакъв писан закон, а защото твоето собствено самосъзнание ти казва, че това е "лоша" постъпка и ти няма да я направиш. Тоест не страхът от наказанието, предвидено в човешките писани закони, те води по "правия" път, а моралните ти критерии за "добро" или "лошо" в този случай.
3. Ако дадеш примера, който ти си дал в есето по този начин, това няма да повлияе положително на човека, който го чете. В твоето есе има неяснота, която кара читателя да се съмнява в теб, в твоите намерения и в евентуалните ти действия. Начинът ти на изразяване показва някаква степен на "Несигурност", а също и хаотичност.
4. Какво имам предвид в т. 3? От есето не се разбира какво всъщност ПРЕЗЕНТИРАШ - че ти е хрумнала мисълта да обереш банката и вторият ти глас те е предпазил да извършиш подобна глупост, предвид професионалната ти неспособност да оцелееш в мелето на една бъдеща вихрушка или промъкващата се в края на изложението идея за собствения ти ИНДИВИДУАЛИЗЪМ, издигнат в култ и препоръчван горещо от теб на трети лица? Това е мъглата за която ти говоря. От една страна имаш ИЗКУШЕНИЯ, на които ти не се отдаваш било поради СТРАХ, било поради вкоренена ПРЕДПАЗЛИВОСТ или било заради НЕВЪЗМОЖНОСТ да извършиш такова деяние. Или може би толкова много почиташ писаният човешки закон, че в никакъв случай не би го нарушил, само и само защото е НАПИСАН. От друга страна прокарваш идеята за ИНДИВИДУАЛИЗМА.
5. Ако искаш да бъдеш оригинален и добре оценен, предлагам ти да се концентрираш върху идеята за СЪВМЕСТЯВАНЕТО НА ИНДИВИДУАЛИЗМА, ЗА КОЙТО ТОЛКОВА МНОГО НАСТОЯВАШ ДА ГО ВИЖДАШ В ПОВЕЧЕ ХОРА И ТОВА, ЧЕ ТРЯБВА ДА ВКАРАШ СЪЩИЯТ ТОЗИ ИНДИВИДУАЛИЗЪМ В РАМКИТЕ НА ПИСАНИЯ ЧОВЕШКИ ЗАКОН. Само за пример - индивидуализмът може да те кара да минаваш на "червено" на светофара, за да се различаваш от повечето хора, но човешките писани закони са предвидили механизъм как да смачкат твоя индивидуализъм и да го канализират не според твоите представи, а според представите на голяма група общност или общества.
6. В такъв случай, ако не искаш да жертваш своя ИНДИВИДУАЛИЗЪМ в името на общността, какво ти остава? Може би да отидеш при ескимосите на Северния полюс. Там няма нужда да минаваш нито на "червено" нито на друга светлина. Само трябва да внимаваш да не паднеш в някоя дупка на леда, че не се знае колко е студено и колко е дълбоко.Тогава има опасност да изгубиш твоя индивидуализъм ИЗЦЯЛО и БЕЗВЪЗВРАТНО.
7.Ако пък искаш да бъдеш наистина оригинален, че чак и да направиш впечатление, можеш да опишеш тънката разлика между ИНДИВИДУАЛИЗМА И ЕГОТО на човека. Такава боза е в литературата на тази тема и толкова много има да се пише. Можеш да напишеш всякакви глупости, стига добре да ги оформиш граматически и това е достатъчно да направиш добро впечатление на всеки превъртял от четене преподавател по философия, социология, етика или нещо подобно като наука.
И така, според мен, схематично процесът би изглеждал така.
1. Идва ти тъпа идея да направиш някаква пакост - според теб е следствие на свръхенергийната ти аура, която иска да бъдеш НЕТРАДИЦИОНАЛЕН пък да те ЗАБЕЛЕЖАТ. Скритата форма е да бъдеш РАЗЛИЧЕН или да бъдеш ИНДИВИДУАЛИСТ - все едно и също е;
2. След това обаче, моралните ти принципи веднага изтриват от главата ти глупавата идея и ти с удовлетворение разбираш, че да си НЕТРАДИЦИОНАЛЕН по този начин е ОПАСНО за бъдещото ти съществуване - тоест задействал се е ПЪРВИ ПРЕДПАЗЕН КЛАПАН В ГЛАВАТА - естествен процес на самосъхранение;
3. Да обаче дяволчето в главата ти казва, че ти си СТРАХЛИВЕЦ И НЕУДАЧНИК, защото са страхуваш да извършит тази пакост и тогава идва ВТОРИ ПРЕДПАЗЕН КЛАПАН - ти си ВЪОБРАЗЯВАШ, НАЛАГАШ СИ ИДЕЯТА, че извършването на тази пакост не е само НЕМОРАЛНО, ЖИВОТОЗАСТРАШАВАЩО, НО Е И Н Е З А К О Н Н О.
4. Следваща крачка - разбираш, че по този начин не трябва да изразяваш своята ИНДИВИДУАЛНОСТ и с цел да не си помислиш, че си пълен ТЪПЪНАР, си казваш, че можеш чрез развиването на същата тази твоя ИНДИВИДУАЛНОСТ да се напънеш и да развиеш допълнително природните си дадености, с които те е пратил Господ на тази земя и да изкараш напълно ЗАКОННО даже и повече пари, отколкото би получил, ако обереш банката;
5.Основен извод, или по-скоро въпрос - НЕ МОЖЕШ ЛИ ДА ИЗРАЗИШ СВОЯТА ИНДИВИДУАЛНОСТ И БЕЗ ДА ТИ ИДВАТ МИСЛИ ДА ОБИРАШ БАНКИ? Милиардерите са сред най-големите ИНДИВИДУАЛИСТИ. Обирджиите също са сред най-големите ИНДИВИДУАЛИСТИ. Повечето хора живеят доста добре, като се намират между тези две категории.Те също са сред най-големите индивидуалисти;
6. Избери какъв искаш да бъдеш, на базата на това, което ти е дал Господ, напъни се малко повече от обикновеното, изпитвай удоволствие от тези напъни, не се чувствай прекаран от съдбата и се радвай на малките неща, също толкова, колкото и на големите и ще знаеш в голяма степен КОЙ СИ И КАКВА Е ТВОЯТА МИСИЯ В ТОЗИ ЖИВОТ.
7. ИНДИВИДУАЛИЗЪМ ЗАРАДИ САМИЯТ ИНДИВИДУАЛИЗЪМ НЯМА.
8. Но какво говоря - да говорим за индивидуализма е тривиално, просто нещо. Защо го правим? Защото не разбираме именно колко просто нещо е това. Ако разбирахме, нямаше да го правим. Ако хората имат различна ДНК, значи всеки е индивидуалист, най-малкото на биологично ниво. Еднакви хора няма. Да говорим за ИНДИВИДУАЛИЗЪМ е все едно да говорим за природните закони - има ден, нощ, пролет, лято и т.н. Пълна скука Надявам се да ти е станало ясно.
8. Докато ниe си "Чешехме езиците" и приказвахме глупости, много хора направиха за това време една шапка пари. Дали професорите в университетите разбират колко наистина прозаичен е животът ни. Хайде, ние сме там за няколко години, докато ги излъжем, че знаем нещо или докато те ни излъжат, че това, на което ни учат има значение за бъдещото ни развитие, ама те са за цял живот "там"... Все пак става дума за потенциал.
9. Ако искаш да напишеш хубаво есе, не вземай под внимание писаното в т. 8.
Търсене
За този блог
Гласове: 2406
