Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kolevdobri Категория: Политика
Прочетен: 3196384 Постинги: 6870 Коментари: 4297
Постинги в блога от Март, 2017 г.
<<  <  1 2 3 4  >  >>
 Несправедливата мажоритарна система е тази, за която по-голямата част от избирателите ГЛАСУВАХМЕ на референдума. Защо е несправедлива? Защо тогава гласувахме? Защото търсихме нещо ново, защото гласуването е нещо повече от гласуване, когато ти писне от една система. Искаш друга, без да разсъждаваш много. Така е устроен човешкия мозък.

Ето защо е несправедлива:
Представете си, че става дума за някой произволен избирателен район, примерно за 21-ви. Там на втория тур се явяват двама кандидати и единият получава 51% от гласовете, а другият 49%. За първия са гласували 100 000 души, а за вторият примерно 98 хиляди.


Сега си представете друг случай. В 19-ти избирателен район се получава същото процентно съотношение, като гласувалите са 50 000 и 48 000, съответно за първи и за втория. Какво ще излезе в крайна сметка, че вторият кандидат, този, който е от 21-ви избирателен район няма да влезе в парламента, при положение, че за него са гласували 98 хиляди гласоподаватели, а победителят от 19-ти избирателен район ще влезе, като за зад него ще стоят 50 000 избиратели.

Ха кажете ми в случая, къде е справедливостта?

Нека да се абстрахираме от това дали става дума за мажоритерен или пропорционален вот. Вижте случаят с бат Сали от Самоков. Той влезе в парламента с по-малко от 1000 гласа. Други не успяха и с 3000 гласа. Така, няма никакво значение дали изборът е пропорционален или мажоритарен, в сегашната избирателна система. И двата избора са нечестни и несправедливи.


Ние изпращаме депутати в парламента. Няма значение откъде са и от кой избирателен район са. Важното е да получат колкото се може гласове. Сегашната система е направена така, че там да влизат такива като бат Сали. Дори и да я направим мажоритарна, няма да отстраним съществените причини, които водят до несправедливост и ощетяване на интересите на избирателите.


Всеки български избирател, трябва да има право да избира своя фаворит, независимо от кой град или село е роден кандидатът, независимо от това в кой град или село живее избирателят. Това няма никакво значение за парламентарни избори. Ако има 240 кандидати за депутати, родени от село Горно Нанагорнище и са регистрирани в избирателния район на село Горно Нанагорнище и всичките получат от цялата страна достатъчно гласове в своя полза, повече отколкото другите кандидати, нека те да влязат в парламента. Така е справедливо.


Това откъде е избирателят и избираният ИМА НЯКАКВО ЗНАЧЕНИЕ САМО ПРИ МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ. Няма как да се кандидатира някой, който е роден, живял и е жител на Брегово, за кмет на Свиленград, още повече, ако не е стъпвал в Свиленград и нищо не го свързва с този град. Те саите избиратели не биха гласували за такъв човек, даже и да има законно право да го направи. Но когато става за общонароден, национален вот, няма значение кой откъде е - ВАЖНО Е ДАЛИ ВЪПРОСНАТА ЛИЧНОСТ Е РАЗПОЗНАВАЕМА ЗА ЦЯЛАТА СТРАНА, ЗАЩОТО ТАЗИ ЛИЧНОСТ ЩЕ "КОВЕ" ЗАКОНИ НЕ ЗА ОБЩИНА СВИЛЕНГРАД ИЛИ БРЕГОВО, А ЗА ЦЯЛАТА СТРАНА. ТАКА ЧЕ, ДАМИ И ГОСПОДА ПОЛИТИЦИ - НЕ НИ ПАРЦЕЛИРАЙТЕ, ВСЕ ЕДНО СМЕ СТАДО. ИМАМ ЧУВСТВОТО, ЧЕ МАЛКО ОСТАВА ДА ВЪРНЕТЕ И ЖИТЕЛСТВОТО ПО ГРАДОВЕ И СЕЛА.

Категория: Политика
Прочетен: 228 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 21.03.2017 13:33
 http://lex.bg/bg/laws/ldoc/2134682112

Ако някой иска да го прегледа. Единственото нещо, което се разбира от закона, това е какво е малко и средно предприятие. Разбира се и какво значи микропредприятие.

Според чиновниците от министерството на икономиката, които са писали или преписали този закон от някой европейски закон, малко предприятие е това, което има 19 500 000 лв. активи или същият размер на приходи.

Не знам дали можете да си представите размера на тази сума, но тя недостижима поне за 90% от малките предприятия. Само си помислете - в България има стотици хиляди фирми, в които основните работници и служители са самите собственици - това са собствениците на малки търговски обекти, сервизни работилници, различни фирми за предлагане на услуги на граждани. Може би, когато бюрократите са правили закона, са били или пияни или напушени. Затова казвам, че бюрократ и то високопоставен, не бива да бъде назначаван, ако не е страдал поне 10 години като управител на частна фирма. Да види, откъде излиза и как излиза хлябът, както се казва.


Дори и критериите за микропредприятие са преувеличени. Как си мислите, дали един малък търговски обект, може да направи 3 900 000 лева оборот за годината? Нека така да го сметнем, имаме 252 работни дни през годината. Ако разделим посочения по-горе оборот на тези дни, ще получим над 15 хиляди лева оборот за деня. Дали чиновниците знаят, какво означава този оборот и как се прави?  За микропредприятие, даже и 1 милион оборот са много, а камо ли почти 4 милиона.


И всъщност каква е файдата от този закон? Щели да стимулират малките и средните предприятия, щели да ги подпомагат, щели да увеличават тяхната конкурентоспособност... АБЕ ДЪРВЕНИ ДЪРЖАВНИ ЧИНОВНИЦИ - ПРЕСТАНЕТЕ ДА "СТИМУЛИРАТЕ" И "ПОДПОМАГАТЕ", ЗАЩОТО ОТ ВАШИТЕ СТИМУЛИ И ПОДПОМАГАНЕ СМЕ НА ТАКОВА ДЕРЕДЖЕ. СПРЕТЕ ДА ПРЕЧИТЕ, ТОВА ТРЯБВА ДА НАПРАВИТЕ. АКО ПОДОБРИТЕ КОНКУРЕНТНАТА СПОСОБНОСТ НА КОЕТО И ДА Е ПРЕДПРИЯТИЕ, ВИЕ ГО ПОСТАВЯНЕ В ПРИВИЛЕГИРОВАТА ПОЛОЖЕНИЕ СПРЯМО НЕГОВИТЕ КОНКУРЕНТИ И ТОВА ГО ПРАВИТЕ С ДЪРЖАВНИ ПАРИ!!! ТОЛКОВА ЛИ СТЕ ПРОСТИ БЕ ДА ЕБА ВАШАТА МАМА БЮРОКРАТСКА ИЛИ ВСИЧКО ОТНОВО ГО ПРАВИТЕ, ЗА ДА ЦАПНЕТЕ ЕДНИ ПАРИ ОТ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ИЗМИСЛЕНИ ПРОГРАМИ И ПРОГРАМКИ, ФИНАНСИРАНИ С ОТКРАДНАТИ ОТ НАС ПАРИ!!!


С какво помогнахте на микропредприятията, онези, които включват 88% от българските фирми? Нима им намалихте бюрократичната тежест? Тези фирми не могат да си позволят нито скъпо платени юристи и счетоводители, че да се оправят в административната каша, която сте им подготвили. Какво сте направили, че да им улесните живота? Да ви кажа ли какво направихте? Задушихте ги. Погледнете наоколо - виждате ли малки бензиностанции, такива, каквито има в Германия, Франция, че и чак в Хонг Конг? Колко магазини съсипахте, като пуснахте чуждите вериги супермаркети не само да окупират околностите на градовете, но и техните центрове? Това ли е помощта ви? Това ли е осигуряването на "благоприятна среда за развитие"? Фарисеи сте вие, а не държавни служители. Фарисеи, които продадоха националните ни интереси и допуснаха глупавия народ да се тъпче с всякаква изкуствена храна, пробутвана ни от тези международни нехранителни вериги! Всичко стана с вашето благоволение. Месеци наред обикалях институциите, за да получа разрешение за отворя един скапан магазин, в който години наред се самоексплоатирахме цялото семейство. За колко време дадохте по същото това време, разрешение, такива като Метро да открият своя огромен хипермаркет? Да ви кажа ли за колко? По-бързо, отколкото за моето магазинче и ще ми говорите за подпомагане на малкия бизнес. Паразити и лицемери сте това държавните служители. Паразити и лицемери. Долни слуги на собствените си усти и гъзове. Да ви го начукам за цявата тази безсмислена нормативна боза, която сте измислили и затова, че ни бъркате и промивате мозъците от сутрин до вечер, че правите нещо за нас. Да, правите - ОГРАБВАТЕ НИ КАКТО НАМЕРИТЕ ЗА ДОБРЕ. СЪЗДАВАТЕ НИ ПРЕЧКИ, ЕДНА СЛЕД ДРУГА, ЕДНА СЛЕД ДРУГА....ТОВА ПРАВИТЕ. Не предприятията са малки и средни - възможностите ви са малки и средни. Така да знаете. Затова не си отваряте свои малки и средни предприятия, а се възползвате от нашите малки и средни предприятия. Защото със сигурност знаете, че трябва да си дадете живота и да се убиете от работа, за да изкарате това, което сега изкарвате, пречейки на всички нас да си гледат нормално живота.
Категория: Политика
Прочетен: 259 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 19.03.2017 17:00
 https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6119831

Време е вече да надхвърлите нивото на военното мислене, след като сте решили да ставате първо депутат и след това военен министър. Вие казвате, че "Огънят ни приближава, имаме нужда от стабилна армия". Как си мислите, ако едва 7% от българския народ е готов да жертва живота си за родината, каква армия би ни спасила от чужда инвазия? За какво са ни тогава тези няколко самолета, които толкова много драпате да имате? Добре, ще Ви купим една ескадрила нови самолети и след това какво? След това ще искате нови танкове, нови камиони, джипове и оръдия, нова система за ПВО, след това фрегати и подводници и докога? Каквото и да купим, няма да е достатъчно. Това е същото нещо, като да инвестираме пари в здравеопазването ей така, на калпак, защото докторите искат да са оборудвани с много техника. Техника ще им дадем - сърца как да им дадем. Как да дадем сърца и на българската администрация, че да заработи майко по-ефективно? Как да дадем сърца на полицаите, че да си вършат и те работата не през пръсти, както сега, а наистина добре?


Защо ви казвам ген. Попов, че трябва да гледате на България не от позицията си на военен. Какво направиха съветските ВВС срещу муджахидините? Какво направиха американските ВВС срещу талибаните и Ал Кайда? Какво направиха обединените въоръжени сили на 64 държави, които воюват с години наред срещу Ислямска държава. Дали самолетите помогнаха? Стрелят ги с какво ли не и откъде ли не и онези пак се държат. Значи работата не е в самолетите!!!


Трябва да си отговорите на въпроса, защо след като Швейцария има 20 пъти по-голям бюджет от България, ИМА ПО-МАЛКА РЕДОВНА АРМИЯ ОТ НАС? Вие сте военен и би трябвало да знаете, че оценката на швейцарската армия като личен състав е между 8 и 10 хиляди души на заплата, преди всичко от ВВС на страната. Защо нашата армия е три пъти по-голяма? Само не ми казвайте, че швейцарците имат по-миролюбиви съседи, защото по времето на Хитлер, той е планирал да изплати срещу Швейцария 26 от своите елитни дивизии, но нещо в крайна сметка го е отказало от този план. Нали знаете, че на швейцарците им трябваха повече от 27 години, само да разминират мостовете, възловите пътни артерии и всякаква друга наземна и подземна инфраструктура. Как си мислите, ако все пак Хитлер е имал неблагоразумието да нападне Швейцария, дали нямаше да се случи същото, както с Червената армия през първите няколко месеца след като СССР нападна Финландия през 1939г.? Да му излезе през носа, цялата тази авантюра?

Затова ви казвам, че Вие може и да имате нужда от армия, танкове, самолети, фрегати и т.н., но Ние нямаме нужда от тях. Това, за което вие говорите не е НАШАТА армия. Къде пише, че това е нашата, народната армия. Това е платена армия, вярно, с нашите пари, но тя е като платената ни полиция, която се подчинява на началниците, а нас ни оставя циганите да ни ръфат парите, имуществото и телата, малко по малко. Нещем такава армия. Тя и китайската армия е била от наемници и монголците са я прегазили така, все едно, че е нямало армия. Просто са се предали на нашествениците.


Мислете за друга концепция, защото армията, за която вие говорите, няма да ни спаси от турската армия, ако реши да влезе в БГ, така, както НАТО нищо не направи, когато турците влязоха в Северен Кипър. Мислете, а ако умът ви не измисли нищо повече, от това, което сега е измислил, можете да питате все пак народа си, каква армия иска и как той разбира новата национална доктрина за сигурност, ако изобщо има такава.
Категория: Политика
Прочетен: 669 Коментари: 3 Гласове: 3
Последна промяна: 19.03.2017 17:16
 Не знам в коя област да класифицирам следващото мое предложение - към физическата активност или към педагогиката, но като чели и в двете направления. Не съм измислил аз тази идея. Преди много години гледах едно предаване на казионната БНТ и тогава бях шокиран от едно предаване за една детска градина в Япония, в която видях как децата се упражняват в това, КАК ДА ИЗХВЪРЛЯТ БОКЛУКА.

Бях наистина много впечатлен. Това бяха деца, които едва бяха проходили и някои от тях явно изпитваха затруднения все още да ходят изправени и без затруднения. По моя преценка имаше деца на годинка и няколко месеца и на 2 години. Бяха наредени в кръг, а точно в средата на този кръг, учителките бяха поставили едно кошче за боклук. Още по-впечатлителното в случая беше това, по какъв начин децата извършваха тази операция. Всяко от тях чакаше да му дойде редът. Знае се, че има РЕД, независимо от това, за какво става дума, та дори и за едно просто изхвърляне на боклука. Второто нещо, което трябва да се знае, че е необходимо да проявява УВАЖЕНИЕ! Моля ви се, огледайте се около себе си. Има ли такова нещо в нашия живот?  Тези малки япончета ставаха от мястото си, покланяха се на всички, отиваха при "боклука" /смачкан хартиен лист, пуснат на пода пред тях/, навеждаха се, вземаха го, отиваха до коша с боклук, пускаха топчето с хартия въпре, след което отново се покланяха на всички и се връщаха на мястото си. Пред това време никой от децата от кръга не помръдна, но всички гледаха какво се случва. ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, ТОВА СА ДЕЦА, ТОКУ ЩО ПРОХОДИЛИ!!! Нещо подобно трябва да бъде включено в нашият възпитателен и образователен процес След толкова години например, можем да променим обстоятелствата, по подобие на разноцветните контейнери на някои от улиците ни в градовете, още от малки да научим децата да разсъждават какъв е боклукът и къде му е мясттото - хартията, на едно място, пластмасите - на друго и т.н.


Но нека пак да го кажа - тогава видях комплексна формула, която съчетаваше възпитание и образование на тема, чиста околна среда, ред и уважение към останалите членове на обществото, което за жалост не виждам да е заложено в цитираната от мен наредба.

Изучаването на популярен наднационален език, заедно с майчиния език, система за усвояване на механизмите на общуване в група, запазване на индивидуалното начало и откриване и развитие на талантите на всяко едно дете, активна физическа дейност и създаване на трудови и хигиенни навици още преди да е проговорило добре - това е пътят, по който трябва да вървят идващите след нас поколения. Може да звучи цинично, но това е единственият ни шанс да създадем поколение, което ще може без затруднение да ни издържа, когато физически няма да сме в състояние да го направим. Трябва да създадем поколение, което да произвежда висок и скъп продукт или услуга, която да продава скъпо на света. Нямаме нужда от тъпаци, невъзпитани и необразовани поколения, защото иначе си отиваме като народ и държава.
Категория: Политика
Прочетен: 249 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 18.03.2017 15:23
 Нека сега да се концентрираме на нормативните документи, които са във връзка с цитираната в предишната статия, наредба.


Област "Здраве, физическа и двигателна активност". Всеки може да отвори сайта и да прочете онова, което е залегнало в този и другите раздели. Мога да похваля авторите на проекта, че са обхванали материала, но имам няколко много съществени забележки.

ТУК НЕ СЕ ГОВОРИ ЗА ТОВА, ЧЕ БЕБЕТО ПЛУВА В ОКОЛОПЛОДНИТЕ ВОДИ НА МАЙКАТА И КАТО ИЗЛЕЗЕ НА "БЯЛ" СВЯТ, ЩЕ ТРЯБВА ДА ДИША СЪС СОБСТВЕНИТЕ СИ ДРОБОВЕ, БЕЗ ДА ИМА ОПОСРЕДСТВАЩАТА ВРЪЗКА С МАЙКА СИ, ЧРЕЗ ПЪПНАТА ВРЪВ.

В тази нова среда детето идва с плач. Разбира се, това е първият голям стрес, който преживява човек. От една "водна" среда, попада в една съвсем различна среда. Представете си, че плувате в басейн. Трябва да сте много физически трениран, че да си позволите да не се съобразите с някакво време за аклиматизация на тялото, когато излезете от басейна и когато се промени силата на земното притегляне. Били сте заобиколени от топла вода, тъй като тялото е било потопено в нея. Ако температурата е добра за тялото, там то няма да има стресът, който го очаква извън водата - вятър, слънце, промени в температурата, които изискавт средства за защита и т.н. Дотогава майката е "мислила" за всичко. Детето е било на "топло" и на завет. Получавало е храна, без да се налага да си я набавя само и т.н. и т.н.

Така че, първо трябва да се помисли за самото появяване на детето и за необходимостта да се намали стреса от срещата с кислородната среда, в която след това ще живее цял живот. Преди години, специалисти в тази област от Запада, правеха някакви изследвания за раждане във водна среда и за формиране на тази основа на по-здрав имунитет в бъдеще време, разбира се, в съчетание с по-продължителното време, през което майката кърми детето.

Второто нещо, което е пропуснато в наредбите на министерството. Учени от водещи университети в света са доказали, че най-важното време за формиране на мозъчна дейност, по отношение на говора става между 3-тия и 6-тия месец след раждането.


Каквото и напишат хората от министерството като стратегия, не могат да пренебрегнат първата година, както правят в случая.

Не бива да се пренебрегне и обстоятелството на всички онези деца, които няма да получат нито любов, нито внимание, било изоставени от неблагонадеждни родители или отглеждани в някои от бордеите в скъпата ни родина. Тези деца след това нямат шанс да настигнат другите в интелектуално, духовно и социално развитие.

Третото нещо, което пропуска наредбата, това е че детето трябва да се научи ДА ПАДА И СТАВА в живота, в буквалния и преносния смисъл на този израз. Само си помислете - дали някой вие е учил как да падате безопасно? Със сигурност, такава дисциплина не се учи нито в яслата, нито в градината, нито в училищата. Учи се, ако запишете детето в някой частен курс по айкидо или друго някакво бойно изкуство. А това е много важно нещо. Паданията и ставанията в нашия живот са многобройни. Много от тях завършват чисто физически, със счупвания, което струва болка, време и пари и за пострадалия и за цялото общество. Да не говорим за духовните падания и ставания, което е друга тема на разговор.

Следва статия
Категория: Политика
Прочетен: 213 Коментари: 0 Гласове: 0
 https://www.mh.government.bg/bg/normativni-aktove/proekti-na-normativni-aktove/


Интересно четиво. Дори гледам и във форумите има доста активна дискусия по тази тема. Участват много хора и всеки си има мнение по въпроса, което не е лошо. Спомних си за едно произведение на Жан Жак Русо, "Емил", където великият женевец изказва своите мисли, по отношение на отглеждането и възпитанието на децата. Моите разбирания за автора леко се промениха, след като прочетох неговите "Изповеди" и то много след като уж бях чел всичко от него. Ето че нещо важно бях пропуснал. Та там той споменава на няколко пъти за своите икономически затруднения, когато му се ражда първото дете и той го дава на сиропиталище за отглеждане и подписва декларация, че не желае тази информация да се разкрива и че няма да търси никакви компенсации след години, затова, че е родител на това дете. След това се повтаря "процедурата" и при следващите деца на Русо, които той дава на осиновяване. Излиза така, че авторът на книга за отглеждане и възпитание на деца, на практика не е гледал и възпитавал дори собствените си деца. Тази информация не я казвам, за да упрекна Русо за неговите постъпки в тази област на живота му, а само като факти, че акъл може всеки да дава за неща, с които никога не се е сблъсквал в живота.


Ако пиша на няколко теми в нета, то е затова, защото съм изстрадал почти всички от тях. Ако пиша за здравеопазване, пиша, защото няколко пъти съм бил на границата между живота и смъртта и защото прескачайки "трапа", в главата на човека с будно съзнание, възникват много въпроси, на които иска да получи отговор. И ако започне наистина да търси отговор, той рано или късно получава знание, във връзка с търсенето на тези отговори.

Ако пиша на тема образование, пиша заради годините изкарани в университета и след това като преподавател, гледайки в очите и "куцо и кьораво и сакато", което искаше да получи признание от обществеността, под формата на някаква диплома от някакво учебно заведение. Знанията в главите на повечето студенти не бяха най-важното нещо в живота. Идваха да си поживеят, да ебнат или да бъдат ебнати, както се казва, да пият или да правят други простотии и накрая да си оправдаят присъствието в университета с получаване на така желаната от техните родители, диплома. След това продължих да се интересувам на тази тема, още повече, че съпругата ми беше дълги години начална учителка, а началното образование е един от важните постаменти както на възпитанието, така и на образованието на всеки един човек.

Ако пиша на тема икономика, то е заради почти 30-годишното ми участие в различни институции - държавни и частни и накрая, годините, в които съм бил управител на различни частни фирми. Горд съм с това, че моят подпис стои на оценъчни доклади на най-повечето български банкови институции. Горд съм с това, че участвах с екип от още двама колеги, с които  извадихме от калта една на практика фалирала банкова институция и я направихме най-добрата банка в страната, където работех. Горд съм с това, че влязох в ИТ бизнеса, за който имах повече смътна представа, отколкото професионална подготовка и зад гърба ми останаха подписани от мен самият, прекрасни баланси за последните 7 години.

Ако пиша на тема за отглеждане на деца, това е защото аз съм отглеждал деца - живи и здрави да са, вече пълнолетни граждани, изправени пред избора да правят собствени семейства. Ако не си ставал по няколко пъти на вечер, когато детето ти плаче, ако не си почиствал насрани задници години наред, ако не си треперил за неговото здраве, когато за пореден път си викал "бърза помощ" в критични ситуации, ако не си запретвал ръкави и не си поправял доколкото е възможно, цялата бъркотия, която оторизирани институции, на които не им пука толкова много за здравето и бъдещето на твоите деца,  са направили като грешки, ако не си приспивал деца, разказвайки им различни приказки или живи истории от живота, ако не си участвал активно във възпитателния и образователния процес на тези деца, ако не си ги научил как да се държат с други хора, ако не си ги научил на трудови, хигиенти и други полезни навици, ако не си спорил с учители, доктори, директори на детски градини и дори с университетски преподаватели, на тема възпитание и образование на децата и грижа за здравето им, не знам дали това е подходящото място за даване на съвети, как да се отглеждат, възпитават и образоват нашите деца. Същото важи и за тези, които са произвели не човек, а мазно лайно, защото има много такива - глезени лигльовци, хилави наркоманчета и дребни тарикатчета и такива, които драскат с ножчета по колите и пръскат със спрей каквото им попадне пред очите. Заради това имам кураж да бъда активен участник в тази дискусия и да споделя своя опит и своите разбирания, защото през всичките тези години направих всичко по силите си, че поне да не произведа боклук, от който после да се срамувам. 


Следваща статия
Категория: Политика
Прочетен: 288 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 18.03.2017 15:16
 Според този член, "Забранява се използването на мобилни телефони, фотоапарати или друга възпроизвеждаща техника с цел заснемане на начина на гласуване".

Какви превантивни мерки се вземат от СИК в случая? Изземват се мобилните телефони, които стоят заедно с личната карта, до завършване на гласуването и пускането на бюлетината? Какво трябва да се направи, за да има превенция по този 227 ми член? И каква е санкцията на членовете на СИК, ако допуснат да се извърши такова деяние, къде заради небрежност или заради умисъл?

Хиляди и хиляди въпроси възникват във връзка с прилагането на този стар, отживял времето си избирателен кодекс. Ще сложат на всяка СИК по едно устройство, като на летищата и ще ни пребъркват профилактично? Тогава няма да има смисъл от този 227-ми член. Защо тогава го има? Защото властта не може да ограничи такова виновно поведение, но неглижира по всякакъв начин неговото недопускане.


КОЛКО ЩЕШЕ ДА Е ПО-ЛЕСНО ВСИЧКО, АКО ПРОСТО НИ БЯХА РАЗРЕШИЛИ ДА СЕДНЕМ ПРЕД КОМПЮТРИТЕ СИ И ДА НАПРАВИМ СВОЯ ИЗБОР. Сега за първи път прочетох избирателния кодекс и ми се завъртя главата. Откъде намерих този мазохизъм в себе си, та изтърпях 73 страници. Само си помислете, хиляди и хиляди хора, членове на какви ли не комисии, общински служители, полицаи и редови държавни служители, са ангажирани с тези избори. Хиляди и хиляди килограми хартия, която отива по дяволите, декари отсечена гора и въглероден отпечатък в размер на хиляди тонове диоксид и всичкото това защо? Защото има тъпаци, които не разбират, че вече сме в 21-ви век. 



Категория: Политика
Прочетен: 244 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 18.03.2017 12:50
 Доста елементарна и по партийному закостеняла изборна система.


Как Стефан Данаилов ще защитава интересите на избирателите от Варна? Та нали българският парламент прави закони, които да важат както за жителите на Варна, така и за тези във Видин, Благоевград и Смолян? Защо са тези листи и това чудо? Защо регионализирахме изборите и защо на хората от определен район им натрисат хора "отгоре", първо без да имат никаква връзка с този район, пък защо трябва да има такава връзка. 


Ако някой избирател харесва Стефан Данаилов, но този избирател живее в Дулово или Алфатар, той няма да може да гласува за него.


Същата работа е и с Елена Йончева. Какво я свързва с Хасково, освен, че е ходила няколко пъти в града? Нищо. Тогава защо се мъдри в списъците на БСП там?

Ако някой от Стара Загора иска да гласува за Елена, как да го направи? Защо отнемате правото на жителите на Монтана и Якоруда да гласуват за Елена. Може да я харесват и в Самоков и Вълчедръм. Там за кого да гласуват? За някого, когото не харесват. 


Разбирате ли простотията на избирателната ни система. Няма нужда да избираме депутат, само защото е от някакъв избирателен район. За нас е важно колко гласове е събрал определен депутат, независимо от коя част на България са дошли гласове за него. Пак казвам, гласуваме за български парламент, а не за кмет. Когато избираме кмет на някое населено място, тогава е хубаво кметът да е местен, да е живял там години наред, да познава града, хората в него, проблемите му и както се казва, да е готов да си даде душицата за града, в който е роден, живял или живее.

За парламент обаче са нужди широкоскроени хора, такива, които да защитават личността от държавата, такива, които да приемат закони, които да закрилят личните свободи на гражданите, личните им интереси и възможностите за личностно развитие. Стига сме подчинявали личността на някакви общи, измислени цели. Ако самата личност има желание да направи нещо за общността, нека го направи. Време е най-после да разберем, че тялото съществува като сбор от клетки и че тялото не може да съществува без клетките, тоест без нас. Няма значение къде сме родени, къде живеем, коя партия поддържаме и в кое населено място сме се кандидатирали за дейност, която засяга цялото общество. Важното е да се изберат достойни хора, законодатели, които да сложат ред в хаоса, чрез своето законотворчество, чрез своята визия за бъдещето, чрез възможността да бъдат обединители на идеи и концепции, които да се приемат от гласоподавателите и оформени надлежно в законова форма.

И нека не ме разбирайте погрешно - няма значение, дали става дума за кандидати на БСП, ГЕРБ, ДПС или друга партия. Принципът трябва да бъде един. Трябва да изберем 240 достойни пратеници на народа. Нека първите 240 кандидати, които са получили най-много гласове от избирателите, да станат пратеници. Може някой да получи 599 хиляди гласа, може десетият да получи 199 хиляди гласа, може някой да получи 59 хиляди гласа, а може 241-вият да получи 1000 гласа, ако това е решението на гласоподавателите, нека така да бъде. И нека гласът на всеки пратеник да тежи толкова, колкото гласове е получил, защото този, който е получил 500 хиляди гласа, ако има такъв, не може да "тежи" в събранието колкото този, който е получил 5 хиляди гласа. Нека гласуваме за личности, а не за партийни листи. И аман от политическа реклама, че ни продъниха главите от плямпане и надлъгване, от партийни клишета и изтъркани фрази, от лицемерие и лъжлив патернализъм.
Категория: Политика
Прочетен: 266 Коментари: 0 Гласове: 0
 http://www.bbc.co.uk/newsbeat/article/39288622/tiny-london-house-sells-in-chelsea-for-700000---100000-more-than-expected

Какво излиза на квадрат? Това са 31 739 паунда на квадратен метър жилищна площ. Разбирате ли за какво става дума? В София, цената на квадратен метър  в добър район на София на къща е не повече от 1000 паунда на квадрат или 31 пъти по-ниска! Къща в Челси, Лондон, средно "върви" по 1,9 милиона паунда.


Защо Лондон "струва" толкова скъпо, а "София" струва толкова евтино? 

Защото София е скапан град, населен със скапаняци, на които не им дреме какво се случва с града им, управляван от скапаняци, на които също не им пука за града, а си гледат собствените интереси, охраняван от скапаняци, които също не им пука за града, а им пука затова, какво ще им кажат началниците и кои бандити ще охраняват днес и т.н. и т.н.

Яд ме е като знам, че тъпият Лондон, със смотаните му тесни улици, раздрънкани и смърдящи стари къщи, от които 90% плачат за ремонт отвътре и при отсъствието на тази перла, наречена Витоша, може да има такива високи цени на имотите и хората да се тълпят да купуват там имоти, а не в София. Какво не й достига на София? Какво им пречи на собствениците на жилищни кооперации да вземат и да си ремонтират фасадите на сградите отвън? Какво им пречи да си поддържат в добро състояние вътрешно-блоковото пространство и входовете? Имаше даже такава програма за външни ремонти на сгради, финансирана по европейски проекти, но като гледам в централната част, виждам само една сграда с направена фасада по тези проекти. Хайде две да са, не съм бил наблюдателен. Десет да са...

Има и такива, които сами са се справили, но те са толкова малко, че се губят на фона на олющените фасади, при това надраскани с грозни графити!

Какво пречи на общината вместо да субсидира скапания градски транспорт, който, като се изключат часовете пик за отиване и връщане от работа, се разхожда полупразен почти денонощно из София и за който транспорт се дават повече от 120 милиона лева от бюджета, та какво пречи тези пари да се дадат, та най-сетне да имаме някаква свястна инфраструктура, която подхожда на европейски град. Да можем да ходим повече пеша и да караме веросипеди. Имаме такива хубави паркове, които на практика не използваме ефективно. Градът не става нито за пешеходци, нито за велосипедисти нито за колички за деца. Като гледам и за автомобили не става. Какво пречи на общината да не дава строителни разрешителни там, където няма изградена инфраструктура? Какво е това нещо, в столица на европейска държава, да дадеш разрешително за строеж до място, докъдето няма дори улица покрита с чакъл, пък какво остава за асфалт! Върви се по земя, през локви и кал! И това в едни от най-скъпите райони на столицата.

Сега малко за сигурността.
Когато бях в Лондон, гледах предаване по телевизията, което продължи с часове. Тогавашният кмет на града, Борис Джонсън, заедно с шефа на полицията в града, бяха разпъвани от обществения съвет по сигурността и от граждани, на открити телефонни линии и в интернет пространството, във връзка с проблемите на сигурността в града. Кога сте видели Фандъкова и шефа на СДВР да дават отчети за проблемите на сигурността пред някакъв си измислен обществен съвет и пред гражданите. Хайде моля ви се, не искате ли твърде много! А ТОВА Е ТОЛКОВА ВАЖНО И СЕ ОТРАЗЯВА ПРЯКО ВЪРХУ ЦЕНИТЕ НА ИМОТИТЕ В ГРАДА. Защото цените са високи там, където всичко не само, че е уредено от материална гледна точка, но е и СИГУРНО място за живеене. В Лондон има и камери и полиция. В София, като се изключат някои основни улици и институции в централната част, забравете на друго място да е така наситено с камери и полиция. В повечето случаи - нито камери, нито полиция.


Природата
Преди няколко дни се качих на Витоша. Каква зимна приказка. Беше невероятно. Дори и ми мина през главата следната мисъл: Вярно е, че в ЕС няма такава столица като София, с такова разположение и с такъв парк до нея, като Витоша. Планината е перлата в огърлицата, наречена София. Представяте ли си, ако Лондон имаше Витоша до себе си, така да се каже? Представяте ли си колко щяха да се вдигнат цените на имотите там?

Само знам, че природните забележителности са важно нещо в оценката на един град. Важно нещо е и бизнес климата и възможностите на икономиката, сигурността, състоянието на градската среда, географското разположение и т.н. ТОЕСТ, ПО-ВАЖНО Е ДАЛИ ДАДЕНА ТЕРИТОРИЯ Е НАСЕЛЕНА С ОВЧИ НАРОД ИЛИ НЕ И ДАЛИ СЪЩИЯТ ТОЗИ ОВЧИ НАРОД Е ДОПУСНАЛ ОВЧИ УПРАВИТЕЛИ ДА ГО СТРИЖАТ И ДОЯТ КАКТО СИ ИСКАТ.

Затова ме е яд. Защото при толкова природни дадености, ние, жителите на тази страна, показвайки на показ повече отрицателните си страни и избирайки и поддържайки с гласа си боклучави политици, направихме така, че който може и поне на който малко му стиска, бяга от България, като че ли тук е пустиня. Да, пустиня е! Човешка пустиня! Такава пустиня се получава тогава, когато народът допусне, ДЪРЖАВАТА ДА МУ СЕ КАЧИ НА ГЛАВАТА. ТОГАВА СЪЩИЯТ ТОЗИ НАРОД СВИКВА С ЛОШИТЕ ПРАКТИКИ И ПОКАЗВА ЛОШИ ПРАКТИКИ НАВСЯКЪДЕ В ЖИВОТА СИ - НА УЛИЦАТА, НА РАБОТАТА, В ОТНОШЕНИЯТА СИ С ПОЗНАТИ И НЕПОЗНАТИ....САМО С ДЪРЖАВАТА ТОЗИ НАРОД ВНИМАВА МНОГО, ЗАЩОТО ЗА НЕГО, ТЯ ДАВА ХЛЯБА И ТЯ ДЪРЖИ НОЖА. ТОЙ Е СВИКНАЛ НА ПОДЧИНЕНИЕ. И ПОНЕЖЕ СЕ СТРАХУВА ДА СЕ ОПЪЛЧИ НА ДЪРЖАВАТА, ТОЙ ИЗБИРА НАЙ-ТЪПИЯ НАЧИН ДА СИ ГО ИЗКАРА НА НЯКОЙ - ТАКА НАРОДЪТ ЗАПОЧВА ДА СЕ ИЗЯЖДА САМ СЕБЕ СИ. ПО-ЛЕСНО Е ДА ВЛЕЗЕШ В КОНФЛИКТ СЪС СЪСЕДА СИ, С БЛИЗКИТЕ СИ, С НЕПОЗНАТИ...ТЪРСИШ НА КОГО ДА СИ ГО ИЗКАРАШ.

Това са моите притеснения. Имам какво да ям. Имам какво да пия. Имам къде да живея. Нямам дългове. Осигурен съм. И въпреки това ме е яд, защото отборът, в който участвам е отбор от лузъри. Играем в селската лига. И не защото не можем, а просто защото сме такива - неорганизирани лузъри тарикатчета.

Имам приятел, който вложи доста пари в общите части на кооперацията, в която живее. Знаете ли кой друг е дал пари за това начинание? НИКОЙ. Знаете ли кой друг е участвал поне с труда си, след като не му се дават пари? НИКОЙ. А знаете ли когато обявяват жилищата си за продан в интернет пространството какво пише под обявата? Пише, че апартаментът, който продават, разполага с луксозни общи части и уредено околно пространство, въпреки, че те не са дали и една стотинка от джоба си и не са работили и една минута време, за да се наслаждават после на тези общи  части и това уредено пространство. ЗНАЧИ ОСВЕН ОВЦЕ, ТЕЗИ ХОРА СА И ТАРИКАТ-ОВЦЕ. ГЛЕДАТ ДА ПРЕЦАКАТ БЛИЖНИЯ И ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВАТ ОТ НЕГО. ТАКИВА СМЕ СИ И ТОВА, ЧЕ НЕ СИ ГО ПРИЗНАВАМЕ  И НЕ ПРАВИМ НИЩО, ЗА ДА СЕ ПРОМЕНИМ В ПОЛОЖИТЕЛНА ПОСОКА, НИ ОТДАЛЕЧАВА ОТ РЕДА И ХАРМОНИЯТА КАТО ИДЕЯ....
Та толкова за цените в Лондон и в София. Говорихме за безценните неща, които формират цените около нас...Всичко е човешка направия - и хубавото и лошото.
Категория: Политика
Прочетен: 398 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 17.03.2017 17:21
Колкото и неблагоразумни да изглеждат едни частни разходи, те все пак са частни разходи. Частните разходи никога не са довеждали една страна до революция, за разлика от държавните разходи.

Колкото и благоразумни да изглеждат едни държавни разходи, те все пак са държавни разходи.

Знаете ли защо в Швейцария никога не е имало революции и никога няма да има такива? Защото там няма дворци като Лувъра, Версай или Царско село, като в същото време на тяхното строителство, народът е изнемогвал. Така стават революциите. Затова казвам, че държавните разходи могат да доведат до революция.

Как стоят нещата с частните разходи?

Когато частните разходи са обусловени преди това от приходи от частни лица, проблемът може да бъде само в това, че няма проблем.


Когато частните разходи са обусловени преди това от приходи от държавата или благодарение на държавата, проблемът е в това, че вече има няколко проблема. Икономически, защото се деформират икономически закони, основани на природната същност на интересите. Психологически, че е възможно слабият лъв да го признаят за силен, зебрата има всички шансове да се справи с лъвицата, хиената ще часа мравките да се нахранят и че не всичко е природно определено, а е въпрос на възприятието на ума, макар и болен. Социален, че чувството за справедливост се подменя с чувство за несправедливост и огънят на страстта гасне като огнище от буен порой.

Няма значение от какво са обусловени държавните разходи. Те винаги ще си останат държавни разходи. Те винаги ще си останат разходи, удовлетворяващи тези, които не произвеждат, тези което не могат да произвеждат и тези, които не искат да произвеждат.

Държавните разходи са най-краткият път за разложението на нравите. Страна, осеяна с публични домове има много по-малки шансове да се провали, пред държава, затънала в дългове.

Публичните домове удовлетворяват природни необходимости, за разлика от държавните разходи, които не удовлетворяват потребността от наличието на честна размяна. В публичните домове отиваш, плащаш и чукаш или отиваш, чукаш и плащаш - както ви харесва. При държавните разходи сделка няма - там те чукат, крадат и пак те чукат за награда. Особено, ако си от онези балами, които повече са дали, отколкото са получили. Ако е обратно, това си е чиста далавера. Това е като да прецакаш застрахователя - може и да се получи, но за кратко време и веднъж.

Държавните разходи могат да изглеждат благоразумни само в очите на тези, които ще получат част от тях. Моралът там взема цинична форма. Задейства се мотото на крадеца, дори по-скоро на префинения крадец - като ти дават, вземай, като те гонят - бягай. Остатъците в съзнанието ни казват, че да крадеш от общото не е грях. Държавното е общото. Така че, кради, колкото можеш. Там няма стопанин. Там благоразумието е параван за оправдание на нечестната сделка, ако на това може да се каже, че е сделка.Някой те призовава да се жертваш в името на общото благо и в същото това време те заплашва, ако не се отзовеш на поканата доброволно. Колко справедливо - платете си откупа, ако искате да продължавате да живеете все така. Но ние вече не искаме да живеем така. Поне ние, тези, които са направили онова нещо, на което му викаме, че е стока или услуга и което нещо стои в основата на цялата икономика. В една природна среда, ние трябва да имаме свободата да разменяме нашите стоки и услуги с когото си поискаме и на каквато си искаме цена. Има се предвид, цена, която се определя свободно от субектите на сделката - продавач и купувач. Би трябвало спечеленото от двете страни да не привлича не само вниманието на околните, които не са участвали в сделката, но и тези страни да имат право да правят каквото си поискат с резултатите от тази сделка. Тяхна си работа. Ако искат те могат да хвърлят на улицата, образно казано, резултатите от тази сделка и никой няма право да ги укорява за постъпките им. Затова казвам, че такива постъпки не могат да доведат до съществени проблеми в страната, още повече, че е нелогично онези, които са страдали за тази сделка, да са толкова глупави, че да си хвърлят парите на вятъра. Това могат да го направят само тези, които не са страдали за парите, които са изкарали. В една природна икономика, такива са незначителна част от бизнес елита и не оказват влияние на крайните ефекти, но когато се намеси държавата, всякакво благоразумие трябва да бъде отписано като нормална реакция. Кражбите на века, столетието, хилядолетието и т.н., не са физическите обири на банки, пощенски станции, различни превозни средства за транспортиране на пари и т.н., а онова присвояване на частен ресурс от организираните и мафиотизирани държавни структури, в сделка под дулото на пистолета. Чакай след това благоразумие в изразходването на средствата. Нищо, взето с насилие, не може да бъде похарчено благоразумно.

Категория: Политика
Прочетен: 323 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 17.03.2017 08:49
 Проблемите при съставянето на правителството на Орешарски и налагането на модерът "Кой" на нас, обикновените избиратели, доведе до бързото сваляне на правителството и до нови избори. На новите избори обаче, Месията не стана отново месия. Народът му показа жълт картон и не му даде цялата власт - ЗАЩОТО ВЕЧЕ НЕ МУ ВЯРВАШЕ.

СЕГА СМЕ В СЪЩОТО ПОЛОЖЕНИЕ. НАРОДЪТ ЩЕ ДАДЕ ТОЛКОВА ВЛАСТ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ, ЧЕ ТЕ НЯМА ДА МОГАТ ДА НАПРАВЯТ ИСТИНСКА РАБОТЕЩА КОАЛИЦИЯ. Герб и БСП имат по 30% от гласовете. както и да се коалират с обичайните заподозрени - Герб с патриотите и с Воля или БСП с ДПС, те няма да могат да съставят стабилен кабинет. Онези отдясно изобщо не ги броя, защото те са толкова десни, колкото аз съм жител на Антарктида.

Какво става тогава? Като изключим наистина абсурдната комбирация на властта между Герб и БСП, две партии, които са с еднакви корени - комунистическите корени, друг шанс за работеща коалиция не се вижда на хоризонта. Но това е толкова трудно, колкото в съседна Македония, двете македонски партии да се съюзят, да спечелят 75% от гласовете и да не им пука какво искат албанците. Но и това е малко рисковано, защото в историята рано или късно ще се появи нуждата малцинствата да излъчат своите герои, които да умират за националната кауза. Става твърде сложно. Затова предлагам следното:


ВЕДНАГА СЛЕД ИЗБОРИТЕ, ЛИДЕРИТЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНО ПРЕДСТАВЕНИТЕ СИЛИ ДА СЕ СЪБЕРАТ НА ЕДНА МАСА И ДА РАЗПРЕДЕЛЯТ БАНИЦАТА НА ВЛАСТТА В ЗАВИСИМОСТ ОТ ПРОПОРЦИОНАЛНОСТТА НА СПЕЧЕЛЕНИТЕ ГЛАСОВЕ.

Например, ако Герб са спечелили 30% от гласовете, получават 5 министерски поста. Ако БСП също са спечелили 30%, същат работа. Дотук 10 министри. Ако патриотите спечелят 15% от гласовете получават примерно / в зависимост от чисто математическото закръгляване към по-голямото число или 2 или 3 министерски поста. Ако някой като Воля влезе в парламента с малко над 4%, получава един министерски пост. За да се предпазим от извършване на злоупотреби, защото всяка партия ще бъде съсредоточена да краде от онези позици, които томболата отреди, ще бъде прието правилото, че на всеки министър ще бъде назначен по един заместник министър, излъчен от другите партии. Така всеки ще контролира всеки и поне няма да крадат толкова, колкото сега. Това последното разбира се няма да се приеме, защото чак пък толкова самите партии да си вързват ръцете за крадене, това няма как да се случи в този живот.



Но да се върнем на главното - всяка партия, която е влязла в парламента, ще получи дял от баницата на властта и няма да има никакво основание да претендира за повече. Толкова са отредили избирателите, толкова са получи накрая. Коя партия какво министерство да получи ли? Това ще става с томбола. На коя, каквото се падне. Кой да бъде премиер ли? Премиер ще бъде излъчен от тази партия, която има най-много гласове на изборите. Ако обаче това е някой, който другите не харесват, партията трябва да излъчи консенснусна фигура. Има още едно стъпало на самоконтрол. Премиерът ще бъде излъчен с квота за избиране на министър. В горния случай, за премиер ще бъде излъчен някой от министрите, избрани от листата на партията, получила най-много гласове. Например, някой, който е вече определен за министър, примерно на екологията, здравеопазването или някое друго министерство, може да стане в същото време и премиер, за да не се разруши общия ред за разпределение на властта, в зависимост от процентът на получените гласове. Ще стане нещо като в Швейцария. Там в правителството от министри, избират най-възрастния министър за председател, но той няма никакви правомощия да бламира правителството или да уволнява министри. Така центровете на власт ще станат повече и центровете на контрол - също.


Това е идеята. Харесва ли ви?
Категория: Политика
Прочетен: 367 Коментари: 1 Гласове: 0
 Предишният постинг беше за пряката демокрация. Но нека да бъда реалист - камъчетата, с които са избирали или отхвърляли Перикъл в качеството му на управител на Атинския полис, са 2400 години назад, а бъдещата, истинска пряка демокрация, може и да я отнеме 2400 години напред. Защитаването на тази теза само потвърждава друга теза, казана от някой велик ум в миналото: Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му! Такива са ми мечтите и не ги крия, защото те одухотваряват човек и го правят да изглежда достоен, ако не в очите на другите, някои от които могат да го сметнат за "перко", то в собствените си очи.


Опитвам се да споделя една друга идея, която е твърде компромисна, спрямо идеята за пряката демокрация, но от друга гледна точка, струва ми се, че може да бъде преходна към нещо по-значимо в нашият политически живот.


СТАВА ДУМА ЗА ИНТЕРЕСИТЕ НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ. ЗА ИНТЕРЕСИТЕ НА ШЕФОВЕТЕ НА ПАРТИИТЕ. ЗА СИВИТЕ КАРДИНАЛИ ИЛИ ЗА ВСИЧКИ, КОИТО ВЕЧЕ ТРЯБВА ДА ОСЪЗНАЯТ, ЧЕ ВРЕМЕ ВЛАСТТА ДА СЕ РАЗГЛЕЖДА КАТО "ДИСПЕРСИРАНА". Това е стъпка към осъзнаването на масите, която е много важна в една такава система като нашата. Спомняте ли си как преди десетилетия слушахме тезисите на Партията? Слушахме и някои от нас им вярваха, дори заради простия факт, че нямаше други. Имаше и такива, които не им вярваха, дори заради простия факт, че нямаше други. Такова беше времето и такива бяха настроенията.

В България най-трудното политическо нещо е направата и реализацията на практика на ефективни коалиции в политическия живот.  След монопола на властта при Жан Виденов и монопола при Иван Костов и при Кобурга, дойде времето на коалициите. Комунистите направиха коалиция с ДПС - крадоха заедно и на практика точно по времето на Станишев, икономическата мощ на ДПС достигна тези висоти, заради които Доган се концентрира да управлява обръчите, вместо да слуша пустословици в пленарна зала на парламента.

След това на народът му писна и даде възможност на "силната ръка" или на "силният шут", Бойко Борисов, да управлява. Въпреки героичните му напъни, той не можа да жертва личните си интереси в полза на обществото нито да жертва недостатъчната си интелектуалност и да остави на някой друг, на който повече му върви приказката, да ни омайва от екрана на телевизията. Не го направи и трябваше да даде на заден. Тогава алчите комунисти пак дойдоха на власт, коалирайки се с още по-алчните ДПС-исти. ВСЕКИ СИ ИМАШЕ РЕСОР ЗА КРАДЕНЕ, В РАЗИМОСТ ОТ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА МАНДАТИТЕ.

Следваща статия.
Категория: Политика
Прочетен: 735 Коментари: 4 Гласове: 1
<<  <  1 2 3 4  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kolevdobri
Категория: Политика
Прочетен: 3196384
Постинги: 6870
Коментари: 4297
Гласове: 2399
Архив
Календар
«  Март, 2017  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031