Прегледах пресата. Никъде не се споменава за свободата. Никой от отговорните фактори в държавата нито говори за нея, нито пише за нея. НИЩО.

Ето някои заключения, които ще повтарям като мантра в следващите години от живота си:

1. Нямаме достатъчно политическа свобода - не можем да избираме когото си поискаме и не можем да бъдем избрани. Не можем и да отзоваваме тези, които ужким избираме;
2. Нямаме свобода на изразяване на мненията - журналистиката ни е поръчкова и манипулативна. На дневен ред са несъществени проблеми. България е рангирана на 89-то място по свобода на пресата в света;
3. Нямаме достатъчно икономическа свобода - България е на 64-то място по този показател. Участието на правителството в икономиката е твърде голямо и пречи на инициативата на гражданите. Ролята на бюрократи и политици в икономиката е огромно;
4. Заради прекалената намеса на държавата в образованието, нивото му е незадоволително;
5. Заради прекалената намеса на държавата в здравеопазването, нивото му е незадоволително;
6. Държавата ни е отнела правото да преценим кога да се пенсионираме - краде ни парите и ни прави зависими от нея;
7. Централизацията на системата за сигурност я превръща в система за насаждане на несигурност - колкото е по-централизирана, толкова е по-неефективна;
8. Най-лошото нещо в правосъдието е да имаш правосъдна система, която не е зависима от избирателите. Сега правосъдната система ужким независима, но на практика работи за всички други, но не и за интересите на масата гласоподаватели и данъкоплтаци;
9. Централизацията на държавното управление е доведено до степен, че всички приказки за самоуправление на общините изглеждат като лицемерни. Държавата първо акумулира огромната част от доходите на гражданите и фирмите в общините, а след това по политически причини им отпуска жалки средства за съществуване. Това отново е липса на свобода;
10. Държавната бюрокрация ни струва 6 милиарда лева всяка година, а услугите, които ни предлага са нискокачествени и скъпи. И ние нищо не можем да променим. Това е липса на свобода;
11. Икономиката ни се централизира, като ролята на отделни личности и монополи става все по-осезаема. България е на първо място в Европа, по бой на фирми, които преустановяват дейността си - а това са предимно малки фирми, които фалират в голяма степен заради отсъствието на държавна политика за ограничаване на монополите в икономиката;
12. Нацията ни е болна, сърдита и недоволна. Намаляваме всяка година с темп, който застрашава съществуването ни като народ. Бедните и неработещите стават все повече, а богатите - все по-малко. Това е заради липса на свобода.

НИКОЙ ОТ УПРАВЛЯВАЩИТЕ НИЩО НЕ ПРАВИ, ЗА ДА ОСИГУРИ ПОВЕЧЕ СВОБОДА В ТЕЗИ СФЕРИ, КОИТО СПОМЕНАХ. НАСЕЛЕНИЕТО ПРОДЪЛЖАВА ДА СЕ ЛУМПЕНИЗИРА И ТОВА ЛУМПЕНИЗИРАНО НАСЕЛЕНИЕ ДАВА ОЩЕ ПО-ГОЛЕМИ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА КЛАСА И БЮРОКРАТИТЕ ДА НИ ОТНЕМАТ ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ СВОБОДАТА. ДОКОГА ЩЕ ПОЗВАЛЯВАМЕ ТОВА ДА СЕ СЛУЧВА? ДОКОГА ЩЕ ПОЗВОЛЯВАМЕ ДА НИ ЛЪЖАТ, ДА СВАЛИМ ЕДНО ПРАВИТЕЛСТВО НА ЕДНА ПАРТИЯ, ЗА ДА ДОЙДЕ ДРУГО ПРАВИТЕЛСТВО НА ДРУГА ПАРТИЯ?

ИМА НУЖДА ОТ ПРЕИНСТАЛИРАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА, ИКОНОМИЧЕСКАТА И СОЦИАЛНАТА СИСТЕМА НА БЪЛГАРИЯ. С НОВ СОФТУЕР, А НЕ СЪС СТАРИЯ.

Дали изобщо тази жена осъзнава какво казва?  Явно е, че в България не се обръща внимание на това, което някой върши. Важното е какво казва.


Приемаме, че министрите не вършат никакава работа за нас, а само за себе си.


В такъв случай не ни остава нищо друго, поне да ги слушаме какво говорят. Но тази е върхът. МОЖЕ ДА СЕ КОНКУРИРА ПО НЕРАЗБИРАЕМОСТ С КРАДЕЦЪТ ОТ МАДРИД.

Къде е учило това министерско чудо?

Кое училище и кой университет е спомогнал тази жена да превърти така?

И най-накрая, кой идиот политик или политическа партия е предложила тази пародия на служител за министър?


"Аз се старая всеки ден да бъда много прозрачна и абсолютно доблестна, смятам, че имам шанс, че някаква доволна степен успявам да държа такава линия на прозрачност и доблестност. Нямам различен режим към ЦСКА, "Левски", различните клубове."

"И понеже вие сте, как да кажа, всеки път сте на stand by и сте рицари на тема футбол и спорт, хеле пък на терена "Левски" - ЦСКА, дори когато си говорим за портиерката на някой от стадионите", добави тя, цитирана от Offnews.

"Аз трябва да съм тази, дето да върви по бръснача и да пали свещи, защото законът е навсякъде около мен, а над мен е капакът на налягането на феновете."

"Не знам как е станало преди 30 г., че едни от нас имаме банки, а други нямаме и заплата", каза тя като обясняваше действителността в България.

Спортният министър обясни и откъде идва интересът й към футбола и какво предизвиква играта у нея.

"Искам да ви кажа, че съм в пълно съзнание за високия адреналин на темата футбол, защото той и мене ме обзема от време на време. Адреналинът ме е хващал много яко още отпреди 94-а, от дете, откакто се помня и мене ме хваща адреналинът и ме докосва на тема футбол"


Ето източникът:http://www.dnevnik.bg/bulgaria/citat_na_deniia/2014/05/15/2300373_citat_na_denia_tova_koeto_vas_vi_vzriviava_men_me/?ref=rss

Всеки ден ще следя пресата, дали има статии, дискусии или предложения на тема СВОБОДА.

Днес прегледах пресата - НИТО ЕДНО ЗАГЛАВИЕ НЕ СПОМЕНАВА ДУМИЧКАТА СВОБОДА.

Е как да се промени системата, като не сме хванали правилния път? Приказваме си празни приказки - кой кого изчукал, кой на кого се изрепчил, кой кого претрепал, кой политик срещу кого и какво казал....


Само един пример - днес излезе съобщение, че България е на първо място по фалити на компании от региона на Централна и Източна Европа. Става дума за компании. Това са онези утрепали се от работа семейни фирми, които държава магазинчета, малки хотели, складове, фирми за услуги, малки строителни компании и т.н. На тяхно място идват монополите. Ето един пример за липсата на свобода.

Жалка картина. Целенасочена пропаганда за отклоняване на вниманието от най-важното нещо за човека - свободата.

Връхлитат ме стиховете на Вапцаров, за машините, за комините и за заводите. За "завода на живота". Сегашните синове и дъщери на комунистите, които управляват България ще въвеждат машинното гласуване. Те обичат машините. Особено големите!

Машините, мирисът на масла и конци с които се забърсват машините. Бензин, и сапун, от онази кафеникава смес, която идеално изчиства ръцете. Всяка фабрика и сервиз по време на социализма си спомнят за този сапун. Нямаше ръкавици. Всичко се вършеше с голи ръце. Мазолите и раните по ръцете бяха доказателството за мъжественост.

Машини, машини, машини.

Но нещата се промениха. Технологиите вървят напред. Машините ставаха все по-малки и все по-производителни. Все по-малко хора работят с машини в класическия смисъл на думата.

Сега комунистите възраждат идеята за машините. Идеята за "завода на живота".

Само си представете. Годината е 2014г. Извършват се колосални технологически и технически открития и приложенията им в живота. Въпреки кризата, всяка година излизат все нови и нови приложения, които използваме. Светът се превърна в единна информационна система, благодарение на жични и безжични мрежи, комуникатори, сървъри, компютри. Невиждани са възможностите на софтуера. Милиарди хора по света всеки ден са в "мрежата" и всяка година се налагат нови и нови направления за прилагане на този информационен бум.

И на целият този фон - ще говорим за машините. Ще гласуваме машинно. Ох Вапцаров, Вапцаров. На комунистите страстта им е в машините. Не могат да забравят, че именно машините са произвели пролетариата, а с това и възможността една тъпа партия, с едни тъпи хора, наречени с точното име - шумкари, са се възползвали от възможностите, които са им дадени от машините, да управляват тъпия пролетариат, който е затъпял именно заради машините. Абсолютен омагьосан кръг. Затова комунистите толкова държат на машините, защото знаят, че компютрите и мрежата са техни естествени противници - защото носят мириса на свободата и независимостта, на информираността и стесняват малко по малко онази тъпа маса хора, които гласуват за тях именно, защото са неинформирани, необразовани и технологично изостанали.

Не напразно постоянно давам за пример държави като Южна Корея. Как е възможно най-бедната страна през 1950 г., сега да е 12-та икономика в света?

За 64 години, номиналната стойност на БВП на глава от населението на тази страна е нараснала 300! пъти. Дори и да се вземе под внимание инфлацията, става ясно, че ръстът е над 60 пъти. Само за сравнение. По същото време Камерун е била също така бедна държава като Южна Корея. За тези години, Камерун е пораснал само 4 пъти. Но за разлика от Камерун, в разсипаната от войната Корея, е имало обществено съгласие, че страната може да постигне това, което японците са направили, че даже и повече. Дори може да се каже, че омразата на корейците към японците ги е настървявала още повече да постигат тези феноменални икономически резултати.

ИМАЛИ СА ХОРАТА ЦЕЛ, ПОСОКА И НЯКАКВА ВИЗИЯ ЗАТОВА, ЧЕ ОБЩЕСТВОТО СЕ РАЗВИВА В ПРАВИЛНОНО НАПРАВЛЕНИЕ.


В България каквото и да става, тъпчем на едно и също място. Последни сме в класациите, политиците си правят каквото си искат. Народът ни се е примирил. По-смелите бягат в чужбина. Тук остават пенсионерите и тези, които нямат смелост да се откъснат от този порочен кръг. НЯМА ПЕРСПЕКТИВА. Толкова отвратителен политически елит надали има някъде другаде в Европа. Само лобизъм и лични интереси. Само това ги вълнува. Ако някой  пренебрегне личното и прокламира съблюдаването на обществения интерес, веднага шайката разбойници го изхвърлят зад борда. И така столетия наред. Не става дума за десетилетия - това е историята на Дунавска България. Като се изключат първите 250 години на съществуването си, през останалото време България е била безперспективна страна. Каквато е и сега. Това е демотивиращото, а не толкова бедността. И Ирландия беше бедна преди 40 години, а сега е по-богата от Британия.

Някъде около 1990г. правех изчисления, прогнозирах икономическите показатели на държавата, бюджетните перспективи и казах на близки и познати, че ще ни трябват 16 години, за да се измъкнем от дупката. Приблизително след толкова години влязохме в клуба на богатите, но влязохме за да им мием чиниите, да им берем ягодите, да им караме камионите и да им изпратим безплатно цигански катуни по елисейските полета. Срамна картина.  Уж сме държава на повече от 1300 години, а нищо не сме научили от историята. Държави на по 60 години отидоха далеко пред нас.
Започвам да вярвам, че тегне някаква прокоба над нашия народ и държава. Дали имаме кармични грехове да плащаме, натрупани през столетията или е нещо друго - ей богу не знам. Само знам, че пламъкът в мен, че тази страна може да стане просперираща и успешна, започва да загасва.

През живота си съм се срещал с какви ли не хора. И тъй като животът ни е материален, за жалост или не, това са фактите, ми прави впечатление колко много хора се оплакват от липсата на пари и колко малко хора успяват да се справят с това, което имат, без да ги чуваме да се вайкат постоянно, че нямат пари.


Познавам човек, който не беше доволен на 700 лева чиста заплата. Не беше доволен и след време, когато получаваше 1700 лева заплата. Не е доволен и на 2000лева.

Срещал съм хора, които мрънкат, че не им стигат парите, а месечно харчат по минимум 300 лева, буквално за глупости - енергийни напитки,  чипсове и други подобни булшитс. Да не говорим затова, че си купуват сандвичи за 5 лева, които пряко сили имат материал за 1 лев. И мрънкат, че нямат пари.

Имам познати, които карат с по 200 лева на месец и НИКОГА не съм ги чувал да се оплакват. Лазят по нивата, въпреки възрастта си и продължават  да си изкарват прехраната с труд по цял ден.

Имах позната, която си отиде от този свят с рядко заболяване и без долните крайници. Никога не чух да поиска нещо друго, освен милост от съдбата.

Хората нито мислят, нито си правят добре сметката. Дори и кризата не ги научи да бъдат пестеливи. Болшинството от хорана разхищават ресурси на поразия.

Как ще изтълкувате един такъв случай - получаваш 900 лева заплата и даваш 300 лева за отопление! Една трета от дохода ти отива за отопление. Резонен въпрос тук е - всеки квадратен сантиметър ли отоплява този човек в двустайния си панелен апартамент, за да направи 300 лева сметка. Или жена му се опитва да се удави в топлата вода, когато отиде да се къпе. Не знам, но ми изглежда много неразумно.

Почти всеки ден наблюдавам реакциите на хора, които получават около средното и малко над средното възнаграждение за България - 820 лева. Досега е изключително рядко явление някой да си зададе въпроса - скъпо ли е да си купиш пържени крилца от КФС? Скъпо ли е да си купиш дюнер или някакъв измислен сандвич?

Цената на една кофа с крилца от КФС струва 30 лева. Покрай кофата дават и някакви сосове като промоция. Но си казвам, купуваш кило и половина крилца, пържени, докато за тези пари можеш да си купиш 4 кила пържоли и да ги метнеш за 15 минути на скарата. Защо да купуваш крилца?

Същото е с дюнерите. Днес гледах какво представлява дюнер за 3.50 и дюнер за 5 лева. Имаше огромно количество пържени картофи и месцето в дюнера се подаваше някак си твърде срамежливо. И какво в крайна сметка, ядеш пържени картофи за 5 лева порцията. Нека пак да дам пример с месото. Можеш да си купиш 650 грама свински врат и да си направиш 3 броя царски пържоли на скарата. Кое е за предпочитане?

За тези, които предпочитат манджите и консумират месото ограничено или изобщо не ядат месо е още по-лесно. Ако сте кръвна група А и в същото време имате малко проблеми с килограмите, купувате си половин кило леща от най-скъпата - 2.15 лв. за пакет, две глави кромид, две червени печени чушки, малко чесън, подправки и някакъв зеленчук и и приготвяте най-малко храна за 4 души! Докато на сандвичарата ще получите за тези пари един пържен картоф, завит с тънка арабска питка и омацан с някакъв изкуствен сос. Кое ще предпочетете? Голяма част от работещото население ще предпочете да си купи гадния дюнер, отколкото да си направи една леща и да си занесе един буркан в службата или на работното място, за обяд.

Всъщност не знам за вас, но когато някой започне да ми се оплаква, че парите не му стигат, веднага, почти 100% ми е ясно, че пръстите му са "широки" и не може да си прави сметката, че се опитва да живее така, както не може да си го позволи, но търси причините обикновено извън себе си.

Храната е твърде евтина в България. И в сравнение със САЩ и други по-развити от нас страни, имаме прекрасната възможност да се възползваме от чиста екологична храна, стига да не ни мързи да си я намерим и да си я приготвим сами. Защото няма по-важно нещо за един автомобил за да върви добре на пътя от това, какво гориво ще му сложиш. Ако му сложиш скапан бензин, той ще ти го върне тъпкано. За разлика от бензина обаче, при когото колкото повече пари даваш, толкова повече качество получаваш, при покупката на храна не е така и особено това важи тогава, когато купуваш храна, обработена от някой друг. Всъщност ти не плащаш толкова за храната, доколкото тези боклуци, които се продават на улицата са храна, а плащаш на някой, защото те мързи да си приготвиш храната сам. Точно такива хора се оплакват от липсата на пари. Ако един човек дава повече от 100 лева средно на месец за храна, значи в буквалния смисъл на думата е разсипник. Тези пари могат да се похарчат от някое парвеню за порция суши и така образно казано да изчерпа месечния лимит на обикновения човек. В този постинг обаче не говоря за по-богатите хора. Знам, че не ми влиза в работата, но виждам как хора, които получават 5 пъти по-висока заплата от друг, харчи по-малко пари за храна от него.

Затова и много не обръщам внимание на хората, които постоянно се оплакват, че не им стигат парите. Казвам им, с риск да си разваля отношенията с тях, че моят пример е за онези двамата пенсионери, които получават по 200 лева пенсия и никога не съм чул оплакване от тяхна страна. И тъй като става дума за голяма част от българския народ, която не може да си направи сметката, си казвам, че си заслужава и живота и кризата и немотията. През късното лято и есента толкова много билки и горски плодове остават необрани на полето. Надали ще видите някой оплаквач да бере дренки. На него по-лесно му е да се оплаква.

Много често чувам такива приказки или направо въпрос: Пиете ли достатъчно количество вода.

Веднага питам:Какво е за вас голямо количество вода? И ако за вас това количество вода е достатъчно, какво ви кара да мислите, че на мен ще ми свърши същата работа? А знаете ли, ако не пия толкова вода, колкото вие, дали това е лошо или добро?


Голямо объркване.

Да ви дам няколко примера:

1. Имам приятел, който пие по минимум 6 литра вода през лятото и минимум 5 литра вода през зимата;
2. Имам роднина, която пие по около 200 грама вода на ден през зимата и не повече от 300 грама през лятото.

Какво ще кажете за единият и за другият случай?При тези случаи не се взема под внимание, водата, която се приема под формата на храна - плодове, зеленчуци, готвено ядене и т.н.

Десетилетия бях като изгубен, когато трябваше да отговарям на такива въпроси. Всичко става прекалено лесно и ясно, след като се запознаете с науката аюр веда. Тогава ще разберете, че човекът, който пие по 6 литра вода на ден има "огън" да потушава. А този, който пие 300 грама на ден има достатъчно "вода" в себе си.

Затова, пийте толкова вода, колкото организмът ви иска. Не се насилвайте да пиете повече или да се ограничавате, когато ви се пие. Слушайте себе си. Няма по-умно нещо от комбинацията "тяло - душа". За жалост като че ли не сме възпитани да слушаме себе си. Дано и в този постинг не стане прекалено политически, но самата класа на политици и бюрократи имат сметка да слушаме тях, а не себе си. Така лесно ще ни държат под контрол. Дори и съветите, които ни дават докторите, които ние, с нашите данъци изучаваме и след това издържаме, са толкова много обработени от бюрократите, че предписват на всеки един от нас едни и същи рецепти, с ясната политическа цел, постоянно да сме болни и зависими от държавата. Типичен пример за това е количеството вода, която трябва да пием. И още веднъж - никой доктор не може да бъде по-умен и по-интелигентен от тялото и душата ни. Слушайте и двете и няма да имате проблеми. Нито тялото, нито душата, за разлика от докторите, искат вие да боледувате.

Единият милион ще гласува по традиция. Това са безмозъчни създания, които няма да си направят труда да прочетат и една страница от писаната политика на съответната партия.

Другият милион ще гласува заради това, че му плащат да гласува.


ТЕЗИ ХОРА ОПРЕДЕЛЯТ СЪДБАТА НА БЪЛГАРИЯ.  АКО ИСКАТЕ ДА ПРОМЕНИТЕ СИСТЕМАТА, ГЛАСУВАЙТЕ ПРОТИВ НЕЯ. АКО НА ИЗБОРИТЕ 3 МИЛИОНА БЪЛГАРИ ГЛАСУВАМЕ С НЕДЕЙСТВИТЕЛНА БЮЛЕТИНА, НЯМА КАК ТОВА ДА НЕ ПРИНУДИ ПОЛИТИЧЕСКАТА КЛАСА ДА НИ ПРЕДЛОЖИ НОВА, ПО-ДОБРА И РАБОТЕЩА ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА.

Преди години, дори и в условията на социализма, в икономическите ВУЗ - ове се преподаваше теорията на Леонтиев, но предимно в табличният й вид - прогнозиране и планиране на икономиката и икономическите процеси.

Сега ми се иска да споделя неговото мнение за частната инициатива и държавата. Според Леонтиев, частната инициатива опъва платната на кораба, това е вятърът, който движи икономиката, а държавата е щурвалът. Не може без едното и без другото.


За жалост при нас, щурвалът е с приоритет пред вятъра, затова тъпчем на едно място. "ВЯТЪР, ВЯТЪР НЯМА В БЪЛГАРИЯ И В БУКВАЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА И В ПРЕНОСНИЯ".

А няма вятър, защото има много "щурвал" при нас.
ЩУРВАЛЪТ ТРЯБВА ДА СЕ СЪОБРАЗЯВА С ВЯТЪРА, А НЕ ОБРАТНОТО. АКО КОЛУМБ СЕ СЕ СЪОБРАЗЯВАШЕ С ПОСОКАТА И СИЛАТА НА ВЯТЪРА, НЯМАШЕ ДА ОТКРИЕ АМЕРИКА.


ЗА ЖАЛОСТ НАШИТЕ ПОЛИТИЦИ И ЧИНОВНИЦИ СА "РАЗПОРЕДИЛИ" НА ОБЩЕСТВОТО ДА НЕ ПРОИЗВЕЖДА ВЯТЪР. ОТНЕЛИ СА МУ ИЗКОННИТЕ ПРАВА НА СУВЕРЕНА, ОТНЕЛИ СА МУ ПРАВА ДА ИЗБИРА И ДА БЪДЕ ИЗБИРАН, ОТНЕЛИ МУ СА ПРАВА ДА ОТНЕМА ПОЛИТИЧЕСКОТО ДОВЕРИЕ И ДА УВОЛНЯВА. ЗАТОВА КАЗВАМ - БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА КЛАСА ВЪРТИ НАСАМ НАТАМ ЩУРВАЛА НА ДЪРЖАВАТА, АМА ТО НЕ МОЖЕ ХЕМ ДА ИСКАШ ДА НЯМА ВЯТЪР, ХЕМ И КОРАБЪТ ТИ ДА СЕ ДВИЖИ.


ГОСПОДА ПОЛИТИЦИ, ВИЖТЕ КАКВО НАПРАВИХА КОРЕЙЦИТЕ. ПРЕЗ 1950Г. СТРАНАТА Е ИМАЛА 70 ДОЛАРА БВП НА ГЛАВА ОТ НАСЕЛЕНИЕТО И Е БИЛА ЕДНА ОТ НАЙ-БЕДНИТЕ СТРАНИ В СВЕТА. СЕГА СА 12-ТА ИКОНОМИКА В СВЕТА, А БВП НА СТРАНАТА ГОНИ ТОЗИ НА ЯПОНИЯ. ТОВА СТАВА И С ВЯТЪР И С УМЕЛО УПРАВЛЕНИЕ НА ЩУРВАЛА. ЗАТОВА, КОГАТО РЕШИТЕ ДА СЕ ХВАЛИТЕ ПРЕД НАС КАКВО СТЕ СВЪРШИЛИ, КАЖЕТЕ НИ С КОЛКО МЕСТА ПО-НАПРЕД СМЕ СЕ ПРЕМЕСТИЛИ В СВЕТОВНАТА КЛАСАЦИЯ. ДРУГОТО СА ПРАЗНИ ПРИКАЗКИ И ОПИТ ДА НИ ИЗЛЪЖЕТЕ, ЧЕ БЕЗ ВЯТЪР МОЖЕТЕ ДА ПОСТИГНЕТЕ УСПЕХ ЗА ДЪРЖАВАТА.

Онзи ден зададох въпрос на колегите: Ако утре стане нещо, недай си Боже, знаете ли къде да отидете на сбор, какво да носите със себе си, кои ви са командирите, какви задачи трябва да изпълните.

Отговорите ги знаем всички. Никой нищо не знае - целта е постигната. Окончателно унищожение на българската армия. Тази армия не са онези 30 хиляди платени солдати, които са станали армейци, защото друго не са могли да станат. Армията би трябвало да се гради от всички нас - гражданите на тази страна.


Ние и тук оставихме друг да върши нашата работа и да ни лъже, че я върши както трябва. Същата работа е в здравеопазването, където се оставихме друг да ни "лекува" и виждате резултата. Също е и в образованието, където друг ни "образова" и виждате резултата. Също е и в пенсионното дело, където оставихме на бюрократите да се грижат за нашите старини.
МНОГО Е УДОБНО ТАКА, ДА ОСТАВИМ ДРУГ ДА СВЪРШИ НАШАТА РАБОТА - ДРУГ ДА ВЪЗПИТАВА ДЕЦАТА НИ, ДРУГ ДА МИСЛИ ЗА ДЪРЖАВАТА, ДРУГ ДА НИ ЛЕКУВА, ДРУГ ДА НИ УПРАВЛЯВА, ДРУГ ДА НИ ЗАЩИТАВА. АМИ НИЕ КАКВО ПРАВИМ ВСИЧКИ НИЕ? СКАТАВАМЕ СЕ И ТОВА Е.

В ШВЕЙЦАРИЯ Е ТРУДНО ДА СИ НАМЕРИШ РАБОТА, АКО НЕ СИ ЧЛЕН НА АРМИЯТА И АКО НЕ ХОДИШ НА УЧЕНИЯ. ЗАТОВА ИМАТ И АРМИЯ И ДЪРЖАВА, ВЪПРЕКИ, ЧЕ РЕДОВНАТА ИМ АРМИЯ Е САМО ОТ 12 ХИЛЯДИ ЧОВЕКА, А НАСЕЛЕНИЕТО НА ДЪРЖАВАТА ИМ Е ВЕЧЕ ПО-ГОЛЯМО ОТ БЪЛГАРСКОТО. ЕДИНСТВЕНО АВИАЦИЯТА ИМ Е ИСТИНСКИ ПРОФЕСИОНАЛНА. ВСИЧКО ДРУГОТО Е ОПЪЛЧЕНИЕ. ПУШКИТЕ ИМ ВИСЯТ ПО СТЕНИТЕ НАД ЛЕГЛАТА ИМ. КАРТЕЧНИЦИТЕ ИМ СА НА ТАВАНА. ОРЪДИЯТА СА ВГРАДЕНИ В КЪЩИТЕ ИМ. И КОГАТО ВИЖДАШ, ЧЕ ТОВА Е ОБЩОНАРОДНО ДЕЛО, НЯМА КАК ДА НЕ УЧАСТВАШ И ТИ, ЗА РАЗЛИКА ОТ НАШАТА ПРОПАДНАЛА ДЪРЖАВА, КЪДЕТО САМО ТЯ Е ОТОРИЗИРАНА ДА СЕ "ГРИЖИ" ЗА НАС, ЗА КОЕТО ТРЯБВА ДА Й ПЛАЩАМЕ ЗА УСЛУГАТА СКЪПО И ПРЕСКЪПО.

И сега на въпроса, мислите ли, е в Швейцария може да се случи това, което се случва в Украйна или в която и да е недемократична държава по света, в това число и в България. Мислите ли, че централното правителство в Берн, може да изпрати войска, за да усмири сепаратистите от кантона Цуг? Примерно говоря. Няма как да стане, защото както вече ви казах, пушките и картечниците на швейцарците са или на стената над леглата им или в библиотеките, при книгите им. Няма кой да победи такъв народ и всеки който им дойде на "гости" с оръжие, ще бъде посрещнат с оръжие.
А сега как населението на Изтона Украйна посреща украинските БТР-и? С голи ръце и с телата си. Баси и държавата е тази, която изпраща танкове срещу народа си. Баси и народът е този, който няма оръжие да се защити, независимо от това дали става дуа за вътрешни врагове или външни врагове.

ДОКАТО БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ НЕ СЕ СЪЗДАДЕ И ОРГАНИЗИРА КАТО ШВЕЙЦАРСКАТА АРМИЯ, ЩЕ ПЛАЩАМЕ ЕДНИ ЕДИН МИЛИАРД ЛЕВА НА ПИШМАН ВОЕННИ ВСЯКА ГОДИНА И ЩЕ РАЗЧИТАМЕ НА НАТО ДА НИ ПАЗИ. И ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА СЕ ЗАБЪРКВАМЕ В КАКВИ ЛИ НЕ АВАНТЮРИ, БИЛО В ИРАК ИЛИ АФГАНИСТАН, БИЛО НА ДРУГИ МЕСТА ПО СВЕТА.


НЯМАМЕ ЕДНА ИСТИНСКИ ПОДГОТВЕНА ВОЕННА ЧАСТ, НА КОЯТО ДА РАЗЧИТАМЕ. ЗА СМЕТКА НА ТОВА, ИМАМЕ ДЕСЕТКИ СТАИ ВЪВ ВОЕННОТО МИНИСТЕРСТВО, ЗАЕТИ ОТ ГЕНЕРАЛИ, КОИТО ПОМИРИСВАТ ПРЪСТ САМО ТОГАВА, КОГАТО ПОГРЕБВАТ НЯКОЙ БЛИЗЪК РОДНИНА.

Капиталист

1. Предприемчивост;
2. Работиш с акъла си и то по-дълго, отколкото обикновеното;
3. Работиш толкова много, че понякога не виждаш как се сменят сезоните. Единствено можеш да различиш работните дни от почивните, че през почивните дни автомобилното движение сутрин е по-малко, отколкото през работните дни, а и ти имаш малко по-разтоварен работен график и можеш да се концентрираш да поработиш нещо друго, без да те тормозят много телефоните;
4. Караш парите да работята за теб под различна форма - откриваш фирма, експлоатираш само себе си или плащаш заплати за работната сила, която купуваш на пазара, отдаваш имоти под наем, купуваш акции с цел печалба и др. подобни;
5. Не разчиташ на подаяния, за да си осигуриш прехраната, издръжката на себе си и семейството си;
6. Можеш да си направиш сметката за разлика от милиони смотаняци, така, че да осигуриш старините си, без да имаш вземане даване със социалистическата пенсионна система. Което означава, че си плащаш социалните осигуровки, но и през ум не ти минава, че бъдещата ти пенсия ще служи за нещо повече от това, да ти осигури всеки ден закуската;
7. Плащаш си здравните вноски, но не ползваш услугите на здравната каса, нито да си извадиш зъба, нито да ти направят полагащата ти се една пломба на годината. Същото важи и за другите здравни услуги;
8. Никога не се занимаваш с глупости, които биха ти отнели от времето и енергията и биха ти попречили да направиш бизнеса си успешен - интриги, натрупване на лични пристрастия, излишни емоции и чувства - за разлика от обикновените хора, капиталистът е машина за пари. Обикновените хора са машина за емоции - гледат ревливи турски или мексикански сериали, съпреживяват чувствата и страданията на героите, обиждат се лесно, много често егото им излиза извън контрол, страхът е сподвижник през целият им живот и предпочитат да купят винаги евтиното, което да бъде естественото им отражение на евтиния живот, който водят;
9. Част от капиталистите водят по-ограничен от гледна точка на личните разходи живот, отколкото някои от хората, на които заплатата им е основен източник на доход. Това съм го виждал през годините назад. За тези капиталисти, парите, които са изкарали, са кървави пари - изсмукани не от експлоатация на други хора, а от самоексплоатация. Това са дребните капиталисти, които правят много усилия през живота си от самоексплоатация да минат в другата графа, която им позволява да наемат работна сила, за извършване на производствена, търговска дейност или дейност в сферата на услугите;

Всички знаят, че има богати капиталисти, не толкова богати и такива, които по икономически статус са под добре заплатените професионалисти, които продават работната си сила. Основен проблем на капитализма е в неговата човешка база - дремните капиталисти са особено уязвими да се превърнат в хора, които ще продават единствено работната си сила - тоест да се пролетаризират. Това става, чрез системата на поглъщане на дребните капиталисти от едрите. Това е най-деликатната тема в капиталистическото общество, защото дори и в такива стари капиталистически страни като Великобритания и САЩ, концентрацията на капитала е стигнала такива размери, че е подкопала самия капитализъм като икономически и социален строй. Получава се наистина парадокс - едрият капитал изяжда дребните капиталисти и отваря пътя за развитие на социалистическите идеи. Защото след няколко фалита, дребният капиталист има голяма вероятност да загуби предишния си плам и страст и да се отдаде на чувства като страх, несигурност, ако не и на омраза към големия и да се пролетаризира не само в икономически план, но и в духовен. Затова едно истинско капиталистическо общество трябва да ограничи растежа на големия капиталист до разумни за обществото граници, защото твърде големият е опасен и в политически план - той може да влияе на политическите решения за да стане още по-голям. В същото време големият капиталист не може да контролира сам поривите на алчността, защото всички изброени плюсове по-горе, могат да се изродят в прекомерна алчност, от която обществото няма никаква полза, а само вреда. Колко десетки хиляди малки капиталисти фалираха в Бъгария, заради огромната концентрация в сферата на търговията и се превърнаха в работническа класа? Капитализмът чрез концентрацията изяжда сам себе си и се превръща в социализъм. Ако може да се спре този процес, не трябва да се допуска алчността на големите капиталисти да унищожи дребните капиталисти.

Поради тази причина, едно здраво в икономическо отношение общество е това общество, в което капиталистите са мнозинство от населението, а държавна заплата получават не повече от 5% от всички, получаващи заплати в страната. Държавата не финансира социални програми за сметка на данъкоплатците и харчи толкова, колкото е необходимо, за да функционира тя самата, а не да се вживява в ролята на икономически субект от последна инстанция. Така проказата, наречена социализъм, няма да има големи шансове за успех. Типичен пример в това отношение е Швейцария. А обратното, типичен пример за социализация на обществото е САЩ, където всеки 6-ти е беден и получава социални помощи - тоест плащам му да не работи и да не се развива, така, какато преди години в Нова Зеландия са плащали на маорите да щракат на игралните автомати, само и само да не правят проблеми, защото не стават за работа.


Сега да видим какво представлява социалистът:

1. Социалистът повече приказва, отколкото работи;
2. Работи, блъска се или откровено мързелува, но и в двата случая е прекаран - изкарва малко и все не му стигат парите. А ако все пак изкара някакви пари, които би могъл да инвестира някъде, той ги изчуква и изпуква и всичко започва отначало;
3. Социалистът прилича на онези работници от ВМЗ - застават на пътя, спират движението на пътя Бургас- Варна и протестират с искане за изплащане на заплатите. Те си искат заплатите на всяка цена, въпреки, че в последните месеци от завода не е излязла никаква продукция и не са постъпили никакви пари. Те не се интересуват от финансовото състояние на завода - те се интересуват само от заплатите си. Никой от тях нито може, нито иска да даде предложение за излизане от тази ситуация, но да помисли първо за завода, а не за заплатата си. Социалистът е отчужден от мястото, където работи и не му пука много за това, какво ще се случи с фирмата, която му плаща заплатата;
4. Социалистът винаги се счита за прекаран от страна на капиталиста. Винаги приема, че не получава достатъчно. На база на тези уродливи отношения се формират синдикатите, онези пиявици, които освен за увеличение на заплатите, не се "борят" за нищо друго. Не се интересуват нито от финансовото състояние на фирмата, нито от производствената стратегия, нито от това какво иска в момента пазара и как може да бъде удовлетворено неговото искане, за да има продажби, оборот и в крайна сметка - заплати. Концентрацията е върху заплатите. На другият полюс са българските капиталисти. Какво си казват те вътрешно - ами като не се интересувате от това, какво правя, за да имате в края на месеца заплати, аз ще ви давам толкова, колкото да не умрете от глад. Ясно е, че вие не се интересувате затова, какви проблеми имам, защо аз да се интересувам от това, какви проблеми имате вие. И започва конфронтацията, която при един конформистки народ като българския, за да стане някаква промяна, някаква чужда армия трябва да влезе на нашата територия, след което да стане преврат и социалистите да вземат властта. Позната история;
5. Социалистът обещава повече, отколкото може да даде. Като се започне от политиците социалисти, обещанията на които обикновено се сбъдват заради данъците, които капиталистите плащат и се стигне до обикновените социалисти.
6. Социалистът не уважава частната собственост, просто защото той НЯМА такава собственост, но важното в случая е, че нито я ИСКА, нито в крайна сметка и може да я има. За него тази собственост е бреме, натоварване. Социалистът иска да се прибере навреме от работа, да си направи салатката и да си сложи ракийката на масата. Неговите икономически разбирания в голяма степен се изчерпват с това. Като се включи и телевизора, който ще му каже какво правилно нещо да купи и какво да направи в следващите дни, както и да го информира за правилните неща - картината на социалиста става абсолютна завършена;
7. Социалистът обича някой друг да се грижи за него - ако може без да се полагат усилия, някой да го научи на нещо, за което друг да плати разноските, ако може някой друг да го лекува, без той да участва в процеса, ако може някой да му обещае, че като остарее, някой ще му дава някакви пари, за да си купи хляб. Социалистът е обсебен от идеята някой друг да се грижи за него, някой да му помага. СОЦИАЛИСТЪТ ЧАКА НЕВОЛЯТА.
8. Социалистите обичаха реалността, но НЕ УСПЯХА ДА ПРОИЗВЕДАТ НИЩО КАЧЕСТВЕНО И РЕАЛНО В СОБСТВЕНАТА СИ СИСТЕМА, ЗАЩОТО ЧАКАХА НЯКОЙ ДРУГ ДА ГО НАПРАВИ, А ТЕ ДА СЕ СКАТАВАТ ПО ВЪЗМОЖНОСТ. Затова нито колите ни бяха коли преди години, нито къщите ни бяха къщи. Застинахме със селските си къщи, правени през периода от Априлския пленум на партията през 1956 година, до към 10-тия конгрес на същата тази проклета партия през 1970 година. И всичко остана на това ниво, докато светът отиде напред. СОЦИАЛИЗМЪТ БЕШЕ ВЪЗПРИЕТ КАТО ЕДНОКРАТНО ДЕЙСТВИЕ. ЩЕ ПОРАБОТИМ НЯКОЛКО ПЕТИЛЕТКИ И СЛЕД ТОВА "ШАПКИ НА ТОЯГА".
9. Да не забравя - социалистът яко краде - като се започне от работното време и се стигне до физическата кражба на нещо, което по закон не му принадлежи. Това е разбираемо - по времето на социализма, кражбата беше национален спорт и всичко се разкапа;
10. Социалистът хем приема пазара като нещо, където се осъществява размяна, къде справедлива, къде не, хем и му се иска да не се съобразява със законите на пазара. Измисля си свои закони и се опитва да ги налага. Успява в краткосрочна перспектива и се проваля в дългосрочна. Представете си милиардите, похарчени за заводите мастодонти, откраднатите пари от социалните и здравните фондове и откровената кражба на пари, извършена чрез печатницата на централната банка, което обезсмисли притежаването на самите пари в крайна сметка.

ОБЩЕСТВО ОТ КАПИТАЛИСТИ Е ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕ ПРЕД ОБЩЕСТВО ОТ СОЦИАЛИСТИ.

Кога ще научим техните имена?

Кога държавата ще им отдаде почит и уважение?

Кога ще им даде някои дребни привилегии, които да ги накарат да бъдат още по-отговорни и още по-платежоспособни по отношение на бюджета?

Защо политици и чиновници, които грабят това общество най-безсрамно и открито са по-известни от най-големите данъкоплатци?

Защо големите данъкоплатци са анонимни?

Защото може би политици и бюрократи не искат да делят славата с тях. На какво основание 7 милиона българи ще знаят името на премиера, независимо какво е отношението ни към него, а името на най-големият български данъкоплатец да е неизвестно.

Имаме нужда от нови герои. Хора, които плащат за да има пенсии на пенсионерите, пари за майките с деца и за майките без деца, за болниците и за училищата ни.

Искам също да знам, дали тези хора имат политически амбиции, защото по-добре за гласувам за някой, който плаща много данъци на тази държава, вместо за някакви университетски писарушки, които са станали министри, защото са подставени лица на този или онзи и защото за тях 3900 лева премиерска заплата е нещо голямо и недостижимо в условията на преподавателската си активност.


Искам тази държава да я управляват данъкоплатци, а не данъкоконсуматори /боже какъв термин измислих/. Аз лично се интересувам от мнението на тези хора за развитието на държавата много повече, от мнението на тези лъжци и лицемери, които сега ни управляват. Възможно е тези данъкоплатци да не са такива оратори като писарушките - университетски преподаватели. Може да не могат така мазно и сладко да говорят. Искам да разбера мнението на тези хора, как се прави бизнес в България, какво пречи и какво им помага, кой им пречи и кой им помага. Каквито и да са, това не са обикновените хора, които чакат часовника да им покаже края на работното време, вземат си чантите и си тръгват към къщи, без да осъзнават истински, че са пропилели поредния ден от безсмисления си живот.

Може да си имат и те човешките слабости. Ще им ги простя - само и само да ни покажат пътя, по който да вървим, за да е богата и просперираща нашата страна. Чувството ми обаче ми подсказва нещо...Не само бюрократите нямат сметка тези хора да излязат на светло и да станат герои. Съмнявам се дали народът ни е готов да ги възприеме като такива. Алчността, дребната злоба, завистта и омразата със сигурност ще надделееят и ще се посипят като пълноводна река към тях. Социализмът в главите ни ще ги убие по-бързо и по-лесно, отколкото това правят корумпираните бюрократи. И въпреки това ми се иска те да бъдат героите на нашето време. Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му, както преди години е казал един велик човек.