Няколко дни след НГ отидох в един от офисите на М Тел в Хасково да си доплатя трафик за интернет. Нещо се „закучи” работата, пък и аз бях в отпуск и ми беше интересно да видя как работи една институция с клиенти и не ми пукаше много за загубеното време. След като изкарах няколко часа в офиса и около него /от 11.30 до 17.30 часа/, най-после ми разрешиха да ползвам трафик срещу платени от мен 35 лева.
Включих се в интернет. Изгледах едно клипче на Нуриел Рубини на два пъти, с продължителност 1.58 минути, изпратих няколко съобщения по Скайп и интернетът изчезна. Всички опити да се включа пак останаха напразни.
На другия ден ми казаха, че съм изчерпал трафика. Изгубих още 4 часа в офиса на МТел, за да получа някаква информация, как е възможно да „изтрескам” 35 лева за няколко минути, но нищо не се получи. В същия ден МТел имаше някакви проблеми с вътрешната информационна система. След толкова много сизифовски усилия от страна на служителите на офиса се разбра, че за интернет трафик не може да се направи проверка толкова лесно и трябва да си „пишем” писма с МТел.
Вече доста напрегнат отидох в първия офис на Глобул и поисках да си купя мобилен интернет. Казаха ми, че имат за 24 лева месечно, неограничен достъп, ама тарикатите ти пускат първо една добра връзка за първите няколко гига и след това я намаляват с пъти. Както и да е и това го преглътнах.
Тук пък се появи „ново пет”. Нямам фирмени документи. Казвам на служителката, че могат да проверят на сайта на Агенцията по вписванията, че аз съм управител на фирмата и след това да го докажа с лична карта. Тя обаче казва, че дори и така да е, трябва й документ. Аз продължавам да настоявам и вече издивял и викам нещо от рода на „Защо ви е писмен документ, след като има ИНТЕРНЕТ и там можете да видите кой е действащият управител на фирмата”. Тогава тя ми казва, че устройстовото за връзка с интернет струвало 120 лева и нямало гаранция дали ще си плащам вноските. Отговорих й, че съм съгласен да платя авансово вноските за 2 години напред – някъде над 550 лева, само и само да ми даде проклетия интернет. Тя се замисли малко и отново ми казва: Трябва да отидете в Агенцията по вписванията, да си извадите удостоверение и да ми го представите. Аз й отговорих: „На толкова прост ли ти изглеждам? Да отида до София, да измина 500 километра, за да извадя едно удостоверение, само и само да ти докажа кой е управителят на фирмата”. А имало и друго – поиска ми пълномощно издадено от самия мен, заверено на нотариус, в което пълномощно изрично да пише, че е за „пред Глобул”. Тогава я попитах не иска ли да й дам нотариално заверено удостоверение, че съм или не съм педераст! С тези „мили” думи в началото на новата година се разделих и с Глобул.
Изминаха няколко дни оттогава и ми идва фактура от Виваком. Наред бяха и те да се „осерат”. Гледам голяма сметка във фактурата. Обаждам се и питам. Отговориха ми, че близо 600 лева са разговори с Нигерия. Това пък откъде се взе? Казват ми:”Платете си и подайте жалба еди къде си”.
След няколко дни ми се обаждат пак от Виваком и ми казват, че за няколко дни пак има близо 600 лева трафик към Нигерия и ми спират телефона. Казвам й: „Блокирайте ми двете нули, ако обичате. Нито знам, нито искам да знам къде се намира тъпата Нигерия. Утре можете да ми кажете, че съм „въртял” за Фиджи и да ми поискате 10 000 лева”. Отговарят ми:”Платете си и ще разгледаме жалбата ви”.
Е това е в общи линии. Колкото са по-големи едни структури, толкова си по-безпомощен пред тях. Няма значение дали това е държавата или някаква фирма. Колкото едно общество е по-зряло и демократично, толкова по-малки са възможностите на големите играчи да прецакват по-малките, само и само защото са по-големи. Това е една от основните задачи на държавата: да дисперсира риска от появата на големи играчи на пазара. На всички ни е ясно как се справи държавата с тази задача. Както и с всичко друго – нищо не направи или ако направи нещо, то не е както трябва.
Единственото нещо, което може да прави нашата държава е да сее същите семена, от които се възпроизвежда и самата бюрокрация – липса на интерес, лошо отношение към потребителите, монополни позиции, икономическо прецакване не на основата на пазарно поведение, формализъм...
Големите фирми гледат от държавата и се възползват от това й поведение и постъпват също като нея. Това е начинът на доене на данъкоплатците. В същото време правителството ни заблуждава, че върши работа. Вместо това, всички ние виждаме, че то работи за големите играчи, след като ги оставя да вършат каквото си поискат.
Послепис: В Англия можете да си купите кола с договор, написан на салфетка. Какъв нотариус, какви пет лева? Достатъчен е подписът на Джон, Тони или някой друг продавач. Хем по-евтино, хем по-лесно за потребителите. И системата им работи добре. За разлика от цялата тази наша пасмина от тромави, нотаризирани, държавизирани, формализирани и мафиотизирани чиновници.
