Защо се получава така?

Защото реформата изисква напрежение. Ние не сме готови да се подложим доброволно на такова изпитание. Съгласни сме да поддържаме статуквото. Реформи или миниреволюции, защото реформите са именно миниреволюции, ако наистина са реформи, се правят от такива хора като Ботев и Левски, Бенковски и Волов. И то нали знаете от българската история, че някой трябва да си даде живота, за да може стадото да получи шанс да заживее в други условия.
Прочетете икономическите автори за годините след Освобождението и всички констатират, че занаятчийството се разпада, още преди фабриките да станат модерни в страната. Пазарите в империята са безвъзвратно загубени и нито Котел, нито Копривщица, нито Калофер, някога ще придобият славата, която са имали по времето, когато са били в империята. От икономическа гледна точка, това, което пловдивчани са направили, за да има Обединена България е нещо, което е икономически неизгодно за самите пловдивчани. Но стремежът към свободата, обединението, единните национални цели е притъпило тези икономически реалности. Тогава в бъгарския народ вече се е появил този импулс, като стремеж към промяна, прикрита зад формата "отхвърляне на чуждото владичество".



Сега импулсът, който кара хората да мечтаят и да реализират мечтите си е притъпен. Още при социализма ни учеха, че "над нас властта народна е разперила криле" и от нас се очаква само да вярваме на "властта народна" и продължаваме да пеем същата песен в живота искаме или не. Този импулс е изтрит от главата на българина.  Какво друго да очакваме от един тъп народ, управляван от селски тарикати или по-точно казано, от един тъп народ, оставил се и доверил се на едни селски тарикати. Не знам дали народът е проумял, че някой е планирал той да си остане тъп и неразвит. Някой е планирал и е унищожил този импулс, за който ви говоря.

Затова в България статуквото трудно се променя. То се е променяло или с преврат или с чужда войска. Като гледам нито за едното сега има условия, нито за другото.

Резултатът е всеобщо очакване на реформи, но вътре в душичката си, българинът се плаши от промяната. Защото не е готов за нея - нито физически, нито духовно.
Представете си, как биха реагирали различните съсловия, ако им кажеш, че трябва да направят истинска реформа. Ето някои примери:

1. Как ще кажеш на докторите, че на са никакви доктори, а печалбари, които гледат да ти изпишат някаква химия и атакуват последствията на заболяванията, вместо причините? Как ще кажеш на пациентите да се погрижат за себе си, защото, ако не го направят, докторите нищо няма да направят за тях, а само ще им точат парите? Разбирате ли, че всички са в кюпа?;
2. Как ще кажеш на десетките хиляди учители, че не стават за нищо, защото живеят в 80-те години на миналия век? Как ще им кажеш, че не заслужават даже мизерните заплати, които сега получават? На какво учат децата ни? На учене на факти, на подчинение. Как ще кажеш на учителите, че трябва да работят по 8 часа на ден и да се лишат от възможността да дават частни уроци на същите тези ученици, които не са успели да ги научат в училище? Как ще им кажеш, че съвременността изисква нови форми на комуникация и че трябва да разбират поне малко от компютри, а не само от компоти? Затова и младите не ходят с ентусиазъм на училище. Как ще кажете на родителите, че нищо съществено не правят, за да могат да подпомагат и без туй малките усилия на учителите да образоват децата ни? Ами родителите не искат на една родителска среща да отидат, а камо ли да се занимават по-сериозно с възпитанието и образованието на децата си? Как ще кажете на учителите и на родителите на деца, които образно можем да ги оприличим на лумпени, които ходят на училище да развалят дисциплината, да се бият с други деца и да пречат на учебния процес, да шарят навсякъде с грозните си графити, да се дрогират, да пушат цигари и да се наливат с алкохол, оприличавайки тези сбирки на "купон"? Разбирате ли, че и тук всички са в кюпа?;
3. Как ще кажете на служителите на МВР, че половината от тях са излишни и че ги хрантутим на гърба? Та това са хора, с връзки в политическите партии и институции. Мислите ли, че те лесно ще се предадат в името на някаква имагинерна справедливост, след като тази справедливост изисква те да бъдат буквално изметени от МВР? Видяхте какво се случи, когато финансовият министър им резна 20-те заплати. Никой от тези хора не си призна, че нищо съществено не прави за това общество и това, че повечето служители с действията си или с бездействията си са част от престъпността в страната. Обединиха се и показаха на цяла България, че там няма да има реформи и толкова.
4. Как ще кажете на служителите на тайните служби, че тайно може да е само тяхното бездарие, по отношение на свършената работа. Затова са тайни, за да не знаем какви я вършат. Ако имат тайни, те са тайни от нас, а не от някакви бандити или външни врагове;
5. Как ще кажете на хилядите и хиляди държавни чиновници, че икономическото, социалното и културното развитие на нацията е под въпрос именно заради тяхното безхаберие и бюрократщина, която държи капиталите далеко от България? Как ще им кажете да се махат и да отидат да садят домати? Те не са свикнали да садят каквото и да е, пък камо ли и домати?
6. Как ще кажеш на бизнеса, голяма част от който е свързан или с партийните структури - стари и нови или с тайни служби и ложи, за каквито само можем да предполагаме, които разпределят и преразпределя нещото, наречено помпозно "пазар", докато всички знаем, че такова нещо в истинския смисъл на думата няма;
7. Какво ще кажете за онези повече от 600 хиляди граждани, които са се възползвали от комунистическата социална система и получават неправомерно инвалидни пенсии? Дали те ще бъдат съгласни да се реформира този сектор?
8. Какво ще кажете за онези хиляди майки - "студентки", които получаваха хиляди левове именно защото са майки и в същото време студентки, докато в един момент не се разбра, че са само майки? Добре, че беше Калфин, че ги отряза като кисела краставица. Нима си мислите, че тези майки ще гласуват затова, да се правят реформи и да им се отнемат привилегиите?
9. Какво ще кажете за онези преподаватели във висшите учебни заведения, които пишат тройки на тотално неподготвени студенти, защото ако пишат двойки, никой няма да избере специалността, ако разбира се става дума за свободно избираема специалност, защото студентите не обичат да си дават зор. Още повече, знаете правилото - няма студент, няма пари. Че кой будала ще къса студенти на изпит и да се лиши от субсидията. Колкото и съвестен и честен да е един преподавател, самата система ще го изхвърли оттам, ако оценява справедливо знанията на студентите. Та кой в тези среди се интересува от реформи? Реформите там означават да ги лишиш от допълнителните приходи, които си докарват от всевъзможни курсове и курсчета, лекции и лекцийки, програми и програмки. Всеки, който е в този "бизнес", знае за какво говоря;
10. Мога да дам и други примери с този израз - "как ще кажеш...." Всеки може да даде примери. Ако попитате хората дали искат реформи, ще ви кажат, че искат. Но да са реформи някъде другъде, не там, където индивидът има интереси. Това е трудната част от занятието. Да накараш хората сами, образно казано, да се прецакат, като се натоварят с допълнителни отговорности.