Ако те видят, че хвърляш сняг на улицата, ще те глобят. Ако не си изчистиш пред дома, ще те глобят. Типичен случай тип Параграф 22 в българската действителност. Или вулгарно казано, колкото повече мърдаш, по-дълбоко ти влиза.


Сутринта, след първия снеговалеж, излязох да чистя навън. Беше 6 часа и нещо не ми се спеше. Изморих градското си тяло, че чак мускулите на гърба ми се схванаха, но успях да изчистя пред кооперацията. След това трябваше да направя проход за подземния гараж. След това пък се установи, че по улицата е невъзможно да мине обикновен автомобил, без да се почисти. Добре, че имаше и други мераклии да чистят. Така няколко дни прехвърляхме снега от улицата на тротоара и от тротоара на улицата, докато най-после го събрахме на големи купчини на места, които не пречат на придвижването на пешеходци и на оределите след снега автомобили.


Примерът с почистването е показателен за това, как на практика работи законът в България. Има глоби, които трябва да се налагат на гражданите, ако не са почистили пред домовете си. В същото време, кой да почисти пред сградата на Столична община или пред Министерски съвет. Там почистването става от общински фирми, на които ние даваме пари. Не слизат работещите в общината да почистят. Плащат с нашите пари. Разбирате ли тънкостите на централизираните закони? Тези, които пишат законите, ни налагат задължения и ако не ги изпълним - глоби. Не ни питат дали сме съгласни или не. Ние пък от своя страна не можем да контролираме тях. Където и да погледнете в обществено икономическите взаимоотношение между гражданите и държавата и общината, от най-дребните детайли, до най-големите, виждате едно безконтролно управление, едни закони, които не са съгласувани и потвърдени от нас, една машина, която може да се задейства, когато трябва да ти "свие перките" или по друг начин казано, поръчково и дупки в законодателството, които те вкарват в Параграф 22, независимо дали става дума за почистването на снега, паркирането, разпределението на обществени средства чрез нагласени поръчки за доставка на стоки и услуги или за каквото и да било. Но нека пак да го кажа - това си и заслужаваме. За пример - при почистването на снега, от 30 семейства в кооперацията, освен мен, излезе да чисти само още един комшия. Чистенето на другите свърши с очистването на собствената кола. Та когато говорим за боклучавото управление на държава и община, нека да не забравяме боклучавия народ, тарикатски сгушен на топло, чакащ да премине кризата, бурята, беднотията, простотията и какво ли още не.