Всеки един от нас живее в собствен свят. Оградени, доколкото това е възможно, оставаме насаме, когато имаме такава възможност или когато потърсим и намерим такава възможност.

Всеки един от нас има своите собствени представи как му протича живота и какво иска от настоящето и бъдещето. Смътно, всеки един от нас иска да бъде едновременно и сам и "несам". 

Всеки един от нас се върти в някакъв собствен кръг от лични, семейни, роднински и обществени задължения и връзки.


Всеки един от нас говори често както със себе си, така и с околните.

Всеки един от нас е изградил някакво статукво, което иска да запази или да промени, в зависимост от моментните настроения, възпитанието или повлияни от други нагласи извън нас самите...

Някои го наричат навик.

Навик или статукво. Навикът е нещо, което вършим автоматично, без много да се замисляме. Навиците за поддържане на хигиената, независимо дали те ще се проявят сутрин или в течение на деня или преди лягане, са плод на личностни и колективни възприятия и въздействия. Нещо ни идва "отвътре" и нещо ни кара да го правим не само заради себе си, но и заради другите.

Навикът да сe мият зъбите след ядене, статукво ли е? В каква степен навиците ни определят статуквото, в което живеем? Промяната на навиците означава ли промяна на статуквото и в каква степен можем да гарантираме, че ще направим тази промяна в правината посока и ще се движим с правилната скорост?


Ако навиците ни са малка част или съществена част от статуквото, не би ли трябвало всяка тяхна промяна да води до промяна на статуквото. Навикът да ходим на работа например, свързан ли е с навика да си я вършим винаги както трябва, за да можем след това да се гордеем от плодовете на своя труд? Ако има навик да ходим на работа и да си я вършим както трябва, значи можем да предположим, че съществува и обратното, така, както съществува черното и бялото, доброто и лошото, тъмнината и светлината...
Тук все още не става дума за някакво практическо обучение и усвояването на някакви техники, знания и умения, които да ни помогнат в живота, придавайки на нашата работна сила по-висока стойност.

Тук ще стане дума за това къде сме ние в световъртежа на природните закони, за основата на нашето съществуване, за моралните ни ценности и за всичко онова, което след време може да бъде надградено със знания, техники или простичко казано, умения за справяне с различни задачи.

Следваща статия.