На база на информацията, с която разполага съответният служител на реда в квартала - централизирана и тази от регистрите на домоуправителите, той може да осъществява работа по превенция на престъпността. Това е чиста психология. Представете си, че системата знае всичко за вас. То и сега го знае, но това знание не е поставено в услуга на обществото. Всеки служител на реда ще познава лично тези 300 души, за които отговаря. Ще знае кой работи и кой не, кой злоупотребява с алкохол, кой се дрогира, кой ходи на училище и кой не, кой не си плаща задълженията към кооперацията или към обществото като цяло. Ще знае кой е склонен към насилие и ще може да наблюдава всеки един гражданин, който може да създаде потенциален проблем.

Представете си един идеален вариант. Ако хората знаят, че ги наблюдават за деянията им, мислите ли, че ще правят толкова много глупости? Не, разбира се. Чисто практически, наблюдаваните зони са най-безопасни. Това показва статистиката. Ако всеки един знае, че ако направи простотия, ще го хванат и накажат, просто няма да правим простотии. Но тук е деликатния момент - ТАЗИ ДЕЙНОСТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ НА ОСНОВАТА НА ОБЩЕСТВЕН ДОГОВОР, КОЙТО СЕГА НЯМАМЕ. Сега нямаме сигурност, че дейността на тези органи на реда, ще постъпят правилно и справедливо, защото техните решения както казахме, се определят от политически и всякакви други определения, които могат да деформират, в зависимост от конкретните интереси на отделни личности, управляващи системата, да деформират представите за справедливост. Примерно, някой извършил нещо престъпно, полицаят хванал нарушителя, ама началникът го покрил и всичко отива по дяволите. ПОЗНАТА МИЛА, РОДНА КАРТИНКА.

Това, което предлагам е друго. Този човек, който е избран от тези 300 души, ще се подчинява на правилата на общността. Неговият началник са тези 300 души и той не може да си позволи да проявява небрежност или пристрастия, защото тези 300 души могат да го освободят от длъжност във всеки един момент. Там е разликата. Той няма друг началник над главата си освен тези 300 души и Господ, естествено.

КАКТО НЕВЕДНЪЖ СЪМ КАЗАЛ, МУХА ДА ПРЪДНЕ В КВАРТАЛА, СЛУЖИТЕЛЯТ НА РЕДА ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ЗА ТОВА "СЪБИТИЕ" И АКО ПЪРДЕНЕТО Е СТАНАЛО В НАРУШЕНИЕ НА ПРАВИЛАТА, МУХАТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ НАКАЗАНА.

Разбира се  примерът е твърде краен, даден в шеговита форма и на някой може да му се струва дори и не на място, но е показателен, колко добре трябва да бъде информиран служителят на реда.
Добре, как процедира този служител, ако задържи лице, което нарушава правилата дотолкова, че забележката не е достатъчна и трябва да получи наказание. Тогава служителят на реда задържа нарушителят и го отвежда при кварталния съдия. Съдията работи на същия принцип на избор и подчинение, както и полицаят. Той също е избран от хората, които са го ОТОРИЗИРАЛИ да раздава правосъдие. Ако започне да прави глупости и започне да не бъде справедлив в оценките си, той е заплашен от смяна от същите тези граждани, които са го ОТОРИЗИРАЛИ да раздава правосъдие. И кръгът се затваря. Съдията преценява сериозността на нарушението и налага съответните нарушения, дадени му от закона - глоба, пробация, предаване на лицето на централизирани органи, когато става дума за федерално престъпление, принудително задържане и т.н.

ПРОСТИЧКО Е.

 И така, след като вече имаме права и сме избрали този, който да бъде оторизирано от нас лице за поддържане на реда в населеното място, трябва да знаем каква приблизително трябва да бъде наситеността на тези охранителни лица, за да можем да направим и съответния бюджет за поддържане на реда. Това вече сме го направили в предишни статии. Приехме, че бюджетът ще бъде в рамките на около 16 000 лева на едно лице за година, като в тази сума ще бъдат включени поне 1000 лева нетна заплата и всички данъци и осигуровки, които това лице трябва да плати на бюджета, по сегашното си законодателство. В тази сума са включени и всички разходи, свързани с екипирането и оборудването на това лице, за да може да си върши работата - компютри и средства за връзка, помещение, ако е необходимо, дрехи, обувки, средства за придвижване и т.н. и т.н. Вече говорихме за това, че един служител ще "отговаря" за 300 граждани. Така, за нуждите на нашата сигурност на местно ниво, ще бъдат необходими 7 000 000 граждани/ 300 е равно на 23 333 служители на реда. Ще бъдат необходими 373 333 333 лева за тази цел или по-малко от 30 % от сегашния бюджет на МВР.

Защо казваме, че служителят ще отговаря за 300 граждани? Защото всяка работа има количествена и качествена сметка. Ако намалим бройката, ще получим по-добра работа при равни други условия, но по-скъпа. Обратното, ако увеличим бройката, на обществото ще му излезе по-евтино поддържането на реда, но може да се влоши качеството. Бройката ще зависи от това, какви ще са резултатите по места, а така също и цялата картина на сигурността след определен период от време на функциониране на тази система, примерно в рамките на 1 година.

ДОБРА РАБОТА С БАЗАТА ДАННИ И РАБОТАТА С ДОМОУПРАВИТЕЛИТЕ.
Това е много важен момент. Всичко или почти всичко е информация. Както видяхте в случая със шесторното убийство в Нови Искър в началото на 2018г., сегашната система на МВР не върши никаква работа. Човек, който е издирван от МВР в продължение на повече от 7 години, си живее спокойно на няколко места - в квартал на София, в случая - Дружба и в някакво село в околностите на столицата. И сега питам - в Дружба има ли квартален полицай? Вероятно има. А защо не си е свършил работата както трябва? Ами защото отговаря поне за 20 000 души граждани. Разбирате нали? Тези 20 000 са различни от онези 300 нали? Кой е този квартален, който ще знае какви са рисковете при тези 20 000 души? Това е ПОШЛОСТТА НА СЕГАШНАТА ЦЕНТРАЛИЗИРАНА ПОЛИЦЕЙСКА СИСТЕМА - МНОГО ПОЛИЦИЯ, А КАТО ТРЯБВА ДА СЕ СВЪРШИ РАБОТА - НЯМА ПОЛИЦИЯ.
Ако съответният полицай отговаряше за 300 души в Дружба, София, той щеше да знае кой какъв е, кой къде е регистриран, кой откъде се е дерегистрирал, кои са новодошли, какво досие имат, дали са издирвани или не, дали работят и къде, дали са наркомани, пияници, склонни към домашно насилие или просто са тъпаци и кретени, които си хвърлят боклука от терасите. Щеше да знае, кой шари със спрей по стените на квартала и ЩЕШЕ ДА КОНТРОЛИРА ВСЕКИ ПРИШЪЛЕЦ, КОЙТО Е ДОШЪЛ В КВАРТАЛА ДА ПРАВИ ПРОБЛЕМИ - ИЛИ ДА КРАДЕ ИЛИ ДА ПРОДАВА ДРОГА ИЛИ ДА ИЗВЪРШВА НЯКАКВО ДРУГО НЕЛЕГАЛНО ДЕЙСТВИЕ.

Ако това стане, няма да има нужда дори и да заключваме домовете си. 
Домоуправителите трябва да са задължени да водят статистика и отчетност в съответните жилищни блокове и кооперации. Сега не можеш да разбереш, кой къде живее. Собствениците дават под наем свой апартамент. Настанява се човек, а домоуправителят не знае - не го информират. Няма договор за наем, парите се вземат на ръка и данъци не се плащат. Какъв е наемателят, откъде идва и какво  прави в квартала - никой не знае. Накрая, дори и за статистиката, не знаем колко души живеят в квартала, в града или в общината, пък какво остава да контролираме реда и сигурността.

Следваща статия

 Много пъти сме говорили за МВР и за неефективността на организацията на работа на това министерство и на неговите служители. Партийна, политическа и мафиотска зависимост спрямо ръководството и отделни служители, обезсмислят в значителна степен работата на онези, които наистина искат да служат на гражданите, за постигане на ред и справедливост в обществото.


НА ПЪРВО МЯСТО - ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯТА. 

Децентрализацията ще направи служителите на реда и сигурността, да знаят своето място в системата, а така също и да познават гражданите, за чийто ред и сигурност, те отговарят. Сега какво се получава? Служител на МВР, който изпълнява своите задачи в някой от кварталите на София. Първо, обикновено, той не живее там, в квартала. След като си изкара работното време, той пътува за някой друг квартал. Като се събере времето за пътуване, се получават страховити числа за изгубено в път време. Второ, тук се получава раздвояване. Той има права в квартала, в който живее, каквито права няма в квартала, в който работи. Тази констатация може да е следствие на сегашната нормативна правна рамка, в която действа МВР, но фактите са си факти. След това, ако съответният служител на реда живее в квартала, в който работи, той на практика ще бъде по-дълго на служба при равни други условия от този, който живее в друг квартал. Простичък пример, дори и когато в свободното си време се разхожда в квартала, той на практика ще работи, защото ако познавате отговорни полицаи, те са точно такива. Това е професионално изкривяване, също като докторите или когато става дума за други професии. Когато преди много години започнах да уча източна медицина и практики, започнах по едно време да виждам хората накуп с техните проблеми. Кой какви отклонения има и какви потенциални рискове носи. Същото е и при полицая. Как си мислите, че в събота и неделя, когато този служител отиде на разходка в парка или седне да се види с приятели, той да може да се абстрахира на 100% от професията си. Това е абсурд. Може да го направи само в процес на медитация. Така че, ако един служител на реда отговаря за определен квартал или село или някакво друго населено място, ДОБРЕ БИ БИЛО, той и да живее там. Ще бъде много по-ефективен. И да не забравяме - ТОЗИ ПОЛИЦАЙ, ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗБРАН ОТ ХОРАТА, ЗА ЧИЯТО СИГУРНОСТ ТОЙ ЩЕ СЕ ГРИЖИ. Трябва да го има това доверие. Така, както си избираме техника, който да ни ремонтира колата, както си избираме личния лекар или зъболекаря, както си избираме при кого да ходим за подстригване на косата или за правенето на маникюра, така, както избираме къде детето ни да ходи на плуване или да упражнява някакъв спорт при определен треньор, ТАКА ТРЯБВА ДА ИЗБИРАМЕ И СЛУЖИТЕЛЯ, НА КОЙТО ДА ПОВЕРИМ ОПАЗВАНЕТО НА РЕДА В НАСЕЛЕНОТО МЯСТО, В КОЕТО ЖИВЕЕМ. И да можем, ако сме сгрешили, да поправим в максимално кратък срок, грешката, която сме направили. СЕГА ТОВА ПРАВО НИ Е ОТНЕТО.
Следваща статия.