Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от 24.01.2018 г.
24.01.2018 23:18 -
Начинът и формата на подпомагането са изключително важни за постигане на целите на обществото.
Начинът и формата. Парична ли да бъде? Натурална ли да бъде? Ясно, че млади и стари имат нужда от грижи, а не от пенсии и помощи.
Всички сме свидетели на ПРОВАЛЪТ на паричната форма на подпомагане. За кой ли път ще дам пример с Либия при Кадафи. Колкото повече пари им даваше Кадафи на либийците, толкова по-незаинтересовани от собственото си развитие ставаха те. Либия внасяше чужди работници не на килограм, а на тонове, защото либийците бяха толкова мързеливи, че една крушка нито искаха, нито можеха да завъртят на фасунката. Всъщност, какви са нашите 200-300 лева помощи за раждане на дете, пред онези 8000 долара, които даваше Кадафи! У нас се даваха така наречените младоженски кредити, за да се насърчат младите да се задомят. Кадафи направо им даваше по едни 70 000 долара, за да си купят дом. И какво ли още не. И КАКВО СТАНА? ЛИБИЯ ОТИДЕ ПО ДЯВОЛИТЕ. ИМЕННО, ЗАРАДИ ДЕГРАДАЦИЯТА НА ХОРАТА, СЛЕДСТВИЕ НА ГОТОВИТЕ ПАРИ.
Макар и в по-малки мащаби, паричното субсидиране на раждаемостта води до същия резултат - постоянно спадаща раждаемост и намаляване на населението в България. Малцинствата го обърнаха на бизнес. Много пъти съм си задавал въпроса, ами ако малцинствата не получаваха онова, което получават от обществото под различна форма, дали щяха да правят толкова много деца? Те са антигона на онова, което се случва с българите. Някои казват, че българите не раждат, заради икономически проблеми. Ако българите имат икономически проблеми, какво да кажат циганите? Те всъщност са най-бедната част от обществото. Защо те раждат толкова много? Защото нямат работа. Защото нямат образование? Колкото по-ниско е образовано едно общество, толкова повече ражда. За правене на дете не е нужда някаква си философия. Даже и децата вече правят деца. Особено това важи за циганската общност.
Аз мисля, че това ще се промени коренно, ако помощите за деца не бяха в парична форма. Ще ми бъде наистина интересно, ако циганите не получават разни там помощи, свързани с раждането и отглеждането на деца и други парични помощи. Как щяха да си купят цигари, алкохол, лепило за дишане? И след като всички знаем, че парите, които бюджетът отпуска за раждане и отглеждане на деца, не отиват за издръжката на децата, а за издръжката на родителите на децата.
Ако държавата конфискува децата на тези, които не могат да се грижат за тях и не могат да им осигурят нормални условия на живот, обществото ще отнеме от циганите най-важният код или инструмент, чрез който те рекетират обществото. Нали знаете, една просеща циганка е едно, а просеща циганка с дете в ръцете е съвсем друго. Някак си се разчувстваш и даваш...Те го знаят и го използват.
Та нека да говорим за формата. Парите развращават, ако няма двустранен поток от енергия. Този, който дава, трябва и да получава. Сделките трябва да са справедливи. Ако държавата, без да ни пита, субсидира раждането на деца, то те няма да се различават от субсидиите за крави, овце, кокошки или други животни. Просто субсидираш. Комунистите казват, че ако се спрат субсидиите, няма да има деца, крави, овце и кокошки. АМИ НИЩО НЕ ПРЕЧИ ДА ОПИТАМЕ. НЕКА ДА СПРЕМ СУБСИДИИТЕ И ДА ВИДИМ НАИСТИНА ЛИ НЯМА ДА ИМАМЕ.
И така, едно новородено дете, няма нужда от пари. Има нужда от любов и грижи. Вярно, че отглеждането на дете не може да стане без пари, но нека първо да се откажем от търгашеското отношение спрямо децата си, защото те не са добитък, че да искаме субсидии, за да ги раждаме и отглеждаме.
Децата трябва да са на издръжка на обществото. Без спор. Издръжка, която включва покриването на всички нормални потребности на детето, определени предварително след широко обсъждане и записани в закон. Всяко дете, на първо време до навършване на време, за започване на училище, на легло, дрехи, обучение, медицинско обслужване, възпитание и т.н. и всякакви други грижи, които, ако не може да бъдат покрити и осигурени от семейството, трябва да бъдат осигурени от обществото. Преди да стане данъкоплатец, младият човек трябва да бъде възпитан и образован по начин, който да го превърне в индивид, който ще създава минимални проблеми на обществото и ще дава максимален резултат както за себе си, така и за обществото. В много от българските семейства, пък да не говоря за циганските, това възпитание и образование не може да бъде осигурено. Дори и да имат пари, тези семейства не могат да образоват и възпитат едно дете така, както трябва, защото затова се искат знания и умения, които младите хора НЯМАТ. НЯМАТ, защото тях никой не ги е възпитал и научил, а камо ли те за възпитават и образоват. Че за какво са детските ясли, детските градини, училището...? Да не би да са за украса? Право на избор на родителите трябва да бъде, дали да остави детето си в яслата, градината или училището за ден, два, три, четири или колкото се наложи, като за него ще се полага професионални грижи 24 часа в денонощието и родителят ще може да наблюдава това на мобилния си телефон. Не ви ли се е случвало да заминете в чужбина и да се чудите, на кого да си оставите децата? Не всеки разполага с готови за екшън баби и дядо или отдадени приятели, които не ходят на работа и ще гледат децата, без да си нарушават жизнените си навици. Какво толкова се иска? Няколко стотин милиона, увеличаване на яслите и детските градини, увеличаване на персонала за да покрива изискванията за 24 часа престой, обучение, сън, възпитание и т.н., информационни системи, които да гарантират, че всичко във всеки един момент е ОК. Аз лично не бих могъл да дам на поколението след мен, това образование и обучение, което то получи по време на престоя си в обществено детско заведение - ясла и градина, освен, ако не напусна работа и се посветя на това. А тогава кой ще издържа държавата? Кой ще плаща данъци? То няма как да стане - да работиш по 10 часа на ден, да изкарваш пари за издръжка на семейството, за плащане на данъци и т.н. и в същото време да отглеждаш, възпитаваш и образоваш деца!!! Това е работа на обществените заведения. Друг е въпросът, че те съществено трябва да подобрят цялостната си репутация и организация на работата, както и програмата за възпитание и образование. Вместо да направим това, правителството наема на договор безработни възрастни хора, като ги назначава за временни "майки" на деца, останали без семейства. Какво ще научат тези деца от тези временни "майки"? Нищо. Та те ако са можели да станат нещо в този живот, нямаше да станат временни "майки" и да го правят за пари.
Родителите не трябва да получават никакви пари за раждане и отглеждане на деца. Децата трябва да получават всичко, което им е необходимо от обществените фондове и обществените институции - дрехи, храна, втори дом, образование, възпитание и т.н. Родителите пък получават своя шанс, да влязат в ролята не само на "собственици на децата си", което право никой не го оспорва, освен ако самите родители се докаже, че не могат да се грижат за децата си, което правило го има и в сегашното законодателство, а и на хора, които, ако искат децата им да станат нещо в живота, да съчетаят предимствата на това едно дете да живее и отрасне в семейство, с предимството държавата да поеме грижите за всяко едно дете, за което родителите не могат да се грижат. Тогава по улиците няма да има деца, които крадат, научени от родителите си или такива, които дишат лепило пред Централна гара в София или такива, които не могат да пишат и цетат, навършили 14 години или такива, които правят деца, при положение, че те самите са деца. Така всеки родител ще може да остави детето си в обществено заведение - ясла, градина, училище, толкова, колкото време си поиска. Това е негово право и правителството трябва да гарантира това право.
Това предложение възникна след мой личен опит и направени десетки интервюта по време на оглеждане на дете през различните години, с различни служители и граждани. Разбира се тук не става за такава компрометирана във времето организация за отглеждане, възпитаване и образоване на деца, каквато съществуваше в различни домове за изоставени деца, деца с асоциално поведение и с ограничен режим на движение и други подобни. Точно този отвратителен модел на изпълнение компрометира добрата идея, според която, в тези институции би трябвало да се получава по-добро възпитание и образование, отколкото примерно в гетото, да кажем.
Аз лично също бих оставил детето си за ден, два, когато ми се наложи да отсъствам от държавата или да свърша някаква работа извън града. Трябва да имам право да поверя детето си на обществена институция, без да се притеснявам, че то ще бъде малтретирано или насилвано, неглижирано или оставено без наблюдение и внимание. След като в детската градина децата изкарват по 9 часа на ден и аз лично съм наблюдавал колко са щастливи там, в игрите и забавленията си, в обучението, което им се прави под форма на игри и развлечения, защо да не могат да пренощуват в същата тази детска градина? Какво пречи това да се получи? Какво пречи целият този процес да бъде организиран и финансиран? А на нас, родителите, какво ни пречи, ако не ни харесва всичко това, просто да си вземем детето и да си го отглеждаме сами на 100%, стига да можем да удостоверим, че можем да обезпечим съответните условия за това.
И още веднъж да го кажа - децата имат нужда от внимание, грижи, любов, възпитание, образовани и т.н. и т.н. Дали един 25 годишен младеж е подготвен да бъде родител? Не, разбира се. При сегашната система - твърдо не. Та ние излизаме от училище толкова неподготвени или толкова зле подготвени и научили грешните неща, че се налага след това цял живот да изправяме натрупаните "бъгове" в нашата система в главата. Децата нямат нужда от пари. Но за да отгледат и възпитат, има нужда от пари. Общесвото ще осигури парите и правителството ще създаде необходимата организация. Имаме нужда от нов народ. Сегашното българско семейство не може да го създаде. Просто няма този капацитет, защото такова ни е наследството. Генетическото...
Още
Следва текст.
Всички сме свидетели на ПРОВАЛЪТ на паричната форма на подпомагане. За кой ли път ще дам пример с Либия при Кадафи. Колкото повече пари им даваше Кадафи на либийците, толкова по-незаинтересовани от собственото си развитие ставаха те. Либия внасяше чужди работници не на килограм, а на тонове, защото либийците бяха толкова мързеливи, че една крушка нито искаха, нито можеха да завъртят на фасунката. Всъщност, какви са нашите 200-300 лева помощи за раждане на дете, пред онези 8000 долара, които даваше Кадафи! У нас се даваха така наречените младоженски кредити, за да се насърчат младите да се задомят. Кадафи направо им даваше по едни 70 000 долара, за да си купят дом. И какво ли още не. И КАКВО СТАНА? ЛИБИЯ ОТИДЕ ПО ДЯВОЛИТЕ. ИМЕННО, ЗАРАДИ ДЕГРАДАЦИЯТА НА ХОРАТА, СЛЕДСТВИЕ НА ГОТОВИТЕ ПАРИ.
Макар и в по-малки мащаби, паричното субсидиране на раждаемостта води до същия резултат - постоянно спадаща раждаемост и намаляване на населението в България. Малцинствата го обърнаха на бизнес. Много пъти съм си задавал въпроса, ами ако малцинствата не получаваха онова, което получават от обществото под различна форма, дали щяха да правят толкова много деца? Те са антигона на онова, което се случва с българите. Някои казват, че българите не раждат, заради икономически проблеми. Ако българите имат икономически проблеми, какво да кажат циганите? Те всъщност са най-бедната част от обществото. Защо те раждат толкова много? Защото нямат работа. Защото нямат образование? Колкото по-ниско е образовано едно общество, толкова повече ражда. За правене на дете не е нужда някаква си философия. Даже и децата вече правят деца. Особено това важи за циганската общност.
Аз мисля, че това ще се промени коренно, ако помощите за деца не бяха в парична форма. Ще ми бъде наистина интересно, ако циганите не получават разни там помощи, свързани с раждането и отглеждането на деца и други парични помощи. Как щяха да си купят цигари, алкохол, лепило за дишане? И след като всички знаем, че парите, които бюджетът отпуска за раждане и отглеждане на деца, не отиват за издръжката на децата, а за издръжката на родителите на децата.
Ако държавата конфискува децата на тези, които не могат да се грижат за тях и не могат да им осигурят нормални условия на живот, обществото ще отнеме от циганите най-важният код или инструмент, чрез който те рекетират обществото. Нали знаете, една просеща циганка е едно, а просеща циганка с дете в ръцете е съвсем друго. Някак си се разчувстваш и даваш...Те го знаят и го използват.
Та нека да говорим за формата. Парите развращават, ако няма двустранен поток от енергия. Този, който дава, трябва и да получава. Сделките трябва да са справедливи. Ако държавата, без да ни пита, субсидира раждането на деца, то те няма да се различават от субсидиите за крави, овце, кокошки или други животни. Просто субсидираш. Комунистите казват, че ако се спрат субсидиите, няма да има деца, крави, овце и кокошки. АМИ НИЩО НЕ ПРЕЧИ ДА ОПИТАМЕ. НЕКА ДА СПРЕМ СУБСИДИИТЕ И ДА ВИДИМ НАИСТИНА ЛИ НЯМА ДА ИМАМЕ.
И така, едно новородено дете, няма нужда от пари. Има нужда от любов и грижи. Вярно, че отглеждането на дете не може да стане без пари, но нека първо да се откажем от търгашеското отношение спрямо децата си, защото те не са добитък, че да искаме субсидии, за да ги раждаме и отглеждаме.
Децата трябва да са на издръжка на обществото. Без спор. Издръжка, която включва покриването на всички нормални потребности на детето, определени предварително след широко обсъждане и записани в закон. Всяко дете, на първо време до навършване на време, за започване на училище, на легло, дрехи, обучение, медицинско обслужване, възпитание и т.н. и всякакви други грижи, които, ако не може да бъдат покрити и осигурени от семейството, трябва да бъдат осигурени от обществото. Преди да стане данъкоплатец, младият човек трябва да бъде възпитан и образован по начин, който да го превърне в индивид, който ще създава минимални проблеми на обществото и ще дава максимален резултат както за себе си, така и за обществото. В много от българските семейства, пък да не говоря за циганските, това възпитание и образование не може да бъде осигурено. Дори и да имат пари, тези семейства не могат да образоват и възпитат едно дете така, както трябва, защото затова се искат знания и умения, които младите хора НЯМАТ. НЯМАТ, защото тях никой не ги е възпитал и научил, а камо ли те за възпитават и образоват. Че за какво са детските ясли, детските градини, училището...? Да не би да са за украса? Право на избор на родителите трябва да бъде, дали да остави детето си в яслата, градината или училището за ден, два, три, четири или колкото се наложи, като за него ще се полага професионални грижи 24 часа в денонощието и родителят ще може да наблюдава това на мобилния си телефон. Не ви ли се е случвало да заминете в чужбина и да се чудите, на кого да си оставите децата? Не всеки разполага с готови за екшън баби и дядо или отдадени приятели, които не ходят на работа и ще гледат децата, без да си нарушават жизнените си навици. Какво толкова се иска? Няколко стотин милиона, увеличаване на яслите и детските градини, увеличаване на персонала за да покрива изискванията за 24 часа престой, обучение, сън, възпитание и т.н., информационни системи, които да гарантират, че всичко във всеки един момент е ОК. Аз лично не бих могъл да дам на поколението след мен, това образование и обучение, което то получи по време на престоя си в обществено детско заведение - ясла и градина, освен, ако не напусна работа и се посветя на това. А тогава кой ще издържа държавата? Кой ще плаща данъци? То няма как да стане - да работиш по 10 часа на ден, да изкарваш пари за издръжка на семейството, за плащане на данъци и т.н. и в същото време да отглеждаш, възпитаваш и образоваш деца!!! Това е работа на обществените заведения. Друг е въпросът, че те съществено трябва да подобрят цялостната си репутация и организация на работата, както и програмата за възпитание и образование. Вместо да направим това, правителството наема на договор безработни възрастни хора, като ги назначава за временни "майки" на деца, останали без семейства. Какво ще научат тези деца от тези временни "майки"? Нищо. Та те ако са можели да станат нещо в този живот, нямаше да станат временни "майки" и да го правят за пари.
Родителите не трябва да получават никакви пари за раждане и отглеждане на деца. Децата трябва да получават всичко, което им е необходимо от обществените фондове и обществените институции - дрехи, храна, втори дом, образование, възпитание и т.н. Родителите пък получават своя шанс, да влязат в ролята не само на "собственици на децата си", което право никой не го оспорва, освен ако самите родители се докаже, че не могат да се грижат за децата си, което правило го има и в сегашното законодателство, а и на хора, които, ако искат децата им да станат нещо в живота, да съчетаят предимствата на това едно дете да живее и отрасне в семейство, с предимството държавата да поеме грижите за всяко едно дете, за което родителите не могат да се грижат. Тогава по улиците няма да има деца, които крадат, научени от родителите си или такива, които дишат лепило пред Централна гара в София или такива, които не могат да пишат и цетат, навършили 14 години или такива, които правят деца, при положение, че те самите са деца. Така всеки родител ще може да остави детето си в обществено заведение - ясла, градина, училище, толкова, колкото време си поиска. Това е негово право и правителството трябва да гарантира това право.
Това предложение възникна след мой личен опит и направени десетки интервюта по време на оглеждане на дете през различните години, с различни служители и граждани. Разбира се тук не става за такава компрометирана във времето организация за отглеждане, възпитаване и образоване на деца, каквато съществуваше в различни домове за изоставени деца, деца с асоциално поведение и с ограничен режим на движение и други подобни. Точно този отвратителен модел на изпълнение компрометира добрата идея, според която, в тези институции би трябвало да се получава по-добро възпитание и образование, отколкото примерно в гетото, да кажем.
Аз лично също бих оставил детето си за ден, два, когато ми се наложи да отсъствам от държавата или да свърша някаква работа извън града. Трябва да имам право да поверя детето си на обществена институция, без да се притеснявам, че то ще бъде малтретирано или насилвано, неглижирано или оставено без наблюдение и внимание. След като в детската градина децата изкарват по 9 часа на ден и аз лично съм наблюдавал колко са щастливи там, в игрите и забавленията си, в обучението, което им се прави под форма на игри и развлечения, защо да не могат да пренощуват в същата тази детска градина? Какво пречи това да се получи? Какво пречи целият този процес да бъде организиран и финансиран? А на нас, родителите, какво ни пречи, ако не ни харесва всичко това, просто да си вземем детето и да си го отглеждаме сами на 100%, стига да можем да удостоверим, че можем да обезпечим съответните условия за това.
И още веднъж да го кажа - децата имат нужда от внимание, грижи, любов, възпитание, образовани и т.н. и т.н. Дали един 25 годишен младеж е подготвен да бъде родител? Не, разбира се. При сегашната система - твърдо не. Та ние излизаме от училище толкова неподготвени или толкова зле подготвени и научили грешните неща, че се налага след това цял живот да изправяме натрупаните "бъгове" в нашата система в главата. Децата нямат нужда от пари. Но за да отгледат и възпитат, има нужда от пари. Общесвото ще осигури парите и правителството ще създаде необходимата организация. Имаме нужда от нов народ. Сегашното българско семейство не може да го създаде. Просто няма този капацитет, защото такова ни е наследството. Генетическото...
Още
Следва текст.
Търсене
За този блог
Гласове: 2406
