Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от 31.01.2020 г.
31.01.2020 11:00 -
Какво олицетворява паметникът на Альоша в Пловдив?
Още като студент съм седял на площадката на паметника и съм се питал, "Този какво прави тук?
Предварително искам да кажа, че никой няма сметка да се кара с руснаците. Не е здравословно.
Но все пак, кой е Альоша? Дали е същият, който отиде през 1939г. да "освобождава" Финландия, бомбардирайки Хелзинки и избивайки същите тези "трудещи" се, които искаше да освободи от робството на капитализма? Дали е същият, който бомбардира Варна, в знак на признателност към дружбата с братския български народ? Дали е този същият, който против волята на народа ни, наложи комунистическия режим и заради който загинаха десетки хиляди българи? Дали е същият, който през 1939г. е участвал във военен парад с колегите си от Вермахта, празнувайки подялбата на Полша? Дали е същият, който НЕКАНЕН от никого, освен от тъпите комунисти, е влязъл с танковете си в България през 1944г?
Хайде да направим така, да изберем компромиса и да приемем идея, която няма да ни разделя толкова силно нас, българите. Тук не става дума за помирение на русофилите /Господ да ги убие/ с русофобите /Господ да ги убие и тях/. Тук става дума за тези, които истински обичат България, но не за сметка на любовта си към Русия или друга държава.
Без спор, свободата на България е ДОНЕСЕНА БЛАГОДАРЕНИЕ НА РЕШИТЕЛНОСТТА НА РУСКИЯ ЦАР И ПОДКРЕПАТА, КОЯТО БЪЛГАРСКАТА КАУЗА Е ПОЛУЧИЛА СРЕД ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И НАРОДИТЕ НА РУСКАТА ИМПЕРИЯ. Това, че ние сме "изкярили" по някакъв начин от сблъсъка на две разпадащи се империи няма да го коментирам, защото не е толкова важно. Просто сме изкарали късмет. Защо не сме получили свободата по времето на походите на генерал Дибич, десетилетия по-рано, това също не е толкова важно. Вероятно не сме били готови за това. Били сме готови да предоставим на руските царе, десетки хиляди българки, които да раждат деца за царя. Както и да е.
Без спор, руската армия има много повече привърженици в България, отколкото сАвеЦката армия. Нито един паметник на руската армия не е бил дискутиран до степен, че да е искана неговата "оставка". Дори и руският цар, който гледа в лицето българският парламент, не ни дразни толкова, колкото двата сАвеЦки паметника. Може би защото сАвеЦките другарЕ ни натресоха да караме Москвичи, наместо да се оборудваме с мерцедеси и заради това сме сега на койрука на Европа, заради сАвеЦките ценности, с които все още са ни пълни главите.
Затова предлагам - двата паметника от сАвеЦко време, да се преоборудват като паметници на РУСКАТА армия, заради която днес ужким сме свободни, барем от чужди покровители. Друг е въпросът, защото така се омотахме, че като гледам файда от тази "свобода" като че ли няма кой знае колко. Все пак, фактите са такива - хиляди граждани и селяни от Руската империя са оставили костите си по нашите земи, кой убит по време на сражения, кой от болести и от наранявания. Дължим им признателност. Няма спор. На сАвеЦката армия и на сАвеЦките ръководители не дължим нищо, освен омраза, ама от онази, българската, балканската, която само ние си знаем как се прави. Така, както се посрещат неканените гости, с които такива като ген. Колев се е срещал в Добруджа, по време на ПСВ.
Предварително искам да кажа, че никой няма сметка да се кара с руснаците. Не е здравословно.
Но все пак, кой е Альоша? Дали е същият, който отиде през 1939г. да "освобождава" Финландия, бомбардирайки Хелзинки и избивайки същите тези "трудещи" се, които искаше да освободи от робството на капитализма? Дали е същият, който бомбардира Варна, в знак на признателност към дружбата с братския български народ? Дали е този същият, който против волята на народа ни, наложи комунистическия режим и заради който загинаха десетки хиляди българи? Дали е същият, който през 1939г. е участвал във военен парад с колегите си от Вермахта, празнувайки подялбата на Полша? Дали е същият, който НЕКАНЕН от никого, освен от тъпите комунисти, е влязъл с танковете си в България през 1944г?
Хайде да направим така, да изберем компромиса и да приемем идея, която няма да ни разделя толкова силно нас, българите. Тук не става дума за помирение на русофилите /Господ да ги убие/ с русофобите /Господ да ги убие и тях/. Тук става дума за тези, които истински обичат България, но не за сметка на любовта си към Русия или друга държава.
Без спор, свободата на България е ДОНЕСЕНА БЛАГОДАРЕНИЕ НА РЕШИТЕЛНОСТТА НА РУСКИЯ ЦАР И ПОДКРЕПАТА, КОЯТО БЪЛГАРСКАТА КАУЗА Е ПОЛУЧИЛА СРЕД ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И НАРОДИТЕ НА РУСКАТА ИМПЕРИЯ. Това, че ние сме "изкярили" по някакъв начин от сблъсъка на две разпадащи се империи няма да го коментирам, защото не е толкова важно. Просто сме изкарали късмет. Защо не сме получили свободата по времето на походите на генерал Дибич, десетилетия по-рано, това също не е толкова важно. Вероятно не сме били готови за това. Били сме готови да предоставим на руските царе, десетки хиляди българки, които да раждат деца за царя. Както и да е.
Без спор, руската армия има много повече привърженици в България, отколкото сАвеЦката армия. Нито един паметник на руската армия не е бил дискутиран до степен, че да е искана неговата "оставка". Дори и руският цар, който гледа в лицето българският парламент, не ни дразни толкова, колкото двата сАвеЦки паметника. Може би защото сАвеЦките другарЕ ни натресоха да караме Москвичи, наместо да се оборудваме с мерцедеси и заради това сме сега на койрука на Европа, заради сАвеЦките ценности, с които все още са ни пълни главите.
Затова предлагам - двата паметника от сАвеЦко време, да се преоборудват като паметници на РУСКАТА армия, заради която днес ужким сме свободни, барем от чужди покровители. Друг е въпросът, защото така се омотахме, че като гледам файда от тази "свобода" като че ли няма кой знае колко. Все пак, фактите са такива - хиляди граждани и селяни от Руската империя са оставили костите си по нашите земи, кой убит по време на сражения, кой от болести и от наранявания. Дължим им признателност. Няма спор. На сАвеЦката армия и на сАвеЦките ръководители не дължим нищо, освен омраза, ама от онази, българската, балканската, която само ние си знаем как се прави. Така, както се посрещат неканените гости, с които такива като ген. Колев се е срещал в Добруджа, по време на ПСВ.
Търсене
За този блог
Гласове: 2399