Може да не обичат руската армия в Турция или в Полша, но ние нямаме такова основание за нелюбов, образно казано, към руската армия. Да, чел съм Раковски и неговото отношение към руския царизъм. Стефан Стамболов и той не е останал назад, но никой не отрича, че руската армия донася на върха на щиковете си свободата на българите през 1878г. Вярно е, че има спорни моменти, защото Милан Обренович получава като подарък от руския цар, цялата Нишка околия, населена предимно от българи, която включва всичко от Куршумлия и Прокупле в източна посока, до границите на сегашна България. А това е голяма територия. Получава я, заради участието на сърбите във войната с Турция. След като става сръбска територия, започва масово изселване или сърбизиране на българското население по тези земи и сега там има само паметници на борбите на сръбския народ по време на ПСВ и нищо не напомня, че преди 150 години, това са били български територии, населени предимно от българи. След това Русия е виновна за детронирането на Батенберг и за непризнаването на Съединението. По време на ПСВ донската руска армия е воювала с нас в Добруджа, на наша територия. Съюзници сме били с турците против руснаците - боже прости за обърканата история наистина.. 

За беля, обявяването на война на Съветския съюз от България по време на ВСВ е поводът за нахлуването на червените в България през 1944г. Ето един пример. Те са се опитали да влязат неканени и в Норвегия, но там са ги посрещнали снайперисти, а не с хляб и сол. Не са били много очаровани съветските воини, че норвежците не са ги пуснали на своя територия да преследват немските части. Просто местните са знаели, че идващият нов окупатор може да е по-лош и от хитлеристите и за всеки случай са ги посрещнали не много дружелюбно с куршуми. Но случаят с България е друг. Същият е като простотията да обявиш война на Америка и Англия и после да се вайкаш, че бомбардират столицата. Ама така е в историята. Нито политиците са се научили от грешките си, нито пък са ни питали преди да вземат решения.


Сега да се върнем на паметника. Всички знаят, че това е паметник, който събира повече омраза в столичани, отколкото признателност. Присъствието на съветските войски на българска територия е причината, България да бъде в това скапано положение, в което сме сега и в което ще бъдем вероятно и в следващите десетилетия - последната дупка на "кавала", наречен Европа. Защото "сателитното" ни самочувствие е живо и сега. Няма значение дали ще го проявяваме по отношение на Русия, Германия, САЩ или Ботствана...


Затова предлагам, с леки козметични промени, паметниците на съветските войници да бъдат префасонирани така, че да изглеждат като руски войници, които преминават примерно Балкана, на път за София през зимата на 1877-1878г. Никой не говори с омраза за паметника на Царя Освободител, срещу народното събрание, нали? Ако не друго, по такъв начин ще "ударим" шестица и в международен план. Руснаците няма да ни се разсърдят на една такава трансформация, защото сега в Русия е на мода да се възстановяват паметници или да се строят такива, които да показват на поколенията старата слава на руското оръжие. Пък сега съществува Русия, а не Съветския съюз.


Как ви се струва идеята?

 През последните десетилетия толкова много се спекулира с понятието "мир". Уж всички са за мир, а всички се въоръжават.

Казват, че го правят в името на мира.

Казват, че го правят, защото другите се въоръжават "ПЪРВИ" и "ПОВЕЧЕ".

Казват, че оръжията са, за да се защитят териториалната цялост на страната.

Казват, че така демокрацията ще победи, защото и тя има нужда от оръжейна защита, в противен случай, "тъмните сили" могат да я победят.


Толкова много противоречиви факти и събития.


Но някак си в света се забрави нещо много важно. Всички си мислят, че се борят за справедливост. Дори и тези, които през последните месеци режат главите на инакомислещите и извършват чудовищни варварства в името на собствените си виждания за живота.

Жалкото на съвременния свят е, че всички са МРЪСНИЦИ. Нашата задача е да установим, кои са по-големите "мръсници", за да се предпазим от тях. Но няма как да се предпазим от тях безплатно. Всичко си има цена. Ще трябва да платим на по-малките "мръсници", за да ни избавят от по-големите "мръсници".

Мислехме си, че след свършването на Голямото противопоставяне - ИЗТОКЪТ СРЕЩУ ЗАПАДЪТ, светът най-сетне ще кротне и ще се успокои.

Но не, ИНТЕРЕСИТЕ нямат почивен ден.

Някои от хората по света са устроени така, че искат все повече и повече. Искат все по-голям пазарен дял от световната баница и изобщо не се съобразяват с какви методи ще го постигнат. Как си мислите, дали преди 2 хилядолетия, римските императори са се замисляли колко храна е необходима за издръжката на един роб? Вероятно са мислили в някаква степен, след като робството е продължило хилядолетия. Защото ако не храниш роба, той умира. Но има момент след който и да го храниш, той не иска да работи. Как се стига до този момент, историята не ни дава категоричан отговор.

Хубаво е да си господар. При всички случаи е по-хубаво, отколкото да си роб. Хората са различни. Някои имат природни дадености, които им дават предимство пред другите хора. Други нямат такива и не се различават от общото блато. Трети са много по-уязвими, защото или са природно ощетени или ги е страх повече, отколкото трябва. Това чувство е свръхразвито и им пречи да видят както себе си в обществото, така и обществото в неговото развитие в бъдещето. Не казвам, че тези хора са по-прости от другите, само казвам, че са по-различни, от гледна точна на общественото им реализиране.

Когато си господар имаш повече и можеш повече. Разполагаш със стоки, време, пари, имущества. Другите правят това, което им кажеш и само да посмеят да ти противоречат - веднага им изпращаш своите платени кучета да го разкъсат. Но този процес не може да става като едно време - чрез директна елиминация. Сега трябва да се скрие зад лозунги. Трябва да ИЗГЛЕЖДА справедливо, поне в очите на нацията, в името на което се прави всичко това.

Кой прави тези неща? Народите? Възможно е и те да са. Защо иначе ще стоят безучастно и ще гледат какво ги вършат техните правителства в собствените си страни и извън тях. Ако народите са достигнали онзи елемент на конформизъм, при който им е все тая, благодарение на какво е постигнато тяхното собствено благополучие, работата наистина е загрубяла. Ако един народ няма достатъчно сила да се изправи срещу собственото си правителство и да каже: Стига, този народ малко по малко започва да губи своята идентичност и се превръща в съвременен роб на системата, създадена да обслужва елитите - политици, бюрократи, собственици и президенти на корпорации и изобщо тези, които вземат РЕШЕНИЯТА В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ. Това е съвременното робство.

И всичко е скрито зад лицемерния вопъл за МИР.


Всички правителства декларират пред народите си, че се борят за мир. НАТО се бори за мир. Русия също се бори за мир. Нато строи огромни самолетоносачи, подводници, самолети, ракети, танкове и друга техника, за да ОСИГУРИ мирът на земята. Руснаци и китайци не им остават длъжни и въпреки по-оскъдните си средства строят и те, та пушек се вдига.

Но ако искаш да има мир, защо в същото време искаш да имаш повече въоръжение, отколкото другите, които също претендират за мир?


Ето един простичък пример. Американците имат световно господство над океана заради флотилията си от самолетоносачи. Тази флотилия донесе победата над японците, по време на ВСВ. Американците имат 11 големи самолетоносача и сега строят още един - "Джералд Форд", който ще надмине всичко, което сме виждали досега като показатели. Руснаците имат само един. Китайците също имат един. Руският е построен още по времето на СССР през 80-те години на миналия век и отстъпва на американските. Китайският е купен недовършен от руснаците преди повече от 25 години, като основанието е построяването на увеселителен парк на него, но впоследствие те са решили да не сменят предназначението му и сега имат самолетоносач.

Погледнато от тази гледна точка, ако сте на мястото на руснаците, дали ще сте много доволни, че потенциалният ви противник има 10 пъти повече самолетоносачи от вас? Вие също ще искате да имате 10 самолетоносача поне, ако не и 20, но просто не можете да си го позволите, защото икономиката ви не е толкова развита като американската, пък и светът не иска вашите рубли, а иска американските долари, въпреки че знае и усеща предстоящият колапс, който ще бъде предизвикан именно заради обстоятелството, че Америка иска да владее света, печатайки книжни пари. Тоест сега харчи на поразия доверието, което е трупала през последните повече от 100 години. Но как да се откажем от Америка, когато в Русия се живее по-зле, а и няма какво да купим оттам, освен нефт и газ. 

В сила е доктрината Рейгън, който преди 30 години заяви, че руснаците произвеждат много оръжия и той ще ги остави да ядат оръжия. Не че американците не произвеждат. Те даже произвеждат повече от Русия, но приоритетите на Америка са първо икономиката и след това военните. Огромната икономика им дава предимство. Поне засега.


Къде в случая е демокрацията? Никъде.

Нека да задам няколко въпроса:

1. Някой питал ли е американския народ, дали да му вземат още данъци, за да се построи новият самолетоносач, който струва 5 милиарда долара? Не, разбира се. Някой пита ли руският народ, дали Русия да се превъоръжава? Не, разбира се. И двата народа са маша в ръцете на своите политици и бюрократи. Единствените, които имат сметка от всичко това са тези, които не произвеждат нищо конструктивно, а произвеждат много деструктивни стоки, които трябва да се продават. Само и единствено швейцарския народ бива питан дали да се купуват нови изтребители за армията. Да, ще има такъв референдум скоро време в Швейцария. Да се досещате, дали нашият временен военен министър ни пита, дали искаме военният ни бюджет да се увеличи почти двойно в следващото десетилетие? Не, разбира се. Ние сме тъпунгерите, които ще трябда да осъществяваме мечтите на ШАПКАРИТЕ ЗА СВЕТОВНО ГОСПОДСТВО.
2. Това, което се случи по време на ПСВ и по време на ВСВ показва, колко зависими са народите от собствените управления. Стотици милиони жертви. Защо е всичко това? Заради някакво мътно чувство за превъзходство на един човек над друг и на една нация над друга. Не може ли това превъзходство да се показва на олимпийските игри, на математическите форуми, на научни събирания, при производството на стоки за бита, в екологични проекти и т.н.? Защото заложеното в човека военно чувство е живо и му трябва малко огън, за да се разпали. Питат наемници от Западна Украйна, пленени от сепаратистите, за какво са отишли да се бият на Изток и те отговарят: "За 200 евро заплата"! Кой човек, освен ако не е идиот, ще отиде да се бие за 200 евро заплата? Та дори и за 3000 евро! Освен, ако в него нещо не бушува и това бушуване не го кара да вземе решения, независимо от парите. Но ако това състояние на духа е по-скоро авантюризма, то срещу него може да се противопостави друго чувство - чувството, че защитаваш собствената си страна, собствения си дом, семейство и т.н. Толкова излишни чувства и емоции има в народите и те могат да бъдат разпалвани от световните манипулатори.
3. Всеки иска да притежава. Та въпросните американски самолетоносачи са показател затова, че Америка иска да притежава колкото се може повече територии, пазари, страни, народи. Руснаците не остават по-назад. Иначе как можем да си обясним обстоятелството, че на изток от Урал, четирима руснаци разполагат с 1 квадратен километър, за разлика от Китай, където 400 души средно живеят на същата площ. Как си мислите, че се удържа това съотношение, освен, ако нямаш голяма огнева мощ? Китайците от десетилетия осъществяват програма за ограничаване на раждаемостта, а Русия все още не може да се справи с демографския проблем, започнал веднага след разпада на съветската империя. Кой какво право има? Всеки си мисли, че е в правата си и никой не зачита мнението на другия. Единствено СИЛАТА е възпиращия фактор, за да не стане хаос по света. Ето противоречието. Стигнахме до заключението, че без сила не може. Нито, когато завладяваш, нито когато защитаваш. Всичко е изменчиво и от гледна точка на времето. Ако някой иска да вземе територия от руснаците, те ще се противят, защото смятат, че тази територия е тяхна. От днешна гледна точка изглежда справедливо. Връщайки се назад във времето обаче е видно, че никъде големите не са превземали по-малките без насилие. Целият американски континент, от Аляска до Патагония е превзет от европейците с такава бруталност по отношение на местното население, каквато човешката история не е познавала дотогава. Това е било справедливо за новите заселници и несправедливо за местното население. Но кой ти гледа справедливостта, когато "играят" интересите. Тогава цели едни народи са насочвани да покоряват други народи, къде чрез изтребване, къде чрез поробване, но винаги чрез прекомерно използване на сила;
4. Нещата не са се променили много оттогава. Само оправдателните лозунки са по-гръмки и всичко се прави в името на демокрацията. Но не разбира се на истинската демокрация, а на "притежаващата" демокрация. Игра на думи. Да притежаваш един народ, без официално този народ да е в робски отношения спрямо теб, това е "притежаваща" демокрация. Понякога това става чрез поставяне на марионетни правителства, както по времето на социализма правеше СССР или както правят САЩ по отношение на Салвадор или Гватемала, или директно, чрез формално притежаване на територии, които след това се облагородяват, съобразно законодателството, религията и разбиранията на завоевателите - примерите с Коста Рика, Хаваите, северните анклави на Испания по африканското крайбрежие и други подобни.
5. Мир няма да има. Това да е ясно. Защото мир няма в душите на хората. Каквато и религия да се появи, тя НЯМА ДА ИСКА ДА ПОСТИГНЕ МИР В ДУШИТЕ НА ХОРАТА, А ЩЕ ИСКА ДА ПРИТЕЖАВА ТЕЗИ ДУШИ, ДА ГИ МАНИПУЛИРА, ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВА ОТ ТЯХНАТА НАИВНОСТ. ЩЕ ИСКА ВЛАСТ. ЩЕ ИСКА СОБСТВЕНОСТ. ЩЕ ИСКА КОНТРОЛ.
6. Затова, предлагам да опростим нещата и да не влизаме в толкова много подробности, защото ще стигаме до едни и същи изводи от рода на: "Светът е несправедлив", "Правото е на страната на по-силния", "Нищо не може да се направи, защото ние сме малки" и т.н. Нека да не подценяваме силата на малкия, защото малките са оцелели през столетията, а динозаврите са измрели. Нека бъдем практични и се съсредоточим да подобрим отношението първо към нас самите. Да се погрижим за тялото си и за духа си, но без да се впускаме в религиозни преследвания, защото ако поповете и моллите са били толкова добри, нямаше да изглеждат толкова лошо. Техните тела са скапани, а защо да вярваме, че техните души са възвишени? Не са добър пример за нас. Нека се погрижим за тялото и духа си. Нека бъдем силни и физически и морално. Нека възпитаваме децата си на сила и любов едновременно. На постоянство и на зачитане на правото на другия. Нека обичаме земята, на която сме родени и израснали. Нека правим бизнес и нека защитаваме интересите си заедно. Нямаме нужда от конфликти. Нека заедно създадем правила, които заедно да спазваме и уважаваме. Ако не знаем как да го постигнем, нека вземем най-доброто от най-добрите и просто да го приложим в нашия живот, без да се оправдаваме, че това е неприложимо за нашите условия или за нашия народ или за нашия манталитет и т.н. Нека просто го направим, без много да философстваме. Нека след това поставим под контрол правителството си, закотодателите си и съдиите си, защото ако не го направим, те ще формират каста, която да се храни от нашите пари, енергия, плът и кръв. Едва когато поставим под наш контрол различните власти, едва тогава можем да кажем, че сме силни и като народ и като държава. И няма да ни интересува толкова много колко самолетоносача има Америка и колко ракети има Русия. Защото политиците по света са безсилни срещу този народ, който не се мрази. Този народ може да се защитава и не си струва с него да се воюва. Да започнем с историята. Швейцарци и финладци са добър пример в това отношение. Просто да започнем да копираме и да го правим даже по-добре от оригиналите. Ще постигнем успех.
7. ТОГАВА ЦЕНАТА НА МИРА ЗА НАС ЩЕ БЪДЕ УСИЛИЕТО, КОЕТО ЩЕ ПОЛОЖИМ, ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС И ЦЯЛОТО ОБЩЕСТВО, ЗА ДА ИМАМЕ ЗДРАВО И ФУНКЦИОНАЛНО ТЯЛО, КАКТО ЛИЧНОСТНО, ТАКА И ОБЩЕСТВЕНО, СИЛНО РАЗВИТ ИНДИВИДУАЛЕН СВОБОДЕН ДУХ И ОБЩЕСТВЕНА ТРАДИЦИЯ ЗА ЗАЩИТА И ОТСТОЯВАНЕ НА СВОБОДАТА. НИКАКВА АГРЕСИЯ - ВЪТРЕШНА ИЛИ ВЪНШНА, НЯМА ШАНС ДА УСПЕЕ, АКО СЕ ОПИТА ДА РАЗСТРОИ ЕДНО ТАКОВА ОБЩЕСТВО. ДА, ЦЕНАТА НЕ Е МАЛКА, НО КОЙТО ИСКА ЕФЕКТИТЕ, ТРЯБВА ДА Е ГОТОВ И ДА ПЛАТИ ЗА ТЯХ С ПОЛАГАНЕТО НА УСИЛИЯ В ПРАВИЛНАТА ПОСОКА.