Колкото е по-централизирана една държава, толкова е по-близка до тиранията. Социалистическата държава беше свръхцентрализирана държава.

Каква е промяната оттогава, погледнато от тази гледна точка? Няма съществена промяна. Появиха се идеи, които се изчерпаха главно с възникването на мутации на комунистическата партия. Защо казвам мутации? Ами защото моделът на политическия и икономическия живот не се промени съществено. Именно поради тази причина, съществено не се промени и стандартът ни на живот.


ПРИЛИКИТЕ НА ТАЗИ СИСТЕМА, В КОЯТО СЕГА ЖИВЕЕМ, СЪС СОЦИАЛИЗМА СА ПОВЕЧЕ ОТ РАЗЛИКИТЕ!

1. Промените се извършиха формално и не засегнаха порочния модел на управление на обществото. Дали това общество ще се управлява от един човек и този човек е член на най-голямата политическа партия или ще се управлява от ръководителя на единствената политическа партия - няма съществено значение;
2. И при двата случая, този човек не е избран от народа и не може да бъде свален от народа, ако той прецени, че трябва да си смени водача. Всичко е направено толкова сложно и трудно, че такава смяна на практика е възможна след 4 годишно управление, като тогава имаме възможност да сменим един крадец с друг крадец. Но нямаме право да променяме модела;
3. И при социализма и сега общественият ресурс се формира по един и същи начин - вземат се пари от гражданите, без тяхното съгласие и след това този ресурс се харчи от политици и бюрократи, също без оторизация от страна на гражданите;
4. Механизмът на вземането и на харченето също е важен. Първо, огромната част от този ресурс се централизира и след като се политизира, се връща на удобните местни власти, които са копие на централните власти. Това, че в отделни градове има независими кандидати, които са спечелили народния глас не променя същността на централизираната система, а по-скоро в качеството на изключения, потвърждават правилото, че централизмът все още е доминираща политическа и икономическа система у нас;
5. Така ние, гражданите, първо си плащаме на централизираната политическа и бюрократическа класа и разчитаме на подаянията, които същата тази класа ще ни дадат, след като добре се нахранят с нашия ресурс;
6. Нито на централизирано ниво, нито на местно ниво, населението на практика не участва в процеса по вземане на решения. Преди партийните секретари решаваха, а сега решават лидерите на политическите партии, които всички знаем, че произхождат от едно и също котило. Има някакви бели ластовици, които показват, че населението в отделни населени места бива питано по отделни въпроси, но и тук важи правилото, че една ластовица пролет не прави и това е по-скоро изключението, което потвърждава правилото;
7. На никого не му прави впечатление, когато се публикуват следните новини: Правителството реши на еди кой си да даде еди колко си милиона лева, за еди какъв си проект и т.н. Кое е правителството, че да решава на кого и колко да дава? Преди години партийните секретари вземаха това решение, без да ни питат. Сега наследниците на същите тези партийни секретари вземат същите решения. Или както се казва в случая: "С чужда пита, помен правят";
8. Колкото е по-централизирана една държава, толкова по-скъпа и в същото време, толкова неефективна е работата на политиците и бюрокрацията. При централизирания модел на формиране и разпределение на бюджетните средства, основният движещ мотив в дейността на политиците и бюрократите това е личният интерес. Груповите интереси отиват на заден план. Защо е така? Ами защото при централизираната държава се губи напълно връзката между права и отговорности, в полза на правата, когато става дума за харчене на обществения ресурс. То при нас няма елементарна система на ПРОЗРАЧНОСТ на харченето на обществените пари, пък камо ли и за отговорност;
9. Така се получава крайната картинка, в която живеем и която никак не е радостно. Всички ние плащаме данъци на държавата. Някаква малка част от общия ресурс, който даваме за обществено ползване даваме пряко на общината, в която живеем. Тъй като нямаме права да контролираме харченето на тези средства, политици и бюрократи се възпроизвеждат с големи темпове, защото те в случая приличат много на пиявиците, които търсят приемник, за да се хравят. Ако нямат приемник, те умират. Пиявиците не са страшни за дивите животни. Обикновено дивите животни живеят в естествени условия и успяват да се справят с натрапниците, като постоянно се движат и от самото движение животните успяват да се освободят от пиявиците - било, като преминават през река, било като се въргалят в прахта, било като се търкат едни в други, в процеса на стадното придвижване, било като си помагат един друг, при определени бозайници. За жалост, домашните ни животни не могат да се справят с тази напаст без наша помощ. Ние, хората, толкова много сме се изнежили, че сме предоставили на чиновниците да ни спасят от пиявиците. Но това е все едно да плашиш куче със салам. Ако не потърсим естествените си корени, ние хората, ще бъдем вечния донор на чиновниците, които на практика са по-големи кръвопийци от самите пиявици. Плащаме прекалено много пари на чиновниците,  за да се "грижат" за нас, вместо да се отъркаме в прахта, да се изкъпем или да мигрираме на север, като стадата бизони и елени, като по този начин почистим паразитите от себе си по естествен начин. На нас обаче ни е втълпено, че не можем да се справим сами. Също като онези слонове, които им пускали електрически ток, когато се опитали да преминат предварително отбелязана бяла линия. След време хората забелязали, че дори и да спрат електричеството на тази бяла линия, слоновете не я преминавали, защото страхът в тях оставал. Същото се случва и с хората. Правителството ни е начертало бяла линия и ни е наплашило да не я пресичаме. Нали знаете приказката - няма по-страшно нещо от самия страх;
10. Съвременният човек проявява забележително нехайство към своето здраве, своето развитие, за бъдещето си, като му е все тая какво се случва с неговите пари, които държавата насила е взела. Просто махаме с ръка, все едно пъдим от себе си някаква досадна муха. Оставили сме се на течението. Ако трябва да се образоваме, разчитаме държавата да ни юрне по някаква плоскост, иначе няма да си дадем труда да се образоваме сами. Ако се разболеем, разчитаме докторите да се погрижат за нас и попадаме в паяжината на общественото здравеопазване, което оказва се е едновременно и скъпо и лошо. Ако бъдем ощетени от трети лица, разчитаме пак на държавата да отсъди справедливо и да получим възмездия. ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО ЧАКАМЕ ДЪРЖАВАТА ДА СВЪРШИ РАБОТАТА, КОЯТО НИЕ ТРЯБВА ДА СВЪРШИМ В СЪТРУДНИЧЕСТВО С ХОРАТА, С КОИТО ЖИВЕЕМ ЗАЕДНО ИЛИ ПРОСТО ДА Я СВЪРШИМ САМИ, ТОГАВА, КОГАТО МОЖЕМ, ТА ВСЕКИ ПЪТ НИЕ ПОЛУЧАВАМЕ ПОРЕДНАТА ПОРЦИЯ РАЗОЧАРОВАНИЕ. И ТОВА Е ЗАЩОТО СМЕ ДОПУСНАЛИ ДА ХРАНИМ ПИЯВИЦИТЕ, КОИТО СЕ РАЗМНОЖАВАТ ОТ ХИДРАТА НА ЦЕНТРАЛИЗИРАНАТА ДЪРЖАВА, КЪДЕТО НЕ Е ЯСНО КОЙ ПИЕ И КОЙ ПЛАЩА. НИЕ ОТВРЪЩАМЕ НА ТОВА ОТНОШЕНИЕ С НИХИЛИЗЪМ И ОМРАЗА. ПРИЕМАМЕ ДЪРЖАВАТА КАТО НЕОБХОДИМО ЗЛО, С КОЕТО СМЕ СЕ ПРИМИРИЛИ И ЖИВЕЕМ НЯКАК СИ. НЕ ПРАВИМ НИЩО, ЗА ДА ПОЛУЧИМ СВОБОДАТА СИ, ДА ВЗЕМАМЕ РЕШЕНИЯ, КОИТО СЕГА НЯКОЙ НАСИЛА НИ Е ОТНЕЛ КАТО ПРАВА. НЕХАЙНИ СМЕ И КОГАТО НИ ВЗЕМАТ ПАРИТЕ И КОГАТО НИ ГИ ХАРЧАТ. НЕХАЙНИ СМЕ ДОРИ ТОГАВА, КОГАТО ЗНАЕМ КОЙ И ПО КАКЪВ НАЧИН СЕ Е ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАЛ ОТ НАШИТЕ ПАРИ, ВЪЗПОЛЗВАЙКИ СЕ ОТ ПОЛИТИЧЕСКОТО СИ ПОЛОЖЕНИЕ В ОБЩЕСТВОТО. ДОКАТО СЪЩЕСТВУВА ТОВА НЕХАЙСТВО В НАС, ДОТОГАВА ПОЛИТИЦИ И БЮРОКРАТИ ЩЕ ЦЕНТРАЛИЗИРАТ ВЗЕМАНЕТО НА РЕШЕНИЯТА И ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ЗАКОННО ДА НИ ОГРАБВАТ. И ДОТОГАВА ЩЕ СЪЩЕСТВУВА ОПАСНОСТТА, СЪЩЕСТВУВАЩАТА ТИРАНИЯ, ПОДХРАНВАНА ОТ ЦЕНТРАЛИЗАЦИЯТА, ДА СЕ ИЗРОДИ В ПО-ГОЛЯМА ТИРАНИЯ. ОТ НАС ЗАВИСИ ДАЛИ ЩЕ ПОЗВОЛИМ ТОВА ДА СЕ СЛУЧИ.