Отново и отново говоря и пиша за личната ни отговорност. Събота и неделя се претрепал от работа на село. Изморил се, изпотил се, духнал го вятъра, настинал, вдигнал температура и в неделя тича при личния доктор. Онзи му дава 3 дни отпуск по болест, а работодателят, защото е глупав, трябва да му ги плати. ЗАЩО? Каква вина има работодателят в този случай?

Друг случай. В събота и неделя прекаляване с ракия и цигари. На другия ден кашлица. Не може дъх да си вземе. Обрив по тялото. Отива на лекар. Същата процедура. 3 дни болнични, да плаща работодателят.


Защо, ако някой не се грижи добре за здравето си, работодателят трябва да го отнася? Ей това ми обяснете, че не го разбирам. Ама така е, като живеем още при социализма, където този който пие, не плаща сметката, а някой друг трябва да я плаща. НА ТОВА МУ ВИКАТ СОЛИДАРНО ОБЩЕСТВО. ВИКАТ МУ ТАКА ОНЕЗИ, КОИТО ИМАТ НАЙ-МАЛКО УЧАСТИЕ ВЪВ ФОРМИРАНЕТО НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ФОНДОВЕ И НАЙ-ГОЛЯМО УЧАСТИЕ В ТЯХНОТО КОНСУМИРАНЕ.

 Съществуването на българския пенсионер е жалко. Няма спор. Но нека да видим дали той самият не носи вина за тази ситуация, в която е изпаднал.

1. Ако пенсиите са малко, защо пенсионерите продължават да издържат деца и внуци? Преди малко мой приятел ми сподели случай с възрастен пенсионер. Отива внукът на гости и му казва: Дядо, дай ми 700 лева, да ходя на море. Някакъв 19 годишен пикльо, който един лев данък не е дал на тази държава и нищо съществено не е направил в този живот иска да ходи на море. И гледа да ощави когото му падне, ако не майка и баща, то дядо и баба. Животът е даден веднъж и се живее веднъж. А старите, кучета ги яли. Въпросният възрастен човек измърморил нещо от рода, че няма пари и му дал 200 лева. Внукът пак няма да е доволен, колкото и да му дадеш, защото така е научен. Вместо да отиде да работи през лятото, да изкара пари, той иска да ходи на море. Да се надува там пред момичетата, че е голяма работа и да харчи чуждите пари. И всъщност дядото, вместо да изхарчи тези пари за себе си, той ги дава на внука си! След това пенсиите били малки. Ами те колкото и големи да са, ако пенсионерите раздават пари на свои роднини, то няма да има за тях.
2. Ако пенсиите са малко, защо някои от пенсионерите си харчат пари на бингото. Аз познавам такъв случай. Сега научавам за втори. Получава пенсията и тича в бингото. След това реве, че няма пари. Не е плащала вноски за здраве, получава пенсия за старост и сега има нужда от операция. Кой да плати операцията? Такива балъци като мен, които си плащат вноските и плащат данъци. Защо?
3. Познавах пенсионер, който всеки ден си купуваше кутия цигари и "патронче" мастика. Всеки божи ден. Знам, защото имахме магазин преди години и така. Ей така, за нищо, отиват едни 300 лева на месец. Вярно, той ми е споделял, че получава голяма пенсия, но каквато и да е, това са 300 лева на месец за нещо, от което този човек няма никаква нужда. Точно обратното, това го съсипваше допълнително. Лека му пръст, не се промени до смъртта си. Умря пушейки цигара и пиейки мастика. На него също не му стигаха парите, за да пуши още повече и да пие още повече.
4. Затова, как пенсионери се прехвърлят или фиктивно продават имуществата си, за да се "пишат" социално слаби и да вземат енергийни помощи и други подобни, вече съм писал многократно и няма да говоря.
5. Познавам две пенсионерки, които всеки ден обикалят магазините за втора ръка дрехи. Изобщо не им трябват тези парцали, но купуват ли купуват, защото е евтино. След това пълнят и без това претрупаните си гардероби, от които нищо не са изхвърлили, започвайки от 70-те години на миналия век, та насам. Те също се оплакват от това, че пенсиите им са малки.
6. Всички пенсионери гълтат илачи като за световно. Много пъти съм водил дискусия с пенсионери, защо вземат хапчета против високо кръвно налягане. Гледам, човекът е прекалено тежък за годините си и яко плющи манджи и патешки трътки, защото са евтини. Казвам му, спри да ядеш тези боклуци и мини на режим - хем ще икономисаш пари, които сега даваш за излишна храна, хем и ще подобриш здравето си. Така и ще спреш да приеш илачи за кръвно и оттам ще икономисаш пари. Да не говорим за тичането по лекари, плащането на такси и "лекарства", загубеното време и времето, изгубено в оплакване на съдбата си. Да, ама как да се промени навикът на тези хора? За мнозина от тях, само смъртта може да ги промени - към по-добро.
7. Мои комшии - двамата млади пенсионери. Всеки ден готвят по една голяма тава било с ориз и пилешко или нещо друго. Голяма тава. И двамата им е тру дно да се навеждат. Защо го правите, питам. Еми, по навик, отговарят. И те се оплакват, че пенсиите са ниски.
8. Друг случай, още по-фрапантен. Дядото, кръвна група нула, с отклонение "пита" по ведите. Казвам му, не бива да ядеш хляб и баници. Той отговаря, че не може без хляб. Трети инсулт. Няма как да стане. Чудя се, как е жив. Не стига другото, ами си купува и някаква съмнителна "сръбска наденица" и я яде с хляба. Казвам му, ти си нула кръвна група. Стомахът ти е свръхчувствителен към различните Е-та, които ги има в изобилие в наденицата. Убиваш се сам. Ама кой да слуша. Едно си баба знае, едно си бае. Народна поговорка.

 Едно и също. Едно и също. Просто не мога да се сдържа, да не коментирам продължаващата дебилщина на част от тези хора. За какво им даваме пари, че и пенсиите им увеличаваме? За да ги хвърлят след това през терасата на измислени полицаи, инспектори, доктори, данъчни и какви ли не измамници.


Просто престанете да публикувате такива съобщения. Знаем, че част от българските пенсионери са дебилни. Дебилност, която вероятно има и физически определения, но в голяма степен и социални. СОЦИАЛИЗМЪТ В ДЕЙСТВИЕ. Така са ги научили. Като добитъкът, който му казваш какво да прави. Много пъти съм давал за пример испанските или френските пенсионери. Представяте ли си френски пенсионер да хвърли една торба пари от терасата, за да "подпомогне" полицията в издирване на телефонни измамници? Това може да се случи само в една СОЦИАЛИСТИЧЕСКА БЪЛГАРИЯ. ЧОВЕШКИ МОЗЪК, ДОВЕДЕН ДО ИДИОТИЯ.

Това може да го направи само пенсионер, закърмен от идеите на социализма, човек, със смляна от социалистите и от системата душа, човек, останал без съпротивителни сили. ОФЦА с "ф". Тъпан, блямба. Какво повече да кажа за тези хора. Продукт на системата. Смачкани отвсякъде. Наивници. 

Оставете ги да ги крадат, след като са толкова наивни и престанете да ни занимавате с тях. Старите са безнадеждно изтървани. Лошото е, че изтървахме и младите. Нищо позитивно не се задава на хоризонта. Хем намаляваме, хем и "матриалът" става все по-ненадежден. Какво остана? Да бягаме ли? Все още кой за където може?

 Трети случай на самопризнание на български учител, което ме накара да напиша тази статия.

Тези учители не работят в българско училище. Работят в къщи. Учениците сами ги търсят и плащат за да имат тяхното време. Плащат, за да научат нещо, което не са научили в училище. За да се подготвят за матури или други изпити.


Тези хора изкарват минимум по 50 лева на ден и декларират, че са щастливи, защото правят това, което най-много обичат - преподават на децата с огън и плам, с желание и радост, защото няма кой да ги занимава с простотии, както те самите се изразяват. Нямат над главите си бюрократи, които да ги притесняват. Няма директори, които да им измислят глупави отчети и не изпадат в празнословия, типични напоследък за българското училище. И резултатът веднага се вижда - ако не подготвят съответния ученик, той няма да издържи изпитите и потокът от клиенти ще секне. Учители признават, че си позволяват и да отказват да подготвят определен ученик, защото е много изостанал и е мъка да се работи с него. Нека да измине отредения си път през по-ниските стадии на обучение и тогава да дойде при мен. Не съм аз този, който да изправям недостатъците на системата или поне не в такъв размер. Това ми заяви единият от тези учители.


И какво всъщност правят тези хора? Постигнали са това, за което са мечтали - НО ИЗВЪН СИСТЕМАТА. Получават достатъчно пари, работят с радост и виждат резултатите от своя труд.


СИСТЕМАТА, СИСТЕМАТА ТРЯБВА ДА ПРОМЕНИМ. ИНАЧЕ НИЩО НЕ СМЕ НАПРАВИЛИ. НИЩО.

1. Да се преразгледат всички дисциплини, които се учат в българското училище и да се намалят часовете на тези, които са образно казано "бля, бля", като се даде предимство на часове по медицина, първа помощ, човешко общуване - писмено и устно и т.н. и т.н.
2. Погледнете учебниците - тези по математика за 8-ми клас бъкат от глупости, които няма да са нужни на никой, който иска да е монтьор в сервиз или шофьор на тир или автобус. Няма да помогнат нищо и на този, който ще става фермер. Пълнят главите на децата ни простотии, все едно всички ще стават математици. Абе научете децата да смятат, простите аритметични действия. Научете ги да умножават, делят, да събира и изваждат, да степенуват и да пресмятат площ или обем. Какво им пълните главите със сложни математически формули, а като излязат от училище, има риск да ги утрепе тока.
3. Интернет е навсякъде. Дигитализирайте училището и престанете да ни занимавате с глупости, колко тежала ученическата раница. Стига с тези измислени учебници и стига с тези тетрадки и какво ли още не. Светът се дигитализира. Изоставаме.
4. Научете децата да спортуват и да работят. Останалото ще си дойде само. Научете ги да обичат природата, да я пазят и възпроизвеждат. Научете ги да не завиждат, да не мразят, а да обичат. Какво повече искаме?
5. Направете класовете в зависимост от степента на подготвеност на учениците. Така е в Холандия. Работи. 
6. Направете система за оценка на знанията, които не са зависими от субективността. Има компютри. Има такива програми. Това важи и за университетите с нагласените им оценки и манипулирани дипломи.

Преди малко един приятел ми каза случка, свързана с немската гимназия в София. Учителка, изгонена от директора, дава частни уроци. Тя казала, че всички кадърни учителки били изгонени и сега същите тези учителки, дават частни уроци на учениците от немската. Абсурди, български абсурди.

 
Според Евростат  сме на трето място по продължителност на работната седмица. Пред нас са турците и гърците. http://dnes.dir.bg/news/rabota-evrostat-rabotna-sedmitza-26503632

Но като сложиш колко време работници и служители се скатават през работно време, може да паднем доста ниско в класацията. То не са телефонни разговори, пушене, бърборене на глупости и пиене на кафе, закусване, обяд и следобедна закуска, висене в кенефа, оправяне на тоалета и т.н. и т.н. Който е обективен, ще ме разбере, за какво говоря. За качеството на работата изобщо не отварям дума.



Нашенецът не работи чак толкова по-добре и в чужбина. Видях как са си оставили ръцете на една гръцка къща, където са замазали материала в подпокривното простраство...с ръце, без да използват никакъв инструмент. От мой опит знам - ако строителен майстор го оставиш сам, без да го наблюдаваш, задължително ще осере работата, пък дори и да е в някоя по-развита страна. Ще си остави ръцете така, както всички сме виждали. В къщи няма да го направи така, но на теб ще го направи. Защото си клиент или по-скоро, защото никога не си бил клиент в неговите очи. За него ти си натрапник, от който трябва да смъкне някой лев.

Преди няколко месеца извадихме един камък от водопроводна тръба. Камък, който не може да бъде там, освен, ако майстор умишлено не го сложи. Също като "баш майстора". Вероятно сте гледали филма. Сложи шапка в комина, че на собственика след това му се разката фамилията да търси решение. На нас също. През задника ни излезе, докато го хванем. Добре, че в последните години има камери, с които можеш да видиш, къде педерасът е поставил камъка, за да къртиш точно там.


В събота и неделя, мой приятел е събрал бригада в село Горубляне, софийско. Правят канал. Преди това искал оферти от фирми и най-изгодната била 12 хиляди лева. Та човекът му писнало от простотии, събрал хора и си направил канала. Излязъл му около 2500 лева. Вижте за какво става дума, за каква разлика. Ояли се, че са се не видели.


Вчера изпратих една от колите да се почисти отвътре със специална машина, защото беше много мръсна. Купихме си ваучер за 35 лева, че да ни излезе по-евтино. Оставяме колата сутринта. Следобяд изпращам хора да я вземат. Мокра е разбира се, трябва да изсъхне. На другия ден виждаме какво се е случило. Оставили са си ръцете. Задната част на автомобила изобщо не са я пипали. По тавана - петна. Предна дясна стъпенка - също на петна. Какво да ги правиш? Да си губиш пак времето, да отидеш на другия край на София, да им висиш над главите, да вдигнеш скандал, че да си свършат работа. Тъпа история.


Купувам сокоистисквачка от Метро. Нося я в провинцията като подарък. Опитваме се да я включим да работи. Къде работи, къде не. Технологичен недостатък. По едно време окончателно спря. Та толкова за подаръка. Излязъл съм тъпак, че так съм се предоверил и не съм тествал продукта преди да изляза от магазина. Сега или трябва да я нося на ремонт, отново на другия край на София или да го изхвърля на боклука, за да не си губя времето.

Купувам кола. На старо. на 7 години. Уж запазена. Проблем след проблем. Фолсваген. Тъпа работа. Днес се наложи да го дърпаме в района на Перник. Установи се, че вместо да сложат една проста кука отпред на колата, където да се закачи въжето, те са поставили някаква резба, на която се навива кука за дърпане. Да, ама предишният собственик си я прибрал, а аз откъде да знам, че тъпата немска инженерна мисъл ще измисли толкова непрактично нещо. Цял месец се занимаваме с климатичната инсталация на същата кола и какво ли не сменихме и при кого ли не ходихме, преди да я направят, а сега и това. Все някакви битовизми ще ви отровят деня. И в това отровителство участваме всички ние. Случвало ли ви се е да купите кола. В резервоара има толкова малко бензинец, че отиването до първата бензиностанция е голям проблем. То бива бива скръндзи ама чак толкова. Преди 3 години продадох кола. В резервоара, в 3/4 от целия обем, имаше бензин. Купувачът каза, че му се случва за пръв път. Със сигурност, ако се наложи той самият да препродаде колата на някой друг, няма да постъпи така. Ако трябва ще го източи, но няма да го остави на следващия. Такива сме си...


Също преди месец сложихме по стените корк. Масторът уж беше добър. Останахме доволни. Минаха няколко дни и лайсните по ъглите изпопадаха всички. Питахме къде е майстора, да си оправи нещата, а той в Париж представете си. Работи там. И това е най-отговорният човек в бранша, който съм виждал. Представете си за другите. Имам колега, който ненапразно не пуска майстор в къщи. Научил се е всичко да прави сам. Купил си е различни машинки и това е - решил си е проблема. Нито ще се разправя с малоумници, нито ще ги гледа в ръцете. Просто си го прави сам. Имам друг приятел с по-големи възможности, който вече трето десетилетие не пуска български майстор в дома си. Ако има нещо за правене, вдига телефона и вика гръцки майстор. Оня си носи и гърци за общи работници. Не иска да има работа с българи, защото веднъж се излъгал и дошъл да свърши работата в България сам, като се надявал тук да си намери общи работници за измазването на къщата на моя приятел, че изпаднал в приключение и се наложило да се обажда в Гърция, че да му дойдат хора, да му помогнат. Моят приятел казва така: "Вярно, много скъпо е да си го позволиш - струва ми 3 пъти повече, отколкото ми искат българските майстори, но СЛЕД НЕГО НИКОЙ НЕ МИНАВА"  и това ми спестява много време и пари.

Та аз пробвах няколко пъти, като плащах на майстори повече, отколкото ми искат, но им казвам, че очаквам да си свършат работата добре. Те потриват ръце и вероятно си казват, ето намерихме балък. И като се започне едно надлъгване, пишман да станеш. Казваш му: Нали ти дадох два пъти повече пари, отколкото поиска, само и само да свършеш качествено работата, а той си работи така, както си работи обикновено. Изобщо не се старае повече. Поиска 20 лева на квадрат за лепене на плочки. Давам 40 и пак няма резултат. Може такава да ми е орисията, не знам. Но като питам околните и при тях е същата работа. Такива сме си ние българите. Немукаетни хора, както казваше дядо ми. Спомням си приказката за Бата, който сключил договор с бългаски доставчици на кожи. Не си спомням кой разказваше тази случка. Дали това беше Иван Хаджийски или някой друг, не помня. Та Бата сключил договор с производители на кожи от Габрово и онези след 1 година доставки, влошили силно качеството. Но Бата бил сложил в договора клауза за неустойки и се наложило пишман габровските производители дълги години да плащат тези неустойки. А иначе се били подготвили за изложението, като представяли най-качествените си продукти на производителите на обувки и Бата им повярвал, но като знае какъв е балканският манталитет, че няма мажоритет на това, което правим, си сложил клаузите за санкции и след това си получил компенсациите, като ги осъдил за несвършената работа.

Преди малко една от служебните коли закъса на пътя. Не може да зарежда акумулатора. Влязохме в проблеми. Говорихме с майстори, какво може да бъде. Някой видял нашия човек на пътя и се обадил на жена му. Тя е на работа в хлебозавода в града. Качила се на колата и отишла на мястото, да му "даде" ток. Обаждахме се къде ли не. Решихме да го дръпнем оттам. Оказа се, че някой откраднал куката, която се завива отпред на теглича. Мислехме да поръчаме репатрак. Накрая той успя да запали и да дойде до сервиза. Какво се разбра накрая - когато са слагали ремъците, ремъкът на алтернатора не бил затегнат както трябва. Разбирате ли заради каква простотия си изгубихме 3 часа от времето и ангажирахме толкова хора. ЗАРАДИ НЕКАЧЕСТВЕНАТА РАБОТА НА ЕДИН ЧОВЕК. ПРОСТО КАТО ФАСУЛ. ДА БЕШЕ СТЕГНАЛ ПРОКЛЕТИЯ РЕМЪК. ДА, АМА НЕ. БЪЛГАРСКА РАБОТА, КАКТО СЕ КАЗВА.



НЕЩОТО, КОЕТО СОЦИАЛИЗМЪТ УБИ В НАС Е ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВОТО. ОСВЕН НЕГО, ТОЙ УБИ И ОНАЗИ ОТГОВОРНОСТ ЗА СВЪРШЕНАТА РАБОТА, КОЯТО ТРЯБВА ДА Я ИМА ОТ ОБИКНОВЕНИЯ МАЙСТОР, СЛУЖИТЕЛ ИЛИ ИЗОБЩО ВСЕКИ ЧОВЕК. НИЩО КАЧЕСТВЕНО НЕ ИЗЛИЗА ВЕЧЕ ОТ НАШИТЕ РЪЦЕ. ПРЕТУПВАМЕ СИ РАБОТАТА И ТОВА Е. СЛЕД ТОВА СЕ ОПЛАКВАМЕ. НИТО УЛИЦИТЕ НИ УЛИЦИ, НИТО ТРОТОАРИТЕ НИ ТРОТОАРИ, НИТО КЪЩИТЕ НИ КЪЩИ, НИТО КОЛИТЕ НИ КОЛИ, НИТО ХРАНИТЕ НИ ХРАНИ И Т.Н. НЯМАМЕ СЪВЕСТ, ОТГОВОРНОСТ ЗА ДЕЛАТА НИ. ДЕН ДА МИНЕ, ДРУГ ДА ДОЙДЕ. ТОЗИ МАНТАЛИТЕТ ИДВА ОТ СОЦИАЛИЗМА, КЪДЕТО ВАЖНОТО БЕШЕ ДА НАПРВИШ КОЛИЧЕСТВО, ЗАЩОТО НАДНИЦАТА НИ ЗАВИСЕШЕ ОТ ТОВА, А НЕ ОТ КАЧЕСТВОТО НА РАБОТАТА НИ. КОГА ЩЕ СЕ ПРОМЕНИ ВСИЧКО ТОВА - НЕ ЗНАМ. Някои българи си вършат съвестно работата заради самите тях, защото нещо е останало от едновремешното възпитание. Други го правят в чужбина, защото там никой не прави компромиси. В България обаче сме жива трагедия. Зарити сме от битовизми, които ни пречат да се концентрираме и да бъдем успешни. И като гледам си казвам - ВСИЧКИ СМЕ В КЮПА - И ДОКТОРА И УЧИТЕЛЯ И ДЪРЖАВНИЯТ СЛУЖИТЕЛ И МАЙСТОРА И УПРАВИТЕЛЯ И КОЙТО СЕ СЕТИШ ДРУГ. ВСИЧКИ СМЕ В КЮПА, ЗАГУБИЛИ ОНОВА НЕЩО, КОЕТО СЕ КАЗВА ЧУВСТВО НА ОТГОВОРНОСТ ПРЕД СЕБЕ СИ И ОБЩЕСТВОТО. ДОСТА УСПЕШНО СЕ САМОУБИВАМЕ И КАТО ОТДЕЛНИ ЛИЧНОСТИ И КАТО ОБЩЕСТВО И КАТО ДЪРЖАВА.