Знаете, е тази застраховка е задължение за всеки притежател на МПС у нас. Но ето тук е противоречието - НЕ СЕ ЗАСТРАХОВА СОБСТВЕНИКЪТ НА МПС -то, А САМОТО МПС.


Знаете също, че има друга застраховка - "каско", за причинени щети по автомобила, независимо от това, как да причинени тези щети.


Излиза така, че автомобилът се застрахова два пъти - единия случай, с ГО и другият случай, с каско. При първия случай можете да получите някакво обезщетение от застрахователя, за щети по колата, ако не сте виновен за тези щети след транспортно проишествие и е доказана вината на трето лице. Но в същото това време възниква и правно основание да искате и обезщетение за повредата на МПС-то и по застраховката "каско". Виждате, че тук възниква правен абсурд - на два пъти да имате претенции за обезщетение, което никоя застрахователна институция у нас няма да удовлетвори.



Нека сега да видим как стоят нещата в страната, в която има най-малко пострадали от ПТП в Европа, доколкото тази страна се води към Европа - Великата Британия. Защо там има най-малко пострадали? ЗАЩОТО НЕ СЕ РАЗМИВА ОТГОВОРНОСТТА НА ТОЗИ ИЛИ ТЕЗИ, КОИТО СА ПРИЧИНИЛИ СЪОТВЕТНОТО ПТП. ЗАЩОТО ТАМ ЗАСТРАХОВАНА НЕ Е КОЛАТА, А ТОЗИ, КОЙТО Я УПРАВЛЯВА. 

Всъщност къде е разликата? При нас всеки може да направи ПТП. Няма спор. Но какви са последствията за този, който е причинил ПТП? Почти никакви. ЗАЩОТО Е ЗАСТРАХОВАН НЕ ВОДАЧА, А АВТОМОБИЛЪТ. Ако някой в Британия причини ПТП, ще последва за него доста неприятна ситуация - като се наложи да си направи нова застраховка като шофьор, ще установи, че застрахователната компания ще му наложи много по-висока застраховка, отколкото преди да направи ПТП. И колкото повече зулуми прави на пътя, толкова по-икономически неизгодно ще му става да кара кола. И така се стига до състояние, в което Великата Британия е на първо място по най-малко дадени жертви на пътя. Ако не се лъжа - 2,5 на 100 000 жители, докато този показател при нас е 7 пъти по-висок.


Само за пример. Наложи се да внесем автомобили на собствен ход оттам. Отива синът ми и преди да потегли към България, трябва да си направи застраховка. Ще му са необходими 2 часа да излезе от Британия. Но му искат 9999 паунда застраховка за тези 2 часа. Защото е млад шофьор и според застрахователите е твърде рисков. А без тази застраховка не може да кара кола. Ами представете си, не дай си боже, да е вписан и в регистрите, като човек, който е направил някакво ПТП! Вероятно ще му искат 20 хиляди паунда застраховка, за да му позволят да кара кола.

Как излязохме от положението ли? Наложи се той да получи гаранция от жител на Острова, който гарантира с името си върху застраховката, за да може синът ми да получи право да управлява кола. Разбирате за какво става дума нали? У нас всеки пишлигар може да се качи на кола и да кара, ако има книжка и е навършил 18 години.



Така отговорността е лична. Докато гражданската отговорност у нас е застраховка на кола, а не лична, персонална застраховка на шофьора, дотогава ще бъдем в лошата статистика  за пострадали на пътя.

 Още преди да се разпадне социализма, имаше такава приказка: "Учи, за да не работиш". И всичко се разпадна. Нито работниците бяха работници, нито управляващите бяха управляващи. Едните лъжеха, че плащат, а другите лъжеха, че работят. Така и не разбрахме, кой в крайна сметка беше собственикът и стопанинът на заводите, земеделските стопанства, училищата, болниците, армията, полицията...


ТАКА И НЕ РАЗБРАХМЕ. Всъщност, някои разбраха, но мнозинството не разбра. Останаха си с наивитета в разбирането на социализма от 80-те години, който носеше в себе си натрупаните успехи в първите 7-8 години от 70-те години, когато дори и някои от противниците на социализма помислиха, че може би са се излъгали в очакванията си той да се провали. Затворена, България си имаше своя живот, своите герои, своите очаквания и мечти. Какво да правят онези почти 9 милиона българи, оградени с кльон от капиталистическия свят? Ами ще работят. Колкото, толкова. И ще си харчат парите тук, в България, въпреки, че нямаше много работи, за които да се дадат тези пари. Спомням си как българските планини бяха пълни с туристи, които "покоряваха" върхове в почивните дни. Сега няма кой да те напсува в тях, като изключиш курортите. 


Говорехме за работата. Оттам идва покварата. Хубаво е обществото да бъде възпитано да работи - колкото повече и по-самоотвержено, толкова повече ще бъдат и резултатите. Но когато шумкарите похарчат парите ти в глупави инвестиции, тогава идва разочарованието. То какво можем да очакваме от шумкари. Това да направиш план, да построиш завод и да го управляваш, не е като да нападнеш мандра, да я обереш и да я запалиш. Нали разбирате, че едни и същи хора не могат да правят и двете неща добре. Георги Димитров не може да управлява завод. Същото се отнася и за Лев Главинчев и Васил Коларов. Те стават да бастисат както отделна личност, така и цели поколения свои съграждани. И знаете ли защо могат да БАСТИСАТ САМО СВОИ СЪГРАЖДАНИ? ЗАЩОТО ПРОСТО НЕ МОГАТ ДА БАСТИСАТ ЧУЖДИ. ИНАЧЕ БИХА ГО НАПРАВИЛИ. 

Та социализмът започна с голям ентусиазъм. Слагането на знак за равенство между капиталисти и фашисти и наличието на чужди военни сили на територията на България, правят упражнението по упражняването на властта от лесно по-лесно. Хиляди млади хора са въвлечени в ентусиазма да се строи "завод на живота", пренебрегвайки Пеньо Пеньовото: "Когато цъфнат теменугите и птичка пролетна запей..." Бригадири и бригадирки се втурват да редят паветата на Хаимбоаз или да прокарват ж.п. линията към Волуяк. Накрая се разбира, че за реденето на паветата не се иска само ентусиазъм и че тази работа не е като "онази". 

В началото народът ни възприема насилието като част от играта. Преди са се режели партизански глави, а след това, главите на тези, които са режели партизанските глави. След това следват едно след друго - национализация на едрата собственост, конфискации на имущество, интерниране, насилствено коопериране, та дори и глад, нещо, което българският народ не е търпял дори и по време на войни. Така годините минават ли минават и въпреки "успехите" на социализма, се установява, че в капиталистическите страни работата върви по-добре и от социализма ВЪПРЕКИ отсъствието на трудовия ентусиазъм на бригадирите, текезесарите и многомашинничките в текстилните заводи. ВЪПРЕКИ героите на труда, измислени от комунистическата партия, като залъгалка срещу лъжливото заплащане на същия този труд.

То не че е нямало шуробаджанащина и при капитализма, но при социализма тя взема чудовищни размери. Нали знаете, можете да ходатайствате пред един капиталист за някого, но той си гледа собствения интерес - ако не му е изгодно, няма да направи компромис, защото иначе бизнесът му умира. При социализма обаче, на кого му пука за бизнеса. НЯМА СОБСТВЕНИЦИ, НЯМА СТОПАНИ. Пълновластие и пълно безвластие в същото време. С годините всичко лъсва. След толкова усилия, кръв и мазоли по ръцете, след толкова надежди за построяването на комунизма, всичко излиза, че е една ГОЛЯМА ЛЪЖА. 

ТАКА ЗАПОЧВА ПОКВАРАТА. Тогава родители прекланят глава пред ПАРТИЯТА, за да са добре децата им. Учат ги да правят компромиси, за да не си "развалят" бъдещето. Учат ги на тарикатлъци, учат ги да бъдат "добри" комсомолци. 

ТАКА ЗАПОЧВА ПОКВАРАТА. Моето семейство се уби от работа при социализма. Не мога да си изкривя душата и да кажа, че не сме имали пари. Имахме. Работихме на две места и се справяхме добре. Бяхме млади и силни и работливи. Не ходехме по кръчми и кафенета. Работихме здравата. И какво да правим с парите, които изкарвахме. Разбрахме, че не можем да си купим нова кола, без да чакаме 10 години. Не можем да си купим жилище, телевизор, хладилник. Разбрахме, че живеем живот, който ЗАВИСИ НЕ ОТ НАШИТЕ УСИЛИЯ, ЗНАНИЕ И ЖЕРТВОГОТОВНОСТ, А  ЗАВИСИМ ОТ ПАРТИЙНИЯ СЕКРЕТАР, ОТ ВЛАСТТА. Така се обезсмисляха нашите усилия. 
ТАКА ЗАПОЧВА ПОКВАРАТА. Така те пречупва власта. Властта, от която ти зависиш. Властта, на която трябва да се подчиняваш и да разчиташ.

Още от времето на социализма, обществото не ни ВЪЗПИТАВАШЕ, ДА РАБОТИМ КАЧЕСТВЕНО И ОТГОВОРНО. Работехме количествено и безотговорно. Слагахме плочки направо върху пръстта, нещо, което можете да видите и сега, като огледате плочките пред НДК в София. Вижте всичко, което беше построено по време на социализма - грозно, сиво, скучно и криво. Че защо да бъдем отговорни? Защо да работим качествено? За какво? Лъжеха ни, че сме собственици на средствата за производство. Лъжеха ни, че сме равноправни, а някои бяха по-равноправни от нас. Лъжеха ни, че "строим за родината", а накрая се разбра, че строим за тях. Аз лично го разбрах още като младеж, работейки безплатно за този или онзи началник, изливайки бетон на гаража или къщата му.

ТАКА ЗАПОЧВА ПОКВАРАТА. Никой още при социализма не си знаеше сметката. Трудът имаше само количествено измерение. Така събирахме доматите, по време на студентските си бригади. Така копаехме канали в Марица-изток. Така работехме през лятото в консервните фабрики. Отчитахме тонове, килограми...Никога нищо красиво и неповторимо не създадохме. Имахме храна в изобилие през 70-те години. След това всичко се обърка и магазините се опразниха в края на 80-те години и началото на 90-те. 

ЗАЩОТО ВЕЧЕ БЯХМЕ ПОКВАРЕНИ. ЗАЩОТО ЗНАЕХМЕ, ЧЕ КАКВОТО И ДА НАПРАВИМ, НЯКОЙ ТРЯБВА ДА ПАРАФИРА ТЕЗИ УСПЕХИ, НО ТОЗИ НЯКОЙ НЯМА ДА Е ЕДИН ЧЕСТЕН И СПРАВЕДЛИВ ПАЗАР, КЪДЕТО НАШИТЕ УСИЛИЯ ТРЯБВАШЕ ДА СЕ РАЗМЕНЯТ С УСИЛИЯТА НА ДРУГИ КАТО НАС. ЗАЩОТО ЗАВИСЕХМЕ НЕ ТОЛКОВА ОТ КОЛИЧЕСТВОТО И КАЧЕСТВОТО НА ТРУДА СИ, А ОТ ВРЪЗКИТЕ, КОИТО ИМАХМЕ. ТОГАВА ЗАЩО ДА РАБОТИМ? ЗАЩО ДА СЕ ИЗГЪРБВАМЕ ОТ РАБОТА, ВМЕСТО ДА НАМЕРИМ ВРЪЗКИ И ДА СЕ УРЕДИМ, КАКТО ВСИЧКИ ПРАВЯТ? ЗАЩО ДА СЕ ОПИТВАМЕ ДА ПРОМЕНИМ СИСТЕМАТА, КОГАТО МОЖЕМ ДА СТАНЕМ ЧАСТ ОТ НЕЯ. НЯМА ДА ОПРАВЯМЕ СВЕТА Я, КАКТО НИ КАЗВАХА ДРУГАРИТЕ.

ТАЗИ ПОКВАРА ПРОДЪЛЖАВА И СЕГА. ЗАЩОТО СОЦИАЛИЗМЪТ ПРОДЪЛЖАВА И СЕГА. ЗАЩОТО СОЦИАЛИЗМЪТ СЪЗДАВА БЮРОКРАЦИЯТА, А БЮРОКРАЦИЯТА ВЪЗПРОИЗВЕЖДА СОЦИАЛИЗМА. ЗАЩОТО В ОСНОВАТА СА ШУМКАРИТЕ - ОНЕЗИ, НА КОИТО НИТО УЧИЛИЩЕТО ИМ ВЪРВИ, НИТО РАБОТАТА ИМ ВЪРВИ.


ТАЗИ ПОКВАРА ПРОДЪЛЖАВА И СЕГА, ЗАЩОТО ВРЪЗКИТЕ СА В ОСНОВАТА НА ОБЩЕСТВОТО. ОБЩЕСТВО, КОЕТО НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВА ОТ ТОВА, КАКВИ СТОКИ И УСЛУГИ ПРОИЗВЕЖДАШ И ПРОДАВАШ, А КАКВИ ВРЪЗКИ ИМАШ. ИКОНОМИКА НА ВРЪЗКИТЕ. ИКОНОМИКА НА ПОКВАРАТА. ПОКВАРЕНАТА ИКОНОМИКА.


АКО ТОВА НЕ РАЗБЕРЕМ, БЪЛГАРИЯ Е ЗА НИКЪДЕ. Богатството на един народ зависи от това, до каква степен той е готов да отстоява своята свобода. Свобода от чужди пришълци и от местни дерибеи. Богатството на един народ зависи от количеството и качеството на труда, който се полага от всеки един от нас. Богатството на един народ зависи от свободната и честна размяна на продуктите на труда. Богатството на един народ зависи от оценката на независимия оценител на нашия труд - ПАЗАРНАТА СИЛА, а не от партийния секретар, бюрократа или политическия покровител. Сега разбирате ли защо ПОКВАРАТА е навсякъде? Защото един милион служители в тази страна НЕ ЗАВИСЯТ ОТ ПАЗАРА, А ЗАВИСЯТ ОТ ДЪРЖАВНАТА ВОЛЯ НА ВЛАСТТА. Бюрократи, учители, доктори, полицаи, военни и т.н. и т.н., участват в ПОКВАРАТА, НАРЕЧЕНА ДЪРЖАВНА СЛУЖБА И ДЪРЖАВЕН БЮДЖЕТ. НИКОЙ ОТ ТЕЗИ ХОРА, НЕ ЗАВИСЯТ ПРЯКО ОТ ПАЗАРА. И НЕ САМО, ЧЕ НЕ ЗАВИСЯТ ПРЯКО ОТ ПАЗАРА, АМИ СА НАПРАВИЛИ ТАКА, ЧЕ НИЕ, ОСТАНАЛИТЕ, КОИТО СЪЗДАВАМЕ БРУТНИЯ ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ НА ТАЗИ СТРАНА, ДА ЗАВИСИМ ОТ ТЯХ, ОТ ТЕХНИТЕ ЩЕНИЯ, ОТ ТЕХНИТЕ ПРЕТЕНЦИИ, ОТ ТЕХНИТЕ ДЕЙСТВИЯ ИЛИ БЕЗДЕЙСТВИЯ.


СЕГА РАЗБИРАТЕ, ЧЕ ПОКВАРАТА СИ ИМА ИМЕ - ТОВА СА ТЕЗИ, КОИТО ПОЛУЧАВАТ ПАРИ ОТ ВСИЧКИ НАС, ЗА ДА РАБОТЯТ ЗА ВСИЧКИ НАС. НО В КРАЙНА СМЕТКА ИЗЛИЗА ТАКА, ЧЕ НИЕ ПЛАЩАМЕ НА УГНЕТИТЕЛИТЕ СИ ТВЪРДЕ ВИСОКА ЦЕНА - СОБСТВЕНАТА СИ СВОБОДА, КОЯТО СЪЩИТЕ ТЕЗИ ХОРА НИ ОТНЕМАТ С НАШЕ ПОЗВОЛЕНИЕ, БЕЗ СЪПРОТИВА, БЕЗ ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ..


ЗАТОВА ТРЯБВА ДА СЕ БОРИМ СЪС ВСИЧКИ СРЕДСТВА СРЕЩУ ПОКВАРАТА, НАРЕЧЕНА БЮДЖЕТ, СОЛИДАРНА ИКОНОМИКА ИЛИ СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ, ЗАЩОТО ПРИРОДАТА НИТО ПОЗНАВА, НИТО ПРИЗНАВА ТАКИВА ГЛУПОСТИ. НАЙ-ЛЕСНИЯТ НАЧИН ДА КРАДЕШ Е ДА УПРАВЛЯВАШ ОБЩЕСТВЕНИ ФОНДОВЕ. ЗАТОВА, КОЛКОТО ПО-МАЛКО ПАРИ ИМ ДАВАМЕ, ТОЛКОВА ПО-МАЛКО ПОКВАРА ЩЕ ИМА В НАШАТА ДЪРЖАВА. ПОКВАРАТА ЗАПОЧВА ОТ НАС - ОТ ТЕЗИ, КОИТО ДАВАТ...БЕЗ ДА ИСКАТ. 


НЕКА НАКРАЯ ДА ЗНАЕМ, НЯМА ДА ВИДИТЕ НИКЪДЕ БЛАГОДАРЕН ПОЛИТИК, БЮРОКРАТ ИЛИ ЦИГАНИН, ЗАТОВА, ЧЕ ПОЛУЧАВАТ ОТ НАС ПАРИ. НИЕ СМЕ ПОКВАРАТА...НИЕ - ДАВАЩИТЕ. 

 Нека да си припомним кой създаде Ал Капоне.

Американската държава създаде Ал Капоне. Милиони бяха похарчени, след това да бъде озаптен. И за какво? Заради тъпите привички на бюрокрацията да КОНТРОЛИРА ВСИЧКО, ЦЕЛИЯ НАШ ЖИВОТ. Създават забранен плод, а след това харчат огромни пари, за да се справят с ПРОБЛЕМА, който самите те са предизвикали. Така съществува бюрокрацията.


Ако наркотиците са легални и се продават в аптеките, бюджетът ще получава приходи от тази продажба, както и легалните продавачи. Да, ама не. А какво да правят всички тези служби, хиляди и десетки хиляди служители, които получават пари от бюджета? Няма да садят домати и картофи я!

Системата съществува заради ЗАБРАНАТА. Вземат пари като заплати от бюджета и в същото време и от бандитите.


За всеки, който защитава сегашния режим, без да са бюрократи, пожелавам майка му да вие от болки, свързани с нервната система, пред които болки медицината е безсилна. Тогава ще разбере за какво говоря.


Същите аргументи важат и за проституцията. Колкото повече забрани, толкова повече проблеми и ангажименти за службите. А те само за това живеят. Да има проблеми, с които да се занимават и които никога няма да решат. Защото тези проблеми не могат да се решат. Но ни остават с надеждата да вярваме, че могат.