Целият ни живот е някакъв компромис и пошъл филм.

Отвсякъде разни манипулатори ти набиват в главата, че трябва да спазваш законите и че живееш в социална държава, в която няма как да загазиш и че винаги ще се намери институция, която да ти помогне.


ТАКА ЗАПОЧВАШ ДА ВЯРВАШ В НЕВЪЗМОЖНОТО, ЧЕ ДЪРЖАВАТА ИЛИ ИНСТИТУЦИИТЕ, НАИСТИНА МИСЛЯТ ЗА ТЕБ И ЩЕ ТИ ПОМОГНАТ В ТРУДНИ ВРЕМЕНА.


Нека сега да помислим - не беше ли същият този народ казал, че "Кой каквото прави, за себе си го прави" и че " Кой каквото си направи и цяло село не може да му направи"?

Ако имаме на разположение тези народни мъдрости, защо на практика НЕ ГИ ПРИЛАГАМЕ?

Докато сме деца, разчитаме на родителите си. Ако те ни захвърлят на баби и дядовци, разчитаме на тях. След това разчитаме на възпитатели и учители в детските заведения и училищата. След това, навършвайки пълнолетие, разчитаме на политически лидери, на които си продаваме гласа, независимо от това какво си мислим и говорим. Разчитаме на институции, разчитаме на държавата.

След като сме навършили пълнолетие, продължаваме да разчитаме на някой друг. Някой, който да ни плати образованието. И може би затова ни е и такова образованието, защото не сме си го заслужили сами. 
След това разчитаме на семейството, за да се стабилизираме в живота, защото установяваме, че живеем в общество, където не способносттите и образованието, а връзките решават икономическото ни развитие. И така, станали на по над 30 години, продължаваме да живеем под крилото на семейството, защото така са ни възпитали - и родителите и обществото като цяло. СЪЗДАДЕНИ СА ЗАВИСИМИ СЪЩЕСТВА. Какво очаквате тогава от бъдещето. И независимо от хубавата българска приказка за неволята, продължаваме да я викаме и да разчитаме на нея. Не разчитаме на себе си. Нямаме вяра в собствените си способности. Нямаме куража да скочим от дървото като онези пилета, които падат от 30 метра височина и се удрят в земята, защото природата им подсказва, че е време да заживеят собствен, независим или относително независим живот.

И погледнете как е устроен нашият живот. ЖИВОТ ОТ ЗАВИСИМОСТИ. ХОРАТА ЗАПОЧВАТ ДА ТЪРСЯТ СПАСЕНИЕ ОТ ЖИВОТА, ВМЕСТО ДА ГО ЖИВЕЯТ. ЗАВИСИМИТЕ ХОРА СА ПОВЕЧЕ ОТ НОРМАЛНИТЕ. МИЛИОНИ, ЗАВИСИМИ ОТ НАРКОТИЦИ, АЛКОХОЛ, ЦИГАРИ, ХРАНА И Т.Н. И Т.Н.


НАПРАВИЛИ СА НИ ЗАВИСИМИ И СПАСЕНИЕ НЯМА. ЗАВИСИМИ СМЕ ОТ ДОКТОРИ, УЧИТЕЛИ, ПОЛИЦАИ, СЪДИИ, ПРОКУРОРИ, СЛЕДОВАТЕЛИ, ЧИНОВНИЦИ, ПОЛИТИЦИ, БЮРОКРАТИ, 

НЯМА КАК В ТАКОВА ОБЩЕСТВО ДА ПОКЪЛНЕ СЕМЕТО НА СВОБОДАТА. НЕ МОЖЕ ДА ИМА СВОБОДА В ЗАВИСИМО ОБЩЕСТВО. ОБЩЕСТВО И ХОРА, СЪЗДАДЕНИ НА КОНВЕЙРНАТА ЛИНИЯ НА МАНИПУЛАТОРИТЕ, КОИТО НИ ОБЕЩАВАТ КАКТО СЕ КАЗВАШЕ В ЕДИН ВИЦ ОТ ВРЕМЕТО НА СОЦИАЛИЗМА, ДА НИ НАПРАВЯТ И ДЕЦА, АКО НЯМАМЕ. ВСИЧКО ЩЕ НИ ДАДАТ И ПОМОГНАТ, САМО И САМО ДА НЕ СЕ БУНТУВАМЕ, ДА НЕ МИСЛИМ...ТАКА ПОКОЛЕНИЯ СЛЕД ПОКОЛЕНИЯ СЕ СЪЗДАВАХА И СЪЗДАВАТ ПЛУЖЕЦИ - ХОРА, КОИТО СИ МИСЛЯТ, ЧЕ НЯКОЙ ИМ Е ДЛЪЖЕН.

НО ИСТИНАТА Е ДРУГА И КОЛКОТО ПО-БЪРЗО СЕ ВЪРНЕМ КЪМ ПРИРОДНИТЕ СИ КОРЕНИ, ТОЛКОВА ПО-ДОБРЕ ЗА ВСИЧКИ НАС. СПОМНЕТЕ СИ ЗА ПТИЦИТЕ, КОИТО ПАДАТ ОТ 30 МЕТРА ВИСОЧИНА, ОЩЕ ПРЕДИ ДА СА СЕ НАУЧИЛИ ДА ЛЕТЯТ. ТАКА СЕ СЪЗДАВАТ ОБЩЕСТВА. ДАТЧАНИТЕ СЕ ОТДЕЛЯТ ОТ РОДИТЕЛИТЕ НА 20 ГОДИНИ. ГЕРМАНЦИТЕ НА 21. БЪЛГАРИТЕ НА 31. И ОТДЕЛЕНИ НА 31 ГОДИНИ, ТЕ СА ЗАГУБИЛИ ХЪСА В ЖИВОТА СИ. ЗАГУБИЛИ СА ДОВЕРИЕТО В СЕБЕ СИ. ЗАЩОТО НАВЪН ГИ ОЧАКВА ТИПИЧНИЯ СОЦИАЛИЗЪМ - ДЪРЖАВАТА НА ВРЪЗКИТЕ, УРЕЖДАНИЯТА, КОРУПЦИЯТА, НИХИЛИЗМА И ПРЕТУПВАНЕТО НА ВСЯКА ЕДНА РАБОТА. ЗА ЖАЛОСТ.



ВПРОЧЕМ, НЕКА ДА ОТГОВОРЯ НА ПОСТАВЕНИЯ В ЗАГЛАВИЕТО ВЪПРОС - ЩЯХМЕ ДА СМЕ ЯКИ И УСТОЙЧИВИ НА ПРОМЕНИТЕ. САМИТЕ НИЕ ЩЯХМЕ ДА СМЕ ПРОМЕНИТЕ. СЕГА СМЕ МРЪНКАЧИ, ТОЛУПИ И ЗАВИСИМИ ОТ ВСИЧКО И ВСИЧКИ ХОРА.  Продукт на лъжата, наречена социализъм, от който не искаме да излезем.