Ще нахвърля някои забележки по Конституцията, без да ги степенувам по важност.
- Чл. 14 „Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото” – от което се подразбира, че несемейните не са под закрилата на държавата и обществото. Преди в текстовете се говореше за равни права и за липсата на привилегии.
- Чл. 17. (3) Частната собственост е неприкосновена. - Предпочитам частната собственост да бъде по-добре „защитена” отколкото „неприкосновена”. Виждали ли сте „прикосновена” частна собственост? Това е толкова неориентирано понятие, че даже и речниците твърдят, че е непозната дума и го изписват с червена линия.
- Чл. 17(4) „Със закон може да се установява държавен монопол върху железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологични силно действащи вещества.” Ега ти и конституцията, която дава възможност за осъществяване на монополни права върху елементарни услуги като транспорта и пощите. Да разбира се, със Закон могат и да ти е..т и майката, ама това не е грижа на Конституцията.
- Чл. 43. (1) „Гражданите имат право да се събират мирно без оръжие на събрания и манифестации.” - Спомням си как през зимата на 1996 - 1997г., гражданите толкова „мирно” се бяха събрали зад Парламента. Защо на тези граждани не беше потърсена отговорност за нарушаване на чл. 43 от Конституцията? А, да, сега разбрах, защото са били много. Самата Конституция допуска да бъде нарушавана, само ако нарушителите НЕ СА ХВАНАТИ или ако нарушителите са МНОГО.
- Същият член (3) „За събрания на закрито не се изисква разрешение.” Всеки който се е събрал на открито е нарушител? Как властите не са погнали онези белодрешковци, които всяка година пеят песни за мир на Езерата в Рила? Какво жестоко погазване на Конституцията извършват те, само си представете! Събират се там, въртят се в кръг и пеят песни. И то за мир, любов, баланс и единение с космоса! Не ги е срам да нарушават Конституцията!
- Чл. 45. „Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи.” – Не думай! Сега се сещам защо имаме право само да подаваме жалби. Никой не ни гарантира права да ПОЛУЧИМ отговор на своите жалби.
- Чл. 47. (1) „Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.” - Аха и това го разбрах. Значи родителите ходят на работа. Децата ги гледат баби и дядовци докато започне училището, пък и по време на ваканциите. Децата прекарват в училище повече време от времето прекарано в къщи, но училището няма задължение да възпитава децата. То има само задължението да им напълни малките глави с КУП НЕНУЖДА ИНФОРМАЦИЯ и да им СПЕСТИ достатъчно важна информация, така че да произведе един НЕГОДЕН ПРОДУКТ в края на обучението. Така държавата "подпомага" отглеждането и възпитанието на децата ни, че се стига дотам, че те да мразят да ходят на училище. Хем ходят насила на училище, хем и са необразовани. Поне да бяха само доволни. /Малко философия/
- Чл. 47 (4) „Децата, останали без грижата на близките си, се намират под особената закрила на държавата и обществото.” – Доколкото имам информация, децата, които са обект на тези „особени” грижи на държавата, успяват да изучат всякакви сексуални техники в сиропиталищата, а някои стават бащи и майки, още преди да са се научили да четат и пишат. Да не забравяме и наученото, как могат да ти извадят портфейла, без да усетиш и как да се правят на болни и страдащи, за да получат милостиня. Може би точно това има пред вид Конституцията. Не знам.
- Чл. 48. (1) „Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.” - Това означава ли, че гражданите нямат право да мързелуват? А също така означава ли, че гражданите могат и да не се възползват от правото си на труд.? И още – държавата ще се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право. Какво друго да кажем освен – „Благодарим ти за грижите, „държаво”!”
- Чл. 53. (1) „Всеки има право на образование. (2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.” - Колко лица са били наказани за нарушението на това изискване на Конституцията? Кого ще наказваме, пълнолетните родители, които не знаем кои са или непълнолетните деца, които в същото време просят по улиците или ни цапат стъклата на колите с надеждата да им подхвърлим някой лев? И след като си изтърпят наказанието ще трябва ли да се върнат пак в училище да си „доучат”? А ако са вече над 16 години? Боже каква клепаница е създал законодателят.
- Чл. 58. (1) „Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите.” – Не разбрах обаче, дали държавата е длъжна да спазва и изпълнява Конституцията. А какво ако не го прави? Кой ще й потърси сметка?
- Чл. 63. „Народното събрание се състои от 240 народни представители.” – Интересно, нямам спомен, да съм упълномощавал някого пред нотариус, да ме представлява в парламента.
- Чл. 67. (1) „Народните представители представляват не само своите избиратели, а целия народ.” - Поредната глупост! Избират те от листата на една партия. Защитаваш една идейна и икономическа платформа и след като влезеш в парламента, започваш да защитаваш интересите на целият народ. Не е ли по-добре да се каже, че защитаваш там световния мир или междугалактическото пространство? То може ли на всеки да се угоди?
- Чл. 92. (1) Президентът е държавен глава. – Добре де, съгласен съм, но ми кажете кой е Държавният гъз?
Някои от забележките са чисто понятийни, други са иронични, трети са същностни. Само констатирам, че ЛЪЖАТА, ЛИЦЕМЕРИЕТО И ДЕМАГОГИЯТА са същностният понятиен апарат на нашата Конституцията. Конституцията много хитро „делегира” на други закони да я „представляват”. Значи волята на Великото народно събрание може да се опорочи и на практика се опорочава от всяко Обикновено народно събрание. По друг начин казано, Конституцията на практика ПРЕХВЪРЛЯ своята отговорност за запазване на правата и свободите на гражданите на други закони, без да може реално да ги контролира. ПЪТЯТ Е САМО ЕДНОПОСОЧЕН. Значи, хората които правят другите закони имат права субективно да определят кое е добро и кое не е. Текстът "Освен, ако не е уредено с отделен закон" да ви говори нещо?
Конституция бе принципи, безпринципна конституция ли е? Безпринципната конституция, конституция без принципи ли е?
ПРИНЦИПИ няма, ама ГРИЖИ и ЗАКРИЛА, колкото искаш.
Колко приятно ми стана като разбрах, че държавата ще се грижи за всичко, освен за получаване на сексуално удоволствие в леглото и извън него. То не са грижа за стопанските субекти, то не са грижи за инвестициите, за образованието, за науката, за културата, за земята, за бреговата ивица и за куп други неща. Разбрах, как държавата се грижи, за да сме образовани, даже ни гарантира, че никое частно училище няма да кривне по грешен път. Всички трябва да се съобразяват с „държавните” изисквания.
Разбрах също така, че разни там изобретатели се закрилят от закона. Брей да му се не види и законът! Толкова много хора закриля. Толкова много щастие! По цялата българска земя са се пръкнали изобретател след изобретател, следствие на тази конституционна закрила! Нищо, че някои от тях са изобретили чудни методи за източване на ДДС, например. И те също са под закрила на държавата. Повечето от тях даже са и държавни чиновници, закриляни от специален закон. Хубаво е да знаеш, как държавата се грижи за всичко това и ти нямаш никакви грижи.
От всичко това, което прочетох в Конституцията си казах „Е..ти и тъпата конституция имаме”. Нарочно написах понятието с малки букви. От теб нищо на практика не зависи – ни можеш да избираш съдии, ни можеш да избираш премиер. Дават ти възможност да избираш президент, ама пък от него нищо не зависи, нито можеш да му направиш импийчмънт, дори. Даже и джандар не можеш да си избереш. Само приказки. Тази власт била независима, онази била независима. Благодарим за всички независими власти, които ни дава Конституцията!
Мисля си какви ли нещастници за писали тази Конституция и какви ли нещастници са гласували за нея. Предполагам, че повечето от тях и не са я чели, други не са я разбрали а трети изобщо са мислили, че са гласували поредния формален акт, между срещите, в които са лобирали за собствените си интереси.
Лицемерната Конституция. Не знам само защо продължавам да Я изписвам с ГЛАВНИ БУКВИ.
Знам, че е тъпо да искам Хамилтон или Вашингтон да са се родили в Тутракан или в Угърчин. Също така знам, че принципите, заложени в американската конституция са направили от тази емигрантска сбирщина, народ, достоен за уважение в следващите столетия. Същото може да се каже и за Австралия и Нова Зеландия. Когато „бащите” на твоята Конституция са някакви Незначителни личности и това всички го знаем, то единственото нещо, което ни остава е, да Я променяме толкова често, докато най-накрая Тя не бъде направена от Значителни личности. Нямаме друг избор. Освен ако не искаме да сме на опашката на Европа и да сме лошият пример на поведение за други народи.
2. Второ, ако твоите морални категории за "добро" и "лошо" съвпадат с обществените писани норми, под формата на закони - още по-добре. Няма да ти трябва да знаеш, какво наказание те чака, ако обереш банката и имаш нещастието да те хванат. Ти няма да обереш банката, не защото има опасност да те хванат и ще бъдеш наказан според някакъв писан закон, а защото твоето собствено самосъзнание ти казва, че това е "лоша" постъпка и ти няма да я направиш. Тоест не страхът от наказанието, предвидено в човешките писани закони, те води по "правия" път, а моралните ти критерии за "добро" или "лошо" в този случай.
3. Ако дадеш примера, който ти си дал в есето по този начин, това няма да повлияе положително на човека, който го чете. В твоето есе има неяснота, която кара читателя да се съмнява в теб, в твоите намерения и в евентуалните ти действия. Начинът ти на изразяване показва някаква степен на "Несигурност", а също и хаотичност.
4. Какво имам предвид в т. 3? От есето не се разбира какво всъщност ПРЕЗЕНТИРАШ - че ти е хрумнала мисълта да обереш банката и вторият ти глас те е предпазил да извършиш подобна глупост, предвид професионалната ти неспособност да оцелееш в мелето на една бъдеща вихрушка или промъкващата се в края на изложението идея за собствения ти ИНДИВИДУАЛИЗЪМ, издигнат в култ и препоръчван горещо от теб на трети лица? Това е мъглата за която ти говоря. От една страна имаш ИЗКУШЕНИЯ, на които ти не се отдаваш било поради СТРАХ, било поради вкоренена ПРЕДПАЗЛИВОСТ или било заради НЕВЪЗМОЖНОСТ да извършиш такова деяние. Или може би толкова много почиташ писаният човешки закон, че в никакъв случай не би го нарушил, само и само защото е НАПИСАН. От друга страна прокарваш идеята за ИНДИВИДУАЛИЗМА.
5. Ако искаш да бъдеш оригинален и добре оценен, предлагам ти да се концентрираш върху идеята за СЪВМЕСТЯВАНЕТО НА ИНДИВИДУАЛИЗМА, ЗА КОЙТО ТОЛКОВА МНОГО НАСТОЯВАШ ДА ГО ВИЖДАШ В ПОВЕЧЕ ХОРА И ТОВА, ЧЕ ТРЯБВА ДА ВКАРАШ СЪЩИЯТ ТОЗИ ИНДИВИДУАЛИЗЪМ В РАМКИТЕ НА ПИСАНИЯ ЧОВЕШКИ ЗАКОН. Само за пример - индивидуализмът може да те кара да минаваш на "червено" на светофара, за да се различаваш от повечето хора, но човешките писани закони са предвидили механизъм как да смачкат твоя индивидуализъм и да го канализират не според твоите представи, а според представите на голяма група общност или общества.
6. В такъв случай, ако не искаш да жертваш своя ИНДИВИДУАЛИЗЪМ в името на общността, какво ти остава? Може би да отидеш при ескимосите на Северния полюс. Там няма нужда да минаваш нито на "червено" нито на друга светлина. Само трябва да внимаваш да не паднеш в някоя дупка на леда, че не се знае колко е студено и колко е дълбоко.Тогава има опасност да изгубиш твоя индивидуализъм ИЗЦЯЛО и БЕЗВЪЗВРАТНО.
7.Ако пък искаш да бъдеш наистина оригинален, че чак и да направиш впечатление, можеш да опишеш тънката разлика между ИНДИВИДУАЛИЗМА И ЕГОТО на човека. Такава боза е в литературата на тази тема и толкова много има да се пише. Можеш да напишеш всякакви глупости, стига добре да ги оформиш граматически и това е достатъчно да направиш добро впечатление на всеки превъртял от четене преподавател по философия, социология, етика или нещо подобно като наука.
И така, според мен, схематично процесът би изглеждал така.
1. Идва ти тъпа идея да направиш някаква пакост - според теб е следствие на свръхенергийната ти аура, която иска да бъдеш НЕТРАДИЦИОНАЛЕН пък да те ЗАБЕЛЕЖАТ. Скритата форма е да бъдеш РАЗЛИЧЕН или да бъдеш ИНДИВИДУАЛИСТ - все едно и също е;
2. След това обаче, моралните ти принципи веднага изтриват от главата ти глупавата идея и ти с удовлетворение разбираш, че да си НЕТРАДИЦИОНАЛЕН по този начин е ОПАСНО за бъдещото ти съществуване - тоест задействал се е ПЪРВИ ПРЕДПАЗЕН КЛАПАН В ГЛАВАТА - естествен процес на самосъхранение;
3. Да обаче дяволчето в главата ти казва, че ти си СТРАХЛИВЕЦ И НЕУДАЧНИК, защото са страхуваш да извършит тази пакост и тогава идва ВТОРИ ПРЕДПАЗЕН КЛАПАН - ти си ВЪОБРАЗЯВАШ, НАЛАГАШ СИ ИДЕЯТА, че извършването на тази пакост не е само НЕМОРАЛНО, ЖИВОТОЗАСТРАШАВАЩО, НО Е И Н Е З А К О Н Н О.
4. Следваща крачка - разбираш, че по този начин не трябва да изразяваш своята ИНДИВИДУАЛНОСТ и с цел да не си помислиш, че си пълен ТЪПЪНАР, си казваш, че можеш чрез развиването на същата тази твоя ИНДИВИДУАЛНОСТ да се напънеш и да развиеш допълнително природните си дадености, с които те е пратил Господ на тази земя и да изкараш напълно ЗАКОННО даже и повече пари, отколкото би получил, ако обереш банката;
5.Основен извод, или по-скоро въпрос - НЕ МОЖЕШ ЛИ ДА ИЗРАЗИШ СВОЯТА ИНДИВИДУАЛНОСТ И БЕЗ ДА ТИ ИДВАТ МИСЛИ ДА ОБИРАШ БАНКИ? Милиардерите са сред най-големите ИНДИВИДУАЛИСТИ. Обирджиите също са сред най-големите ИНДИВИДУАЛИСТИ. Повечето хора живеят доста добре, като се намират между тези две категории.Те също са сред най-големите индивидуалисти;
6. Избери какъв искаш да бъдеш, на базата на това, което ти е дал Господ, напъни се малко повече от обикновеното, изпитвай удоволствие от тези напъни, не се чувствай прекаран от съдбата и се радвай на малките неща, също толкова, колкото и на големите и ще знаеш в голяма степен КОЙ СИ И КАКВА Е ТВОЯТА МИСИЯ В ТОЗИ ЖИВОТ.
7. ИНДИВИДУАЛИЗЪМ ЗАРАДИ САМИЯТ ИНДИВИДУАЛИЗЪМ НЯМА.
8. Но какво говоря - да говорим за индивидуализма е тривиално, просто нещо. Защо го правим? Защото не разбираме именно колко просто нещо е това. Ако разбирахме, нямаше да го правим. Ако хората имат различна ДНК, значи всеки е индивидуалист, най-малкото на биологично ниво. Еднакви хора няма. Да говорим за ИНДИВИДУАЛИЗЪМ е все едно да говорим за природните закони - има ден, нощ, пролет, лято и т.н. Пълна скука Надявам се да ти е станало ясно.
8. Докато ниe си "Чешехме езиците" и приказвахме глупости, много хора направиха за това време една шапка пари. Дали професорите в университетите разбират колко наистина прозаичен е животът ни. Хайде, ние сме там за няколко години, докато ги излъжем, че знаем нещо или докато те ни излъжат, че това, на което ни учат има значение за бъдещото ни развитие, ама те са за цял живот "там"... Все пак става дума за потенциал.
9. Ако искаш да напишеш хубаво есе, не вземай под внимание писаното в т. 8.
