Защо тогава на нас да ни пука, какво се случва между тези две държави?


Ако украинците бяха по-свестни от руснаците - ок, да им съчувстваме и да им помогнем. Но в Украйна има много повече бедност и несправедливост, отколкото в Русия.


Да не си мислите, че местното население на Крим, което е преди всичко рускоязично, щеше така да посреща руските войски на полуострова, ако не беше бедно и не разчита на по-високите руски пенсии и заплати, отколкото са украинските?


Ако искате да разберете как и в двете държави хората се отнасят към закона, просто гледайте клиповете по Тубата, наречени СТОП ХАМ. И в Москва и в Киев, пренебрежението към закона е едно и също. Аз не намирам разлика между отношението на украинците към закона и руснаците. Газят наред и не гледат. Това важи и за двата народа. Тогава защо да вземаме страната на украинците? Защото са по-красиви? Защото са по-умни? Защото обичат държавата си повече, отколкото руснаците обичат своята? Защото могат да произвеждат хубави коли и животът там е приказка? Нищо подобно.

Просто искам да намеря едно основание да  подкрепя украинците срещу руснаците. Точно обратното - не само, че са по-бедни и по-неорганизирани и по-корумпирани от руснаците, ами са заграбили и руски територии и искат да си ги върнат със сила - една тъпа политика, която просто не мога да си обясня, как може да се провежда. Руснаците имат силни козове в ръцете си - това е рускоязичното население. Това население пострада доста от украинската армия. Снарядите, които бяха изстрелвани от украинските топове направиха така, че наистина тези две съседни народа да се мразят. Всички знаят как Източна Украйна беше подарена от шибаняка Хрушчов и после потвърдена от пияницата Елцин, като придобивка за Украйна. Всички знаеха, че това е несправедливо. Тогава за какво международно право говорят сега нашите политици? И в края на краищата, НЯКОЙ НЯМА ЛИ ДА ОТИДЕ И ДА ПОПИТА ХОРАТА, НАСЕЛЯВАЩИ ТАЗИ ЗЕМЯ, КАКВИ ИСКАТ ДА БЪДАТ - УКРАИНЦИ, РУСНАЦИ ИЛИ МАРСИАНЦИ? КАК НАШИТЕ ПОЛИТИЦИ СИ ПОЗВОЛЯВАТ ДА ВЗЕМАТ РЕШЕНИЯ, БЕЗ ДА ПИТАТ НАРОДА - НИТО СВОИТЕ НАРОДИ, НИТО ЧУЖДИТЕ, В ЧИИТО РАБОТИ СЕ БЪРКАТ? С КАКВО ТЕЗИ ПОЛИТИЦИ СА ПО-ДОБРИ ОТ ПУТИН, СЛЕД КАТО ПОСТЪПВАТ ТАКА? НЯКОЙ РАЗБРА ЛИ ВСЪЩНОСТ, КОЙ РАЗРУШАВА РУСКИТЕ ДОМОВЕ В ИЗТОЧНА УКРАЙНА? КОЙ Е ПОГРЕБАН В ОБЩИТЕ ГРОБОВЕ, ОТКРИТИ ОТ МЕЖДУНАРОДНИТЕ НАБЛЮДАТЕЛИ? КОЙ СВАЛИ МАЛАЙЗИЙСКИЯ САМОЛЕТ? МИСЛИТЕ ЛИ, ЧЕ АКО РУСНАЦИТЕ БЯХА НАПРАВИЛИ ТОВА, НЯКОЙ ЩЕШЕ ДА ВЛАЧИ РАЗСЛЕДВАНЕТО МЕСЕЦИ НАРЕД? МАЙ В ТАЗИ ЧАСТ НА СВЕТА ИСТИНАТА НЕ Е НИЩО.

ИЗТОЧНА УКРАЙНА ИМА НЕВЕРОЯТЕН ШАНС ДА ИЗВЪРВИ СВОЯ ДЕМОКРАТИЧЕН ПЪТ НА РАЗВИТИЕ, ВСТРАНИ ОТ ТОТАЛИТАРИЗМА НА ПУТИН И ОЩЕ ПО-ВСТРАНИ ОТ ХУНВЕЙБИНИТЕ В КИЕВ. СТИГА ДА ИМАТ СМЕЛОСТ ДА ГО ПОСТИГНАТ. АКО В ТАЗИ ЧАСТ НА СВЕТА НАЛОЖАТ МАЛКО ПОВЕЧЕ ДЕМОКРАЦИЯ, ОТКОЛКОТО ИМА В РУСИЯ ИЛИ КИЕВ, ЩЕ ВИДИТЕ КАК ТОВА ЩЕ СЕ ОТРАЗИ НА ИКОНОМИКАТА - ХОРАТА ИСКАТ СВОБОДА, ЗА ДА ОСЪЩЕСТВЯТ МЕЧТИТЕ СИ. ЗА ЖАЛОСТ НИТО НА ИЗТОК, НИТО НА ЗАПАД РАЗРЕШАВАТ ТАКОВА НЕЩО. ЛИДЕРИТЕ ИСКАТ ДА КОМАНДОРЯТ ВСЕКИ И ВСИЧКИ. А НАРОДИТЕ, НАРОДИТЕ КУЧЕТА ГИ ЯЛИ.

Сега да поговорим за втората точка. За възможността, държавата да задължи и да регулира един пазар, като имитира степен на пазарност, в рамките на "държавността".


Ще дам няколко примера:

1. Първият пример е в областта на туристическата индустрия. Това са два различни концепта, които съществуват в българския туризъм, заложени още в модела на приватизация. Единият пример е Слънчев бряг, а другият е Албена. Малко хора биха харесали идеята да се вложат милиарди левове в един курорт като Слънчев бряг и да се получи тази урбанизирана грозотия на брега на морето. Бетонен ужас. Минах оттам преди десетина дни. Наистина голяма простотия. "Градът" Слънчев бряг вече заплашва да превземе близката планина. Не че растенията там са нещо кой знае красиво - някакви издънки дъбови гори и чалии - тръни, но това е сто пъти по-добро от грозните къщи, които никнат като гъби след дъжд по склоновете на планината. Такава простотия скоро не бях виждал - никаква естетита. Съвременно варварство. Другият концепт е този на Албена. Хотели и природа са в хармония - все още. Това са два модела. При единият не сме имали щастието това да се случи, а при другият се е случило. Държавата е оставила всичко на произвола на случайността. Но тя има много голяма сила да направи така, че да не загубим и малкото красиво, което сме имали от миналото, да го съхраним, запазим и внимателно да го развиваме. За жалост там, където държавата е длъжна да се намеси, тя е оставила всичко на случайността и на алчността на инвеститори и строители. Нека това да ни е за урок. ПАЗАРЪТ НЕ МОЖЕ САМ ДА СЪЗДАДЕ ПРАВИЛАТА, ЧРЕЗ КОИТО ДА ИМАМЕ ГЛОБАЛНА КРАСОТА НАВСЯКЪДЕ. ПАЗАРЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ УМЕЛО НАСОЧВАН ОТ ДЪРЖАВАТА. ЗА ЖАЛОСТ ДЪРЖАВАТА ВМЕСТО ДА НАСОЧВА УМЕЛО ПАЗАРА, ТЯ УЧАСТВА АКТИВНО В НЕГО И ОТТАМ ИДВАТ ПРОБЛЕМИТЕ;
2. Вторият много важен пример това е регулаторното задължение на държавата по отношение на банковата система. Не стига, че държавата на практика определя всичко в банковата система от една страна, а от друга се опитва да ни залъже, че банките били самостоятелни пазарни субекти. Каква илюзия, да не кажа ОТКРОВЕНА ЛЪЖА. Банките може да са самостоятелни субекти, но в никакъв случай не са пазарни субекти. Не е нужно да се банкер, за да го разбереш. Но когато си банкер, тогава това заключение е толкова очебийно, че може да ти извади очите, ако не си ги пазиш. Всичко, което правят банките е или обект на регулиране или е нещо, което би могло да се регулира, ако централната банка поиска. Би трябвало нещата в банковата система да са "бетон", както се казва. А се оказва, че системата е като сламена колиба. ЗАТОВА ПРИЗИВЪТ ТУК КЪМ ДЪРЖАВАТА Е - ИЛИ РЕГУЛИРАЙТЕ И КОНТРОЛИРАЙТЕ ПОДОБИЕТО, НАРЕЧЕНО БАНКОВ ПАЗАР ИЛИ СЕ МАХАЙТЕ И ОСТАВЕТЕ НА САМИЯТ ПАЗАР ДА ОТСЕЕ ЗЪРНОТО ОТ ПЛЯВАТА;
3. Тук е мястото да споменем за един много голям бизнес - строителния. Страната ни е пълна с грозни или недовършени и разпадащи се постройки. Трудно се стига до строително разрешение. Лесно строи само държавата, като изземва функциите на частните лица. Как тогава искаме там нещата да вървят добре?
4. Каква пазарност може да има, ако има затворени професии, ако има минимално гарантирани цени за извършваните услуги от страна уж на частни компании, ако това води до имитация на пазар. Някои казват, че няма по-лошо нещо от държавният монопол, освен частният такъв. Аз допълвам, че няма по-лошо нещо от имитираният пазар, ако ти си мислиш, че съществува истински пазар. Да не говоря за съществуването на различни привилегии. Стотици години възникват революции, целта на които е да се премахнат определени привилегии и следствие на тези революции наистина се премахват привилегии, ЗА ДА СЕ УСТАНОВЯТ НОВИ ТАКИВА. Няма пазар, ако има привилегии. Нищо друго, освен позитивната, обмислена и ефективна човешка дейност не може да промени света към по-добро. А това става само в условията на признанието, наречено ПАЗАР.  А държавата е тази, КОЯТО ТРЯБВА ДА УКРОТИ И ДА ВКАРА В "ПЪТЯ" АЛЧНОСТТА НА БИЗНЕСА, КОГАТО В ЖАЖДАТА СИ ЗА ВСЕ ПО-ГОЛЕМИ И ПО-ГОЛЕМИ ПЕЧАЛБИ СЕ ПРЕНЕБРЕГВАТ ОБЩОНАЦИОНАЛНИ, ПРИРОДНИ И ДРУГИ ПРИОРИТЕТИ.
5. ЗАТОВА НЕКА ВСЕКИ ДА СИ ЗНАЕ МЯСТОТО - БИЗНЕСЪТ ДА ПРАВИ БИЗНЕС, А ДЪРЖАВАТА ДА СЛЕДИ ДАЛИ БИЗНЕСЪТ Е НАЦИОНАЛНО И ОБЩЕСТВЕНО ОТГОВОРЕН. АКО ДЪРЖАВАТА В СЪЩОТО ВРЕМЕ ПРАВИ БИЗНЕС ИЛИ СЕ НАМЕСВА В НЕГО НА ПРИНЦИПА НА СЛОНА В СТЪКЛАРСКИЯ МАГАЗИН, НЯМА КОЙ ДА ВЪРШИ НЕЙНАТА РАБОТА И СЕ ПОЛУЧАВА СТРАШЕН ВАКУМ, ОТ КОЙТО ПРОИЗТИЧАТ ТАКИВА ГРОЗОТИИ КАТО СЛЪНЧЕВ БРЯГ ИЛИ КТБ.
6. ЗАТОВА РАБОТА НА ДЪРЖАВАТА Е ПЪРВО ДА СЪЗДАДЕ ЗАКОНОВА ПРЕДПОСТАВКА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ПАЗАРА, ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ БИЗНЕСА И ДА НЕ СЕ МЕСИ В РАБОТАТА НА ФИРМИТЕ ДОТОГАВА, ДОКАТО НЯКОИ ОТ ТЯХ НЕ СИ ПОМИСЛЯТ, ЧЕ ВСИЧКО ИМ Е ПОЗВОЛЕНО, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДА ЗАВЛАДЯВАТ ПАЗАРА С НЕПАЗАРНИ МЕТОДИ. ТУК Е МЯСТОТО НА ДЪРЖАВАТА. СТИГА ДА ГО ОСЪЗНАВА, РАЗБИРА СЕ.
7. НЕКА ПАК ДА ГО КАЖЕМ - АКО ДЪРЖАВАТА НЕ СИ СВЪРШИ ДОБРЕ РАБОТАТА, ТЯ НЯМА ДА МОЖЕ ДА БЪДЕ СВЪРШЕНА И ОТ ЧАСТНИТЕ ФИРМИ. ТОВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ. НИТО ДЪРЖАВНОТО Е КАТО ДЪРЖАВНО, НИТО ЧАСТНОТО Е КАТО ЧАСТНО. НИЩО НЕ Е КАТО СВЕТА.

Какво означава "държавност" в бизнеса?

Това означава две неща:

1. Първото е, да държавата да притежава определен бизнес. Както можете да се досетите, това няма да е някаква баничарница, а структуроопределящ бизнес;
2. Второто е, държавата да определи правилата на играта за определен бизнес и след това да нехае затова, кой и как ги спазва. Пак да поясним, не става дума за "структурно определящият" бизнес - баничарство.

Нека да проследим сега какво става по т.1:

1. Както знаете, държавата притежава "Булгаргаз". Каквито и усилия да прилага тази фирма, не пазара и не управителите могат да се изявават в истинските си функции на пазарни играчи. Тръбата е една и никой друг няма право да засенчи мястото и ролята на тази фирма на газовия пазар - абсолютен монопол. И точно тогава, когато очакваме, че ще има реки от пари, това не се случва - нито реки, нито потоци. Но си кахпе. От едно огромно речно корито, каквото образно казано представлява "Булгаргаз", вместо пълноводна река за обществото, се получава така нареченият "капеж". Как става ли? Нали отговорих вече на този въпрос - причина е монополът, държавата, липсата на пазарност, краденето, политизирането на икономическите отношения с контрагентите длъжници и т.н.;
2. Връщам се на подобен пример от преди 15 години, когато рафинерията край Бургас беше държавна. По това време имаше един такъв слоган "Куче влачи, диря няма", който беше перифразиран от уличните зевзеци в "Куче влачи рейс". Така и не разбрахме каква е истината - за какви пари се процесираше нефта на такива частни компании като "Гленгор" или "Литекс", колко е себестойността и на практика държавата на далавера ли е или не. Всъщност тогава съм гледал балансите на компанията и беше на загуба от почти 200 000 000 лева. Яко крадене падаше тогава. Защото беше държавна и както всички знаем, от държавното най-сладко се краде. Сега компанията е частна и носи друго име. Но така и не видяхме печалба от нея. Когато Златев говори за това, че Лукойл е най-големият данъкоплатец на България, нека да споменем, че данъкът и акцизът на горивото, което излиза от складовете на компанията се плаща от нас, потребителите, а Лукойл е само фирмата, през която образно казано "минава" този данък в посока към държавата. ТОВА НЕ Е ПОДОХОДЕН ДАНЪК, ЗА ДА МОЖЕ ШЕФЪТ НА ЛУКОЙЛ ТАКА ДА СЕ ХВАЛИ С НЕГО. Това е потребителски данък. Оборотен данък. АКО Е ТОЛКОВА КУРНАЗ, НЕКА КАЖЕ КОЛКО КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК НА ДЪРЖАВАТА Е ПЛАТИЛА КОМПАНИЯТА. КАТО СЕ УСТАНОВИ ЧЕ РАЗМЕРЪТ НА ТОЗИ ДАНЪК Е ЕДНО ГОЛЯМО НИЩО, ТОГАВА ЩЕ РАЗБЕРЕТЕ ИСТИНСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ДУМАТА "ДАНЪКОПЛТАТЕЦ". Да не се установи, че една компания, която е 100 пъти по-малка от Лукойл плаща повече корпоративен данък от най-голямата българска компания! Нека да погледнем заглавието на статията. Там се говореше за "държавност" и монополизация, които убиват пазара. При Лукойл има още един фактор - хитрият Путин, който облага суровините при изхода им от Русия и още много други фактори, които правят така, че печалбата на Лукойл България да остане в Русия, а не в България. Хитро е наистина. За нас е замърсяването и това, че няколко хиляди работници получават заплати, а за руснаците - печалбата. Следстве на тези геостратегически игри, държавна немарливост, липса на добро законодателство или изобщо прилагането на съществуващото такова и ред други фактори, заради които ние плащаме скъп бензин, какъвто плащат и другите европейци;
3. НЕК - "Кой не знае за НЕК войвода? Кой не е слушал за него?" Всички знаят, че тази държавна компания е един от основните донори на политици от всякакъв цвят, от десетилетия наред. Натрупани огромни задължения заради това, че компанията е държавна. Тази компания може да купува от производителите ток за жълти стотинки и да го продава скъпо и прескъпо, както всъщност го прави и сега, на разпределителните дружества. Но не, тя не купува евтино тока, защото цялата ни нормативна уредба мирише толкова на политическа помия, че НЕК е принудена да купува скъпо и прескъпо произведеното електричество. И как да не го прави? Ако някой се опита да реши въпроса на пазарен принцип, той бива веднага изритван. Никой и не смее да реши въпроса, съгласно изискванията на пазара. Всъщност ръководителите на НЕК се назначават от правителството да крадат в полза на този или онзи политически кръг, а не да решават бизнес задачи, опирайки се на пазарни принципи. Така НЕК купува скъпо и някой трябва да избие тази разлика. Всички енергийни мощности в България имат възможност да произведат 4 пъти повече енергия, отколкото имаме нужда. И при цялото това свръхпроизводство, вместо цените за крайните клиенти да са изключително ниски, те са обратното - изключително високи, защото освен цялата бъркотия, която съществува в процеса на договаряне и производство на ток, се намесват и другите монополи - тези на разпределителните дружества, които никой не може да им хване цаката как формират разходите си. И знаете ли защо не може? Защото органът, който е оторизиран да прави това е ДКЕВР, ръководителят на който се назначава от правителството - пак политика и пак липса на пазар.  Цените на енергоносителите са основният ценообразуващ фактор, наред с цената на работната сила. Дотук разбрахме, че цените на енергията са свръхвисоки и пазарно необосновани. И това не е краят - краят ще настъпи, когато фалира цялата тази корупционна схема - производители на ток - НЕК - електроразпределителни дружества. Колко жалко наистина - при наличие на толкова големи свръхмощности за производство на енергия, цените са толкова високи. И като погледнеш - никой няма пари и никой не е доволен. Дори и атомната станция по едно време излезе на загуба. Като изключим проблема с цените, начинът на управление в държавните или зависимите от държавните дружества фирми е такъв, че предполага безстопанственост при управление на финансовите потоци. А както знаете, колкото и да изкарва една фирма, ако има много дупки в балансите си, тя е обречена на неуспех. Но както се досещате, неуспехът ще бъде за сметка на обществото, след като мощностите са предимно държавни или платени от държавата;
4. За БДЖ не ми се иска да отварям дума. Колкото е "по-държавна" една структура, толкова е по-зле горката. Линията е държавна. Влаковете са държавни. И нещо не върви и не върви. Единственото нещо, което върви е натрупването на дългове. Както е тръгнало, в скоро време ще стигнат милиард. Чудя се как Сименс продаде могриси с отсрочено плащане на БДЖ. Тези трябва да са луди, като гледат как се управляват активите на фирмата. Там се краде на всички нива - от най-ниските, до най-високите. Само не ми давайте за пример някоя западна железница, която също е държавна. Както често съм казвал, това че на запад някоя железница е държавна и е на печалба  не е основание да смятаме, че у нас този проект ще бъде успешен. Българинът е доказал през годините, че мрази държавното и не го е еня за него. Тази работа не става с възпитание. Има си просто решение и то е пазарна икономика. БДЖ е умряла фирма от десетилетия наред. Тя трябва да бъде продадена и е крайно време да се спре държавната помощ за тази институция. Кой какво прави, транспортният министър се занимава с проблемите на БДЖ. Не е работа на министъра да се занимава с бизнеса на една фирма, пък било то и държавна. За жалост от истинската смърт на едно живо същество, което не може да се отлага чрез финансови инжекции, при фирмите тази смърт може да се отлага за сметка на нашите общи спестявания десетилетия наред и колкото повече се отлага, толкова повече сметката за нейното изкуствено поддържане расте;
5. Ами топлофикацията? Аз лично не съм сигурен дали има по-ефективна система за производство на топлина, която да се продава на домакинствата, от топлината, произвеждана от централизираната топлофикация. Но тъпата държавна или общинска форма на собственост - което си е на практика едно и също нещо, направи така, че ние, потребителите,  да МРАЗИМ ТОПЛОФИКАЦИЯ И ДА БЯГАМЕ ОТ НЕЯ, КАТО ДЯВОЛ ОТ ТАМЯН. Най-накрая ще се стигне дотам, че да минем на отопление на климатици, след като с дружни усилия фалираме топлофикациите. И тук имаме няколко общи признака, които са сходни с горецитираните - и тук става дума за държавна или общинска собственост. И тук става дума за монопол. И тук става дума за прекалено много политика и почти никаква пазарност в поведението на тези, по скоро политически, отколкото икономически субекти. Вижте колко интересно нещо е икономическия живот. Точно малко се стабилизира топлофикация София и хоп, парите на дружеството, които са близо 100 000 000 лева, са блокирани в една банка, съществуването на която без държавата, без помощта на политици и бюрократи, не би било възможно. Разбирате ли колко е ГНИЛА СИСТЕМАТА НА "ДЪРЖАВНОСТ В ИКОНОМИКАТА". КЪДЕТО И ДА НАТИСНЕШ - ВСЕ Е ГНИЛО;
6. Ами Напоителни системи? Искат заплати. Протестират. В същото време ще ви кажа, че в едно от най-големите и богати села на Южна България, тази година нямаше доставка на вода за напояване. За какви пари става дума, за какви пет лева. За да имаш пари за заплати и за развитие на бизнеса, не трябва ли първо да доставиш вода на селяните, че да си полеят градините, да платят тази вода и чак след това да искаш заплати. Тук "държавността" отново и отново показва антиикономическата си същност.

Като гледам как де развиват нещата с КТБ, се питам какво ли ще остане от масата на несъстоятелността. А "масата" както е известно се "добива" от актива на банката.

Активите от своя страна представляват преди всичко кредитите. Така са структурирани универсалните банки в България, че по-голямата част от активите са под формата на кредити.

И така, големите депозитори /депозанти/ в банките "горят" както се казва на уличен жаргон, при фалит на банката. Ама докато фалира една банка минава време. И тъй като всеки има приблизително информация на какво може да се надява при обявяване на фалит, остава да се изтъргува малко информация кои са длъжниците на банките, за да могат големите депозитори да ги намерят и да им предложат изгодната сделка по прехвърляне на вземанията на депозиторите от банката, към длъжниците на същата тази банка, които с размера на тези откупени от депозиторите вземания, да покрият кредитите си.

Простичко казано, депозитор в банката има 1 милион лева вземане от банката, под формата на срочен депозит. Той намира лице, което от своя страна има задължение към тази банка. Тъй като този депозитор не може да си вземе парите по силата на Закона за гарантиране на влоговете  в банките, той продава своето вземане от 1 милион лева за 600 хиляди лева, примерно. Купувачът, който се явява длъжник на банката, плаща 600 хиляди лева за това вземане и го предявява пред банката, като покрива своите задължения към нея за 1 милион лева. Простичка схема. Само че тази схема намалява масата на несъстоятелността и от една страна поставя под съмнение изплащането на гарантираниет депозити, защото банката няма да вземе свежи пари от тази операция и вместо да отписва гарантирани депозити в пасивите си, ще отписва негарантирани и от друга на практика ПРЕХВЪРЛЯ ОТКРИТО И ЗАКОННО ПРОБЛЕМИТЕ ВЪРХУ ОБЩЕСТВЕНИТЕ ФОНДОВЕ - ФОНД ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ДЕПОЗИТИТЕ, ДЪРЖАВЕН БЮДЖЕТ И Т.Н.

Не оспорвам правото на големите депозитори да си получат парите, но нека това да стане след реализация на масата от несъстоятелността, която както казах в началото идва от продажбата на активите на банката по пазарни цени.

В заключение, независимо от това дали става дума за малки или големи вложители, те ВИНАГИ СА ПО-ПРОСТИ ОТ КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ, ЗАЩОТО ИКОНОМИЧЕСКАТА СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ Е ТАКА УСТРОЕНА. ЕДИН КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ, КОЛКОТО И СМОТАН ДА Е ТОЙ, МОЖЕ ДА ИСКА ЗАЩИТА ОТ КРЕДИТОРИ, НО И НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ДЕПОЗИТОРИ НЕ МОГАТ ДА ИСКАТ ЗАЩИТА ОТ ТЕЗИ, КОИТО СА ИМ ВЗЕЛИ ПАРИТЕ. "КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ" ВИНАГИ Е ЗВУЧАЛО ПО-ГОРДО ОТ "ДЕПОЗИТОР". ТАКИВА СА ФАКТИТЕ.