Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от 11.11.2017 г.
Знаете ли в коя класация сме на дъното?
ПО НЕЗАДОВОЛСТВО ОТ КАЧЕСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО. Едва 47 % от анкетираните софиянци са доволни. На другия полюс са жителите на Дъблин, столицата на Ирландия. Там 99% от жителите са доволни от образованието, което се предлага в града.
КОГАТО ПРАВИТЕЛСТВОТО ПРЕДЛОЖИ УВЕЛИЧЕНИЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ, ТРЯБВА ДА СМЕ НАЯСНО, КАКВО ЩЕ ПОЛУЧИМ В ЗАМЯНА. САМО СОЦИАЛИСТИТЕ ДАВАТ НЕЩО ЗА НИЩО И ВИЖДАТЕ КАКЪВ Е РЕЗУЛТАТЪТ. МОЖЕ БИ ГО ДАВАТ, ЗАЩОТО НЕ Е ТЯХНО, А ЧУЖДОТО ЛЕСНО СЕ ДАВА.
Образованието е същата работа като здравеопазването. Изливат се пари и толкова. Същото е навсякъде, където държавата се е намесила. Няма сметка, няма прецизност. ВСЕКИ МИСЛИ, КАК ДА СЕ ДОКОПА ДО ПАРИТЕ, А КАКВО ДАВА НАСРЕЩА - МНОГО ВАЖНО. ТОВА Е ДЪРЖАВНОТО. ТОВА Е НИВОТО НА ДЪРЖАВНИТЕ УСЛУГИ. НИКАКВО. И СЛЕД ТОВА ЗАЩО ОБРАЗОВАНИЕТО НЕ БИЛО КАЧЕСТВЕНО. Ами аз не си спомням при кое увеличение на заплатиет на училители, се иска нещо от тях. Само за пари се говори, а продуктът, който те предлагат е пълен боклук, с малки изключения. Говоря за цялата система, а не за отделни нейни позитивни елементи. Отрицателното в системата на образованието е повече от позитивното. Оценката го доказва. София и Букурещ са двете столици, на които гражданите дават повече негативна оценка за качеството на образованието, отколкото положителна.
Много сме зле откъм показателя фини прахови частици. Два пъти по-висок е от средния за европейските столици и почти 4 пъти по-висок от най-добрия град в това отношение - Рейкявик. Близо до нас е Атина.
Гражданите на Букурещ и София са най-недоволни от нивото на шума в града. Едва 31% от жителите на Букурещ са доволни от нивото на шума в града, а за София този показател е 36%. За жителите на Дъблин този показател е 82%.
Добре би било Валери Симеонов да бъде подкрепен в това му начинание, защото самите данни показват, че по-скоро сме недоволни от шума в града и е необходимо да се вземат мерки.
Преди няколко отидох до Бояна към 14,30 часа. Отсреща съседа яко реже дървета с бензинопила, а отзад, през три къщи, някой е пуснал циркуляра и той реже дървето. Подготвят се за зимата, когато аз се изнасям от квартала, защото не може да се диша от пушека, който богатите боянци произвеждат и тровят всичко наоколо, използвайки печки от средата на миналия век и горейки всичко, каквото им попадне в ръцете. Няма 14 часа, няма неделя. Цвичят тези уреди и това е. То няма малки деца, за какво да пазиш шум. Карай, да върви.
А където има малки деца, родителите им ги мързи да ги закарат в гората, в парка или на стадиона и те тичат ли тичат в апартамента и поемат негативната емоция и проклятията на тези, които са потърпевши, защото са имали нещастието да живеят на долните етажи на кооперациите или на блока. Два такива случаи имах досега. Сега ги редуцирах до един.
Сега е 22,30 часа. Направо подскочих. Някой си прави фойерверки наблизо в квартала. Невероятен тътен. Празнуват нещо хората. Защо обаче празнуването го разбират като вдигане на шум. Алармите на колите пищят навън. Нали щяха да забраняват да се вдига шум след 22 часа? То и да забранят, кой ще спазва наредбите. На кого да се оплачеш, ако има такова нещо. На телефон 112, който е в Бургас и ако имаш късмет ще ти изпратят едно момче, родено в Стражица, живеещо в кв. Обеля, на другия край на София, напълно дезинтересирано и отегчено от службата си и чакай той да ти реши проблема.
Та толкова за шума. Решавам проблема с тапи за уши. Ей, онова чудо отгоре, няма да заспи, ей!
ПО НЕЗАДОВОЛСТВО ОТ КАЧЕСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО. Едва 47 % от анкетираните софиянци са доволни. На другия полюс са жителите на Дъблин, столицата на Ирландия. Там 99% от жителите са доволни от образованието, което се предлага в града.
КОГАТО ПРАВИТЕЛСТВОТО ПРЕДЛОЖИ УВЕЛИЧЕНИЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ, ТРЯБВА ДА СМЕ НАЯСНО, КАКВО ЩЕ ПОЛУЧИМ В ЗАМЯНА. САМО СОЦИАЛИСТИТЕ ДАВАТ НЕЩО ЗА НИЩО И ВИЖДАТЕ КАКЪВ Е РЕЗУЛТАТЪТ. МОЖЕ БИ ГО ДАВАТ, ЗАЩОТО НЕ Е ТЯХНО, А ЧУЖДОТО ЛЕСНО СЕ ДАВА.
Образованието е същата работа като здравеопазването. Изливат се пари и толкова. Същото е навсякъде, където държавата се е намесила. Няма сметка, няма прецизност. ВСЕКИ МИСЛИ, КАК ДА СЕ ДОКОПА ДО ПАРИТЕ, А КАКВО ДАВА НАСРЕЩА - МНОГО ВАЖНО. ТОВА Е ДЪРЖАВНОТО. ТОВА Е НИВОТО НА ДЪРЖАВНИТЕ УСЛУГИ. НИКАКВО. И СЛЕД ТОВА ЗАЩО ОБРАЗОВАНИЕТО НЕ БИЛО КАЧЕСТВЕНО. Ами аз не си спомням при кое увеличение на заплатиет на училители, се иска нещо от тях. Само за пари се говори, а продуктът, който те предлагат е пълен боклук, с малки изключения. Говоря за цялата система, а не за отделни нейни позитивни елементи. Отрицателното в системата на образованието е повече от позитивното. Оценката го доказва. София и Букурещ са двете столици, на които гражданите дават повече негативна оценка за качеството на образованието, отколкото положителна.
Много сме зле откъм показателя фини прахови частици. Два пъти по-висок е от средния за европейските столици и почти 4 пъти по-висок от най-добрия град в това отношение - Рейкявик. Близо до нас е Атина.
Гражданите на Букурещ и София са най-недоволни от нивото на шума в града. Едва 31% от жителите на Букурещ са доволни от нивото на шума в града, а за София този показател е 36%. За жителите на Дъблин този показател е 82%.
Добре би било Валери Симеонов да бъде подкрепен в това му начинание, защото самите данни показват, че по-скоро сме недоволни от шума в града и е необходимо да се вземат мерки.
Преди няколко отидох до Бояна към 14,30 часа. Отсреща съседа яко реже дървета с бензинопила, а отзад, през три къщи, някой е пуснал циркуляра и той реже дървето. Подготвят се за зимата, когато аз се изнасям от квартала, защото не може да се диша от пушека, който богатите боянци произвеждат и тровят всичко наоколо, използвайки печки от средата на миналия век и горейки всичко, каквото им попадне в ръцете. Няма 14 часа, няма неделя. Цвичят тези уреди и това е. То няма малки деца, за какво да пазиш шум. Карай, да върви.
А където има малки деца, родителите им ги мързи да ги закарат в гората, в парка или на стадиона и те тичат ли тичат в апартамента и поемат негативната емоция и проклятията на тези, които са потърпевши, защото са имали нещастието да живеят на долните етажи на кооперациите или на блока. Два такива случаи имах досега. Сега ги редуцирах до един.
Сега е 22,30 часа. Направо подскочих. Някой си прави фойерверки наблизо в квартала. Невероятен тътен. Празнуват нещо хората. Защо обаче празнуването го разбират като вдигане на шум. Алармите на колите пищят навън. Нали щяха да забраняват да се вдига шум след 22 часа? То и да забранят, кой ще спазва наредбите. На кого да се оплачеш, ако има такова нещо. На телефон 112, който е в Бургас и ако имаш късмет ще ти изпратят едно момче, родено в Стражица, живеещо в кв. Обеля, на другия край на София, напълно дезинтересирано и отегчено от службата си и чакай той да ти реши проблема.
Та толкова за шума. Решавам проблема с тапи за уши. Ей, онова чудо отгоре, няма да заспи, ей!
http://ec.europa.eu/eurostat/cache/BubbleCapital/index.html?lg=en#tableCode=urb_percep-14
Много силно ме впечатли тази графика. На въпроса, дали ви се харесва сегашната ситуация с работата, която вършите, ние даваме много висока оценка, в сравнение дори и с богати държави.
Например, оценката на българите е 71 от 100 възможно, докато нашите комшии на север от Дунав, в Букурещ, дават оценка 51.
Наистина е интересно - Букурещ е много по-богат град от София. По показателя БВП на жител от населението, румънската столица ни бие с 40 процентни пункта. Ако за база се приеме София - 100, Букурещ е 140. И двата града имат сериозен ръст на икономиките си и развитие, което изпреварва провинциите, за последните 30 години. Не е имало негативни икономически тенденции. Въпреки това, гражданите на Букурещ явно не си харесват работата толкова, колкото софиянци. Още по-учудващото е, че софиянци са по-доволни от работата си, дори повече от жителите на Стокхолм. Техният коефициент е 70. По този показател изпреварваме 17 европейски столици! Берлинчани и жителите на Амстердам са по-малко доволни от сегашната си работна ситуация от софиянци.
Интересна е класацията и на база на друг поставен въпрос: Дали административните услуги, предлагани в града, помагат ефективно на гражданите?
Рим 27
Братислава 28
Берлин 31
Варшава 38
Вилнюс 38
Талин 39
Атина 40
Мадрид 40
Букурещ 43
София 44
Загреб 44
Рейкявик 45
Рига 45
Прага 47
Никозия 49
Дъблин 49
Лисабон 50
Любляна 53
Париж 54
Стокхолм 54
Амстердам 57
Хелзинки 58
Будапеща 59
Копенхаген 60
Брюксел 62
Ла Валета 63
Лондон 63
Осло 66
Виена 67
Люксембург 80
Също много интересна класация. Жителите на столицата на Естония, Талин, въпреки, че градът може спокойно да бъде наречен една от интернет столиците на Европа, въпреки така известното на цяла Европа електронно правителство и електронна община, получават ниска оценка от гражданите, по отношение на ефективността на услугите, които им се предлагат.
Следващата класация също е много интересна. Гражданите на европейските столици са отговаряли на въпроса, дали си имат доверие един на друг. Ха познайте, София къде е в класацията!
Атина 31
София 34
Братислава 35
Букурещ 37
Будапеща 38
В Източна Европа, нещо доверието хич го няма.
Хората най-много си вярват един на друг в Скандинавия и Исландия. Там показателят отчита 83 за Швеция, до 90 за Исландия. Може би, ако шведите не бяха приели толкова емигранти и при тях резултатът щеше да бъде още по-висок.
Това е положението.
Много силно ме впечатли тази графика. На въпроса, дали ви се харесва сегашната ситуация с работата, която вършите, ние даваме много висока оценка, в сравнение дори и с богати държави.
Например, оценката на българите е 71 от 100 възможно, докато нашите комшии на север от Дунав, в Букурещ, дават оценка 51.
Наистина е интересно - Букурещ е много по-богат град от София. По показателя БВП на жител от населението, румънската столица ни бие с 40 процентни пункта. Ако за база се приеме София - 100, Букурещ е 140. И двата града имат сериозен ръст на икономиките си и развитие, което изпреварва провинциите, за последните 30 години. Не е имало негативни икономически тенденции. Въпреки това, гражданите на Букурещ явно не си харесват работата толкова, колкото софиянци. Още по-учудващото е, че софиянци са по-доволни от работата си, дори повече от жителите на Стокхолм. Техният коефициент е 70. По този показател изпреварваме 17 европейски столици! Берлинчани и жителите на Амстердам са по-малко доволни от сегашната си работна ситуация от софиянци.
Интересна е класацията и на база на друг поставен въпрос: Дали административните услуги, предлагани в града, помагат ефективно на гражданите?
Рим 27
Братислава 28
Берлин 31
Варшава 38
Вилнюс 38
Талин 39
Атина 40
Мадрид 40
Букурещ 43
София 44
Загреб 44
Рейкявик 45
Рига 45
Прага 47
Никозия 49
Дъблин 49
Лисабон 50
Любляна 53
Париж 54
Стокхолм 54
Амстердам 57
Хелзинки 58
Будапеща 59
Копенхаген 60
Брюксел 62
Ла Валета 63
Лондон 63
Осло 66
Виена 67
Люксембург 80
Също много интересна класация. Жителите на столицата на Естония, Талин, въпреки, че градът може спокойно да бъде наречен една от интернет столиците на Европа, въпреки така известното на цяла Европа електронно правителство и електронна община, получават ниска оценка от гражданите, по отношение на ефективността на услугите, които им се предлагат.
Следващата класация също е много интересна. Гражданите на европейските столици са отговаряли на въпроса, дали си имат доверие един на друг. Ха познайте, София къде е в класацията!
Атина 31
София 34
Братислава 35
Букурещ 37
Будапеща 38
В Източна Европа, нещо доверието хич го няма.
Хората най-много си вярват един на друг в Скандинавия и Исландия. Там показателят отчита 83 за Швеция, до 90 за Исландия. Може би, ако шведите не бяха приели толкова емигранти и при тях резултатът щеше да бъде още по-висок.
Това е положението.
Информацията идва от Евростат: http://ec.europa.eu/eurostat/cache/BubbleCapital/index.html?lg=en#tableCode=urb_percep-4
Кои са най-недоволните граждани, от финансовата ситуация на своята държава? На дъното на класацията са гърците. От 100 възможни точки, те класират финансовата ситуация с 36%. Гърците са много негативно настроени в това отношение, дори в сравнение с нас, българите. Нашего брата оценява финансовата ситуация с 64 от 100 възможни.
Наистина ли е толкова оптимистичен българинът или оценката му е силно повлияна от прекалено ниската база, откъдето е тръгнал. То не че сега живее кой знае колко богато, ама на фона на мизерията през 1996-1997г., сега е направо цвете за мирисане.
Така например, по този показател, ние, българите, изпреварваме гражданите на такива по-богати от нас държави като, Португалия, където гражданите оценяват ситуацията с 53 пункта, Хърватска и Унгария с 58 пункта. След нас тази оценка са Кипър, Латвия и Италия, където гражданите са оценили ситуацията с оценка 63 от 100 възможни. Испанците например, са дали дори и по-нисък показател от споменатия по-горе или 62. Наистина интересен показател. Като се разходите в Испания и като видите цялата изградена инфраструктура, то не са пътища, тротоари, пречиствателни станции, хубави направени жилищни кооперации, училища, подземната инфраструктура на големите градове с изградените метрополитени, прекрасните ж.п. коридори със свръхскоростни влакове, които ви отнасят от центъра на Испания до такива градове като Барселона или Валенсия за около 2 часа, километрите дълги тунели през техните планини и цялата тази съпътстваща инфраструктура... И хората са недоволни от ситуацията. По-недоволни от нас, българите.
С нас са северните ни съседи - румънците. И те имат оценка 64, въпреки, че през 1990г. като цяло бяха по-зле от нас, а сега са с една идея по-добре. Явно очакванията там са по-големи от нашите.
Турците имат по-голяма удовлетвореност от финансовата ситуация от нас - 68.
На върха естествено са Люксембург и скандинавските държави. От региона, който е по-близък до Източна Европа, само австрийците са "напред с материала". Те са класирани непосредствено след скандинавците. Норвегия има най-висок показател - 91. След тях са шведите - 90 и датчаните - 88.
Много пъти съм мислил на тази тема: В каква степен чувството, че си финансово прекаран, е достатъчно точно прецизирано. Гледам как живеят например испанците и не мога да намеря основание за тази ниска оценка, която са си поставили. Както казва един мой познат, с който често си говоря и който живее за постоянно в Испания - Тука криза няма. Народът яде, пие и се весели. То не са празници, то не са танци...Живее в малко градче в близост до Валенсия. Аз много се впечатлявах, как пенсионери в Мадрид, могат да си позволят да закусват в заведения, където никак не е евтино. Заведенията пълни с възрастни хора. Особено за закуска. И пак са недоволни. И повече от нас.
Кои са най-недоволните граждани, от финансовата ситуация на своята държава? На дъното на класацията са гърците. От 100 възможни точки, те класират финансовата ситуация с 36%. Гърците са много негативно настроени в това отношение, дори в сравнение с нас, българите. Нашего брата оценява финансовата ситуация с 64 от 100 възможни.
Наистина ли е толкова оптимистичен българинът или оценката му е силно повлияна от прекалено ниската база, откъдето е тръгнал. То не че сега живее кой знае колко богато, ама на фона на мизерията през 1996-1997г., сега е направо цвете за мирисане.
Така например, по този показател, ние, българите, изпреварваме гражданите на такива по-богати от нас държави като, Португалия, където гражданите оценяват ситуацията с 53 пункта, Хърватска и Унгария с 58 пункта. След нас тази оценка са Кипър, Латвия и Италия, където гражданите са оценили ситуацията с оценка 63 от 100 възможни. Испанците например, са дали дори и по-нисък показател от споменатия по-горе или 62. Наистина интересен показател. Като се разходите в Испания и като видите цялата изградена инфраструктура, то не са пътища, тротоари, пречиствателни станции, хубави направени жилищни кооперации, училища, подземната инфраструктура на големите градове с изградените метрополитени, прекрасните ж.п. коридори със свръхскоростни влакове, които ви отнасят от центъра на Испания до такива градове като Барселона или Валенсия за около 2 часа, километрите дълги тунели през техните планини и цялата тази съпътстваща инфраструктура... И хората са недоволни от ситуацията. По-недоволни от нас, българите.
С нас са северните ни съседи - румънците. И те имат оценка 64, въпреки, че през 1990г. като цяло бяха по-зле от нас, а сега са с една идея по-добре. Явно очакванията там са по-големи от нашите.
Турците имат по-голяма удовлетвореност от финансовата ситуация от нас - 68.
На върха естествено са Люксембург и скандинавските държави. От региона, който е по-близък до Източна Европа, само австрийците са "напред с материала". Те са класирани непосредствено след скандинавците. Норвегия има най-висок показател - 91. След тях са шведите - 90 и датчаните - 88.
Много пъти съм мислил на тази тема: В каква степен чувството, че си финансово прекаран, е достатъчно точно прецизирано. Гледам как живеят например испанците и не мога да намеря основание за тази ниска оценка, която са си поставили. Както казва един мой познат, с който често си говоря и който живее за постоянно в Испания - Тука криза няма. Народът яде, пие и се весели. То не са празници, то не са танци...Живее в малко градче в близост до Валенсия. Аз много се впечатлявах, как пенсионери в Мадрид, могат да си позволят да закусват в заведения, където никак не е евтино. Заведенията пълни с възрастни хора. Особено за закуска. И пак са недоволни. И повече от нас.
11.11.2017 17:47 -
Как да се подобри организацията на движението по Владайското дефиле?
Знаете, че става дума за пътя от София към Перник. Сега се връщам оттам. Наистина ремонтът на пътя в участъка от разклона за Мърчаево до караулката на КАТ в началото на Владая, е направен много добре. Същото важи и за асфалтирането на участъка с еднопосочно движение, което започва на около 500 метра след караулката в посока София, до първия светофар. Надолу си е все същото.
Какво може да се направи, за да се подобри съществено движението?
Дано не прозвучи твърде фантастично, но пътят през цялото дефиле може да бъде покрит с конструкция, която да гарантира, че няма да има нужда от снегопочистване през зимата, а така също и да се поставят отгоре слънчеви панели, които да произвеждат ток, с продажбата на който да се изплати съответното съоръжение. Така ще се запази за по-дълго време и настилката, която както всички, които пътуват по този маршрут знаят, че в този влажен усой, надали ще издържи и 5 години, при тези резки промени в температурите, влага, замръзвания и снеговалежи.
Какво може да се направи, за да се подобри съществено движението?
- Да се асфалтира целият участък до началото на бул. Цар Борис 3.
- Да се обособят 4 летни за движение, по две в двете посоки, като всяка дясна лента в двете посоки да бъде направена по-широка, за сметка на стесняване на лентата за изпреварване. Така по-големите ППС ще могат спокойно да използват дясната лента, без да е необходимо, както сега го правят, да навлизат в лявата лента и да блокират цялото платно за движение в една посока..;
- Да се забрани на ППС с тегло над 3 тона да изпреварват в този участък на пътя.
Дано не прозвучи твърде фантастично, но пътят през цялото дефиле може да бъде покрит с конструкция, която да гарантира, че няма да има нужда от снегопочистване през зимата, а така също и да се поставят отгоре слънчеви панели, които да произвеждат ток, с продажбата на който да се изплати съответното съоръжение. Така ще се запази за по-дълго време и настилката, която както всички, които пътуват по този маршрут знаят, че в този влажен усой, надали ще издържи и 5 години, при тези резки промени в температурите, влага, замръзвания и снеговалежи.
Търсене
За този блог
Гласове: 2406
