Статията не засяга понятието "самоуправление", като отношение на Аз -а и нас самите или както казват философите-зевзеци, като отношение между двата Аз-а.

Става дума за обществената приложимост на управлението, в неговата форма - самоуправлението. Знаете, че има няколко закона, които дават това право на гражданите в определен формат. Един от тях е Законът за академичната автономия на висшите учебни заведения.


Давам ви един пример, без посочването на конкретни имена и факти. Оставам на читателя сам да се досети за кое "училище" става дума.


Години минават и всички знаят, че ректорът краде. Краде официално и законно. Не можеш да го хванеш. Има много за него, пък и за останалите остава по нещичко. Това статукво явно удовлетворява служителите на "училището" и те не правят нищо, за да се спре тази порочна практика. Имаш нужда от диплома? Нямаш проблем. За пари всичко се намира. Да, ама реномето пада. А ако имаш проблеми с репутацията, рано или късно "гърмиш", както се казва. От продажба на дипломи не се живее вечно, защото такива като мен, когато правят интервюта за назначения за работа, изобщо не се интересуват каква диплома има кандидатът, защото знаят, ЧЕ ДИПЛОМИ СЕ КУПУВАТ ТАКА, КАКТО СЕ КУПУВА ЗЕЛЕНЧУК НА ПАЗАРА. Такива като мен знаят, че живеят във фалшива страна, с фалшиво образование, подплатено с фалшиви дипломи.


Та да се върнем на самоуправлението. Академичното самоуправление е толкова самоуправление в това, пък и във всичките останали "училища", че ректорът и приближените му яко крадат, както казах, напълно законно, а останалите мърморят и се правят на велики в разговорите си помежду си, а когато стане дума за искане на отчет от страна на ръководството, всички са по-ниски и от тревата.
Но идва време, ректорът одъртява, демек остарява и трябва да си ходи. Уволнен, за него му остава радостта да харчи милионите си, които е натрупал с нечестиви дела, а съответното училище или да живее с лошата си слава или да се пречисти и да започне отначяло. Идва ново ръководство, което започва да краде по новому. Намаляват се заплатите, но се увеличават премиите. Познайте кой взема премиите. И както казва един учен в същото "училище" : Стана така, че вземат по малко от всички и дават по много на малко.

Това е положението със самоуправлението или както се казва с автономията, която трябва да предполага самоуправление. 

ТА ТОВА Е ОЩЕ ЕДИН ПРИМЕР, КАК БЪЛГАРИНЪТ НИТО РАЗБИРА, НИТО ИСКА ДА БЪДЕ В САМОУПРАВЛЯВАЩА СЕ ОБЩНОСТ. НЕ ИСКА ДА ПОЕМА ОТГОВОРНОСТ, НЕ НАДИГА ГЛАС. МЪЛЧИ И НАВЕЖДА ГЛАВА. И МЪРМОРИ. ПО МЪРМОРЕНЕ НЯМАМЕ РАВНИ НА СЕБЕ СИ. И ПО ОПЛАКВАНЕ. А ПОРЕДНИЯТ РЕКТОР ПРОДЪЛЖАВА ДА КРАДЕ. ЗАКОННО. И НИКОЙ НЕ ИСКА ДА МУ ПОТЪРСИ ОТГОВОРНОСТ. ДОРИ И В РАМКИТЕ НА АВТОНОМИЯТА. ДОРИ И В РАМКИТЕ НА САМОУПРАВЛЕНИЕТО.  В такъв случай често си казвам, ние, българите, не можем да се разберем в кооперацията, в която живеем и не можем да съберем пари за поддържането на общите части, а очакваме да се самоуправляваме в една икономическа общност, в която зависим от волята на началника си, вместо да го накараме, той да зависи от нас. АМА ЗАТОВА СЕ ИСКА ДА СМЕ НАРОД, А НЕ МЪРША. А иначе не сме мърша. Охранени сме. Независимо от бедността. Или може би тъкмо заради нея.

 Този месец София се сдоби с поредната ненужна велосипедна алея. Ако направя такова изказване в Дания или в Холандия, със сигурност ще бъда анатемосан. Аз обаче няма да правя такова изказване там. Защото там велосипедът е начин на живот. Вярно е, че държавата малтретира от десетилетия автомобилистите и толерира велосипедистите. Но също така е вярно, че някак си не върви да се направи веросипедна алеля там, където има височина за изкачване, която кара повечето велосипедисти да слязат от колелото и да го бутат, ходейки пеш.


Това се случва в София. На 24.11.2017г. се наложи да се придвижвам в София и да обиколя по задачи центъра на града. Минах по няколко основни булеварда на столицата и по-малки улици и в средата на пътуването минахме с колата и по бул. Раковски. Видях новата велосипедна алея, построена по нареждане на столична община. Само да вметна, че от толкова много километри, изминати с кола през този слънчев ден, в който температурите бяха по-скоро есенни, отколкото зимни, НЕ ВИДЯХ НИТО ЕДИН КОЛОЕЗДАЧ ИЛИ ВЕЛОСИПЕДИСТ. НИТО ЕДИН. Ако бях видял поне един, щях да си каже, халал да му е. Ама няма. Резултатът от новопостроената алея на Раковски обаче е - ДОПЪЛНИТЕЛНО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА, ЗАЩОТО САМАТА АЛЕЯ СЪЗДАДЕ ОЩЕ ПО-ГОЛЯМА БЪРКОТИЯ В АВТОМОБИЛНОТО ДВИЖЕНИЕ И ЗАБАВИ СЪЩЕСТВЕНО АВТОМОБИЛНИЯ ПОТОК. 


Стана на практика така: ХЕМ НЕ ВЪРВИМ, ХЕМ ДИМИМ!!!


Нека сега да кажа и аз моето мнение за развитието на велосипедизма, като начин на живот едва ли не в столицата. Всички знаем, че велосипедистите в София "се размърдват" едва на пролетта и затова си има обяснение. Климатът на София не е като този в Мадрид или Лисабон, Хага или Копенхаген. Само си представям, какво ще остане от тази алея, която общината изгради на ул. Раковски, когато падне снегът. Познайте дали снегорините няма да откъртят специално изградените преградни блокове. Така и така сте решили да правите алея, защо просто не я начертаете, та да може снегът да се рине автоматично. Как ще ринете снега по велосипедната алея, след като там няма да може да "влезе" снегорин? Може би тогава трябва да накараме тъпия архитект, който е измислил това недоразумение, да отиде той да рине снега с лопата.

Нека столична община да помисли за комплексно решаване на проблема, ако наистина иска да стимулира велосипедния транспорт в града. Нека да помисли за паркинги за велосипеди и за обезопасяването им. Аз видях как се крадат части от велосипед в Женева, а какво остава за София. Къде ще си оставите велосипеда, ако работите някъде в центъра на София? Ама общинарите не мислят за това. Чертаят алеи, а за другото не мислят. Същото е като при колите - вземат данъци за колите, а един паркинг не са изградили като хората.


Направете връзка между различните паркови зони в София, особено тези, които се намират в западна и южна посока от центъра. Сега няма такава връзка между парка зад хотел Хилтън и Южен парк. Ако стигнете края на Южния парк в посока Витоша, след това как ще се прехвърлите в Ловния парк? Никак. По единствената улица, която прави връзка между булевардите Черни връх и Симеоновско шосе, която дори и през лятото е кална, ако не е прашна и няма тротоари.


Ако пътувате от центъра, през градинката Кристал, след това трябва да отидете в Княжевската градина, как ще преминете булевард Левски? Ще вземете колелото на ръце и ще слезете в подлеза пред Университета и оттам ще минете в Княжевската. Ами след това, как ще се прехвърлите към Борисовата градина? Ще трябва пак да слезете от велосипеда и да го прекарате, бутайки го на ръце през двете платна на бул. Евлоги Георгиев, като същевремено ще трябва или да го бутате или да направите междинно качване на велосипеда със поредното слизане, преминавайки по Орлов мост. Пресичайки Борисовата градина, ще трябва да правите слалом между пешеходците, защото няма изрично очертано място за велосипедна алея. И така, пресичайки Борисовата градина, как ще се прехвърлите в парка на старата телевизионна кула? Пак трябва да слезете от велосипеда и да пресечете бул. Драган Цанков. Добре поне, че има пешеходна пътека. Там трябва много да се внимава, заради огромния размер на пътното платно и профучаващите с голяма скорост автомобили. След като стигнете градината на телевизионната кула и поемете в посока Ловен парк, как ще преминете към него? Има само едно легално място за преминаване и то е на кръстовището на Семинарията. Там трябва да имате голямо търпение, защото чакането няма да е малко. Преминавайки в Ловния парк, ще бъдете изненадани - точно на това място няма и помен от никакв алея, дори и пешеходна пътечка няма, за да влезете в парка. Ще трябва да карате по тротоара, а той е така проектиран, че може да послужи само на един пешеходец. Ако се появи втори, единият трябва да стъпи извън тротоара, за да се разминат. Да не говоря за велосипедист. Има няколко случая, където тротоарът се стеснява допълнително, заради електрически стърб, който по някаква глупава случайност е забоден точно в средата на тротоара, или по-лесно за обяснение, при изграждането на тротоара, това е било заварен случай и така е останало. Ако се доберете до велосипедна пътека, придвижвайки се в посока бившия София ленд, ще установите, че там има повече кал, отколкото пътека. Ако предпочетете втория вариант, ще трябва даистина да изтърпите подобието на тротоар и да се спуснете по Симеоновско шосе, след което да се включите след около 500 метра в Ловния парк. След като веднъж сте го преминали, особено в есенно зимно време, втори път няма да се решите.


Та това е само един от примерите... Представете си, че сте велосипедист и живеете в северните райони на София, примерно в Толстой или във Враждебна. За какви алеи и за какво велосипедно предвижване говорим тогава!!! Или ако живеете в Люлин. Там поне метро има и не ви трябва велосипед, че не знам как ЩЕ ПРЕМИНЕТЕ ПРЕЗ ТУНЕЛА, КОЙТО МИНАВА ПОД ЗАПАДНИЯ ПАРК. Със сигурност ще ви сгазят колите, ще умрете от бензинови изпарения или ще ви сгази трамвай.

Софийска община не е намерила решения там, където има най-голяма обективна възможност да се изгради велосипедна алея и може да стане с най-малко пари, какво да кажем за трудните терени. Опитайте се да се придвижите с велосипед, избягвайки от клишето - квартали - център - квартали. Пробвайте да се придвижвате между самите квартали, ако целта не е центъра или излизане от него. Пробвайте например от Подуене, да стигнете до Орландовци или от Павлово до Студентски град или от Дружба до Лагера.



Нека на всички да ни е ясно: СОФИЯ НИТО Е КОПЕНХАГЕН, НИТО ЩЕ СТАНЕ.  НЕ СЕ ОПИТВАЙТЕ ДА НАПРАВИТЕ ЕДИН ГРАД "ВЕЛОСИПЕДЕН", КОГАТО НЯМА НИТО ПРИРОДНИ, НИТО КАКВИТО И ДА Е ДРУГИ ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО МОГАТ ДА ГО НАПРАВЯТ ТАКЪВ, ПРЕЗИЦИРАЙКИ РАЗБИРА СЕ ФИНАНСОВАТА СТРАНА НА НЕЩАТА. Свържете парковете и оправете алеите там. Софиянци обичат да карат велосипеди, не за да ходят на работа, а просто ей така, да покарат в парка така, както някои се разхождат или тичат. Заедно с това обезпечете в централната част на града няколко велосипедни паркинга, просто да проверите готовността на жителите на София да ги ползват. И махнете проклетата алея от Раковски или поне махнете загражденията по нея, защото както каза един мой приятел, "Тази алея я ползват само клошарите, които бутат по нея събраната отпадна хартия и разносвачите на закуски сутринта. Но в сравнение с 90-те години, нито имаме толкова клошари нито разносвачи на закуски. За изминатото от мен разстояние по Раковски, започвайки от бул. Сливница, та чак до "Патриарх Евтимий", не видях нищо живо, което да "мърда" на въпросната алея.