По-добре е да говорим за интереси, отколкото за интереси, скрити зад маската на идеалите, че виждате ли какво направиха със света такива като Ленин, Сталин, Мао и Хитлер, че и досега носим на гърба си последствията от техните действия и промиването на мозъците.

Всяко нещо, което ни се предлага, се преценява от гледна точка на собствения интерес.

Но собственият ни интерес, може да е в противоречие с обществения интерес.

От друга страна, общественият интерес, може да не отговаря на общите и приети принципи за съобразяване с интересите на по-големи групи общности.

За пример - интересът на народа на Хаити е колкото се може повече да получава чужда помощ, като в същият момент, този народ живее в бордее, размножава се като хлебарки и не полага елементарни усилия за поддържане поне на хигиената около тези бордеи. Но дали това отговаря на интересите на света като цяло? Защо трябва да се заделят милиони долари помощ за народа на Хаити, след като народът на съседната Доминиканска република се справя при същите географски дадености и без международна помощ? Трябва да се намери баланс между тези интереси. Какво всъщност дава на света народът на Хаити? На практика нищо. Защо тогава светът трябва да помага на народа на Хаити, след като същият този народ го мързи да си смете боклуците пред бараката, в която живее? Спомням си бях дете, когато вече знаех за проблемите на народа на тази страна. Шантами и крадливи диктатори, които ограбваха и без това бездушния си народ и част от парите даваха ва майка Тереза за изкупуване на греховете си, като подпомагаха прокажените в Индия. Пълна обърквация наистина. И колкото и да дадеш на хаитянския народ, той няма да успее да избяга от кармата си на пропаднал и бедстващ народ. То не бяха земетресения, цунамита и природни катаклизми и интересното е, че само там се въртят тези несполуки. Съседната Доминика все едно, че е от друга планета. Там градините са подредени, пазарите са пълни с продукти, а от хаоса и бидонвилите на комшиите няма и помен. Кой има интерес да размножава население, което живее като прасе в кочина, която си харесва по призвание? Интересът на света е да накара тези хора да почистят около колибите си и да помислят и за друго, освен за ебане и храна, която очават да получат в пакети по линията на ООН. Много се притеснявам, че подобна циганизация се извършва и в България и процесът много трудно може да бъде спрян. И нашите "хаитяни" много не се интересуват, че живеят в кочина, която самите те са построили и която самите те съзнателно замърсяват, за да получат подаяния от хора, които са се заблудили, да им съчувстват. Сега се досещам за случай с едно циганче, на което му дадох сапун и нокторезачка, защото беше мръсно, а под ноктите да не ви казвам какво имаше. Беше нещо като пораснало дете, но нестанало още мъж. След няколко разговора с него /просеше в района на площад Народно събрание/, той ми призна, че живее в приют и има нови дрехи и обувки и не е гладен. Каза ми, че не е използвал сапунът, който му дадох, нито нокторезачката, защото ако е чистичък и спретнат, никой няма да го съжалява и никой няма да му дава пари. СЕГА РАЗБИРАТЕ ЛИ КАКЪВ Е ИНТЕРЕСЪТ НА ТЕЗИ ХОРА? ДА НЕ РАБОТЯТ, ДА НИ ЛЪЖАТ, ЧЕ СТРАДАТ, А НИЕ БУДАЛИТЕ ДА ГИ ФИНАНСИРАМЕ. КАТО КЪРЛЕЖИТЕ. И КАТО ПИЯВИЦИТЕ.

ИНТЕРЕСЪТ ВИНАГИ ТРЯБВА ДА СЕ ПРИДРУЖАВА ОТ ЧЕСТНА РАЗМЯНА. АКО НЯМА ТАКАВА РАЗМЯНА, ИНТЕРЕСЪТ Е ЕДНОСТРАНЧИВ И ВРЕДЕН, ЗАЩОТО НЕ Е БАЛАНСИРАН И ОТГОВАРЯ НА ПРЕТЕНЦИИТЕ САМО НА ЕДНА ОТ СТРАНИТЕ.

АКО ПОГЛЕДНЕШ ЦЯЛАТА НИ ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБЩЕСТВОТО, ЛИПСАТА НА СВОБОДА И ДЕМОКРАЦИЯ, ПОЛИТИЧЕСКАТА ИЗМАМА, ЧЕ НЕЩО ЗАВИСИ ОТ НАС, НАГЛАСЕНАТА И ПОМПОЗНА ЛЪЖА, ЧЕ ДЪРЖАВАТА МОЖЕ ДА РЕШИ ПРОБЛЕМИТЕ НИ КАТО РАЗПРЕДЕЛЯ И ПРЕРАЗПРЕДЕЛЯ РЕСУРСИ, ВЗЕМАЙКИ ОТ ЕДНИ И ДАВАЙКИ ГИ НА ДРУГИ, ВСИЧКО ТОВА Е НЕСПРАВЕДЛИВА РАЗМЯНА, ПОДПЛАТЕНА С ПОЛИТИЧЕСКО И ФИЗИЧЕСКО НАСИЛИЕ, АКО Й СЕ ПРОТИВОПОСТАВИШ. ЗЛЕПОСТАВЯЙКИ ТАКА ОБЩИТЕ ИНТЕРЕСИ И ИНТЕРЕСИТЕ НА ЛИЧНОСТТА, РЕЗУЛТАТЪТ Е ХАОС И БЯГСТВО ОТ ОТГОВОРНОСТ, ОМРАЗА КЪМ ДЪРЖАВАТА, НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА ДАЛИ ДАВАШ ИЛИ ПОЛУЧАВАШ И НАКРАЯ ОТСЛАБВАНЕ И ЗАГИВАНЕ НА ДЪРЖАВНОСТТА, ЕТНОСА ИЛИ НАРОДА КАТО ЦЯЛО.


Светът представлява някаква форма на размяна. Вземаш нещо и даваш нещо. Не е справедливо само да вземаш или само да даваш. Нарушава се балансът на света.

Например - ако образованието до 11 - ти клас е безплатно, това не означава, че обществото не очаква нищо в замяна. Интересът на обществото е ясно посочен - тези деца, които да били образовани безплатно, след това да се включат в постигането на общите цели на обществото, чрез реализация на частните цели на всеки един от тях. От тези деца се очаква да бъдат добри данъкоплатци и да плащат за образованието на идните поколения така, както миналите поколения са платили за тяхното образование. Тук интересите се преплитат. На практика обаче, тези интереси НЕ СА ЯСНО ОБОСНОВАНИ И ОПРЕДЕЛЕНИ. Какво означава това?


Всеки ученик трябва ясно и отчетливо да бъде информиран многократно за обстоятелството, че образованието, което получава е безплатно за него в този момент, но от него се очаква да полага усилия в бъдеще, за да се отплати образно казано, за тези жертви, които правят поколенията преди него, за да може той да получи равен старт в живота, като всички други деца имащи право на безплатно образование. Колко пъти вие сте чули благодарност от децата си или от децата ни като цяло, затова, че някой им е платил образованието. Някой ще каже, че никой не ги е питал тези деца, дали искат или не, образованието им да е безплатно и не можем да очакваме благодарност от тях поради тази причина. Друг може да каже, че децата ни са попаднали в една месомелачка, наречено обществено образование, целта на което е да направи грамотни, но послужни граждани, които в бъдеще ще си плащат данъците и няма да правят проблеми на властта. Всеки има своите аргументи. За мен в случая е важно да се каже на тези подрастващи поколения, че получават в авант нещо, което се очаква да върнат след години. Нека да растат в обстановка, в която на всеки да е ясно какво се случва наоколо и какво го очаква в бъдеще. Нека всеки да расте с чувството, че има да изпълнява дълг към обществото, след като порасне. СЕГА КАКВО СЕ ПОЛУЧАВА? ОТГЛЕЖДАМЕ ТУНЕЯДЦИ И НЕБЛАГОДАРНИЦИ. Всъщност, направили сме така, че те не могат да осъзнаят собствените си интереси и не могат, защото ние насила ги заставяме да учат глупости, на които те по някакъв начин се противопоставят. А когато те осъзнават в крайна сметка, че правят нещо насила, няма как да оформим в детските им глави инстински техен интерес, който те да следват в бъдещото си развитие - интерес, който да ги направи по-подготвени за този живот, повече, отколкото ние и нашето поколения бяхме.

От друга страна и ние трябва да осъзнаем своя личен и обществен интерес - интересите на данъкоплатците. Трябва да осъзнаем, че държавата смазва и осакатява нашите деца, като подготвя не личности в училищата, а изроди, подобни на нас - хора, които не уважават нито личната си, нито обществената свобода. Хора, които не уважават личното пространство на другите и хора, които са обладани от комунистически крадливи мисли за преразпределяне или направо казано, крадене на чуждото и облагодетелстване за сметка на измама, а не за сметка на честна игра.

Когато осъзнаем, че на практика подкрепяйки тази лоша практика, ние играем против личните си и обществените интереси като цяло, защото ставаме неми свидетели и поддръжници на тази лоша практика, която убива всякакъв ентусиазъм и чувство за справедливост в младото ни поколение.

Циганите имат интерес да си построят барака на общинска земя, без да искат каквито и да са разрешителни. Имат интерес да си прекарат вода и ток и да не ги плащат. Имат интерес да народят по 10 деца, като интересът им е определено по-голям, като родят още като те самите са деца, така че да получават детски добавки са самите себе си и за децата си. Имат интерес да не се женят и майките да са самотни майки, защото ще получават по-големи социални помощи. Имат интерес да са бедни, за да получат енергийни помощи. Имат интерес да получават помощи в натура. Имат интерес от много деца, защото ще ги изпратят на просия и тези деца ще бъдат в някаква степен "машина за пари" за тях. Имат интерес от това да крадат от другите, вместо да работят и сами да осигуряват прехраната си. Имат интерес от това ДА ПОЛУЧАВАТ, ВМЕСТО ДА ДАВАТ. Нека да видим дали техните интереси съвпадат с интересите на общността и как общността отговаря на техните интереси. Засега общността поощтрява тези негативни практики, къде от нерешителност, къде заради криворазбрана демокрация, къде от страх или направо от мързел. Проблем е обаче, когато народът ни заприлича на хаитянския. Тогава никой не може да ни помогне, защото ще свикнем с това да сме лумпените на света, ще ни харесва някой да ни помага и няма да си направим усилие да почистим пред къщата си.


Затова е хубаво, да подчиним интересите на тези, които ПОЛУЧАВАТ повече от обществото, отколкото му ДАВАТ, на интересите на тези, които ДАВАТ повече, отколкото получават, за да не станем като Хаити. Там е тотално разбито съзнанието в главите на хората, че трябва да се справят с труд и решителност, със зачитане на елементарни хигиенни и трудови навици. Вместо това, жителите на Хаити разчитат на чуждестранна помощ, за да оцелеят.

На второ място - единствената правилна икономическа политика в условията на пазарно стопанство е да се гарантира и подпомага съществуването на малкия и среден бизнес. Това е стълбът на всяка една просперираща икономика. Големите могат да допълват този бизнес, ако печелят главно за сметка на износа си в чужбина, а не за сметка на вътрешния пазар. Типичен пример в това отношение е Новарцис в Швейцария. Ако допуснеш големите вериги за търговия на дребно да завладеят пазара и да съсипят дребния търговец, същият този търговец ще бъде принуден да затвори бизнеса си и да отиде да стане продавач на същите тези големи търговски вериги. Но заедно с него ще изчезнат много производители и търговци, които разчитат на неговия малък търговски обект. Преди няколко дни бях в един областен център. От такъв малък магазин си купих круши от една градина в Източните Родопи. Тези круши нямат шанс да се продават в която и да е верига от супермаркети в България. Като изчезне малкият магазин, ще изчезне и производителят на тези круши. Ще изчезне и малката мандра, която е на 35 километра от областния център и която снабдява малките магазинчета и някои от ресторантите в града с млечни произведения. Като изчезнат тези магазинчета, ще изчезне и малката мандра. Държавата трябва да поощри тази търговия, а не да я санкционира както е сега. Нали се досещате, че производителят на круши няма повече от 500 килограма за продаване, а производителят на зеленчуци от оранжерията в съседното село, която е по разбираеми причини не повече от 100 квадратни метра, нямат възможност да водят цялата тази бумащина, която я водят големите производители и веригите от магазини. Лесно е да убиеш бизнеса на тези хора, като им наложиш един куп документални изисквания, които те няма как да могат да спазват. Но ако подсигуриш спазването на хигиенните норми и предписанията за качеството на продукцията и освободиш тези малки производители и търговци от излишната бумащина, те ще намерят начин да оцелеят и да продължават да предлагат на пазара местна продукция, отгледана в същия географски район, в който живее и потребителят на тази продукция.
Тук интересите на общността съвпадат с интересите на тези производители и потребителите. Колкото повече стоки от местния район се предлагат на пазара от малки производители, толкова повече хора ще зависят предимно от своя труд, вместо да разчитат на пенсии и помощи от държавата. ЗАТОВА МОДЕЛЪТ НА ДЪРЖАВА, В КОЯТО СЕ ПООЩРЯВАТ И ПОДПОМАГАТ ТЕЗИ, КОИТО НЕ РАБОТЯТ, ЗА СМЕТКА НА ТЕЗИ, КОИТО РАБОТЯТ ВОДИ ДО ЦИГАНИЗАЦИЯ И ЛУМПЕНИЗАЦИЯ НА НАСЕЛЕНИЕТО, А ДЪРЖАВА, В КОЯТО СЕ ПООЩРЯВА ТРУДЪТ, РАЗНООБРАЗИЕТО НА ПРЕДЛАГАНЕТО И КАТО ЦЯЛО МАСАТА ОТ ХОРА, КОИТО СА НЕЗАВИСИМИ ОТ ДЪРЖАВНИТЕ СОЦИАЛНИ ФОНДОВЕ, ТОЛКОВА ПО-ЖИЗНЕНА И УСТОЙЧИВА ЩЕ БЪДЕ ЕДНА ИКОНОМИКА. ДЪРЖАВАТА ПРОСТО ТРЯБВА ДА УЛЕСНИ ДОСТЪПА ДО ПАЗАРА НА ТЕЗИ МАЛКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ, КОИТО НА ПЪРВО ВРЕМЕ ЩЕ ПРЕДЛАГАТ ТАМ ИЗЛИШЪЦИТЕ СИ ОТ СТОКА, А ВПОСЛЕДСТВИЕ И ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ СТОКА ОТ УВЕЛИЧЕНОТО ПРОИЗВОДСТВО. СРАМНО Е ПРИ ДВА ПЪТИ ПО-НИСЪК СТАНДАРТ НА ЖИВОТА В БЪЛГАРИЯ, СПРЯМО ГЪРЦИЯ, ДА ЯДЕМ ГРЪЦКИ ДОМАТИ, КРАСТАВИЦИ И ЛУК И ТЕ ДА СА ПО-ЕВТИНИ НА ПАЗАРА ОТ БЪЛГАРСКИТЕ. НЕЩО НЕ Е НАРЕД. ДЪРЖАВАТА ВМЕСТО ДА СТИМУЛИРА И ПОДДЪРЖА ИНТЕРЕСА НА ДРЕБНИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ, ТЯ НА ПРАКТИКА ГИ САНКЦИОНИРА, КАТО ГЛЕДА БЕЗУЧАСТНО, КАК ГОЛЕМИТЕ И МАСОВИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ НА КОНФЕКЦИОНИРАНА ХРАНА И ГОЛЕМИТЕ ТЪРГОВЦИ, УБИВАТ И МАЛКОТО, КОЕТО Е ОСТАНАЛО КАТО ПРОИЗВОДСТВЕН И ТЪРГОВСКИ КАПАЦИТЕТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ И ТЪРГОВЦИ.

И нека нашите политици и бюрократи да не се крият зад някакви измислени европейски правила за свободна конкуренция. Ако искат наистина свободна конкуренция, трябва да дадат на клиентите право наистина свободно да избират на пазара. Ако имам право да избера между домат, произведен в България, бих го предпочел пред домат, произведен в Гърция, дори и да е по-скъп. Защото е по-вкусен. Но как да имам това право, като то ми е отнето от самата държава, която е допуснала да се случи тази абсурдна ситуация, че българският производител не е допускан до пазара, заради измислени от самите бюрократи утежнени и скъпоструващи процедури. Ако на това му викат свободен пазар, да му го начукам на пазара. Това е бюрократизиран пазар. Тук интересите на отделни големи фирми производители и търговци е поставен над обществения интерес. Ако оставиш тези алчни хора и фирми, те ще погълнат света. Не просто защото те са лоши по природа, а защото сме допуснали да монополизират пазара и да унищожат своята конкуренция в зародиш. Така се случи с българската хранителна индустрия, която загина под безразличния поглед на българската държава.

Затова загива малкия бизнес в България. Защото държавата позволи свръхголямо окрупняване на бизнеса, като започнем от банковия сектор, финансовото и застрахователното дело и търговията, които убиха всичко дребно в името и заради развихрилата се алчност, поощрявана от бездействието на политици и бюрократи. И след това се учудваме защо има толкова много безработни, толкова ниски доходи и в същото време внасяме 90 % от зеленчуците си от страни, които имат значително по-високи заплати от нашите, калкулирани в отглеждането на същите тези зеленчуци.


Всяко едно решение на парламента облагодетелства едни интереси и нарушава други интереси. Затова е хубаво предварително да се каже, интересите на кои граждани ще бъдат защитавани и за сметка на кои други граждани това ще става. Защото ако увеличават примерно, пенсионната вноска, ще се защитават интересите на пенсионерите и получателите на помощи в ущърб на интересите на тези, които внасят вноските. Това трябва ясно и категорично да се заяви - правим еди каква си промяна, за да поощтрим и да се съобразим с еди какви си интереси, за сметка на други еди какви си интереси. Засега никой не ти дава такава информация и такова обяснение, защо аджеба се прави всяка една промяна. Обосновката я няма, както и общуването с нас, избирателите. Или ако има общуване, то общуването е с тези избиратели, които на практика са НЕТНИ ПОЛУЧАТЕЛИ. Увеличаването на тази маса от хора и защитаването на техните интереси, което на всички е ясно, че е в противоречие с основната концепция за справедливостта, удовлетворяването на един интерес да бъде компенсирано по някакъв начин, води дотам, че деморализира целият обществен живот и прави тези, които плащат щуротиите на властта, да изглеждат като будали. Ако удовлетвориш интересите на тези, които не работят, без да искаш нещо в замяна, води до неудовлетворяването на интересите на тези, които плащат и очакват нещо в замяна. ДА СТЕ ВИДЕЛИ РЕПОРТАЖ ПО ТЕЛЕВИЗИИТЕ ЗА ХОРА, КОИТО ПЛАЩАТ ДАНЪЦИ? НЕ НАЛИ? ВИЖДАТЕ РЕПОРТАЖИ ЗА ХОРА, КОИТО ОЧАКВАТ ПАРИ ОТ ОБЩЕСТВОТО, БЕЗ ДОРИ И ДА СА ДАЛИ НЕЩО В ЗАМЯНА И БЕЗ ДОРИ И ДА СМЯТАТ ДА ДАДАТ НЕЩО В ЗАМЯНА В БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ. Е как да върви работата тогава, като цялото ни общество е изградено на принципа на несправедливата размяна?

ИНТЕРЕСИТЕ В ЕДНА СТРАНА ЩЕ БЪДАТ БАЛАНСИРАНИ, АКО СЕ ОСНОВАВАТ НА ПРИНЦИПА НА СПРАВЕДЛИВАТА РАЗМЯНА. ВСЕКИ ЕДИН АКТ НА ДЪРЖАВЕН ОРГАН ТРЯБВА ДА БЪДЕ СЪОБРАЗЕН С ТОЗИ ПРИНЦИП. НЕ НАПРАЗНО ОЩЕ ОТ БИБЛЕЙСКИ ВРЕМЕНА ЕДНА ОТ БОЖИИТЕ ЗАПОВЕДИ Е БИЛА: НЕ КРАДИ. ТОВА Е НЕСПРАВЕДЛИВА РАЗМЯНА И ДЕБАЛАНСИРА ИНТЕРЕСИТЕ НА ЛИЧНОСТТА И ОБЩЕСТВОТО. НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОЛУЧИ ДАРОМ ОТ ОБЩЕСТВОТО. ВСЯКО НЕЩО ТРЯБВА ДА СЕ ЗАСЛУЖИ. ДОРИ И ПЕЧАЛБАТА ОТ ТОТОТО ЗАВИСИ ОТ УЧАСТИЕТО И ВЪПРЕКИ КЪСМЕТА СЕ ИЗИСКВА НЯКАКВО УЧАСТИЕ. ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА ДРУГИТЕ СФЕРИ НА ЖИВОТА. ЗАТОВА ВСЕКИ АКТ, ВСЯКО ДЕЙСТВИЕ, РЕШЕНИЕ ИЛИ ЗАКОН, КОЕТО ИЛИ КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ИЛИ ПРАВЯТ ОТ ВЛАСТИМАЩИТЕ, АКО НЕ ОТГОВАРЯТ НА ТОВА ОБЩО ИЗИСКВАНЕ, СА ОБРЕЧЕНИ НА ПРОВАЛ, А ОБЩЕСТВОТО, КОЕТО ТЪРПИ ТОВА ДА СЕ СЛУЧВА, Е ОБРЕЧЕНО НА РАЗПАД.

Всички сме чували за какви ли не начини за точене на бюджетни средства - парите на българските и европейските данъкоплатаци. Навсякъде се говори само за пенсии, социални помощи и начини за получаване на грантове е схеми за преразпределяне на милиарди от парите на данъкоплатците. Напоследък почти не се води разговор за някакъв напредък, за някакво инвестиране, за някакви проекти за създаване на продукти и услуги, които да стигнат до пазара...ГОВОРИ СЕ ЗА ТОЧЕНЕ. НА ЕДНО И НА ДРЕБНО.


Вчера бях в командировка в провинцията. Чух за един простичък пример. Цитирам цифри, чути от устата на не много просветени хора, които в някаква степен мога да подложа на съмнение, но самата процедура няма как да бъде оспорена.


Възрастен човек, който е вдовец, над 80 годишен. Има някаква съборетина на село и някакъв двор. Има и наследвени ниви, около 20 декара. Прехвърля всичко на синове, дъщери и внуци и остава на практика без нищо. Като човек с малка пенсия, веднага подава документи за социална помощ и сега получава енергийни помощи.


Примерът е простичък, но показателен за настроението на българина. Съсредоточил се е не в нещо градивно, а в дела, които могат да го доведат до получаване на пенсия и помощи. На нещо, което друг е произвел. На нещо чуждо.

Която е една никаква демокрация. Това по-скоро е проява на тоталитаризма, облечен с кадифени ръкавици.

Всъщност непукизма на политическата класа и липсата на елементарна политическа култура от страна на българският избирател, постепенно тласка тази страна към пропастта. Колкото повече политиците имат нужда от просто, тъпо и смотано население, толкова повече това население става все по-голямо. Лумпенизирането протича с голяма скорост и не виждам вече как да се спре. Точенето на бюджета със "законни" средства се е превърнало в национален спорт и то не само за политическата класа и бюрократите, но и за стотици хиляди българи. Водени от максимата: "Като те гонят - бягай, като ти дават - вземай", те също подават паничката, която трябва да бъде напълнена от социалните фондове.

ДЪРЖАВАТА Е В ПРОЦЕС НА РАЗСИПИЯ, ПО-ГОЛЯМА ОТ ГОДИНИТЕ, В КОИТО СТРАНАТА НИ Е БИЛА В СЪСТОЯНИЕ НА ВОЙНА. Както казва Буров за следвоенните години, как България е имала да плаща стотици милиони репарации, но е била "почерняла" от добитък, въпреки войната. Тогава е нямало холадски крави /шегичка/. Независимо от жертвите по фронтовете, България никога не е намалявала с такъв темп, за сметка на износ на емигранти, ниска раждаемост на българите и тотална циганизация на населението и като етнос и като поведение. Това е плашещото - ако една нация загуби война и попадне в робство или в чужда зависимост има по-малко исторически причини да загине като нация. Лошото е като се разпадне отвътре. Историято помни много такива случаи. Един от тях е историята на хетите. Народ, който успешно се е противопоставял на могъщия Египет, се е самоунищожил и саморазрушил, заради това, че е повярвал на грешни ръководители и е станал разменна монета в тяхната вътрешна борба за власт и надмощие. За разлика от хетите обаче, ние българите ще си умрем не от това, че вземаме нечия страна, а от това, че буквално спим или дремем, или и двете - дремейки спящи или спим дремейки. Не виждаме, че политическата класа се е обединила с цел нашето ограбване и подчинение. Нашата политическа класа НЕ Е РАЗЕДИНЕНА. Точно обратното. Тя е концентрирана и ОБЕДИНЕНА в постигането на общата си цел - нашето икономическо, политическо и социално прекарване. Егото на политическата ни класа е много повредено и то иска да види нашата слабост и подчинение. И го вижда на практика, без да осъзнава, че правейки ни лесна мишена за своите политически и икономически цели, то ни прави лесна мишена и като народ, към който гледат и чужди завоеватели. Историята на българската държава и нейния разпад след Иван Асен ІІ, тези 150 години "слизане от върха", до блатото на националното ограбване на народа от собствените му управници,  е показателен пример затова. Историята за жалост се повтаря. Дано този път случим на поробители. Но от друга страна, като знам какъв народ сме, надали някой по-цивилизован ще си сложи таралеж в гащите, че да ни завладее. Ще бъде някой азиатец разбира се, за да има все пак повторение на историята. Някой два пъти по-беден от нас, три пъти по-организиран и четири пъти по плодовит.

И за всичко е виновна "косвената" демокрация. Лъжата на века. Лъжата, която трябва и в същото време, ни накарва да вярваме, че нещо зависи от нас. Никога в българската история владетелите ни не са ни питали дали искаме или не нещо, което те искат било за себе си, било за нас. Ако не разкъсаме тази зависимост и не ги накараме да се интересуват от мнението ни, те ще правят каквото си наумят, а ние трябва да им сърбаме скапаната манджа, която ни поднасят.