Искате ли да се обзаложим, ако мислите обратното?

Плевнелиев не беше наш президент.

Той беше Техен президент. 

Беше скучен. Невзрачен. Президент, който идеално подхожда на разбирането на българския народ - смотан приказливец и накрая едно голямо нищо. Слушайте и вижте неговата реч тази вечер, поредното тържество на "малкия" човек, назначен на висок пост от "големия" човек, с гузното съгласие и формална подкрепа от страна на 25% от българските избиратели.

Бъдещето му ли? Бюрократ в НАТО или в европейските структури. Идеално прикритие за сухи и скучни бюрократи.

 Що за политическа система имаме, която допуска един човек, който е основният виновник, за това, което преживяхме през 1996-1997г., да пише и предлага законите, по които да живеем?

 Някой ще каже "Малко". На човешкото око никога не му стига.

Тези свободни съчинения, направени от журналистите по една от националните ТВ медии, ме накараха да направя една простичка сметка, затова, колко ми е "струвала" на мен празничната трапеза на Коледа. Калкулирам само продуктите, без усилията и разходите по приготвянето на трапезата и почистването след това. Ето:

1. Два килограма свинско за готвене - 13 лв.
2. Два литра прясно мляко                      4лв.
3. Един килограм брашно                        1лв.
4. Един килограм ориз                               2лв.
5. Половин килограм боб                          2лв.
6. Един литър олио                                     2лв.
7. Половин килограм захар                        1лв.
8. Два пакета с кори за баница                  4лв.
9. 4 яйца                                                        1лв.
10. Едно кило ябълки                                    1лв.
11. Половин кило сирене                              4лв.
12. Една тиква                                                2лв.
13. Маруля, зеле, моркови, лук                    4лв.

Дотук ги докарах 41 лева. Трудно ми е да си спомня за нещо друго. Резултатът беше - три погачи хляб, 3 тави с баница, една тава с печен боб, една тенджера с пълнени сарми /листата са от зимнината и не са включени в сметката/, една тава с ябълков щрудел,  една тава ориз със свинско, една тава кекс...


Всичкото това нещо като продукти струваше 41лв.! Не празнична трапеца по Коледа - три дни и три нощи се освинвахме на трапецата /с извинение/ и не можахме да изядем всичко. Няколко дни след Коледа имаме остатъци от храна в хладилника. Да отбележа, че и част от продуктите останаха неизползвани - ориз, олио, боб, тиква....Така че, реално разходите за храна за трима за трите почивни дни бяха под 40 лева или по около 12-13 лева на човек. За какви 85 лева говорят журналистите? Тези скариди и сьомга ли са яли? По-скоро чувствам вина, заради обстоятелството, че прекалихме много с храната и аз лично сложих 2 килца през тези 3 дни.

Разумно погледнато, едно тричленно семейство можеше да изкара трите дни празници, като не харчи повече от 25 лева за храна, освен ако не иска да се угоява като прасе. Пресметнах, че онова, което сме купили като храна за Коледа в калориен план е 25 хиляди калории. Ако приемем, че празниците са дни, в които няма много физически активности и си стоим в къщи, не би трябвало да приемаме повече от 1500, максимум 2000 калории и то ако метаболизмът ни е засилен. Това означава, че на чове се полагат за 3 дни, не повече от 6000 калории, в най-лошият случай. Трима човека по 6000 калории са 18000 калории или сме вложили в телата си около 7 хиляди калории в повече. Като се има предвид, че моят метаболизъм е сравнително бавен, сметката става още по-тревожна.

Това е още едно практическо доказателство срещу всеки в тази държава, който реве, че храната е прекалено скъпа. Според мен, ние българите, не си правим добре сметката и преяждаме. Иначе няма как да си обясня факта, че хора, които работят на минимална работна заплата имат излишни килограми. Нелицеприятна истина за някои хора, но това са фактите. Както казваше онази английската баронеса, която закусваше за 48 пенса:Бедните не могат да готвят. Простичко казано - българинът, за добро или за лошо, е забравил какво е това глад. Само да спомена и нещо пикантно - една баба, която ми е позната, ме снабдява с леща от тази, която раздават като натурална помощ. Вярно е, че е "дърво", но с малко по-добри умения, успява да се свари. Само да добавя още, че тя е нула кръвна група и лещата е убийство за нея. Но това са подробности, които малко хора знаят.

 Дали сте си задали въпроса, колко бежанци от войните от Ирак и Сирия има в Дубай?

Опитайте се да гледате фактите и не се поддавайте на емоции.


Знаете ли, колко процента от населението на Дубай са местни жители? Само 10%. Какво си мислите ще стане, ако в Дубай започнат да процедират така, както се процедира в нашата стара Европа? Тук, при нас, всеки, който е дошъл отвън има права и колкото повече идват, толкова повече права искат и получават. Виждали ли сте новите квартали на Дуисбург и Дортмунд? Казвам новите, имайки предвид кварталите на новите заселници от юг и изток. Дали ви харесва гледката.


Като се возите на метрото в посока на летище Шарл де Гол в Париж, видяхте ли бордеите, които са по-зле от нашите цигански гета? Това харесва ли ви?

Харесва ли ви, че цели улици в германските градове са заети от налягани друговерци, на които не им пука дали ви пречат да се придвижвате или не?


Как си мислите, дали християнски заселници могат да направят в Дубай онова, което мюсюлмански заселници правят по улиците на Германия и Франция? Дали си мислите, че дубайската полиция ще бъде толкова толерантна, като полицията в Кьолн, на миналогодишната вечер срещу Нова година, когато жителки на града станаха обект на сексуални похождения от емигранти, без полицията да направи нищо, за да ги защити?


Отговорите на тези въпроси са лесни, но тъй като българските политици и журналисти според мен са или тъпи или поръчкови, ще го напиша с големи букви, белким им влезе нещо в главите:


ДУБАЙ ИМА НУЖДА ОТ РАБОТНА РЪКА И ТОЙ СИ ПАЗАРУВА ТАЗИ РАБОТНА РЪКА ОТ ИНДИЯ И ПАКИСТАН ОСНОВНО, БЕЗ ДА СЕ ИНТЕРЕСУВА ОТ ИНТЕГРАЦИЯТА НА ТЕЗИ ХОРА, ОТ ТЕХНИТЕ НУЖДИ ИЛИ ОТ ТЕХНИТЕ РЕЛИГИОЗНИ ПРЕТЕНЦИИ. ДУБАЙ КУПУВА РАБОТНАТА ИМ СИЛА, КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПО-ЕВТИНО И КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ЗА ПО-ДЪЛГО ВРЕМЕ. АКО НЕ Е ТАЗИ ЕВТИНА РАБОТНА РЪКА, НАЙ-ВИСОКАТА СГРАДА В СВЕТА НЯМАШЕ ДА СТРУВА 1,5 МИЛИАРДА ДОЛАРА, А ЩЕШЕ ДА СТРУВА С ПЪТИ ПО-СКЪПО. ДА НЕ СИ МИСЛИТЕ, ЧЕ РЕЛИГИОЗНИ ОБЩНОСТИ В ДУБАЙ, КОИТО СА РАЗЛИЧНИ ОТ МЮСЮЛМАНСКИТЕ, ЩЕ МОГАТ ДА СИ ПОСТРОЯТ СВОИТЕ ХРАМОВЕ ТАКА ,КАКТО МЮСЮЛМАНИТЕ ГО ПРАВЯТ В ЛОНДОН, БИРМИНГАМ, МАРСИЛИЯ ИЛИ В МОСКВА? ДАМИ И ГОСПОДА - ДУБАЙ ИНТЕГРИРА БОГАТИТЕ, НЕЗАВИСИМО ОТ РЕЛИГИЯТА. БЕДНИТЕ ПРАВЯТ ПРОБЛЕМИ. ЕДИНСТВЕНИТЕ БОГАТИ ТЕРОРИСТИ СА ТЕЗИ, КОИТО СА ЗАБОГАТЕЛИ ОТ ТЕРОРИЗЪМ. ОСТАНАЛИТЕ СА БЕДНИ, НА КОИТО ИМ Е ДАДЕНО ПРАВО ДА УБИВАТ, ЗА ДА СЕ НАСЛАЖДАВАТ НА СТРАДАНИЕТО НА ДРУГИТЕ, БЕЗ ДА НОСЯТ ОТГОВОРНОСТ ЗА ДЕЯНИЯТА СИ.

КОЙ В ДУБАЙ ЩЕ ИНТЕРЕСУВА ОТ БЕДНИТЕ? НИКОЙ, ЗАЩОТО АКО НЯКОЙ ЗАПОЧНЕ ДА СЕ ИНТЕРЕСУВА ОТ ТЯХ, ТЕ ЩЕ СТАНАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО СА СЕГА. В ДУБАЙ СЕ ИНТЕРЕСУВАТ САМО ОТ БОГАТИТЕ, ОТ ТЕЗИ, КОИТО МОГАТ ДА ПЛАТЯТ 10 МИЛИОНА ЗА ОСТРОВ В ЗАЛИВА, ОТ ТЕЗИ, КОИТО МОГАТ ДА КУПЯТ ЕТАЖ ОТ НОВОСТРОЯЩ СЕ НЕБОСТЪРГАЧ, ОТ ТЕЗИ, КОИТО ИСКАТ ДА ИНВЕСТИРАТ ТАМ ПАРИТЕ СИ. ОТ ТАКИВА ХОРА СЕ ИНТЕРЕСУВА КРАЛСТВОТО. А НАШИТЕ УПРАВЛЯВАЩИ СЕ ИНТЕРЕСУВАТ ОТ БЕДНИТЕ. И ЗАТОВА СМЕ НА ТАКОВА ДЕРЕДЖЕ.

АКО ИСКАТЕ ДА СИ КУПИТЕ ЖИЛИЩЕ ИЛИ ОФИС В ДУБАЙ, МОЛЯ ЗАПОВЯДАЙТЕ. НЯМА ПРОБЛЕМИ. АКО ИСКАТЕ ДА ХАРЧИТЕ ПАРИ - СЪЩО НЯМА ПРОБЛЕМИ. АКО ИСКАТЕ ДА РАБОТИТЕ ТАМ, НЯМА ПРОБЛЕМИ, РАБОТЕТЕ. ОСЪЩЕСТВЯВАЙТЕ МАТЕРИАЛНИТЕ СИ МЕЧТИ. НО АКО ИСКАТЕ ПРАВА, Е, ВЕЧЕ НЕ СТЕ ПОЗНАЛИ МЯСТОТО. НАМЕРЕТЕ СИ ДРУГО МЯСТО. СЪЩОТО Е И В СИНГАПУР. САМО НАШИТЕ ШИБАНИ ПОЛИТИЦИ НЕ МОЖАХА ДА РАЗБЕРАТ ТОВА. КАЗВАМ НАШИТЕ ШИБАНИ ПОЛИТИЦИ, ВКЛЮЧВАЙКИ И ТАКИВА КАТО МЕРКЕЛ, ОЛАНД, РЕНЦИ И ЦЯЛАТА ТАЗИ СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАСМИНА, ЗАРАДИ КОЯТО ЕВРОПА СЕ НАПЪЛНИ С МРЪНКАЩИ ЗА ПРАВА МЮСЮЛМАНИ, НА КОИТО НИКОГА ПРАВАТА И ДЖАМИИТЕ НЕ ИМ СТИГАТ.


В Дубай никой не говори за интеграция и заради това няма това напрежение, което има в Европа. Замислете се и направете нещо, за да могат политиците ни да усетят, че техните роби, демек ние, искат от тях разумни решения, а не простотии, каквито гледаме в последните години.

 Надявам се разбирате за какво говоря още от заглавието. Но за тези, които не могат да вдянат, им давам още един шанс да разберат смисъла на това, което казвам.

Само ви моля преди това, да се абстрахирате от сегашното си житейско съществуване поне за миг. Ако сте пенсионер, забравете, че сте пенсионер. Ако "работите" някъде за жалка заплата, забравете за това. Опитайте се поне за миг да излезете от нещастното си състояние на парии и се опитайте да разберете общата, стратегическата гледна точка, която е в основата на една просперираща икономика. Помислете затова, че дори и "високите" пенсии, които ви обещават някои политици и "огромното" увеличение на минималната работна заплата, която всъщност вълнува само париите в тази страна, пък и по света, е твърде ниска позиция на материален статус, който заслужавате, ако се напънете малко и излезете от черупката, която ви предлага СОЛИДАРНАТА ИКОНОМИКА.

 Лидерите на ВМРО и така нареченият Патриотичен фронт ви обещават 300 лева минимална пенсия. Тънката политическа сметчица е да "хванат" онзи 1 милион пенсионери, които се "движат" в този икономически диапазон. Много е хубаво някой да ти предложи пенсия от 300 лева, ако дотогава си вземал 150 лева. Ей така, без да си мърдаш пръста. Чудесно, защо да не гласуваме за него. Какво ни пука, дали сме работили достатъчно този живот, защото това предложение засяга и тези, които никога нищо не са дали на социалните фондове - и изведнъж, ето ви 300 лева необлагаеми, защото единственото икономическо основание е това, че сте бедни. Мен какво ме интересува, че има стотици хиляди бедни? къде бяха тези бедни, когато съм осъмвал с книга в ръка или когато в 3 часа сутринта довършвахме семейната си ферма преди няколко десетилетия. Къде бяха те, когато баща ми и брат ми постъпиха в болница с остра форма на хепатит, заради мизерията, която бяхме принудени да дишаме, за да изкараме на пазара стока за стотици тонове? Къде бяха тези хора, да ни помогнат тогава? Защо аз трябва да мисля за тях, след като те не са мислили за мен? И на какво основание сега ще имат претенции за моите пари, след като не са дали и един лев на обществото под формата на преки данъци, социални или здравни осигуровки.


Какво биха казали лицемерите от ВМРО и Патриотичния фронт, на пенсионерите, които имат 35 години стаж и са блъскали по строежите на социализма и постсоциализма и сега вземат жалките 301 лева пенсия? Ако на един човек, който не е дал никакви пари на обществото през целия си живот и му дадеш 300 лева пенсия, като остарее, какво ще кажеш на някой, от който 35 години са отделяли от заплатата, за да се пълни някакъв прогнил социален фонд и същият този човек си е оставил здравето по строежите в продължение на същите тези шибани 35 години, какво ще му кажеш, не неговите нужди не са по-важни от нуждите на циганина, който ще получи с 1 лев по-малка пенсия, само защото има нужди и само защото е гласоподавател на същите тези политически интриганти?


Какво основание има Сидеров да каже, че иска 1000 лева минимална заплата? Тъпак ли е или какво? Сега в България има десетки хиляди незаети работни места за софтуеристи, шлосери, стругари, шофьори на тежки камиони, оксиженисти и електрозаварчици и т.н. и т.н. И знаете ли какви заплати предлагат за такива хора? От 2000лв. до над 4000лева. Да не кажа, че познавам много добри разработчици на софтуер, за които и тези пари са малко. ТОВА Е ПОЛИТИЧЕСКАТА ПРОСТИТУЦИЯ НА ТАКИВА КАТО СИДЕРОВ - ВМЕСТО ДА МИСЛИ, ЗАЩО ДЕСЕТКИ ХИЛЯДИ СКЪПОПЛАТЕНИ МЕСТА ОСТАВАТ НЕЗАЕТИ, ТОЙ МИСЛИ ЗА ТЕЗИ, КОИТО ПОЛУЧАВАТ МИНИМАЛНО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ. АМИ КАТО НЕ ВИ ХАРЕСВА ДА ВЗЕМАТЕ МИНИМАЛНА РАБОТНА ЗАПЛАТА, НАПУСНЕТЕ БЕ, КАКВО ВИ ЗАДЪРЖА? АКО НЕ ВИ ХАРЕСВА В БЪЛГАРИЯ, ИДЕТЕ В ГЕРМАНИЯ. ТАМ СЕ НАПЪЛНИ С ЧЕРНИЛКИ И ЦИГАНИ, ТА ЗА ВАС ЛИ НЯМА ДА ИМА МЯСТО.


Тук обаче прозира гадното лице на социалната солидарна икономика. За да ви стане още по-ясно, ще ви дам един пример. Беше преди години. Имах нужда от човек, който има много добър английски, а така също и да разбира малко от администрация, да изготвя писма до клиентите в чужбина, да може да прави проучвания в нета, да участва в преговорите и т.н. Обаждам се на познат на един мой роднина, от когото бях чувал за неговите качества, защото беше работил при него. В този момент работеше като учител по английски. Та обаждам се аз по телефона и той веднага разбра кой съм. Беше получавал информация за мен и моята работа от моя роднина. Казах му, че имам нужда от човек като него и му предлагам да работим по проект, който впоследствие се оказа особено успешен, но в това време бяхме още в началото. Казах му, че му предлагам възнаграждение два пъти по-голямо от това, което вземаше към момента. Простичко му казах - ти си учител, носиш ми фиша си от последната заплата и започваш при мен на два пъти повече пари. Имах да му казвам и за други привилегии и плащания, но той веднага ме прекъсна и ми каза, че не е заинтересован. Казах му, че ме е прекъснал и не е чул и за другите придобивки от работата, като безплатни купони за храна, които се дават всеки месец, годишна премия, която за него е гарантирана, независимо от финансовото състояние на фирмата в края на годината и че ще му осигуря безплатна квартира в София. Това никак не повлия на решението му. Отказа ми така, все едно го карах да работи на два пъти по-малка заплата, отколкото е сега и без никакви допълнителни социални придобивки. Признавам си, че бях шокиран. Но знаех, че 600-те лева, които взема като провинциален учител са много повече пари от 1200лева, които му предлагах аз като офис мениджър при мен. Забравих да кажа, че преди да стане учител, той е работил нещо като офис мениджър във фирмата на моя роднина, на по-ниска заплата от тази на учителя. Така е в провинцията. Бях шокиран дори и заради обстоятелството, че той не си направи труда да сметне какви са неговите окончателни бенефиции от моето предложение. Дори и не се поласка, че някой му предлага заплащане в размер на 2 средни заплати в страната, плюс безплатно жилище, храна и други придобивки!

След няколко дни размишления, разбрах защо е всичко това. ЗАРАДИ СОЛИДАРНАТА ИКОНОМИКА, В КОЯТО ТОЙ УЧАСТВАШЕ. Да, той вземаше ниска заплата, като на учител. Но той работеше на половин работен ден, което автоматически удвояваше заплатата му. Всъщност, според българското социално законодателство, дори и да работиш на 4 часа работен ден, на теб ти се полагат също толкова дни отпуск, както ако работиш на 8 часа и ти се признава прослужено време, също като на 8 часа. В свободното си време обаче, нашето момче дава частни уроци, всеки от който е по 20 лева, по цени на онова време, отпреди 10 години. Сега за 20 лева не искат да те погледнат, че да те учат на английски. Всъщност, без да си дава много зор, използвайки солидарната ни законодателна база, той си докарва дори и повече доходи, отколкото аз му предлагах. Та как да дойде да работи, още повече, че при мен се работи, а не си бъркаме в носа, както той може да си позволи, учейки невръстните дечица на английски.


Втори пример - как е възможно, при заплата от 900 лева месечно, брутната сума в края да излезе едни 3400 лева? Това се случва в институция, която е на бюджетна издръжка. Към основното месечно трудово възнаграждение се прибават какви ли не работи - часове, пари за длъжност, висок коефициент за прослужено време и т.н. След това ти предлагай двойни заплати, с надеждата някой от тези бюджетари да ти дойде, че да работи за теб.


Трябва най-после да изрезем от тази солидарна икономика. На политиците трябва да им се забрани да ОБЕЩАВАТ ПАРИ. ОБЕЩАНИЕТО ЗА ПАРИ, КОИТО ТРЯБВА НЯКОЙ ДРУГ ДА ОСИГУРИ, ТОВА Е ГАДНАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА СОЛИДАРНА ИКОНОМИКА. НИКОЙ ПОЛИТИК НЕ ОБЕЩАВА ДА ДАДЕ СВОИТЕ ПАРИ. ТЕ ОБЕЩАВАТ ДА ДАДАТ НАШИТЕ ПАРИ, ЧУЖДИТЕ НА ТЯХ ПАРИ, КОИТО ТЕ ВЕЧЕ ПРИЕМАТ ЗА СВОИ, В КАЧЕСТВОТО ИМ НА ПОЛИТИЦИ. ЗАЩОТО ТАКА СМЕ ГИ НАУЧИЛИ ИЛИ ДОПУСНАЛИ ДА СИ МИСЛЯТ.


ТРЯБВА ДА ДАДЕМ ШАНС НА ПОЛИТИЦИ, КОИТО НИ ПРЕДОСТАВЯТ ВЪЗМОЖНОСТИ. СЪВСЕМ РАЗЛИЧНО Е. ВЪЗМОЖНОСТИ, ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС ДА ПОКАЖЕ КАКВО СТРУВА В ЕДНА ЧЕСТНА БИТКА НА ПАЗАРА НА ТРУДА. САМО ТОВА МОЖЕ ДА ГАРАНТИРА ЕФЕКТИВНА ИКОНОМИКА, КАКВАТО ДОСЕГА НЕ СМЕ ВИЖДАЛИ, ЗАРАДИ ОБСТОЯТЕЛСТВОТО, ЧЕ ПРОИЗВЕДЕНИТЕ ОТ ПОЛИТИЦИТЕ ДУХОМ И МАТЕРИАЛНО НИЩИ И БЕДНИ ХОРА, ПОДКРЕПЯТ ОНОВА ИКОНОМИЧЕСКО ЗЛО, КОЕТО ТЕ СИ МИСЛЯТ ЗА СПРАВЕДЛИВО, А ВСЪЩНОСТ НЕ Е. ИКОНОМИКА В КОЯТО ЦВЕТЪТ НА НАРОДА БЯГА НАВЪН, Е НИЩО ДРУГО ОСВЕН СОЛИДАРНА ИКОНОМИКА. ЗА ПОНЯТИЕТО "СОЛИДАРНА" , ТРЯБВА ДА МИСЛИМ САМО И ЕДИНСТВЕНО В НЕГАТИВЕН ИКОНОМИЧЕСКИ СМИСЪЛ.

 Само си помислете, при 20 милиарда бюджет, президентът ни се занимава с толкова отклоняващо вниманието на обществото от важните неща събитие, като българската Коледа!

За времето, през което тази кампания ще събере жалките един два милиона, властта ще е профукала около 65 милиона на ден. Разбирате ли връзката. Казионната БНТ ще ни занимава с трохите от трапезата, която всички ние сме платили. И накрая ще ни спретнат един сълзлив филм за пострадали деца, белким почувстваме вина, затова, че не сме финансирали достатъчно нашата държава, че не достигат парите за бедните деца.

Какъв е изводът 
Нека българският данъкоплатец да се чувства виновен, защото е дал на правителството само едни 20 милиарда лева на година, да си ги харчи както си намери за добре. Нека на му вменим вина. Така няма да ни иска отчет. Нека да му ангажираме мозъка с дребнотемие, което външно изглежда едротемие или нещо важно и значимо, хуманно, мило и добро. БНТ ще ни помогне да го излъжем. Ще се крием зад страданието. Данъкоплатецът е прост, ще се хване. Много сме добри в това, да вменяваме вина, да манипулираме общественото съзнание, да крадем от общественото време и ресурс.

Какво всъщност е благотворителност?
ТОВА Е ДА СИ СВЪРШИШ РАБОТАТА КАКТО ТРЯБВА. Да твориш благо и справедливо да разменяш продуктите и услугите на своя труд.БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТТА НЯМА НИЩО ОБЩО С ПОДАРЪЦИТЕ. 

 Ако си сгрешил и първите и вторите ще намерят своя път в живота. Само знай, че твоята роля в живота не е да бъдеш обикновен портиер.

Как ще разбереш кой заслужава и кой не заслужава? Комунистите се опитаха да направят такова общество преди години и се получи жалка пародия на общност, в която единствения крепителен елемент беше чувството, че всички сме бедни и нещастни. В това се формираше нашето щастие тогава. Какви бяха точните критерии, за това, кой какво заслужава, така и не успях да разбера. Само знаех, че партийните секретари заслужаваха повече от обикновените хора. Но тук забележката не беше чак толкова болезнена, защото в голямата си част те бяха сравнително обикновени хора, които имаха предимства пред нас, когато трябваше да се снабдят с жилище за себе си и за поколението си, да си купят телевизор и хладилник, без да се редят на опашки или да си купят кола, без да чакат 10 години като нас, обикновените хора. Нямаше свръхбогатство като сега. Нямаше и свръхбедни. Социалистическото правителство подкрепяше бедните до степен, че да имат какво да ядат и пият и къде да живеят. Работиш, не работиш - минимумът ти е осигурен. Алчността беше в някаква степен контролирана от партийния апарат. Бяхме сигурни за обяда и вечерята си, но това не ни направи доволни и щастливи.

Сега сме повече разделени. Бедните нямат вече такива привилегии като преди. Сега им дават парични помощи, защото са бедни, докато преди ги назначаваха на работа. Къде работят, къде се мотат, но все пак получаваха възможност да покажат своята некомпетентност и незаинтересованост на работното място, заради социалните политики, провеждани от партията.

Но както всички след това разбрахме, нито партийните секретари можеха да измислят хубави неща, от които обществото имаше нужда, като коли, домашна техника, жилища, дрехи, обувки и т.н., нито на бедните и некадърниците им пукаше за прогреса. Те си искаха своето и го получаваха. Патернализма беше в действие и икономиката в един момент се срина. Баламите, върху които се крепеше икономиката, престанаха да са балами и поискаха честна размяна за труда си. Всички, които имаха пари, поискаха в замяна онова, което им беше отнето от партийните секретари - свободно да заменят продукта на своя труд с друг продукт, опосредствани от парите.


Това беше икономика на връзките, а не икономика на парите. Много хора се нахвърлят върху идеята да се фаворизират парите. Но тези, които изкарват честно парите си и висят до късно по офисите на фирмите, заводите или търговските складове, те трябва да получат отплата за това свое усилие в условията на една свободна размяна на благата.

Но тук идват куп политици, които казват как да се извършва тази размяна, поучавайки икономически активните лица, кое е правилно и кое не. Те се опитват и успяват да присвоят немалка часто от доходите на активните лица и ги разпределят според своите представи за справедливост, без да се интересуват от мнението на тези, от които са откраднали съвсем законно тези пари.

По време на колективистичното общество, управлявано от диктатор с негови пълномощници по места, "отварянето" на врати беше допускането първо до системата на Партията хранилка и след това даване на възможност за партийно "строителство". Тогава докопването до някакъв дефицитен продукт, като банани или тухли четворки или кока кола, не се разбираше като отваряне на врати. Това беше "вършене на работа". Осноният термин тогава беше "вършене на работа", под който термин се разбираше уреждане на нещо, като се започне от най-елементарната стока, която я няма свободно в магазина, до уреждане на дипломи за образование, лека служба в армията, работа в полицията, войската или службите, административно повишение по партийна линия и т.н. Така например, ако имате познат магазинер, но той не ви осигури банани за нова година, обикновено се казваше - "Той не върши работа". Това рядко се случваше, но се случваше. Обикновено магазинерът разкешваше този дефицит, защото и той иска да получи нещо, което трудно се намира - например да си купи повече хляб, за да храни прасето на село. Това беше икономиката на връзките, изграден на принципа "Аз на тебе, ти на мене", в което паричната форма на обмяна и парите като стока и продукт на съвременното материално общество бяха изтикани назад, някъде в невидимия спектър на хоризонта. 

Нямаше я свободната писта за състезание, където се виждаше кой какво може. Икономиката се управляваше от хора, които ако ги пуснеш в реалния живот, щяха да бъдат провал, откъдето и да ги погледнеш, но получили власт, те се разпореждаха със стопанството така, както никога не биха го правили, ако то беше тяхно.

Та отварянето на врати тогава беше свързано с допускане до кастата, наречена Партия. След това, в зависимост от интригантските способности на всяка една личност, тя можеше да постигне завидни върхове в изявата на своята некомпетентност, използвайки лозунги в своята работа, а не практически доводи.


В условията на преход към пазарно стопанство, защото все още не сме истинско пазарно стопанство, ролята на парите значително се увеличи. Даже и другарите разбраха, че общност без собственост е като дърво без корен. Изсъхва и престава да дава плодове. Ако все пак връзките продължават да носят преобладаващите икономически облаги в обществото, това е показател, за все още неприключилите процеси по налагане на пазарните принципи в работата на предприятията, които би трябвало да бъдат откъснати от водовъртежа на политическите страсти и разбирания.

Отваряй врати, не отваряй врати. Това е само художествено изобрязяване на онова, в което ние живеем. Икономиката на връзките. Все още живеем в нея или в нейните остатъци. Всеки сам трябва да отваря вратите, през които иска да премине. Честността на правилата обаче изискват, да няма заключени врати в обществото - врати, през които могат да преминават отбрани по незнайни причини и определения, хора.

МИСЛИЛИ ЛИ СТЕ ПО ВЪПРОСА, ЗАЩО МИНИСТЪРЪТ НА ФИНАНСИТЕ Е ПО-ВАЖНА ФИГУРА ОТ ОНЗИ ИНДУСТРИАЛЕЦ ИЛИ ПРЕДПРИЕМАЧ, КОЙТО ОСИГУРЯВА НА МИНИСТЪРА ПАРИТЕ, КОИТО СЪЩИЯТ ТОЗИ МИНИСТЪР ТРЯБВА ДА ПРЕДОСТАВИ КАТО ПОСРЕДНИК НА БЕДНИТЕ ИЛИ НА ДЪРЖАВНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ. ЗАЩО МИНИСТЪРЪТ ДА Е ПО-ВАЖЕН ОТ ПРЕДПРИЕМАЧА?


ЗАЩОТО ЖИВЕЕМ ВСЕ ОЩЕ В ИКОНОМИКАТА НА ВРЪЗКИТЕ, КЪДЕТО ПОЛИТИЧЕСКАТА СИЛА Е ТАЗИ, КОЯТО ПРАВИ ХОРАТА БОГАТИ.

На първо време може да се започне със създаването на електронен регистар на данъкоплатците и получателите на субсидии и помощи. Нали живеем в информационно общество и нали всички претендираме, че искаме всички сделки да се извършват честно и всеки да получава в зависимост от способностите си! Защо да не знаем, кои са важните хора в държавата - тези, които плащат най-много данъци и защо да не знаем онези, които живеят на техен гръб - онези, които не плащат данъци и са постоянно в графата - нуждаещи се. Нали способностите бяха критерият за материално благополучие и реализация, а не нуждите? Какво стана с капитализма, с предприемачеството. Или ни е по-лесно с единия крак да сме в социализма, а в другия в капитализма, като очакваме капитализма да ни произведе благата, а социализмът да ги разпредели! Това е идиотска икономика. Вратите трябва да се отварят от еквивалента на труда, който си получил под форма на някакви записи, гарантирани от правителството или от неговия стоков еквивалент. Нищо друго. Ако бизнесът продължава да съществува благодарение на връзките и политическите протекции, значи не сме отишли много напред в реализацията на пазарната икономика. Просто защото на много от хората им харесва да получават повече, отколкото дават, ако изобщо дават нещо.


Следва текст.

 Коледа е. Христос се роди! 
Това достатъчно основание ли е, за да преядем, препием и препушим, все едно не сме яли, пили и пушили от седмица?
Вместо тишина и мир, навън е като по време на война. Толкова ли сме се вдетинили, че така сме се въоръжили?
Някой се бил жертвал за нас! На кого ли му пука, когато има такива оферти с намаление за покупка на какви ли не непотребни неща и оферти за почивки за тези, които най-малко имат нужда или основание да почиват. 
Коледа е и престанете да лъжете! Поне не лъжете децата си. Няма дядо Коледа, няма баба зима. Животът е прозаичен и затова е хубав. Коледа е изпитание за нас, въпреки, че няма Коледа. И почивни дни, разбира се. Какво е едно изпитание без почивни дни! Необходим ни е този понеделник, за да си починем от глупостите, които натворихме от петък вечерта насам. Толкова се оляхме, че ако понеделникът беше работен ден, нямаше да можем да идем на работа. Е на това му викам празник, свят празник. Да се натъпчеш така, все едно се подготвяш за блокадата на Лениград, по време на ВСВ. В името на Исус, разбира се. Всичко се прави в негово име. Така е по-лесно, за да оправдаваме гузната си съвест.

 Америка винаги има нужда от някой като Рузвелт, Рейгън и дано се сбъднат положителните очаквания и Тръмп, за да поправи злото, направено от социалистите.


Америка отдавна не е онова, което беше. Твърде много социализъм имаше при Барак Обама и твърде много бедни. Защо така става - след като социалистите вземат властта, веднага започват да се грижат за бедните и те стават все повече и повече. Америка никога не е имало толкова бедни хора /над 50 милиона/, колкото имаше при мандатите на Обама. В противовес на това, свръхбогатите стават също все повече и повече, но средната класа оредява. Преди време бях изненадан, като разбрах, че на всеки процентът на богатите демократи е по-голям от процента на богатите републиканци. Какво се случва за бога в света - демократите стават по-богати от републиканците, така както социалистите в България стават по-богати от центристи и десните, доколкото изобщо тук има десни.

С какви хора общуваше Обама - с всички, само не и с тези, които правят пари - с богатите и успелите. То не бяха измислени артисти, гейове и педераси, музиканти и каква ли още не сбирщина, която не произвежда доход, а разчита на парите на тези, които ги искарват, разчита на вторично разпределение.

Много важно, че Селин Дион отказала да пее на деня на всъпването на Тръмп за президент. Много важно, че Робърт де Ниро го нарекъл откачалка. Много важно, че някои искали да емигрират от Америка, защото Тръмп спечелил изборите. Моля ви се, елате тук в България, тук избрахме шофьор на самолет за президент и собственик на охранителна фирма за премиер.

В заключение за Обама - носителят на наградата на Нобер за мир, изпращаше дронове по цял свят да убива противниците си, а дори и когато имаше възможност да залови някои от тяхи да ги съди американски съд, просто нареждаше физическото им премахване, като Бин Ладен. Дотолкова с демокрацията. Съдебната разправа в този случай беше по старото еврейско правило "Око за две, зъб за чене".
Какви са финансовите параметри на управлението на Обама - за да осъществи социалистическият си идеал, Обама заложи на печатането на пари. Дългат на Америка стана 20 000 000 000 000 долара. Преброихте ли колко са нулите?

Какво прави Тръмп? Вярно, че приказва малко повече отколкото трябваше по време на кампанията. Направи и необмислени изказвания. Но вижте неговите листи за управляващи и съветници. То не са генерали, то не са милиардери, много по-богати от него, доскорошни негови политически противници от републиканската партия и от бизнеса. Илон Мъск беше един от тези негови критици. Сега му е съветник. Президентът на ИБМ - също. Държавният секретар ще бъде Рекс Тилертън, шеф на Ексън, приемникът на Рокфелеровия Стандарт Ойл. На високи постове ще бъдат назначени хора, които са привърженици на Айн Ранд - да, същата, според която, ако трудът на тези, които работят, зависи от тези, които разпределят благата, значи нищо добро не ни очаква. Нейни привърженици са бъдещият министър на труда и социалната политика, шефа на ЦРУ и ръководителите на още няколко ведомства.
Безпорно, Америка се нуждае от мениджър, който да оправи икономиката, защото икономиката се оправя със свободна инициатива, минимум бюрокрация, съзтезателно начало и свобода на пазара. Америка стана твърде социална, за да е ефективна. Социалистите направиха така, че ако телефоните на Епъл се произвеждаха в САЩ, щяха да струват 5 пъти по-скъпо, отколкото, ако се правят в Китай, защото те не знаеха, пък и не искаха да разберат, че китки и фитки не се гледат на едно място. Няма как да ти излезе сметката, ако държавата те кара да плащаш по 10 долара минимум на час на работници, защото те имали нужда. И какво всъщност сега се произвежда в Америка, освен скъпи и сложни обекти и съоръжения, като самолети, космически станции и атомни централи? Обувките са от Италия, плодовете и зеленчуците са от Мексико и т.н. и т.н.

Време е на управлението на държавата да се погледне от гледна точка на бизнеса. Това е като фирмата - в края на годината се изготвя баланс и се вижда кой как е работил. Гледайти балансите на Обама, няма как да си кажем, че той е управлявал ефективно Америка. Затова е нужда промяна. Затова е впечатляващо, че новият президент се огражда с хора, които са по-богати и по-успели в бизнеса от него. Това е добър знак. На милиони американци това няма да им хареса, защото ще трябва да се напънат и да учат, да четат, да бъдат инициативни и да разчитат на собствените си сили в живота. Но дали на английските миньори и стоманодобивни работници им харесваше управлението на Тачър? Не, разбира се. Но точно затова Тачър беше успешна, защото гледаше балансите и направи така, че всеки да бъде оценен в зависимост от собствените му усилия, а не в зависимост от неговите нужди, което всеки ще признае, че си е направо разтегливо социалистическо понятие.


Преди време Рос Перо се кандидатира за президент. Похарчи над 300 милиона долара собствени пари, но не успя да спечели надпреварата за Белия дом. Сега Тръмп спечели, инвестирайки значително по-малко пари. Значи Америка е узряла.


Какво да кажем ние, българите. Вижте кого избираме за президент и за премиер!!! Научен работник, който впоследствие се оказа доносник на службите, след това адвокат, който беше твърде млад и зелен, за да разбере какво се случваше около него, след това партиен секретар, който нищо не беше работил, освен да прави партийни интриги, след него неудачен бизнесмен, станал строителен министър по случайност и накрая шофьор на самолет.

Като премиери имахме мним партизанин, който се е криел от полицията, без полицията да знае, че го преследва, след това млад и корумпиран партиен активист, който е отказал да стане първи секретар на партията в Пловдив, защото е знаел, че така го прецакват за голямата игра в София, след това корумпиран адвокат, който ни караше да не купуваме, докато в същото това време той купи палто за жена си, което струваше хиляди долари, след това пишман адвокат, не стига, че е беше достатъчно млад и зелен, но и педераст и зависим, след това научен работник, който не е управлявал нищо, освен себе си, като в неговото време мафията изнасяше за Югославия цели композиции горива и всички на митниците се правеха, че цистерните са пълни с въздух и пътуват транзит за Унгария, след него един млад комсомолец, който никога нищо не е работил, та затова докара България до фалит, след това един пияница за кратко време, един пишман асистент по политическа икономия, който допълнително разграби страната, след него измислен цар, пак комсомолец, без нито един ден трудов стаж, след него шеф на охранителна фирма и за една година, един прЕПРОдавател в един ретрограден софийски икономически вуз, безхарактерен и зависим и накрая пак един охранител. Жалка картина сме, нали?

 От десетилетия се приемат закони на кило и нищо от това.


Дали тези закони спряха демографската криза? Дали българските данъкоплатци започнаха да раждат повече от циганските неданъкоплатци или хиляди от тях се изнесоха да плащат данъци на Меркел или на кралицата?


Дали лесно се прави бизнес в България, освен ако не си обвързан с политици и бюрократи?


Дали бюрокрацията стана по-ефективна и дали крайният резултат от икономическата ни дейност вече се влияе само от способностите ни, от активностите ни и от късмета ни, а не от политически решения, неправилни отсъждания на държавни институции в наша вреда или от субективното виждане на нашите проблеми, от страна на хората с власт?

Дали получихме по-качествени услуги от държавата и общините, в замяна на парите, които те вземат насила от нас?

Дали хората станаха по-здрави, по-информирани, по-възпитани, по-подготвени за живота и изобщо, по-щастливи?

Дали въздухът, който дишаме и водата, която пием стана по-чисти?

Какво промениха в нашия живот тези закони, които депутатите са приели през 2016г. или през 2015г. и т.н. назад в десетилетията социализъм и постсоциализъм?

Един град като Казанлък, всяка година изчезва от картата на България, а нашите депутати са горди с приетите на килограм закони, които изглежда уреждат само техния живот, но не и нашия. 

 http://www.economic.bg/bg/news/7/pravitelstvoto-v-ostavka-odobri-oshte-1-mlrd-lv-za-sanirane.html
 И как така правителството си позволява да отдели още 1 милиард лева за саниране на жилища, допълнително за 2017г.? На какво основание? При дискусиите за бюджета такова нещо не чух.

Социализъм в действие. Бойко надмина Живков във всяко едно отношение. Сега очаквам от социалистическото правителство, да ни обещае да възстанови старите ни брички, които държим пред блоковете. Така идилията ще бъде пълна.


Можете ли да си представите, по време на социализма, държавата да ви санира жилищния блок? Това дори и социалистите не можаха да го измислят.

Но Бойко го измисли. Започна да ремонтира панелките наред. Какво печели той? Пелечи привърженици, защото е сигурно, че хората, населяващи тези блокове, ще спечелят нещо лично от тази власт. Нещо, което повечето българи няма да спечелят.


Първо ни лъжеха, че парите идвали по някакви програми от ЕС. След това се разбра, че идвали от Българската банка за развитие, а след това бюджетът щял да възстанови тези средства.

Аз обаче гледам бюджета на България за 2016г. и никъде не виждам перо "Безплатно саниране на жилищни блокове". Нещо не разбирам - откъде идват тези пари, след като ги няма в плана на бюджет 2016г., а не ги виждам и за 2017г.


Но нека така да кажа: Дори и да има вероятност тези пари по някакъв начин и в някакъв размер да се получат по линията на европейския бюджет, на какво основание една малка част от населението ще се облажи, образно казано, от такова финансиране, а другата, по-голямата част, няма да получи нищо? Кой теоретик в икономическата наука е казал, че държавата може да финансира безвъзмездно частни проекти, от които пряка полза да имат определени граждани.

Сега да кажа нещо като политически анализатор, макар и не професионален такъв: Бойко, да не ти изиграе лоша шега тази игричка, която си правиш с избирателите, защото българинът е интересно животно. Тези, на които си санирал блоковете вероятно ще те подкрепят на изборите, но другите, които са се прекарали и няма да получат нищо, може и да те накажат. А те, доколкото аз знам, са много повече от другите. Просто предположение. Тогава да не стане като в приказката: "Хитрата сврака, с двата крака". Този филм вече го гледахме на президентските избори, когато ти подразни лъва с това, че ще си подадеш оставката, ако не изберем онова нещо, наречено Цецка Цачева. Доказахме ти, че не бива да си правиш такива майтапи, защото изглежда в сериозните неща, българският избирател не разбира от майтап.

 http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1630126


Някакъв психар от Дулово, наречен Бейтула, през 2010г. прегазил човек на пешеходна пътека, причинявайки смърт. Бил осъден условно, за причинена смърт по непредпазливост. присъда от няма и 2 години УСЛОВНО. Което логически означава, че е щял да бъде оправдан, ако "аварията" е станала на друго място, а не на пешеходна пътека.

Добродушните съдии на толкова са оценили един човешки живот. На по-малко от 2 години и то УСЛОВНО.
През 2014г. пак е засечен да управлява кола с превишена скорост и без книжка.

За да се стигне до 2016г., когато на варненската магистрала настига друга кола и я блъска отзад, следствие на което, шофьорът се удря в мантинелата и загива. Трябвало е да минат цели две седмици, за да бъде задържан от полицията.


Очакванията са за наказание от 3 до 6 години присъда. Дали ще е условна, никой не знае.


ЗА КАКВА СЪДЕБНА РЕФОРМА ГОВОРЯТ ТЕЗИ ХОРА, ЗА КАКВИ ПЕТ ЛЕВА?  КАКВО Е РАЗБРАЛ ОТ ТАЗИ СЪДЕБНА РЕФОРМА Г-Н БЕЙТУЛА? КАКВИ СА БИЛИ ПОУКИТЕ ЗА НЕГО, ТА СЛЕД ПРИЧИНЕНА ЕДНА СМЪРТ, САМО НЯКОЛКО ГОДИНИ СЛЕД ТОВА ПРИЧИНЯВА И ДРУГА СМЪРТ? ДА ВИ КАЖА ЛИ ЗАЩО БЕЙТУЛА Е ПРИЧИНИЛ ВТОРА СМЪРТ? ЗАЩОТО СЪДЪТ ГО Е ПОЩАДИЛ. ЗАЩОТО БЕЙТУЛА НЕ Е ПЛАЩАЛ ДОСТАТЪЧНО ЗА ГЛУПОСТИТЕ, КОИТО Е ИЗВЪРШИЛ. АКО Е ПЛАТИЛ ЕДНИ ПОЛОВИН МИЛИОН ОБЕЗЩЕТЕНИЕ НА БЛИЗКИТЕ НА ПОСТРАДАЛАТА ПРЕЗ 2010г., ВЕРОЯТНОСТТА ДА УБИЕ ВТОРИ ПЪТ ЩЕШЕ ДА БЪДЕ МНОГО ПО-МАЛКА. НЕ СТИГА, ЧЕ НЕ Е ПЛАЩАЛ НА ПОСТРАДАЛИТЕ ПРЕЗ 2010г., НО Е ИМАЛ ДОСТАТЪЧНО ПАРИ, ЗА ДА СИ КУПИ ФОЛСВАГЕН И ДОРИ И ДА ГО ТУНИНГОВА.