http://dnes.dir.bg/news/prezident-USA-generali-donald-tramp-sasht-izbori-2016-24698248?nt=13

Брей да му се не види, от какво се тревожат водещите журналисти на Америка.


Какво да кажем ние. Имахме генерал за кмет на София и след това стана два мандата премиер на България и ние не се разтревожихме.


Сега генерал стана президент, а ние пак не се разтревожихме.


До 2012г. имахме два мандата президент, който е бил сътрудник на комунистическите тайни служби, другояче казано, доносник на режима и народът никак не се притесни от този факт.


Цялото ръководство на ДПС са доносници и бивши ченгета, а знаете, че бивши ченгета няма.


Няколко от кандидатите за президент на страната в кампанията от края на 2016г. бяха бивши доносници на тайните служби и ние никак не се притеснихме от това и дадохме стотици хиляди гласове за тях.


Цялата ни държава е държава на ченгета и доносници, а народът ни никак не се тревожи от това.

Вече се чуват приказки, че ако не си генерал, не можеш да станеш нито президент, нито премиер. И това никак не тревожи народа ни.


Питам се, какво би разтревожило българският народ!!! Харманли се бунтува, на Свиленград не му пука. Съседът ти е доносник, а ти му завиждаш, че не са те поканили и теб за доносник. Над 80% от българите получават пари, които не заслужават, но всичките са недоволни от това, което получават. Чистим дома си, а плюем на улицата. Завиждаме на тези, които знаят, могат и имат повече от нас, но не си даваме зор да учим и да работим, като в същото време намираме време за един куп глупости, чрез които да си изгубим времето. Народ, който си купува образованието за 8 ми клас, за да вземе книжка, който си купува дипломата от университета, че даже и научното звание и след това търси връзки, че да започне работа, народ, който имитира болести и се прави на болен, че да се пенсионира, такъв народ не можеш да го уплашиш с генерали. Тъкмо генерали му трябват на него. Че да си изживее комплексите.

 Днес за втори път ми се случва, да говоря с приятел, който има малък бизнес и който ми се оплака, че има затруднения с намирането на персонал.


Човекът има баничарница в София и стоката му, в сравнение с конкуренцията, е много по-хубава. Срещу него има открит обект за закуски, който предлага по-евтина стока, но хората от квартала идват при моя приятел и там виждам опашките, които виждах по времето на Живков. А това да ви се случи в 2016г., е пожелавам го на всеки!


Аз естествено го провокирах и му казах, че като дава малки заплати, няма да има мераклии за работа, но той веднага ми каза, че изобщо не са стигали дотам, че да говорят за пари. Той ми каза буквално, че няма кой да му отговори на обявата за работа. От толкова публикувани обяви са му са обадили двама или трима. Единият не му харесвало, че работното време започвало от 6 сутринта, а другият, че обектът бил на 1 километър от мястото, където живеел. Както обикновено се случва със всичките ми приятели, които имат малък бизнес и тук в бизнеса е заето цялото му семейство - той, жена му, дъщерите му, а понякога помага и зетят. Но не могат да смогнат. Дъщерята я пуснали да празнува 8-ми декември, защото била студентка и веднага зейнала "дупка" в организационно отношение.


Другият мой приятел пък е от Свищов. Майстор тапицер. И той работи с жена си в работилницата и се оплаква, че няма мераклии за работа. Аз му казах, че ако нямах добра работа, бих се хванал с него, да науча занаят, защото виждам, че се изкарват много добри пари. И след като се науча, ще искам да станем съдружници и да направим по-голям обект. Ако не се споразумеем тогава, ще започна свой бизнес и всеки по своя път. Но и това е някакво решение, защото за да усвоя тези умения ще са ми необходими няколко години, през които работилницата ще функционира с по-големи темпове. Тогава моят приятел ми каза следното: Който и да е дошъл досега на работа, трябва да го контролирам, да не би да си бърка в носа и да се чеше по главата повече, отколкото е необходимо и в почти всички случаи избягвам да му давам да извършва по-сложни процедури за обработка на кожите, защото просто не са концентрирани в това, което правят и са дошли да работят от немай къде. Знаете ли колко изкарва този мой приятел? Няколко стотин лева! Кой в България изкарва няколко стотин лева, освен ако не си директор на банка, собственик на "вървежно" заведение в голям град или хирург в частна болница? Но това е положението, на повечето хора не им се работи. Мислят не затова, какъв продукт могат да произведат и как да го продадат, а как да получат заплата и как да изкръшкат колкото се може повече от работодателя. Какво ми каза моят човек: Ако намеря поне двама свестни работници, които могат да облицоват една седалка, например, аз съм съгласен да разделя чистата печалба с тях на половина. Те да вземат 15 лева от една седалка и за мен да останат 15 лева. На тях ще им гарантирам поне 100 лева на ден, а за мен ще има 200 лева, въпреки, че деля наравно със всеки един от тях. Знаете ли какво са 100 лева за един малък град в България и то чисти пари? Като изключим обществените служби, всички други работници и служители в един малък град са на минимална работна заплата. И работят за нея цял месец. Моят приятел предлага работа, от която работник да изкарва повече пари само за една седмица. И няма мераклии. По-скоро, няма способни и мераклии.


Понякога си казвам, добре де, хората не са доволни от заплащането и затова не искат да работят. По-решителните бягат в чужбина, а останалите, които нямат работа, я карат някак си я на родителска подкрепа, я чакат нещо евтино и държавно да ги затисне. Макар че в баничарницата се плаща повече, отколкото обикновено получават завършилите висшисти. Имам братовчедка, която живее в Лондон и се издържа като чисти къщите на британците. Има завършено висше икономическо образование. Казвам й, защо не опита тук да си направиш счетоводна къща, нали това си учила. Имам познати, които направиха доста пари от счетоводни услуги или поне ще бъдеш значително над средното заплащане за страната. Да, ама не. Навряли са се в един скапан апартамент, в една теснотия в Лондон /който е ходил там знае - всички жилища, които са с наем до 800 паунда на месец, са скапани до нямай къде/, вместо да се опита да направи някакъв бизнес в България. Разбирам някои хора, които искат да получават заплати и не искат да имат повече отговорности. Затова са предпочели Британия пред България, защото за такива хора там е по-добре. Все пак те са направили своя избор и са избрали Британия. Искат децата им да са поданици на кралицата, а не граждани на България. Всеки има право на избор. Само че от година на година наблюдавам, че в България остава предимно плявата, а зърното бяга навън. А с плява трудно се прави бизнес. В една несвободна икономика, каквато е българската, може да вирее само плява.

Очаквам от младите повече хъс, но не за пари, а за знания и опит, които да им дадат право да искат повече пари.
Когато започнах трудовия си стаж, работех без да се интересувам какво е възнаграждението. Тогава си казвах, че трябва да се работи усърдно и да се учи и трупа опит. Когато натрупаме достатъчно опит и знания, тогава можем да отидем на преговори с работодателя си и ако не успеем да се договорим за прилично възнаграждение, да търсим други възможности, но вече да имаме зад гърба си този опит и познания, които да ни направят по-ценни работници и служители. За първи път се договарях за заплата на 42 годишна възраст, защото вече бях натрупал необходимия опит и знания, а и ме потърсиха за висока позиция. Дотогава работех като кърт повече от всички мои колеги и никога не съм поискал по-високо възнаграждение. След това обаче "подминах" 95% от бившите си колеги като статус и заплата. Аз така разсъждавам. Сега виждам млади хора, които нямат хабер понятие и квалификация, искат пари и имат претенции. А някои не искат да работят дори и за пари, дори и ако им предложиш повече пари, отколкото вземат, стига да не си разтурят рахата.

 Това е доста характерна част от душицата на българина.

Как констатирах това ли? Лесно. Един от съкооператорите изтървал касова бележка пред входа, която съпругата ми намери. Видяла го да се качва по стълбите бързо бързо, тъй като явно е искал да избегне срещата с нея. Тя събира парите за поддръжка на кооперацията.

Та каква е работата? Човекът си купил какви ли не боклуци от супермаркета - то не са чипсове, то не са безалкохолни и някакви макарони, захарни изделия и т.н. Поне да беше купил нещо свястно - я месце за скара, я зеленчук, а то тесто и шекер, нямаше да го критикувам толкова - шегичка.

Същият човек не си плаща общите части навреме. Влачи се с плащанията с месеци наред. Тарикатче.


Втори случай - съкооператор, много активен на събранията. Критикува, емоционален...

Като дойде времето за да се плати месечната такса, изведнъж закъса за пари. Мисля си, как може един човек да закъса за пари, ако жилището му се намира в скъп район, където под 1000 евро на квадрат не можеш да намериш жилище, кара всеки ден кола и то не някаква чупентия, а кола средна ръка, която по моя оценка струва поне 4-5 хиляди лева, а накрая закъсва за пари дотолкова, че не може да отдели 10-15 лева, за да платим на чистачката и да платим тока!


Много пъти съм давал едно предложение, което СЪЩЕСТВЕНО ще подобри градската среда. Като казвам СЪЩЕСТВЕНО, това означава, че повече няма да виждате излюпените фасади на старите сгради в центровете на големите градове - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, пък и в по-малките градове.

Решението е от простичко по-простичко и няма да доведе до никакви финансови сътресения, нито пък ще има някакъв сериозен политически отзвук. От лесно, по-лесно.


Прави се поправка в законите, които регулират жилищното строителство. Там, където се дава разрешително за строителството на кооперация, да се предвидят между 1 и 3% от цялата площ, да бъдат заделени допълнително за общи части, които да включват или нещо като боксониера, гарсониера, малък обект в партера или нещо подобно, който обект няма да може да се продава от строителя или от собствениците на блока. Този обект може да се издава под наем и от този наем да се покриват разходите по поддръжка на кооперацията.

Случаят с кооперацията в която аз живея е такъв. Има една стая с баня и тоалетна, която е била предвидена за портиер, при строителството на блока. И тъй като няма портиер, сега тази стая се дава под наем. Живее някакво момче там и плаща наем на кооперацията. Така през годините, само от този наем се натрупва достатъчна сума пари, че да стигне за добро поддържане на общите части, което включва и всички малки ремонти, свързани с освежаването на интериора, заплащането на тока и другите общи разходи. С малко допълнителни инвестиции, може да се осъществи програма и за саниране на кооперацията отвън.

Искам да отбележа, че ние сме същите боклуци, като всички останали българи. Не сме по-различни, не сме по-добри. Просто сме имали късмет, строителят да предвиди това малко помещение, от което образно казано, кооперацията се издържа.

Предложи се да се направи външно саниране. Трябваха допълнително пари. Като хора, които нито харесваме, нито одобряваме европейските политики за крадене, решихме сами да си финансираме мероприятието. Събрахме пари, намерихме строители, направиха се изолациите и така. Да, ама някои не дадоха пари и останалите платихме. Тези същите "някои" продадоха жилищата си и сега не можем да съберем въпросните пари от новите собственици. Та това е българинът - или е Андрешко, или е бай Ганьо, за съжаление.


Важното е обаче едно, че в целият квартал, на основата на два фактора, ние имаме най-добре изглеждащата кооперация. Не отричам, че стаичката много помогна, за да се случи това. На второ място е събирането на двама или трима по-отракани и отговорни хора, които НЕ САМО ИСКАТ, НО И РАБОТЯТ ЗА ПРОМЯНАТА НА СРЕДАТА, В КОЯТО ЖИВЕЯТ.

Но дори и вторият факт да не е налице, наличието на едно такова помещение във всяка една новостроящата се кооперация, може да осигури достатъчно средства за покриване на основните месечни разходи за общите части. А дали във всяка кооперация ще има по няколко, така наречени, "МОТОРИ" на прогреса и развитието, това вече е въпрос на късмет за кооператорите, които в повечето случаи както казах са или Андрешковци или бай Ганьовци.