Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kolevdobri Категория: Политика
Прочетен: 3196290 Постинги: 6870 Коментари: 4297
Постинги в блога от 11.12.2018 г.
 Нека сега да отидем на по-ниско ниво - на ниво междуличностни отношения и отношението към А-за, както се изразяват философите.


Колко пъти в България сте чували някой, да признае грешката си и пред себе си и пред другите и да продължи с изправена глава напред. Вярно е, че тук има много фактори, които са външни - например лошата икономическа среда, заради прекалената като брой и нефункционалност българска администрация. Логично е, ако някой фалира, да има някакво основание да твърди, че е фалирал, заради монополите, заради бездействието или действието на държавната и общинската администрация и т.н. Напълно е логично.


Не е логично да се твърди това, ако бяхме на мястото на Хонг Конг, Сингапур, Нова Зеландия или Австралия - държави, които са в челните редици по показателя "свобода на икономиката". Там икономическите агенти няма да имат основания да се оплакват, че са фалирали заради бюрокрацията, а ще трябва да търсят грешките повече в себе си. За разлика от тези страни, в България правенето на бизнес е пряко зависимо от държавни и общински регулативи и служители, които влагат лични субективни елементи при отношението си с бизнеса и така го поставят в деликатната ситуация или да плаща под масата, за да оцелее или да бъде съсипан и разграбен с помощта на институциите. Примери за това състояние, колкото си искате.

Но нека да видим и другото положение. Има хора, които аз познавам, които имаха пари и имоти и при социализма, колкото и да беше трудно и при постсоциализма, в който живеем. Оправният и амбициозен човек ще намери възможност са прояви уменията си - ще пада, ще става, ще се окаля, но ще ходи напред. Вярно, трудно, много трудно, но ще постигне част или изцяло целите си.

Трябва наистина да отсеем онази плява, която само търси оправдание за несполуките си.


Между другото, как искаме да имаме успешна икономика, като аз лично не познама едно истинско щастливо семейство. Пълна имитация на щастие сме ние, българите, изобщо ако има и имитация на щастие. То за да има успешен бизнес трябва да има разбирателство в семейството, добра организация и много работа и след това ще дойде успехът. Разлира се изключвам ситуацията, в която бизнес се прави или с държавата или с общината и там са важни връзките, а не факторите, които изброявах досега. Затова казвам, много сложно е да се прецени доколко администрацията е виновна за нашето икономическо състояние и доколко ние самите. Чували ли сте такова изказване: Администрацията ми попречи. В същото време не ме защити от нелоялната конкуренция и аз фалирах. Но да знаете, че по принцип съм малко мухльо, тарикат и мързеливец. Това по нашите географски ширини няма да го чуете.


Следва текст.
Категория: Политика
Прочетен: 238 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 12.12.2018 15:33
 Без да влизаме в подробности, дали това е народностна характеристика, която съществува, независимо от това в каква обществена формация живеем ние, българите, ще се опитаме да стигнем до заключението, за необходимостта от балансираност на правата и задълженията, както на индивидуално така и на групово ниво.

На всички е известно, че има отделни личности, които са привилегировани в обществото. Такива е имало винаги в нашата, пък и в световната история. Примерите са толкова много, че се чудя, откъде да започна. Столетия наред, българската църква е получавала дарения от царе и господари, които са имали привилегията да притежават всичко на земята - от нея самата, то животните и хората, които са живели на нея. Привилегии, привилегии, привилегии. Ние не сме толкова чувствителни на тази тема, не защото такова състояние не съществува в нашето общество, а защото ПОЧТИ НИКОГА НЕ ГОВОРИМ ПО НЕЯ. Ето ви няколко примера от съвременното ни общество - привилегия е да имаш законово определени цени. Това са нотариусите. Ако производителите на олио, зарзават, плодове, машини и какво ли още не, се конкурират за да продадат своите продукти, нотариусите са си извоювали законово определение, под което те не могат да "падат" като цени. Хубава работа, наистина. Привилегия е да произвеждаш растения, от които се произвеждат цигари, с които се тровят милиони хора, и заради което производство получаваш субсидии от държавата. Привилегия е държавата да ти ремонтира жилището. Привилегия е да се пенсионираш на 51 години и да получаваш висока пенсия поне 30 години, без да си дал и един наряд нощна смяна през трудовия си стаж. Привилегия е да получаваш заплата от обществените фондове и в същото време да получаваш и рушвети, заради общественото си положение. Привилегия е дори и това, да получиш безплатно висше образование и да отидеш да работиш и да плащаш данъци на държава, която и един лев не е инвестирала в теб. Привилегиите обаче трябва да се разглеждат и като даденост, а не като успех. Вярно е, че гилдията на нотариусите е постигнала успех, като си е гарантирала приходи, за да бъдат нотариусите милионери в края на трудовия си цикъл. Вярно е, че и други гилдии са постигнали такива успехи. За отделния член на тези гилдии обаче, това е даденост. 


Много привилегии имаме около нас и не си даваме сметка за този факт. Тези, които ги получават, ги приемат за заслужени и не ги коментират, а тези, които не ги получават си мълчат и се опитват да оборят всякакви твърдения, че българинът "гледал в канчето на другия". Ако беше така, отдавна да беше станала революция, целта на която би била именно премахване на привилегиите.


Нека сега да поговорим за задълженията ни. В Конституцията думата "задължение" се споменава само два пъти. Първият е, когато става дума за изучаването и ползването на българския език. Това е единственият път, когато става дума едновременно и за право и за задължение.

Втори път се говори за задължение тогава, когато става дума за отглеждането на децата, че това е задължение на родителите. Ама като знаете колко деца се отглеждат, без на техните родители да им пука за децата, които са "произвели", става ясно как се отнасяме към това задължение. И какво като не се отнасят съвестно към това задължение? Колко души има вкарани в затвора затова, че не се грижат за децата си? Обикновено децата се конфискуват или отнемат в полза на държавата, която се разпорежда след това с тях, отколкото да се търси от родителите да се грижат за децата си. Те ако не искат да го правят, какъв е механизмът да ги накарат да го правят? Вероятно има, но в България този механизъм "не работи".


Думата "задължения" се споменава 14 пъти, но само при 5 от тях става дума за задължения на гражданите и то от общ характер - примерно, задължения за чужденците били същите като за българските граждани и т.н. Останалите пъти, при които се използва думата "задължения", става дума за институции или лица, които са свързани с институции. Думата "длъжни" се появява 8 пъти, като в 5 от тях засяга гражданите, а останалите пъти - институциите. Разбирате, че "длъжни", "задължение" и тем подобни изрази, когато става дума за институциите, се използват рядко или почти никога. Гражданите имат някакви задължения, макар и общи, за разлика от институциите. Така на практика Конституцията узаконява сивата държава.



А знаете ли колко пъти в Конституцията се споменава думичката "право"? Споменава се 54 пъти.  Думата "права" се споменава 39 пъти!!! Или общо 93 пъти. ЩЕ КАЖЕТЕ, КОЛКО ПРАВОВА ДЪРЖАВА СМЕ НАИСТИНА. ТАЗИ КОНСТИТУЦИЯ САМО ЗА ПРАВО И ЗА ПРАВА ГОВОРИ.


И РЕЗУЛТАТЪТ Е ВИДИМ - МНОГО ПРАВА "ИМАМЕ", МНОГО НЕЩО, АМА КАТО ПОГЛЕДНЕМ РЕАЛНО, НЯМАМЕ ПРАВА. МАЛКО ЗАДЪЛЖЕНИЯ ИМАМЕ, АМА КАТО ПОГЛЕДНЕМ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА, НЯМАМЕ НИКАКВИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И АКО НЕ СА МОРАЛНИТЕ НИ ПОДБУДИ, НАПРАВО СМЕ Я ВТАСАЛИ, КАКТО СЕ КАЗВА ПО НАРОДНОМУ.


Та оправдателната позиция на българина е нещо, в КОЕТО ТОЙ ПОСТОЯННО ТЪРСИ СПАСЕНИЕ ЗА НЕУДАЧИТЕ СИ. Хвалбите и "надуването" пред личности и групи от личности е нещото, с което нашият народ изпъква много. Ние сме "голямата работа". Дори имаше и такова детско предаване:"Кой е по- по-най". Пикльовците още не си знаят имената, ма се пънат да изпъкнат пред другите. Така ги учат родителите и обществото. Защото това изпъкване, независимо колко тъпо изглежда, носи в бъдеще доходи, привилегии и престиж.


Конституцията е болна. Колко е болна, може всеки сам да прецени. ДАЛИ МОЖЕ ДА СЕ ЛЕКУВА ИЛИ НАПРАВО ДА СЕ ГОТВИМ ЗА ПОГРЕБЕНИЕ, ТОВА СЪЩО ВСЕКИ САМ ТРЯБВА ДА ПРЕЦЕНИ. ИЛИ ПОНЕ ПО-МИСЛЕЩАТА ЧАСТ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО, ТАЗИ, КОЯТО ЗНАЕ, ЧЕ ВСЕ ПАК ИМАМЕ КОНСТИТУЦИЯ И ЧЕ ТОВА Е ОСНОВНИЯТ ЗАКОН НА СТРАНАТА, КОЙТО НЕ ВЪРШИ НИКАКВА РАБОТА ЗА НАС, ОБИКНОВЕНИТЕ ГРАЖДАНИ, ОЩЕ ОТ НЕЙНОТО ПРИЕМАНЕ ПРЕДИ 27 ГОДИНИ. ТЯ ВЪРШИ РАБОТА САМО НА ТЕЗИ, КОИТО СА Я СЪЗДАЛИ И ГЛАСУВАЛИ И ТЕЗИ, КОИТО СА Я ПОРЪЧАЛИ. ТОВА Е ТЯХНАТА КОНСТИТУЦИЯ, А НЕ НАШАТА. ЗА НАС ТЯ Е БОЛНА КОНСТИТУЦИЯ.

На всички ни е ясно, че проблемът е много дълбок и само с промяна или отмяна на Конституцията едва ли ще се реши с магическа пръчка. Народностни разбирания и морал, граден с десетилетия и столетия лесно не се променя. Но все пак да тръгнем отнякъде, че наред с всичко друго, в България вече е и скучно да се живее. Някаква тъпня. Някакъв измислен филм и едни и същи омръзнали ни до втръсване артисти. Дори и за масовите сцени вече не ни канят. Правят ги на компютър. Народът вече не го искат и за статисти. Лоша работа.


Категория: Политика
Прочетен: 114 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 11.12.2018 23:44
Търсене

За този блог
Автор: kolevdobri
Категория: Политика
Прочетен: 3196290
Постинги: 6870
Коментари: 4297
Гласове: 2399
Архив
Календар
«  Декември, 2018  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31