Първо, нека да уточня, СВЕТОСЛАВ НЕ Е БЪЛГАРИН. ТОЙ Е ЦИГАНИН. Цяла сутрин цялата журналистическа гилдия от националните медии бълват - българин е ритнал германката в метрото в Берлин.

Не, неуважаеми български дами и господа журналя - отказвам да бъда една народност с този мангал. Циганинът си е циганин, независимо от това, дали им казвате РОМИ, РИМЛЯНИ или било там каквото било. Престанете да наричате циганите, българи. Обидно е, поне за мен.


Второ, всички български правителства, които са управлявали България след Тодор Живков и всички събрания на народни представители или пратеници след него, СА ВИНОВНИ ЗА ЦИГАНИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРИЯ. СЕГА НА ПЪТ Е БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО И НАРОДНО СЪБРАНИЕ, ДА ЦИГАНИЗИРАТ И ЕВРОПА, СЛЕД КАТО НАПЪЛНО УСПЕШНО СЕ СПРАВИХА С ТАЗИ ЗАДАЧА В БЪЛГАРИЯ.


Нека сега някой разследващ журналист да провери .- къде се е родил Светлият Слав. Коя майка го е родила, кой е бащата и как тези "хора" са го възпитавали. Нека да видим кой е създал този изрод. Да не се окаже, че пак има "самотни" цигански майки, които живеят на съпружески начала със "самотни" цигански мъже, целта на което упражнение е да се вземат повече пари от нас, данъкоплатците, защото "самотните" майки са много самотни и трябва да им се намали "самотността", като им се дадат повече пари от "несамотните" майки. Аман от социализъм в тази държава!  След това да видим къде е регистриран, къде живеят децата му, кой ги издържа, посещават ли детска градина, колко плащат за градината, какви помощи получава, защото обикновено по презумпция, циганите получават помощи. Да се види какво е досието му в полицията. Колко пъти е задържан и за какво. Колко пъти е съден и за какво. Кой го е съдил и каква е присъдата. Нека да видим, заради кои български институции и български служители, този човек се разхожда на свобода и си позволява така да рита в гърба нищо неподозиращи хора.



Накрая ще се установи, че главният виновник за всичко е безхаберната българска държава и този народ, който търпи, същата тази държава да му взема парите и да ги дава на циганите.

Явно е, че процесът на циганизация в България е повсеместен и е трудно да се спре. Явно е, че българската бюрокрация няма да направи нищо, ако не я принудим със сила да направи нещо. Жалкото е, че ТАКИВА КАТО СВЕТОСЛАВ СА ЛИЦЕТО НА БЪЛГАРИЯ. ПРИЯТЕЛ НА МОЯТ СИН ОТ ФРАНКФУРТ МИ СПОДЕЛИ, ЧЕ НЕ МУ Е ПРИЯТНО ДА ГЛЕДА БЪЛГАРСКИ И РУМЪНСКИ ЦИГАНИ В ПОДЛЕЗИТЕ НА ГРАДА, КАКТО И АФРИКАНСКИ И АЗИАТСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ ЕМИГРАНТИ. БЕШЕ ЗАПОЗНАТ С ТОВА, КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ЦИГАНИТЕ С БЪЛГАРСКИ ПАСПОРТ.


Още веднъж решението на проблема. Ние не живеем във времето на Хитлер, за да затворим тази общност в концлагер. Може и да са цигани, може да са мангали, може да са мръсни, необразовани, гадни и каквито и щете да ги наречете, но те по документи са човешки същества. Държавата трябва да конфискува децата от всички цигани, които не могат да им осигурят образование и възпитание така, че да израснат като достойни граждани на България. Като им спрете финансирането, ще спрат и да раждат. Ако искате да разберете как да се справите с този проблем, идете в Норвегия и вижте. Там, всеки който е определен от държавата, че не може да се грижи за децата си, бива лишен от родителски права. Там има десетки хиляди конфискувани деца, на които държавата им търси родители, които искат и могат да се грижат за тях. А дотогава те са под контрол в специализирани заведения, където получават необходимите грижи и хигиена.

Още веднъж да ви споделя нещо лично. КОГАТО ИЗЛЯЗОХА ПЪРВИТЕ СЪОБЩЕНИЯ, ЧЕ БЪЛГАРИН СТОИ В ОСНОВАТА НА ТОВА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ В БЕРЛИНСКОТО МЕТРО, АЗ ИЗПИТАХ ОГРОМНО ЧУВСТВО НА СРАМ. Представяте ли си, аз поддържам с германци икономически отношения и постоянно им казвам, че за мен най-важното нещо в бизнеса е почтенността, честността и отговорността при вземане на решенията и поддържането на бизнесконтактите с партньорите. Какво да им кажа сега, освен да се дистанцирам от това, което циганинът Светослав е направил и да им кажа - ТОЙ НЕ Е БЪЛГАРИН И АЗ ОТКАЗВАМ ДА БЪДА ПРИЧИСЛЕН КЪМ ТОЗИ ИЗРОД, ВСЕ ЕДНО СМЕ ЕДИН ЕТНОС. НЕ, НЕ СМЕ ЕДИН ЕТНОСТ. ТОЙ Е ЦИГАНИН, А АЗ СЪМ БЪЛГАРИН. Колко цигани познавате да са станали известни лекари, инженери, архитекти, научни работници? Аз не познавам такива хора. Това не е част от нашия народ и трябва най-после БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ДА ДЕКЛАРИРА, ЧЕ ЦИГАНСКИЯТ ЕТНОСТ НЕ Е ЧАСТ ОТ БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД. ТЕ МОГАТ ДА СА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ, ПО РЕД ТЪПИ СТЕЧЕНИЯ НА ОБСТОЯТЕЛСТВА, НО НИКОГА НЯМА ДА СА ЧАСТ ОТ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД.


НЕКА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ДА ЗАДЪРЖИ "СВЕТЛИЯТ СЛАВ", ДА ГО ОСЪДИ НА 10 ГОДИНИ КАТОРЖЕН ТРУД, ДА ИЗРАБОТИ ЕДНИ 50 ХИЛЯДИ ЕВРО ОБЕЗЩЕТЕНИЯ НА БЛЪСНАТОТО ОТ НЕГО МОМИЧЕ И ДА ЗАПЛАТИ ВСИЧКИ РАЗХОДИ, СВЪРЗАНИ С НЕГОВОТО ЗАДЪРЖАНЕ И ОСЪЖДАНЕ И ПРЕБИВАВАНЕ В ЗАТВОРА. ДА РАБОТИ И ДА ПЛАЩА, ДОКАТО НЕ СИ ПРИЗНАЕ КОЙ Е НАПИСАЛ "ПОД ИГОТО".  И ОБЩЕСТВЕНОСТТА ДА БЪДЕ ИНФОРМИРАНА ЗА ВСИЧКО ТОВА, ЗА НАЗИДАНИЕ НА ВСЕКИ МАНГАЛ, КОЙТО СИ МИСЛИ, ЧЕ МОЖЕ ДА СЕ РАЗХОЖДА СВОБОДНО ИЗ ЕВРОПА И ДА РАЗДАВА ШУТОВЕ ЕЙ ТАКА, ЗАРАДИ СКУКА. И НЕКА ЕВРОПА ДА ЧУЕ, КАК БЪЛГАРСКОТО ПРАВОСЪДИЕ НАКАЗВА ТАКИВА БОКЛУЦИ. И ДА МУ СЕ ЗАБРАНИ ЗАВИНАГИ ДА НАПУСКА СТРАНАТА, ДА МУ СЕ СЛОЖИ ГРИВНА И ВЪВ ВСЕКИ ЕДИН МОМЕНТ ПОЛИЦИЯТА ДА ЗНАЕ КЪДЕ Е И КАКВО ПРАВИ, СЛЕД КАТО СИ ИЗРАБОТИ И ОТЛЕЖИ НАКАЗАНИЕТО.

 Така се изрази премиерът - селото ще бъде най-хубавото в България.


Първо имаше непремерено изказване на Томислав Дончев, че за такава авария не могат да се очакват пари от Европа по линията на европейската солидарност.

След това се появява Кристалина Георгиема и едва ли не плачейка, заявява, че Европа не може да остави България сама в това положение. Цената на европейската солидарност са едни 10 милиона евро дадени от ЕС, за ликвидиране на щетите.

Преди това Бойко заяви, че правителстото е взело решение да отпусне 10 милиона - 5 за възстановяване на гарата и околността и 5 милиона за пострадалите и инфраструктурата наоколо.


Стана така, че изведнъж в това малко село ще се изсипят едни 30 милиона лева. Да се чудиш, да плачеш ли или да се смееш - такова административно бъркало се получи. Ако Бойко знаеше от Кристалина, че Европа ще дава пари, щеше да икономиса едни 10 милиона лева. Но сега няма накъде. Парите трябва да се дадат. А знаете ли какво може да се направи с едни 30 милиона лева в едно българско село? Триста чуда. Вярно е, няма да се върнат жертвите и умрелите няма да станат от гроба. Няма да се оправят и онези, които са с висока степен на изгаране. Парите това не го могат. Но при равни други случаи наистина се очертава, Хитрино да стане най-хубавото българско село, населено с турци.


Ирония на съдбата. Преди много години имах среща с един познат, който имаше имот на ул. Славянска в София. Беше дошъл, за да се срещнат всички собственици на имота, във връзка с неговата продажба на трети лица и след това да си пътува за САЩ, където живееше. Той ми каза, как е забогатял. Работел нещо съвсем обикновено в Лос Анжелис и една сутрин отивайки на работа, бил пометен от лек автомобил. Имал застраховка и водачът на колата бил виновен, пък се оказал и богат. Та срещу няколко месеца в болницата и няколко пирона в крака, получил обезщетение, което му позволило да си купи "билдинг" в града и да го отдава под наем и както самият той се изрази "Вятър ме вее на бял кон". Та чудно нещо е живота. Не си мислех, че някога подобно нещо ще се случи в България - някой да му плати, защото е пострадал от някакъв инцидент.

 

Ако тези, които дават и тези, които получават се чувстват прецакани икономиката страда.


Този принцип важи както за отношенията между частните лица, така и в отношенията на държавата, общините и другите обществени институции спрямо гражданите.


Накратко казано, ВСЯКА ЕДНА СДЕЛКА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ДОСТАТЪЧНО ЧЕСТНА, ЧЕ ДА СЕ ВЪЗПРИЕМЕ ОТ УЧАСТНИЦИТЕ, БЕЗ В ТЯХ ДА ОСТАНЕ ГОРЧИВ ПРИВКУС НА ПРЕЦАКВАНЕ.


Не може да има честна сделка, под дулото на пистолет или тогава, когато следката е обвързана с политически или всякакъв друг натиск.

Сега се сещам за това изказване на Доган, след което той на практика се отказа пряко да прави политика и се концентрира в задкулисието и реализацията на икономическата страна на политиката. Той каза, че разпределял порциите. Такива като него не са никак малко. Ако има десетина на неговото ниво, то на поднивата има хиляди други, които профитират именно от общественото си и политическото си място, което заемат в обществото. Пазарът тук няма толкова голямо значение. Той е лъскавата опаковка, която цели скриването на истинската икономическа система, която важи по нашите земи. Така земята ни е населена с формално свободни хора, които би следвало да имат право да договарят с работодателите си условията, при които да работят, а всъщност милиони хора усещат, че на практика не са свободни, а зависими хора, които трябва да се съгласят на мизерно възнаграждение, за да избегнат опасността да останат и без него. Подобни примери са работниците и служителите на общината в Никола Козлево, които в работно за общината време и със заплати, платени от общината, работят на частния обект на кмета на общината, без никаква регламентация, показвайки онези знайни и незнайни механизми на съвременно робство, което съществува в големи размери по нашите земи.

Корупционните механизми са другото нещо, което показва антипазарността на икономиката у нас. А както се знае, корупционни механизми има в обществения сектор, който определя правилата на играта и частниците трябва да се съобразяват с този факт. Но поради сложността на законодателството и тълкуванията му и предоставените значителни права на администрацията, всеки бизнес е изправен пред предизвикателството или да затвори кепенците, както се казва, или да си плати на точния човек и да продължи напред. Съществуващите институции са толкова надобществени и неконтролируеми, че не може да се разчита на тях за въдворяването на истински ред и справедливост в обществото и икономиката. Затова и готовността за плащане от страна на частните лица е толкова голяма. Защото на практика те получават свободата да правят бизнес, колкото и лицемерно да звучи, пред това да не работят. Не са малко и прякото заграбване на бизнес и на малко и на национално ниво, извършено с помощта на държавни институции, поставени в услуга на частни лица. Аз лично съм свидетел и на значителна корупция и в чисто частни взаимоотношения - между частни фирми. Както се казва, системата е проядена от всички страни. Констатирам корупционна практика в частна фирма с която работя на средния ешалон на властта и не повдигам въпроса пред управителя на тази фирма, защото не съм сигурен, че и той не е в схемата и че ако разкрия всичко това, дали няма да има последици за моя бизнес. Още повече, че категорични доказателства не притежавам, освен това, че при поредното представяне на моя оферта, се дава предимство на друга, по-скъпа оферта, дадена от фирма, с която този мой клиент работи по-отдавна и там отношенията са на друго ниво. Така голяма част от бизнеса в тази страна е прояден от корупционни схеми, от нечестни сделки, в които държавата участва наред с мафията или заедно с нея, в разпределението и преразпределението на стоки, пари и услуги.


В заключение: ПРИНЦИПЪТ НА ЧЕСТНАТА СДЕЛКА Е СЪЩО ОСНОВОПОЛАГАЩ В УСЛОВИЯТА НА СВОБОДНАТА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА И АКО ДЪРЖАВНИТЕ ИНСТИТУЦИИ НЕ ГАРАНТИРАТ С ДЕЙСТВИЯТА СИ ТОЗИ ПРИНЦИП, ИКОНОМИКАТА СТРАДА И НЕ МОЖЕ ДА ПОКАЖЕ ИСТИНСКИЯ СИ ПОТЕНЦИАЛ.


Следваща статия.

 Така стигнахме до един от най-важните принципи: НЕ ПИПАЙ ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ.


Представете си, че сте в открито море с лодка. Трябва наистина някой да е малоумен, идиот или луд, ако започне да човърка с отверка дъното на лодката, за да разбере колко е дебело дървото, от което е изградена лодката.


Всяка една власт, която е "пипнала" частната собственост, не е стигнала далеко.

Има и още нещо, изключително важно. Крайността в намесата в това отношение е най-видима и неоспорима по времето на СССР и другите така наречени соц държави. Ето някои примери от България. Не стига, че през декември 1947г., със закон се национализира едрата собственост и държавата, тоест партийните другари започнаха да се разпореждат с нея, но се стигна и до абсурда да се национализира и лична собственост, която по никакъв начин не можеше да се определи като частна.

Основната характеристика на частната собственост върху средствата за производство, по идеологията на Маркс е създаването на принадена стойност или по-простичко казано, че прави пари. Ако имате апартамент и го отдавате под наем, той е и лична, но и вече частна собственост, защото прави пари. Ако имате автомобил, с който се придвижвате до работа и обратно, до детската градина или ходите на море с него, това си е лична собственост, каквато може да е телефонът ви, обувките и всяка една друга вещ. Но когато тази кола я направите такси и вземате едни 30 лева рента на ден, това вече освен лична, е и частна собственост, която ви "прави" пари.

Та когато държавата посегне на предимно личната собственост, тогава в икономиката вече става мазало. У нас, партийните другари направиха възможно, да изселят от центъра на големите градове много хора, които бяха принудени да живеят на друго място, а техните жилища се обсебиха от същите тези другари, техни съратници, роднини, близки и приятели. Механизмът за компенсация беше толкова правно неиздържан, че години наред след това не всичко е изчистено от юридическа гледна точка, въпреки, че повечето от тези бивши собственици си получиха имотите по линията на закона за реституцията.

И когато се стигне до абсудни случаи на наказания, включително и физическа разправа с онези, които имат помощни средства, с които да си улеснят труда, е това е не само нарушение на този основен принцип, но и стигане до крайности, които се моля на всевишния, никога повече да не се случват. Бях шокиран от един случай със земеделец, който е имал малко стопанство на територията на сегашна Украйна. Човекът си измислил някакво подобие на машина, за да си облекчи труда по ваденето на картофи. Конят дърпал нещо като гребло, което разравяло картофите и ги слагало в някакво подобие на въртяща се кофа, където те се почиствали от пръстта. Този човек не е експлоатирал друг труд, освен труда на семейството си и своя собствен труд, но го дамгосали като кулак и враг на народа и той бил разстрелян. Ето това е случай на разправа от страна на държавата и конфискация на лични вещи, дори те да са нямали качеството на средства за производство и частна собственост.


Независимо от своите недостатъци, икономиката, базирана на частната собственост в този момент няма алтернатива. Независимо от многото експерименти по света, като например израелските кибуци, превземането на предприятия от трудовите колективи във Венецуела и Аржентина, ако си спомняте и колективното "управление" на предприятията в бивша Югославия от трудови комитети, които представляват всички заети в тези предприятия или експериментът със "социалистическият" град в Испания, в крайна сметка, единственото ефективно икономическо стопанство си остава частното стопанство.


Нещото върху което трябва да се замислим и да работим е, обществото да обезпечи надежден контрол върху алчността на частните лица, които могат да постигнат своя икономически интерес, на база на погазване на интереса на общността и околната среда. Така например, никакво обяснение за свобода на конкуренция и на пазара няма да помогнат, ако обществото допусне, заради добив на така наречените невъзобновяеми източници на енергия и ресурси, се допусне замърсяване на природата, загиване на животински видове, обезлесяване и превръщане на рая в пустиня.

Следваща статия.

 Значи първият принцип на икономиката е: НЕ ХАРЧИ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО ИЗКАРВАШ.

Към първия принцип има едно допълнение: НЕ ПРАВИ КОМПРОМИС И НЕ СИ МИСЛИ, ЧЕ ЩЕ ТИ СЕ РАЗМИНЕ, АКО ПРАВИШ КОМПРОМИС.


Втори принцип на икономиката, но не втори по значение е: ИНТЕРЕСЪТ КЛАТИ ФЕСА.

Какво означава това, всеки знае. Ако индивидът не види личен интерес от някаква дейност, той я върши през пръсти, демек некачествено и това натрупва проблеми. Хилядолетия наред страхът от насилие, физическо и духовно, е карал хората да работят за някой друг. За да съществуват такива икономически формации, това означава, че страхът от болката е бил по-голям от икономическия интерес, но в дългосрочна перспектива, в крайна сметка се е стигнало дотам, че стопанските субекти да се договарят в някаква степен, затова кой каква работа да свърши и кой на кого колко дължи, за тази работа. Въпреки че, пазарният принцип не винаги съществува дори и в нашето съвременно общество, все пак напредъкът е голям по отношение на договарянето.


Принципът простичко гласи: АКО ИСКАШ НЕЩО ОТ МЕН, ТРЯБВА ДА МИ ДАДЕШ НЕЩО В ЗАМЯНА. АКО СЕ НУЖДАЕШ ОТ МЕН КАТО РАБОТНА СИЛА, ТРЯБВА ДА МИ ПЛАТИШ ТОЛКОВА, КОЛКОТО СМЕ СЕ ДОГОВОРИЛИ В НАЧАЛОТО. АКО МЕ ИЗЛЪЖЕШ, ИМА ИНСТИТУЦИИ, КЪДЕТО АЗ ДА СИ ТЪРСЯ ПРАВАТА. АКО АЗ НЕ СИ СВЪРША РАБОТАТА КАКТО ТРЯБВА, ТОГАВА СЪЩО ИМА МЕХАНИЗМИ, ЗА ДА БЪДА САНКЦИОНИРАН ЗА НЕСВЪРШЕНАТА РАБОТА. Това е в общи линии. На практика всеки може да даде някакъв пример. Когато дадеш възможност на хората да работят и да се възползват пълноценно от своя труд и когато установиш ред в икономическите отношения и всеки знае предварително какво може да очаква и в случай, че си свърши работата както трябва и в случай, че не си я свърши, тогава икономиката върви добре.

Когато обаче в системата се вкара насилие и то държавно организирано, подкрепяно и извършвано, тогава интересите на хората са засегнати и всичко отива по дяволите. Давам често пример с тоталитаризма по времето на Хитлер и тоталитаризма в СССР. Две отвратителни състояния на организация на обществото. Вижте обаче резултатите. СССР печели войната срещу Германия и би трябвало дори в краткосрочен план икономиката на СССР да е нещо повече от тази в Германия или поне за няколко десетилетия. Да, ама не. В СССР имаше по-голямо насилие над икономическите субекти, като им се отне правото да притежават както бизнес, така и имущества, докато въпреки отвратителния режим на Хитлер, той не посмя да посегне на основите на икономиката - частната собственост върху средствата за производство. Германия беше по-разрушена от СССР. Все пак СССР разполагаше с хиляди действащи заводи, като в същото време Германия нямаше нито един неразрушен завод. Въпреки това, в следващите 10 години, разрушена Германия се възстанови, а СССР се разпадна 44 години след победата. Защо - защото управляващите в СССР не се съобразиха с този основен принцип на икономиката, а именно - ИНТЕРЕСЪТ КЛАТИ ФЕСА.

Следваща статия.

 Независимо от това, дали става дума за формиране на бюджета на държавата, на общината, на фирмата, семействотото или на отделно физическо лице, не трябва да се допуска, РАЗХОДИТЕ ДА ПРЕВИШАВАТ ПРИХОДИТЕ. Нарушението на този принцип дори и за кратък период от време води до деструктуриране и размагнетизиране на икономиката в степени, които в даден период от време вече не могат да бъдат  контролирани и овладявани. Желанието за харчене е дълбоко залегнало в душата на хората и институциите. Харченето е онова, което печели властта, а икономията е онова, която я губи. Несъразмерността на харченето води в по-малко от случаите до революция, такава, каквато я имаше през 1989г. в Румъния, когато целият народ беше поставен в крайни ограничителни параметри, за да се изпълни желанието на диктатора Чаушеску, Румъния да изплати изцяло задълженията си към кредиторите. Парадоксално, но точно това изплащане на дълговете се оказа онази икономическа база от която Румъния стъпи здраво на краката си и ни изпревари в икономически план, въпреки това ,че милиони румънци предпочетоха да напуснат страната и да се заселят в Западна Европа. Доброто икономическо управление първо, не допуска натрупването на толкова голямо задължение към кредиторите, та да се налага след това цялото население да бъде поставено на военна основа, за да се върнат дълговете.
Вторият показателен случай който наблюдаваме е този с Гърция. Изключването на външните заеми от цялостния анализ на икономическото състояние на страната през последните десетилетия, създадоха лъжливата представа, че гръцката икономика уверено расте и това се виждаше чрез данните за БВП на страната. Но къде е уловката в случая? Да, БВП расте, но никой не вижда камарата от дългове, която се натрупва и никой не си задава въпроса, какво ще се случи, когато дойде денят Х и тези дългове трябва да се върнат. Социаликономическите жонгльори в страната с леви настроения, оставаха този въпрос да се реши от само себе си. Те си мислеха, че вечно една икономика може да плаща едни кредити, вземайки други кредити. Това е голямото противоречие на което ще обърнем специално внимание. НИКОЙ НА ПРАКТИКА НЕ КОНТРОЛИРА ДЪРЖАВАТА КАКВИ ГИ ВЪРШИ. ВСИЧКИ СА ДОВОЛНИ, ЧЕ ИМАТ ПАРИ. НИКОГА НАРОДЪТ НЕ ПРОТЕСТИРА, КОГАТО ДЪРЖАВАТА ЗАДЛЪЖНЯВА. ПРОТЕСТИРА, КОГАТО ДОЙДЕ ВРЕМЕ ДА СЕ ПЛАЩАТ БОРЧОВЕТЕ. ТАКА Е УСТРОЕН СВЕТЪТ. ВЪЗПОЛЗВАЙКИ СЕ ОТ ТАЗИ ПОСТРОЙКА И РАЗБИРАНИЯ, ДЪРЖАВАТА ВЗЕМА ЛИ ВЗЕМА НОВИ ЗАЕМИ, ЗА ДА ВЪРНЕ СТАРИТЕ, НО В КРАЙНА СМЕТКА ВСЯКА ГОДИНА ДЪЛГЪТ ВСЕ ПОВЕЧЕ СЕ УВЕЛИЧАВА. 

ТАКА СЕ СТИГА ДО ПАРАДОКСАЛНАТА СИТУАЦИЯ, ЧЕ АКО ЕДНО ПРАВИТЕЛСТВО РЕШИ ДА СИ ПЛАЩА ДЪЛГОВЕТЕ И ДА "ИЗЧИСТВА" ДЪРЖАВНИЯ БАЛАНС ОТ ТАЗИ ПОЗИЦИЯ, ТОВА ЩЕ Е ЕДНОПОСОЧЕН БИЛЕТ ЗА СВАЛЯНЕТО МУ ОТ ВЛАСТ. ЕДИНСТВЕНОТО, КОЕТО МУ ОСТАВА, Е ДА ПРОСИ НЕ САМО ОТСРОЧВАНЕ НА ПЛАЩАНИЯТА, НО И СЪЩЕСТВЕНА РЕДУКЦИЯ. НО ДОРИ И ДА ПОЛУЧИ ТАКАВА, НАРОДЪТ ПАК НЯМА ДА Е ДОВОЛЕН, ЗАЩОТО ВСЕ НЕЩО ЩЕ ОСТАНЕ ЗА ПЛАЩАНЕ. ТАКАВА Е ОБЩЕСТВЕНАТА НАГЛАСА И ФИЛОСОФИЯ. ПРИМЕРЪТ С ГЪРЦИЯ Е ПОКАЗАТЕЛЕН. НА ТЯХ И ПОЛОВИНАТА ОТ ДЪЛГА ДА ОПРОСТЯТ, ГЪРЦИТЕ ПАК НЯМА ДА СА ДОВОЛНИ.


Ако не знаете, да ви кажа, че според законодателството на европейските страни, в това число и България и Гърция, ако не можете да върнете заем, който сте получили, банката е задължена да прекласифицира този кредит в по-лоша група, което означава да начисли допълнително провизии, в някои случаи до 100% от стойността на кредита и лихвите по него, които провизии след това се приспадат от очакваната печалба. Това действа донякъде дисциплиниращо на банките при отпускането на кредитите. Но не достатъчно, както се вижда, след като лошите кредити са 25% от всички кредити. Тогава банките се изхитряват да преправят отчетите си, като лъжат надзорните институции, че кредитите не са за прекласификация, като ги предоговарят с клиентите по различен начин. Всички знаят, че това е лъжа, дори и надзорните институции, но системата е толкова обременена с документи и доказването на всяка една позиция по кредитните портфейли на банките е толкова трудно и мащабно начинание, че в края на краищата, всички се "договарят" да правят компромиси и да си затварят очите. С държавата е по-същия начин, дори и по-зле. ДА СТЕ ЧУЛИ ЗА ТАКИВА ОГРАНИЧЕНИЯ, КОГАТО ЕДНА ДЪРЖАВА ИСКА КРЕДИТ, ЗА ДА ПЛАТИ ДРУГ СТАР КРЕДИТ, КОЙТО НЕ МОЖЕ ДА ВЪРНЕ ПО ДРУГ НАЧИН? ЗНАЧИ ЗА БАНКИТЕ ТОВА Е НЕДОПУСТИМО, А ЗА ЕДНА ЦЯЛА ДЪРЖАВА, ТОВА Е В РЕДА НА НЕЩАТА. ПРАВЕШЕ ГО ГРЪЦКАТА ДЪРЖАВА, ПРАВИ ГО И БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА. И СЕ ПРИЕМА, ЧЕ ВСИЧКО Е НАРЕД. ПРОБЛЕМЪТ Е, ЧЕ ДЪРЖАВАТА НИ КОНТРОЛИРА НАС, ФИРМИТЕ И ГРАЖДАНИТЕ, НО НЯМА КОЙ ДА КОНТРОЛИРА ДЪРЖАВАТА, ЗАЩОТО В ЕДНА ЦЕНТРАЛИСТИЧНА ДЪРЖАВА КАТО НАШАТА ИЛИ КАТО ГРЪЦКАТА, НАРОДЪТ НЕ МОЖЕ ДА ВЛИЯЕ ПРИ ВЗЕМАНЕТО НА ВАЖНИТЕ РЕШЕНИЯ, ЕДНО ОТ КОЕТО Е, ДАЛИ ДА ЖИВЕЕ НА КРЕДИТИ. Всъщност гърците знаеха, че живеят на кредит, но си мислеха да прехвърлят проблема на бъдещите поколения, по същият начин, както един егоист би направил, без да се замисли за последствията. Такава е социалната им характеристика.



Следваща статия.

 http://www.fermer.bg/%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%80-%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B4-%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%B8-news19129.html

Въпросът е риторичен. Явно е, че социалистическата египетска икономика го е закъсала и няма валута, с която да внесе захар, че да се захранят пчелите. И оттук е нарисуван цял апокалипсис. Пчелите нямало да опрашат реколката и народът щял да измре от глад.


Наистина в съвременния свят се наслушахме на какви ли не небивалици. А на журналистите, които нищо не вдяват, а само препредават информацията като някакви папагали ще им кажа: ПЧЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ЗАХРАНВАТ С ПРОИЗВЕДЕНИЯ ОТ ТЯХ МЕД, А НЕ СЪС ЗАХАР. ОБЩОИЗВЕСТЕН ФАКТ Е ТОВА, ЧЕ ПЧЕЛИТЕ НЕ МОГАТ ДА ИЗЯДАТ ОНОВА, КОЕТО СА "ПРОИЗВЕЛИ", НО НИЕ ХОРАТА, ГЛЕДАМЕ ДА МАКСИМАЛИЗИРАМЕ ПЕЧАЛБИТЕ, КАТО ИМ ВЗЕМАМЕ ВСИЧКО, КОЕТО ТЕ ПРОИЗВЕДАТ И ГИ ТЪПЧЕМ СЪС ЗАХАР. СЛЕД ТОВА ИСКАМЕ ДА СА ЗДРАВИ И РАБОТОСПОСОБНИ И ИЗДРЪЖЛИВИ НА БОЛЕСТИ. ТОВА Е ПРИМЕР ЗА ЧОВЕШКИ ОТНОШЕНИЯ - ПЪРВО ВЗЕМАШ ВСИЧКО И СЛЕД ТОВА СЕ ОПИТВАШ ДА ЗАПЪЛНИШ ПРАЗНОТАТА С ОБРАБОТЕНИ С КИСЕЛИНИ ПРОДУКТИ, КАТО ЗАХАРТА.

Още веднъж си спомних за филма "Идиотокрация", където хората се чудеха на предложението на пришълеца от миналото, да поливат посевите с вода. За тях това беше кощунство. И сега всички граждани на планетата разбраха, че египетските фермери "карат" пчелите да ядат мед, вместо захар, а ние трябва да се притесняваме за цялата египетска икономика, която не може да осигури шекер за пчелите си. Идиотокрацията е вече е в ход. Утре ще се чудим, как е възможно да ни препоръчват да дишаме чист въздух и да пием чиста вода.

 http://dnes.dir.bg/news/prezident-USA-generali-donald-tramp-sasht-izbori-2016-24698248?nt=13

Брей да му се не види, от какво се тревожат водещите журналисти на Америка.


Какво да кажем ние. Имахме генерал за кмет на София и след това стана два мандата премиер на България и ние не се разтревожихме.


Сега генерал стана президент, а ние пак не се разтревожихме.


До 2012г. имахме два мандата президент, който е бил сътрудник на комунистическите тайни служби, другояче казано, доносник на режима и народът никак не се притесни от този факт.


Цялото ръководство на ДПС са доносници и бивши ченгета, а знаете, че бивши ченгета няма.


Няколко от кандидатите за президент на страната в кампанията от края на 2016г. бяха бивши доносници на тайните служби и ние никак не се притеснихме от това и дадохме стотици хиляди гласове за тях.


Цялата ни държава е държава на ченгета и доносници, а народът ни никак не се тревожи от това.

Вече се чуват приказки, че ако не си генерал, не можеш да станеш нито президент, нито премиер. И това никак не тревожи народа ни.


Питам се, какво би разтревожило българският народ!!! Харманли се бунтува, на Свиленград не му пука. Съседът ти е доносник, а ти му завиждаш, че не са те поканили и теб за доносник. Над 80% от българите получават пари, които не заслужават, но всичките са недоволни от това, което получават. Чистим дома си, а плюем на улицата. Завиждаме на тези, които знаят, могат и имат повече от нас, но не си даваме зор да учим и да работим, като в същото време намираме време за един куп глупости, чрез които да си изгубим времето. Народ, който си купува образованието за 8 ми клас, за да вземе книжка, който си купува дипломата от университета, че даже и научното звание и след това търси връзки, че да започне работа, народ, който имитира болести и се прави на болен, че да се пенсионира, такъв народ не можеш да го уплашиш с генерали. Тъкмо генерали му трябват на него. Че да си изживее комплексите.

 Днес за втори път ми се случва, да говоря с приятел, който има малък бизнес и който ми се оплака, че има затруднения с намирането на персонал.


Човекът има баничарница в София и стоката му, в сравнение с конкуренцията, е много по-хубава. Срещу него има открит обект за закуски, който предлага по-евтина стока, но хората от квартала идват при моя приятел и там виждам опашките, които виждах по времето на Живков. А това да ви се случи в 2016г., е пожелавам го на всеки!


Аз естествено го провокирах и му казах, че като дава малки заплати, няма да има мераклии за работа, но той веднага ми каза, че изобщо не са стигали дотам, че да говорят за пари. Той ми каза буквално, че няма кой да му отговори на обявата за работа. От толкова публикувани обяви са му са обадили двама или трима. Единият не му харесвало, че работното време започвало от 6 сутринта, а другият, че обектът бил на 1 километър от мястото, където живеел. Както обикновено се случва със всичките ми приятели, които имат малък бизнес и тук в бизнеса е заето цялото му семейство - той, жена му, дъщерите му, а понякога помага и зетят. Но не могат да смогнат. Дъщерята я пуснали да празнува 8-ми декември, защото била студентка и веднага зейнала "дупка" в организационно отношение.


Другият мой приятел пък е от Свищов. Майстор тапицер. И той работи с жена си в работилницата и се оплаква, че няма мераклии за работа. Аз му казах, че ако нямах добра работа, бих се хванал с него, да науча занаят, защото виждам, че се изкарват много добри пари. И след като се науча, ще искам да станем съдружници и да направим по-голям обект. Ако не се споразумеем тогава, ще започна свой бизнес и всеки по своя път. Но и това е някакво решение, защото за да усвоя тези умения ще са ми необходими няколко години, през които работилницата ще функционира с по-големи темпове. Тогава моят приятел ми каза следното: Който и да е дошъл досега на работа, трябва да го контролирам, да не би да си бърка в носа и да се чеше по главата повече, отколкото е необходимо и в почти всички случаи избягвам да му давам да извършва по-сложни процедури за обработка на кожите, защото просто не са концентрирани в това, което правят и са дошли да работят от немай къде. Знаете ли колко изкарва този мой приятел? Няколко стотин лева! Кой в България изкарва няколко стотин лева, освен ако не си директор на банка, собственик на "вървежно" заведение в голям град или хирург в частна болница? Но това е положението, на повечето хора не им се работи. Мислят не затова, какъв продукт могат да произведат и как да го продадат, а как да получат заплата и как да изкръшкат колкото се може повече от работодателя. Какво ми каза моят човек: Ако намеря поне двама свестни работници, които могат да облицоват една седалка, например, аз съм съгласен да разделя чистата печалба с тях на половина. Те да вземат 15 лева от една седалка и за мен да останат 15 лева. На тях ще им гарантирам поне 100 лева на ден, а за мен ще има 200 лева, въпреки, че деля наравно със всеки един от тях. Знаете ли какво са 100 лева за един малък град в България и то чисти пари? Като изключим обществените служби, всички други работници и служители в един малък град са на минимална работна заплата. И работят за нея цял месец. Моят приятел предлага работа, от която работник да изкарва повече пари само за една седмица. И няма мераклии. По-скоро, няма способни и мераклии.


Понякога си казвам, добре де, хората не са доволни от заплащането и затова не искат да работят. По-решителните бягат в чужбина, а останалите, които нямат работа, я карат някак си я на родителска подкрепа, я чакат нещо евтино и държавно да ги затисне. Макар че в баничарницата се плаща повече, отколкото обикновено получават завършилите висшисти. Имам братовчедка, която живее в Лондон и се издържа като чисти къщите на британците. Има завършено висше икономическо образование. Казвам й, защо не опита тук да си направиш счетоводна къща, нали това си учила. Имам познати, които направиха доста пари от счетоводни услуги или поне ще бъдеш значително над средното заплащане за страната. Да, ама не. Навряли са се в един скапан апартамент, в една теснотия в Лондон /който е ходил там знае - всички жилища, които са с наем до 800 паунда на месец, са скапани до нямай къде/, вместо да се опита да направи някакъв бизнес в България. Разбирам някои хора, които искат да получават заплати и не искат да имат повече отговорности. Затова са предпочели Британия пред България, защото за такива хора там е по-добре. Все пак те са направили своя избор и са избрали Британия. Искат децата им да са поданици на кралицата, а не граждани на България. Всеки има право на избор. Само че от година на година наблюдавам, че в България остава предимно плявата, а зърното бяга навън. А с плява трудно се прави бизнес. В една несвободна икономика, каквато е българската, може да вирее само плява.

Очаквам от младите повече хъс, но не за пари, а за знания и опит, които да им дадат право да искат повече пари.
Когато започнах трудовия си стаж, работех без да се интересувам какво е възнаграждението. Тогава си казвах, че трябва да се работи усърдно и да се учи и трупа опит. Когато натрупаме достатъчно опит и знания, тогава можем да отидем на преговори с работодателя си и ако не успеем да се договорим за прилично възнаграждение, да търсим други възможности, но вече да имаме зад гърба си този опит и познания, които да ни направят по-ценни работници и служители. За първи път се договарях за заплата на 42 годишна възраст, защото вече бях натрупал необходимия опит и знания, а и ме потърсиха за висока позиция. Дотогава работех като кърт повече от всички мои колеги и никога не съм поискал по-високо възнаграждение. След това обаче "подминах" 95% от бившите си колеги като статус и заплата. Аз така разсъждавам. Сега виждам млади хора, които нямат хабер понятие и квалификация, искат пари и имат претенции. А някои не искат да работят дори и за пари, дори и ако им предложиш повече пари, отколкото вземат, стига да не си разтурят рахата.

 Това е доста характерна част от душицата на българина.

Как констатирах това ли? Лесно. Един от съкооператорите изтървал касова бележка пред входа, която съпругата ми намери. Видяла го да се качва по стълбите бързо бързо, тъй като явно е искал да избегне срещата с нея. Тя събира парите за поддръжка на кооперацията.

Та каква е работата? Човекът си купил какви ли не боклуци от супермаркета - то не са чипсове, то не са безалкохолни и някакви макарони, захарни изделия и т.н. Поне да беше купил нещо свястно - я месце за скара, я зеленчук, а то тесто и шекер, нямаше да го критикувам толкова - шегичка.

Същият човек не си плаща общите части навреме. Влачи се с плащанията с месеци наред. Тарикатче.


Втори случай - съкооператор, много активен на събранията. Критикува, емоционален...

Като дойде времето за да се плати месечната такса, изведнъж закъса за пари. Мисля си, как може един човек да закъса за пари, ако жилището му се намира в скъп район, където под 1000 евро на квадрат не можеш да намериш жилище, кара всеки ден кола и то не някаква чупентия, а кола средна ръка, която по моя оценка струва поне 4-5 хиляди лева, а накрая закъсва за пари дотолкова, че не може да отдели 10-15 лева, за да платим на чистачката и да платим тока!


Много пъти съм давал едно предложение, което СЪЩЕСТВЕНО ще подобри градската среда. Като казвам СЪЩЕСТВЕНО, това означава, че повече няма да виждате излюпените фасади на старите сгради в центровете на големите градове - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, пък и в по-малките градове.

Решението е от простичко по-простичко и няма да доведе до никакви финансови сътресения, нито пък ще има някакъв сериозен политически отзвук. От лесно, по-лесно.


Прави се поправка в законите, които регулират жилищното строителство. Там, където се дава разрешително за строителството на кооперация, да се предвидят между 1 и 3% от цялата площ, да бъдат заделени допълнително за общи части, които да включват или нещо като боксониера, гарсониера, малък обект в партера или нещо подобно, който обект няма да може да се продава от строителя или от собствениците на блока. Този обект може да се издава под наем и от този наем да се покриват разходите по поддръжка на кооперацията.

Случаят с кооперацията в която аз живея е такъв. Има една стая с баня и тоалетна, която е била предвидена за портиер, при строителството на блока. И тъй като няма портиер, сега тази стая се дава под наем. Живее някакво момче там и плаща наем на кооперацията. Така през годините, само от този наем се натрупва достатъчна сума пари, че да стигне за добро поддържане на общите части, което включва и всички малки ремонти, свързани с освежаването на интериора, заплащането на тока и другите общи разходи. С малко допълнителни инвестиции, може да се осъществи програма и за саниране на кооперацията отвън.

Искам да отбележа, че ние сме същите боклуци, като всички останали българи. Не сме по-различни, не сме по-добри. Просто сме имали късмет, строителят да предвиди това малко помещение, от което образно казано, кооперацията се издържа.

Предложи се да се направи външно саниране. Трябваха допълнително пари. Като хора, които нито харесваме, нито одобряваме европейските политики за крадене, решихме сами да си финансираме мероприятието. Събрахме пари, намерихме строители, направиха се изолациите и така. Да, ама някои не дадоха пари и останалите платихме. Тези същите "някои" продадоха жилищата си и сега не можем да съберем въпросните пари от новите собственици. Та това е българинът - или е Андрешко, или е бай Ганьо, за съжаление.


Важното е обаче едно, че в целият квартал, на основата на два фактора, ние имаме най-добре изглеждащата кооперация. Не отричам, че стаичката много помогна, за да се случи това. На второ място е събирането на двама или трима по-отракани и отговорни хора, които НЕ САМО ИСКАТ, НО И РАБОТЯТ ЗА ПРОМЯНАТА НА СРЕДАТА, В КОЯТО ЖИВЕЯТ.

Но дори и вторият факт да не е налице, наличието на едно такова помещение във всяка една новостроящата се кооперация, може да осигури достатъчно средства за покриване на основните месечни разходи за общите части. А дали във всяка кооперация ще има по няколко, така наречени, "МОТОРИ" на прогреса и развитието, това вече е въпрос на късмет за кооператорите, които в повечето случаи както казах са или Андрешковци или бай Ганьовци.

 През последните месеци е лудница на каналите в КАТ Дървеница, София. И става все по-лошо. Стотици и хиляди излишни човекочасове, прахосани от данъкоплатците в чакане на опашка за заветните табели. Направо си мирише на социализъм. Иначе няма как да определя състояние при което, трябва да чакаш 5 часа от ранни доби, само да влезеш на каналите и още толкова, за да получиш заветния номер.


Нека правителството да помисли да прехвърли тази дейност на частни фирми, защото аман от ушевци, учили недоучили, които си позволяват да издевателстват по този начин над хиляди българи. 

 http://www.iki.bas.bg/files/2016-10-19_ocenka_bta.mp4


Давам линк към конференция, проведена от икономически институт на БАН. Въпреки, че съм критик като цяло за дейността на институцията, не мога да не отбележа, че презентацията ми хареса. Имаше доста интересни изказвания по отношение на дейността на министерството на финансите, във връзка с активностите на пазара на ценни книжа, добър анализ на състоянието на банковата система и на пазара на труда.


Сега, когато виждам реален продукт на БАН задавам следните въпроси:

1. Има ли кой да ги чуе? Става дума за правителство, парламент, синдикалисти и т.н.
2. Ако някой ги чуе, има ли утвърдена процедура от страна на държавата, която трябва да вземе отношение във връзка с тези констатации? Все пак, ако това не се направи, всичко е отишло напразно. Някой се е потрудил да анализира икономиката, този някой е получил пари от бюджета за тази си работа и всичко спира дотук.
3. Тъй като дейността на правителството и народното събрание са институциите, от които зависи в голяма степен икономическата дейност, не трябва ли БАН да дава икономическа оценка на работа на отделните министри? Все пак е необходим страничен поглед, който да стане по-достъпен за обществеността чрез средствата за масова информация, подход, който да бъде някакъв репер на самодоволността на правителството. 
4. Защо не беше засегната работата на държавната администрация, тъй като това е една от основните причини за ниското ниво на чуждите инвестиции в България?
5. Не беше анализирано състоянието на сектор "Законност, ред и сигурност", който също е определелящ за състоянието на икономиката

С едно изречение: Отбелязвам прогреса на учените от БАН, но ми се иска да бъдат малко по-критични по отношение на работата на правителството и народното събрание, защото икономическата деятелност зависи предимно от тези институции.