Точно обратното се получи. Вместо да се стигне до разбирателство, защото вчерашните селяни станаха формално граждани, се стигна дотам, че не познаваме съседите си, а ако ги познаваме, задължително ги мразим, защото вдигат много шум, пушат много и ни тровят въздуха, не дават пари за общи нужди и не им пука за това, че живеят в общност. Всъщност съседите могат да мислят и за нас същото, но ние не го знаем.

Възпитанието ни като народ е отдавна непознато понятие. В католическите страни, свещениците правят всяка неделя проповед, където се дават препоръки за справяне с конкретни житейски ситуации. Не е задължително постоянно да се чете библията и думите да минават покрай ушите на вярващите.

Поне в моето съзнание, когато аз съм присъствал на църковна литургия не е имало такова нещо. В католическите страни, възпитанието е било част от работата на църквата. Ние ходим на църква или на кръщене или на погребение. Нашата църква тотално е вън от възпитателните си функции.

Училището също в голяма степен е вън от възпитателните си функции. Няма точно определени правила и процедури, които трябва да се спазват, за да излизаме оттам по-възпитани, отколкото е сега. Учителите им плащат да изломотят едит тон материал, колкото влязъл в главата на ученика, колко не влязъл е отделна тема. Възпитанието никакво го няма в повечето от българските училища. Учителите очакват семейството да им изпрати възпитани деца, но като това не се случва, те не полагат кой знае колко грижи да поправят положението. Следствие на това, училищата ни и около тях е мръсно и непочистено, въпреки, че ние като данъкоплатци плащаме на държавата, а тя от своя страна плаща на един куп лелки да размахват метлите. Резултатът е виден за всички - плащаме милиони левове за почистване, а ходим по мръсотия. Ако възпитанието е част от образователния процес, бих казал най-важната част, би трябвало метлите и парцалите да връчим на учениците и да чистят като за световно в своето училище, че и около него. Сегашната картина е - по време на междучасието, учениците като отвързани коне отиват в съседните лавки да си купуват какви ли не гадости, опаковките от които хвърлят наляво и надясно. Същото го правят и в училище и извън него. Правят го ЗАЩОТО НЯКОЙ ИМ ПОЗВОЛЯВА ДА ГО ПРАВЯТ. Позволява го директорът на училището, позволяват го учителите, охранителите и всички други служители.  Училищата ни са надраскани с глафити, кои от кои по-гадни и обидни. Някой им позволява да го правят. Същите тези хора, на които ние им плащаме заплати да учат децата ни на четмо и писмо. РЕДНО Е ОБРАЗОВАТЕЛНОТО МИНИСТЕРСТВО И МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРУДА И СОЦИАЛНИТЕ ГРИЖИ ДА НАПРАВЯТ ОБЩОНАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕ НА ВСИЧКИ УЧЕНИЦИ В ПОЧИСТВАНЕ НА УЧИЛИЩАТА И ОКОЛО ТЯХ. ВЕЧЕ ИМА ТАКЪВ ПРИМЕР С УЧЕНИЦИТЕ ОТ СТРОИТЕЛНИЯ ТЕХНИКУМ В ПЕРНИК. ТАМ ДАЖЕ И РЕМОНТИТЕ В УЧИЛИЩЕТО СЕ ИЗВЪРШВАТ С ТРУДА НА УЧЕНИЦИТЕ. СЛУЖИТЕЛИТЕ НА МИНИСТЕРСТАВТА ДА ОТИДАТ ДА ВИДЯТ И ДА ГО НАЛОЖАТ КАТО ПРАКТИКА В ДЪРЖАВНИТЕ И ОБЩИНСКИТЕ УЧИЛИЩА.

Семейството като възпитателна единица. Я има 10% от всички семейства, я няма, където наистина има някаква позитивна възпитателна мисия. Всичко друго е компромис. Като се има предвид, че повечето от ражданията са вече от малцинствата, които в повечето случаи живеят в коптори и бидонвили, където на 14 години вече ги женят, а на 11 вече се чукат за пари, където всичко е затънало в боклуци около същите тези бидонвили, какво възпитание искате от тези семейства.

И нека да се върнем на темата за жилищните блокове.

Те така са проектирани, че даже и едно събрание не можем да направим като хората. Или се събираме в коридора и това е 1/20 - та част от живущите или ако е хубаво времето, излизаме отпред. Архитектите и общинарите не са помислили за помещение, където да правим това. И съвсем не случайно. Управляващите нямат интерес от това, ние, живущите в блоковете да се разбираме. Имат интерес да се караме и там да си хвърляме енергията. И затова, в събота и неделя София опустява. Защото всички ние, селяните, гледаме да избягаме от блоковете, колкото е възможно по-далеко, защото вместо да направим живота си там по-благоприятен, ние гледаме да избягаме от него. Отиваме там да преспим и въпреки, че ние сме собствениците на блока, в повечето случаи се държим с него като с чужда вещ.
Затова давай примери за църквата, училището и семейството. Установи се, че никоя от тези институции не си върши добре работата. Всичко е оставено на принципа "едно към гьотьоре". Църквата се занимава със себе си, държавата пък има сметка да ни направи зли, та да се ядем един с други и да не поискаме сметка от нея какви ги върши, семействата се разпадат. Затова обществената ни среда е жив кахър.

Сегашната е несправедлива, скъпа и обслужва партияния апарат. Също като по времето, когато чл. 1 регламентираше водещата роля на партията.

Какво всъщност се промени оттогава? Не много. Вече имаме не една Партия, а цели три. Двете партии събират гласовете на бивши, настоящи и бъдещи другари и другарки, а другата събира етническия глас на турци и на част от циганите, които не са успели да вземат пари за гласа си от другите две партии.
Значи имаме вместо за една партия да гласуваме за три. Това ако е напредък, здраве му кажи. Вместо за партиния секретар имаме право да гласуваме за неговия заместник или за любовницата му. На това съвременните политолози му викат "демократичен избор".

Велика манипулация наистина, партенка, на която отново и отново се вързаха милиони избиратели - хора, обучени от същата тази партийна система да не подлагат нищо на съмнение и безкритично да възприемат всичко, което им казва властта.

Казват ни, че когато има разбирателство между политическите партии, това било добре. НЕ ДРУГАРКИ И ДРУГАРИ, НЕ Е ДОБРЕ. ТОГАВА ПО-ЛЕСНО КРАДАТ, ЗАЩОТО СА СЕ ДОГОВОРИЛИ КОЙ КОЛКО И ОТКЪДЕ ДА ВЗЕМЕ. ТАКА ПО-ЛЕСНО ЩЕ ПРЕЦАКАТ ИЗБИРАТЕЛИТЕ. НЯМАМЕ СМЕТКА ОТ ТАКЪВ ВИД КОНСЕНСУС.

ИМАМЕ СМЕТКА ДА УЧАСТВАМЕ РЕАЛНО ВЪВ ВЗЕМАНЕТО НА ГЛОБАЛНИТЕ ЗА РАЗВИТИЕТО НА СТРАНАТА ВЪПРОСИ. СЕГАШНАТА ИЗБИРАТЕЛНА СИСТЕМА НЯМА ДА НИ РЕШИ ТОЗИ ВЪПРОС.

ДОРИ И ДА ИМА МАЖОРИТАРЕН ВОТ, ТОЙ ПАК ЩЕ Е ПАРТИЙНО МАНИПУЛИРАН И НИЩО СЪЩЕСТВЕНО НЯМА ДА СЕ ПРОМЕНИ. ДАЖЕ И ПО-ЛОШО - ЩЕ ОСТАНАТ НЕПРЕДСТАВЕНИ МИЛИОНИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ, КАКТО СЕ ПОЛУЧИ НА ПРЕДИШНИТЕ ИЗБОРИ. ЗАТОВА ИМАМЕ НУЖДА ОТ СИСТЕМА КОЯТО:

1. ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ, ИЗБОРНИТЕ ДЛЪЖНОСТИ ДА СА ДОСТЪПНИ ЗА ВСИЧКИ ГРАЖДАНИ, БЕЗ ДА Е НАЛОЖИТЕЛНО ДА УЧАСТВАТ В ПАРТИЙНИ ЛИСТИ;
2. ЩЕ ДАДЕ ВЪЗМОЖНОСТ ИЗБОРНИТЕ ДЛЪЖНОСТИ ДА БЪДАТ ЗАЕТИ ОТ ХОРА С ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ, КОИТО ИМАТ МИНИМУМ 10 ГОДИНИ УПРАВЛЕНСКИ ОПИТ;
3. ЩЕ ДАДЕ ВЪЗМОЖНОСТ ИЗБОРНИТЕ ДЛЪЖНОСТИ ДА БЪДАТ ЗАЕТИ ОТ ХОРА, КОИТО РЕАЛНО СА ПЛАЩАЛИ ДАНЪЦИ НА ТАЗИ ДЪРЖАВА;
4. ЩЕ ДАДЕ ВЪЗМОЖНОСТ ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО В ПАРЛАМЕНТА И В ДЪРЖАВНИТЕ СЛУЖБИ ДА СЕ ЗАСЛУЖАВА НА БАЗА НА ПОВЕЕ ПОДАДЕНИ ГЛАСОВЕ ЗА ОПРЕДЕЛЕН КАНДИДАТ, НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА ОТКЪДЕ ИДВАТ ГЛАСОВЕТЕ. ТАКА НЕПРЕДСТАВЕНИТЕ ИЗБИРАТЕЛИ ОТ ИЗБИРАТЕЛНИТЕ РАЙОНИ, КОИТО ГЛАСУВАХА ЗА МАЖОРИТАРНИ КАНДИДАТИ И ТЕХНИЯТ КАНДИДАТ ЗАГУБИ, МОГАТ ДА ИМАТ ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО, АКО СЕ ПРЕМАЙНЕ РЕГИОНАЛНИЯТ ПРИНЦИП НА ИЗБОРА. ТОГАВА НЯМА ДА ИМА НЕСПРАВЕДЛИВИ СЛУЧАИ, КОГАТО ЕДИН СТАВА НАРОДЕН ПРАТЕНИК С 400 ГЛАСА, А ДРУГ НЕ МОЖЕ ДА СТАНЕ С 3000 ГЛАСА.
5. ЩЕ НИ ДАДЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ОТЗОВАВАМЕ НАРОДНИЯ ПРАТЕНИК, КОЙТО Е ЗАГУБИЛ ДОВЕРИЕТО НИ. СЪЩОТО ВАЖИ И ЗА ВСИЧКИ ИЗБОРНИ ДЛЪЖНОСТИ.

КОГАТО ИМАМЕ ТАКЪВ ИЗБИРАТЕЛЕН КОДЕКС, ЩЕ ОТПАДНАТ ВСИЧКИ ПАРТИЙНИ ТЪРКАНИЦИ И РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА БОГАТСТВОТО НА СТРАНАТА, ЗАЩОТО ИЗБРАНИТЕ ЩЕ СЛУЖАТ НА ИЗБИРАТЕЛЯ, А НЕ НА ПАРТИЙНИЯ СЕКРЕТАР.