Сега времената са други. Какво виждам десетилетия, след като моето детство отмина? Виждам деца, които са без трудови навици, мързеливи, безотговорни, без цел и визия за живота...Да не забравя - ПОВЕЧЕТО ОТ ТЯХ ИСКАТ ДА НАПУСНАТ БЪЛГАРИЯ. И разбира се, имат своите основания. Защо ли? Защото ние, родителите на тези деца, СМЕ БОКЛУЦИ. Какво може да създаде един Боклук, освен друг Боклук!!!

Това е положението. Някой ще каже, аз моите деца или моето дете, което е по-възможната теза, защото повечето имаме по едни дете, та някой може да каже, че си е възпитал детето както трябва, но другите не били. Нека да не се заблуждаваме и да не търсим изключенията. ТЕ САМО ЩЕ ПОТВЪРДЯТ ПРАВИЛОТО, ЧЕ ПОКОЛЕНИТО, КОЕТО ИДВА СЛЕД НАС, НИТО МУ СЕ РАБОТИ, НИТО МУ СЕ УЧИ. АКО МОЖЕ ЕЙ ТАКА, ЖИВОТЪТ ДА СИ МИНАВА В КУПОНИ, ИХУ, АХУ И НАКРАЯ ЕДНО ГОЛЯМО НИЩО. Какво им остава на тези деца, освен да вземат по един флакон в ръка и да направят градската ни среща, още по-грозна, отколкото е, шарейки навсякъде и създавайки халтурна мътилка в душата ни. Това сме посели, това жънем. Да не говоря за цигарите, алкохола и дрогата, защото в немалка степен децата ни са опитвали тези неща, преди още ДА СА НАПРАВИЛИ НЕЩО ПОЛЕЗНО ЗА ОБЩЕСТВОТО. Защото така сме ги възпитали. Защото сме ги оставили на самотек, улицата да ги възпитава. 
Та, какво трябва да влезе в една възпитателна програма. Казвам ви, че ОБРАЗОВАНИЕТО не струва пукната пара, ако го няма ВЪЗПИТАНИЕТО. Примерът с Япония, Тайван, Корея, Сингапур, Хонг Конг и напоследък Китай, е показателен. Възпитанието е на първо място. 
ДЕЦАТА ТРЯБВА ДА БЪДАТ НАУЧЕНИ ДА ОБЩУВАТ ПОМЕЖДУ СИ, ДА ЗАЧИТАТ ЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО НА ДРУГИЯ И ДА ЗАЩИТАВАТ СВОЕТО ЛИЧНО ПРОСТРАНСТВО. ВЪВ ВРЪЗКА С ТОВА, ДЕЦАТА ТРЯБВА ДА НАУЧАТ И ПРАКТИКУВАТ СВОБОДАТА И ДА ЗНАЯТ, ЧЕ СВОБОДАТА ЗАПОЧВА ОТ ДУШАТА НИ И ФИЗИЧЕСКИ СВЪРШВА ТАМ, КЪДЕТО ЗАПОЧВА СВОБОДАТА НА ДРУГИЯ. ТРЯБВА ДА БЪДАТ НАУЧЕНИ ДА БЪДАТ ФИЗИЧЕСКИ И ДУХОВНО ЧИСТИ.

Отчетеното насилие в японските училища е изключение. Децата от първи клас, след няколко практически примера, ХОДЯТ САМИ И СЕ ВРЪЩАТ САМИ ОТ УЧИЛИЩЕ. Не ги вземат родителите както при нас. Интересно е как само са обучени. Излизат от училище. Обикновено, ако са в една посока, се групират с други деца. Спират на пешеходната пътека и се оглеждат. Вдигат ръка нагоре и след като са се убедили, че колите са спрели, пресичат. В същото време, пенсионери и обикновени граждани, подпомагат децата да пресекат безпроблемно улиците. Вижте само някои простички неща, което показва ОГРОМНО ПРЕВЪЗХОДСТВО на тези деца над нашите - 
САМИ ОТИВАТ НА УЧИЛИЩЕ И САМИ СЕ ВРЪЩАТ.
ГРУПИРАТ СЕ ПОМЕЖДУ СИ
ОГЛЕЖДАТ СЕ НА ПЪТЯ, ВДИГАТ РЪКА ПРИ ПРЕСИЧАТЕ НА ПЪТЯ И ТО ТОЧНО НА ОПРЕДЕЛЕНО ЗА ЦЕЛТА МЯСТО.
ЗАПОЗНАТИ СА С ТОВА, ЧЕ ГРАЖДАНИ ЩЕ ГИ ПОДПОМАГАТ ПО ПЪТЯ КЪМ УЧИЛИЩЕТО И СЛЕД ТОВА КЪМ ДОМА.

Сега си помислете, дали това може да се случи в България и какво трябва да се направи, за да се случи.

Следва текст.

 Първо - Трябва да се учат да комуникират. В животинското царство е по-лесно. Там всичко е природен инстинкт и няма "човешки" институции. Има един закон и той работи перфектно, докато човек не се намеси и не обърка всичко. При човешкото общество е друго. Твърде много сме и разполагаме с органичен ресурс. Говоря за Земята като цяло. Няма как да се абстрахираме от действието на природните закони и по-специално от Закона за по-силния, но в същото време, този закон е модифициран в значителна степен от човека. Например, в една централизирана система, в каквато сме, няма значение колко си силен. Важното е да си интригант, да си се родил в правилното семейство и да имаш връзки, които ще обезпечат съществуването ти. Но тази система съществува, защото е неформална и наложена от некадърниците, манипулаторите, ченгетата и всякаква друга сволоч, която не може по нормалния начин да работи, да се труди и да прави кариера. Тя е научена, че такива неща се правят с връзки и позициите, които заемат в обществото, са позиции, заети с връзки. За да се разбие това неприродно явление, трябва да има общочовешки и общопризнати правила, които трябва да се набият в главите на поколенията така, че да няма излизане оттам както се казва. Само че, трябва да се внимава какво се "набива", защото и Хитлер и Сталин са набивали в главите на хората, в това число и в детските глави своите идеологеми, та затова не можем да дойдем на себе си, десетилетия след тяхната смърт. Защото освен физическа травма, мозъкът може да страда и от ИДЕОЛОГИЧЕСКА ТРАВМА. Това е като поле, засято с бурени. Трябва време, за да се почисти. Та комуникацията включва на първо място УВАЖЕНИЕ към другия или другите. Къде в условията на режима на Хитлер, Сталин и в по-мека форма в един централизиран модел на управление на обществото, има УВАЖЕНИЕ към другия или другите. Ако има нещо видимо на повърхността, то е ЛИЦЕМЕРИЕ. Ако децата ни не се научат да УВАЖАВАТ хората около тях, не самите няма да получат УВАЖЕНИЕ. По мое време бяха модерни детските приказки за караконджули и други подобни, предназначението на които в живота е ДА ЯДАТ ДЕЦАТА, КОИТО НЕ СЛУШАТ. По мое време, на децата се гледаше така, както на кучета. Да слушат и изпълняват. Така се раждат и отглеждат фалшивите поколения. Тези, които НЕ МИСЛЯТ, а слушат и изпълняват заповеди. Грамотни са, учат, чета, някои достигат върховете на науката. Но са роби, не са свободни и никога няма да бъдат. Учат, за да бъдат добри данъкоплатци, а не за друго. И ако не слушат, шамарите оправят работата.

Следва текст.