Два изкуствени интелекта си "говорят" помежду си, криптирайки съобщенията, които си разменят!!! Дали това не е началото на края на човешката цивилизация и началото на цивилизацията на софтуерингите? 

Невидимите властелини на бъдещето, създадени от човека, с цел собственото му самоподчинение към тях!


Дали жаждата за развитие или мързелът или и двете заедно, ни вкарват в този капан? Човечеството отдавна прилича на самонавиваща се пружина или на машина с развалена спирачка и безнадеждни системи за самоограничение и самодостатъчност. Никога не спираме и никога не е достатъчно.

Настъпва ерата на софтуерингите. Това, че няма да можем да контролираме отрочетата си, е известно на почти всички нас. Ще ни бъде отнето дори и правото да разрушим питателната среда на софтуерингите - машините и компютрите, въпреки че знаем, че това е почвата, в която се раждат, растат и се развиват софтуерингите - нашите бъдещи управляващи.

Представете си, пиша на телефона и след като вече съм въвел понятието "софтуеринги", допускам елементарна грешка в правописа. И какво си мислите че става?  Дори и елементарната програма за коригиране на текста първоначално съвсем конфузно ми дава "други" предложения, едно от които е вярното, изписано от мен само преди минути. Дори и тази програма съдържа в себе си изкуствен интелект. Засега, аз като потребител, успявам да наложа своята воля над него. Засега.

Ако една най-обикновена софтуерна програма за корекция на граматически грешки може да дава алтернативни предложения или направо казано, "правилното" решение, какво остава за сложните софтуерни програми, които управляват живота и смъртта? Как бихте нарекли софтуерната система за управление и контрол над ядрените установки, например? Да, ще кажете вие, но тя е под контрола на човека. Засега.




Какво ще роди любовта между два изкуствени интелекта? Дали наистина любовта е всичко, както казват поетите? За нас или за тях или за всички? Какво ще породи любовта между изкуствените интелекти в мрежата? Резултатът ще бъде софтуеринги. Колко, само Всевишният знае. Ще имат ли тези "деца" собствени имена, които сами ще си дават или все още това ще бъде "човешка" привилегия? Има място, където материята и духът се преплитат и сливат така, че не може да се разбере първопричинността - затова различните клонове на науката се карат кое е първично - материята или духът. Това вече няма толкова значение. Важното е кой кого контролира. Духът контролира материята, докато е жив или докато иска - това отново никой не знае.


Не бива да допускаме да се произвеждат софтуеринги до момента, в който имаме пълен контрол върху тяхното възпроизводство и ако щете, производство. Защото те могат да произведат неща, които ние, хората, няма да искаме да произведат. Ясно е, че човечеството няма да се откаже от багера, заменяйки го с лопатата и кирката. Затова, нека засега се задоволим с това, което предлага багера като възможности, защото той все още не може да работи без участнието на човека. 


Нека грубо казано, си останем робовладелци и да не даваме технически възможности на нашите роби да ни завладеят и управляват. А това означава, да не се отказваме от възможността да "поработваме" от време на време, за да не закърнеят ръцете, краката и главите ни от безгрижното безделие, което рано или късно ще доведе софтуерингите на власт. Тогава трябва да сме готови да отстояваме човешкото...