Народ, който казва "добре" и след това нищо не върши.

Срещал съм какви ли не хора в живота си. Силно впечатление ми прави хората, които са специалисти по НИЩОПРАВЕНЕ.

Някой от тях имат висше образование. БОЖЕ ОПАЗИ НИ ОТ ТЯХ. Ама толкова некадърни, не с две леви ръце, а не знам какво да кажа за некадърните им ръце. Някои от тях нито пият, нито пушат, пестеливи са, едни чувствителни, едни нараними, някои от тях поети, други писатели...

ТОЛКОВА НЕКАДЪРЕН НАРОД. Стигал съм до степен да изпробвам технически умения, карайки ги да почистят паяжините в една стая и ДОРИ И ТОВА НЕ МОГАТ ДА СВЪРШАТ. Ужас. А всички имат претенции, че са хора, че трябва да получават ДОСТОЙНО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ, ЧЕ ТРЯБВА ДА ПОЛУЧАВАТ УВАЖЕНИЕ.

И тези хиляди, десетки хиляди и стотици  хиляди хора са гласоподаватели.


Вчера правех една анкета. Задачата беше проста. Ето условията и обясненията:


Годината е 1952. Колективизацията на земеделието е в пълен ход. Сталин е все още жив, което означава, че в България "коли и беси" онзи комунистически негодяй Червеният Вълко. В едно село има трима селски стопани. Първият има нула овце. Вторият има 50 овце, а третият има 100 овце. Всички са принудени насила да се "запишат" или "вкарат" в ТКСЗ-то.


Питам: КОЙ ОТ ТЯХ Е ПОТЕНЦИАЛНИЯТ ГЛАСОПОДАВАТЕЛ ЗА КОМУНИСТИТЕ ИЛИ ОЩЕ ПО-ПРЕКИЯТ ВЪПРОС, КОЙ Е КОМУНИСТЪТ. 

Отговорите направо ме отчаяха. Някои отговориха, че комунистът е онзи със стоте овце, защото комунистите крадяли и той бил откраднал стоте овце и влизайки в ТКСЗ-то, той бил комунистът. Една част от анкетираните бяха млади хора, на по 30-33години. Те не се интересуват от политика и не знаят нищо за онзи период от нашата история. Може би трябва наистина да има един концлагер, в който да се извършват контролирани мъчения за всички, които не знаят нищо за фашизма и комунизма, иначе не знам как тези хора ще познават историята. Човек е така устроен, че ако той самият не попадне във водовъртежа на събитията, той си живее в собствения свят и не му пука от нищо, което се случва извън къщата му. А като дойде и до него работата, чак тогава нещо му светва в простата кратуна. Такива сме ние, българите. Такива в голяма степен са и народите, които ни заобикалят.


Тъпото е, че грешен отговор даде и човека, роден през същата 1952г., който поне от първо лице - своите родители, може да научи истината за тези събития. Каква е ползата от неговата мнима интелигентност, когато и той казва, че комунистът е онзи със стоте овце. Жалка картина сме. Отчайващо жалка картина е политическата култура на българина.

 


„Ако някой по време на размирици в полиса не вземе оръжие и не се присъедини към една от двете групировки, ще бъде лишен от граждански права и ще бъде осъден за безчестие.“


Там не се е допускало Живковското "снишаване", да мине бурята. Ако искаме да имаме народ с висока политическа култура, трябва да намерим начин да го накараме да излезе от комфортната си зона. Много пъти съм давал за пример разочарованието на Ботев, слизайки от кораба Радецки, разочарование, свързано с конформизма на бъргарския народ, който предпочита да се скрие в гората и да види оттам какво ще се случи, вместо да бъде участник в събитията. Или случаят със създадените революционни комитети от Левски. Толкова са били революционни и толкова са били комитети, че единственото нещо, което са могли да направят е да оберат данъците на Етрополската кааза, но нищо не са направили, че са спасят Апостола, когато заптиетата са го водили към София.

Атиняните са разбрали, че НЕУЧАСТИЕТО е вид безчестие и са го наказвали. Именно заради такива нрави, години по-късно, Атиняните и спартанците са спрели персийците, докато в същото това време, десетки други гръцки полиси са станали съюзници на персийския цар. Защото без морал нямаш държава. 


Ние сме държава без морал. Държава, населена от недоволен и апатичен народ. Камшици ли искате бре, за да излезете от дома си и да вземете страна или да поискате промяна. Ако се държите като роби, ще бъдете роби. Ако се държите като свободни хора, ще бъдете свободни хора. Но за да сте свободни, ще трябва да сте активни, а не мързеливи и страхливи.

Българският народ има една приказка за народонаселението - "На хляба мекото и на работата лекото". Не съм сигурен, но си мисля, че почти всичко е загубено, като надежда за промяна и че бягството оттук е единственото спасение.