Относително най-лесно може да се направи реформа в образованието. И това е така, защото има всички необходими предпоставки за да се извърши трансформация от държавно към друг вид обществено образование, без съществени катаклизми. Какво се има предвид? Каквото и да стане, по-лошо от това не може да бъде. Ефектите от образованието могат да се търсят доста далеко във времето, така, че процесът няма как да трае по-малко от един пълен образователен цикъл, приблизително 10-15 години.

1. Има материална база, колкото и остаряла и занемарена да е тя;
2. Има кадри, на които трябва да им се промени само "посоката", в която вървят, за да станат по-ефективни;
3. След като има и база и персонал, чисто организационно всяко учебно заведение може да работи на принципа на работата на една фирма. Да си формира собствен бюджет, приходи, разходи и все по-малко да разчита на обществените фондове, освен ако не става дума за деца, изпреварили средното равнище на интелигентност. Всеки има право да си купи акции - учители и родители или лица, които дори нямат нищо общо с учебния процес;
4. Лесно могат да се определят целите, задачите и финансирането на всеки един проект. Така поне ще намалее вероятността да плащаме, както сега,  два пъти за едно и също нещо;
5. Постепенно, в рамките на няколко години, държавата и общините ще се изтеглят от процеса на финансиране на образованието. Учителите трябва вече да изработват парите си, които получават, а родителите, след като правят лични вноски за обучението на децата си, ще проявяват по-голям контрол върху тях;
6. Съществена промяна в приоритетите на образователния процес - Кое е най-важното нещо в живота? Разбира се - здравето! Какво учат в училище нашите деца? Всичко друго, само не и за здравето. Колко часа са отделени в дневната програма на училището за физическо и колко часа за духовно здраве на децата ни? За какво им е на децата да могат да четат и пишат, ако са физически и духовно неразвити? Колко часа обучаваме децата си на екологично възпитание? За какво ни са частично образовани деца, които си хвърлят бирените бутилки по парковете или боклуците на улицата?


Та, образователната ни система сега не струва кой знае колко много. Държавни училища, незаинтересовани учители, ученици, които пушат повече от учителите си, ниско качество на образование, претоварени и неефективни програми, които продължават да акцентират върху научаването на факти, а не на използването им в реалния живот, липса на ясна визия за основните приоритети, които трябва да следва образователния процес. И не на последно място - тъпи служители в министерството на образованието. Всички на тях чакат, та да се промени нещо. Ама ако те са достатъчно тъпи и нерешителни, скоро няма да имаме реформа в образованието. Който от вас е имал случай да се сблъска с администрацията в Министерството на образованието, вероятно знае какво е чиновническо безхаберие и бездушие. И от тях чакаме реформи!

Няма да пълня постинга с цитати на велики личности. Само искам да припомня, че не можем да имаме и двете - сигурност и свобода. Колкото и да искаме. Говоря само и единствено за сигурността на работните ни позиции и свободата като цяло.

Във всички постинги точно това казвам: АКО ИСКАМЕ В СЛЕДВАЩИТЕ 20 ГОДИНИ ЗА БЪЛГАРИЯ ДА ГОВОРЯТ С ВЪЗХИЩЕНИЕ, ЩЕ ТРЯБВА ВСИЧКИ НИЕ ДА ИЗБЕРЕМ СВОБОДАТА И ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ СИГУРНОСТТА.

1. Сега избираме сигурността и не получаваме никаква сигурност;
2. Време е да опитаме и нещо друго;
3. Но за да изберем свободата, някой трябва да й направи РЕКЛАМА;
4. Сега обикновените медии /радио и телевизия/ ни продават стоки и нямат нито желание, нито време, нито пък разбират значението на думата СВОБОДА;
5. Те я използват само тогава, когато трябва да защитят собствените си интерени;
6. Сигурността и свободата са нещо като брака и безбрачието. Обикновено след 10-20 години брак, хората така се занемаряват, че започват да приличат на торба л...а. Не казвам, че трябва да се живее без брак, а само, че бракът дава прекалено голяма сигурност. Не се бориш за човек така, както би го направил извън брака.


И сега един въпрос: Колко човека познавате, които са казали - Аз вече не издържам да работя тази скучна работа, започвам нов живот и друга работа, която да ми носи повече удовлетворение, повече предизвикателство, повече пари, повече достойнство - и да си сменят работата, ама да започнат нещо, каоето нито са го учили досега, нито са го правили. И сега ще ви изброя някои професии, а вие ми кажете, колко от тези хора познавате, които са си сменили професията, освен ако някой насила не ги е изритал от топлото местенце:
1. Държавни или общински чиновници
2. Служители на ведомства, които не са държавни или общински чиновници, но получават заплата от бюджета;
3. Учители;
4. Лекари;
5. Университетски преподаватели;
7. Полицаи;
8. Военни служители;
9. Съдии, прокурори, следователи, тайни служби и други "независими" от никого власти.

Прави ли ви впечатление нещо общо между тези професии. Преобладаващо тези категории служители получават пари от нас - данъкоплатците. В огромното си мнозинство тези хора са избрали СИГУРНОСТТА. За да я получат обаче, те посягат на СВОБОДАТА на другите. Всичко е като в скачените съдове. Това е най-организираната част от обществото. В един момен те отказват да ни "учат" и предявяват права за по-високи заплати. Да рекетът мина успешно, те получиха своето, но ние, останалата част от обществото бяхме отново прекарани, защото не получихме НИЩО В ЗАМЯНА. И в краткосрочен план и в дългосрочен, нашите деца продължават да бъдат също толкова не добре подготвени, колкото и преди. Няколко години след повишаване на учителските заплати какво се промени в системата на образованието?
Да давам ли и други примери? Няма смисъл.

Големият проблем е, когато всички тези хора, изброени от 1 до 9 станат прекалено много и прекалено организирани. Както е у нас. Как ще му "вземеш" хляба от ръцете и ще му кажеш, че държавата няма нужда повече от него. Да ходи да се спасява. Ако са няколко хиляди човека, няма проблем. Ама, ако са стотици хиляди?

Е това е трудното в нашият преход. От една страна икономиката ни е нископроизводителна и неконкурентноспособна и от друга, принудена е да издържа твърде голям апарат, който я "пази", "подкрепя", "стимулира", "насърчава".


КАЖЕТЕ МИ - ВИЕ, КОИТО НЕ СТЕ ЧАСТ ОТ ТАЗИ ВЕЛИКА ДЕВЯТКА, ДАЛИ СТЕ ДОВОЛНИ ОТ ТОВА, КОЕТО ХОРАТА ИЗБРОЕНИ ПО-ГОРЕ ВИ ДАВАТ? ТОВА СА ХОРАТА, КОИТО СА ИЗБРАЛИ СИГУРНОСТТА ИЛИ ПО-СКОРО СА НАЛОЖИЛИ СВОЯТА СИГУРНОСТ, ЗА СМЕТКА НА ОГРАНИЧАВАНЕТО НА НАШАТА СВОБОДА.

КОЛКОТО ПО-ГОЛЯМ КРЪГ ОТ ХОРА В ЕДНО ОБЩЕСТВО ПОЛУЧАВАТ СИГУРНОСТ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ДРУГ ГОЛЯМ КРЪГ ОТ ХОРА ГУБЯТ СВОБОДАТА СИ.