Когато говоря за образованието, да се има предвид и възпитанието, което някои изследователи поставят дори на първо място.

1. Образование от първия ден на зачеване на детето. Всички сме били млади. Това е най-хубавата възраст в живота на човека. Но това е възраст, в която никой няма достатъчно опит, за да се справи със задачата да роди, възпита и образова един човек. Родителите трябва да получат здравни консултации, съвети свързани с хранене, духовно общуване и т.н. Не е нито образовано, нито възпитано, на детето да му дадеш вода със захар още в първите дни след раждането. Не е възпитано нито е полезно за неговото образование да му даваш да консумира неестествено произведена храна и вода от чешмата. Това са само примери. Важното е младите родители да имат винаги съветите на по-възрастните и да са подготвени за тази голяма отговорност.
2. Втората задача на родителите е да положат основите на езиковото обучение на детето още от деня на раждането. Простичко казано, като стане на 22 години, вече е късно да учи език и дори и да успее, няма да е това, което трябва да бъде;
3. Третото нещо е още от първия ден детето да усеща безпределна и безкористна любов. Няма по-важно нещо за детето, след чистият въздух, чистата вода, правилната храна и режим на почивка, от това, постоянно да усеща физическата любов на родителите си;
4. След като се научи да ходи, детето през деня трябва да посещава детска ясла безплатно или на основата на минимално заплащане. Зная, че не навсякъде има такива заведения, но там е мястото на държавата да подсигури механизъм това да се случва. Общественият елемент в образованието на детето започва силно да се проявява веднага след прохождането. Основната задача на това обществено задължение трябва да бъде, децата да се научат да общуват първо със себеподобните си и след това с по-възрастните. Децата ни не са научени да общуват нормално помежду си, с малкото изключения на деца, попаднали в благоприятна семейна среда;
5. След детската ясла следва детска градина - разбира се целодневна. Редът и дисциплината трява да бъдат съчетани с изява на своодната воля и радостта от образованието чрез игри. Родителите не бива да се притесняват, какво правят децата им по времето, когато са на работа;
6. След детската градина - начално училище - отново целодневно обучение. Децата нямат самостоятелно място на улицата, докато не пораснат достатъно, че да могат да се грижат за основните си права и за безопастността си. Нека да играят и се радват на движението, да научават за света и околните нови и нови неща, а родителите да са сигурни, че те се намират в добри ръце и да не се притесняват за тях;
7. След началното училище - основно училище. И тук основното правило е децата да учат, като играят и да играят, като се учат. Има ли радост в едно нещо, което прави човек, резултатите винаги са добри. Никакво шлаене по улиците - целодневно обучение. Същите принципи важат и за средното образование. Децата трябва да са пораснали здрави и силни, да могат да общуват нормално с другите деца и с по-възрастните. Задължително да владеят много добре един от световните езици и да са със солидни практически познания във всички области на живота. Да са запознати с общуването с противоположния пол, да практикуват активно някакъв любим спорт, да могат да оказват първа медицинска помощ на пострадал, да са минали основно военно обучение и да знаят как се сменя фасонката на крушката в къщи, образно казано. Трява да имат и основно познание по някаква професия като профилирано обучение.
8. Университетите - майко мила какво е сега. Незаинтересовани студенти, корумпирани преподаватели, които правят какво ли не, за да се докопат или до рушвета или да изпълнят държавната поръчка, че да вземат субсидията за съответния студент, че ако може и на частно да поработят малко. Всичко това трява да престане, защото едно че никакви ни няма в класациите, но и създаваме безполезен краен продукт, когото нито бизнесът приема радушно, нито обществото като цяло.

При всички видове обучение няма как да се върви напред, ако учителката в детската градина цял живот прави това или началната учителка цял живот прави това или университетския преподавател цял живот прави това. Аз разбрах колго съм гол и бос след като попаднах в практиката. Толкова ужасно не съм се чувствал никога, толкова неподготвен и толкова безполезен. Защото съм бил продукт на неправилно образование и възпитание. Достатъчно е теоретичното обучение в университетите в продължение на година, максимум година и половина. Всичко останало трябва е е търсене на практическо приложение на научената теория. Това означава, че половината от преподавателите по закон не трябва да принадлежат на преподавателската гилдия, а  трябва да са доказани професионалисти от всички области на живота. Защото теорията е толкова безполезно нещо без практиката. Жалкото е, е сегашните преподаватели не могат да го разберат и не могат да се променят, защото едно е да приказваш пред аудиторията, друго е да падаш и да ставаш в живота, да те назнаават и да те уволняват, да отхвърляш тези и да приемаш тези, накратко казано - да бъдеш или да не бъдеш. И не на последно място - систеата за оценка трява да гарантира, че тя е обективна и безпристрастна. Затова трябва да се отнеме автономията на вузовете и да се направи общесвено достояние принципът на оценяване и полуаване на диплома. Едва тогава ще разберем, колко пошла и безперспективна е била сегашната система.


Накратко казано, младежът или девойката, които са завършили вече средното си образование трявва да са физически и духовно изградени личности, да са възпитани на толерантност и готовност да се притекат на помощ на пострадали, да са наясно с професионалните си предпочитания, да владеят чужд език, да са на ти като потребители на информационните технологии и да са възпитани в в чувство за любов към собствената си свобода и към свободата на другите. Да имат мнение за обществените процеси и да се стремят да участват в тях. Да са сигурни и убедени, че това общество няма да стане силно и жизнеспособно без участието на всеки един от тях. За такова общество си мечтая...