ДЪРЖАВАТА - На тази гадна проститутка, българската администрация, никога не й стигат парите. Даваме й всяка година едни 35 милиарда лева и пак не й стигат. Не й стигат заплатите, оборудването, парите да си платят здравните застраховки, парите за луксозни автомобили и за луксозни секретарки. От 35 милиарда лева, се крадат приблизително 10 милиарда. Да, ако им дадем 50 милиарда лева, ще крадат 20 милиарда, но пак няма да чуем, че парите стигат.


ЧАСТНИТЕ ЛИЦА - Знаете ли колко малко хора съм чувал да казват, че парите им стигат? Парадоксално е, когато чуеш пенсионер с 600 лева пенсия да се оплаква и такъв с 300 лева да казва, че парите му са достатъчни. Парадоксално е, ако имаш 800 лева заплата, да плащаш 300 лева за ток! Какво за бога отопляваш, че плащаш толкова. Аз имам много по-голяма заплата от 800 лева, а плащам 35 лева на месец. Толкова плащах и тогава, когато вземах 500 лева заплата и когато вземах 1000 лева заплата и когато вземах 2000 лева. Толкова, не повече. Как е възможно, човек който взема 200 лева пенсия да консумира повече вода от тричленно семейство с общ доход от 2000 лева, без при това да е за сметка на хигиената? Сега се дръжте - човекът се води социално слаб!!!

Как е възможно един човек с 1500 лева заплата да му стигат 10-15 литра вода, а човек с 250 лева пенсия да не му стигат и 50 литра. Гледах предаване по Дискъвъри, за шейх от ОАЕ, мултимилионер. Той каза, че лимитът му за вода за къпане е 15 литра и се учудва, че тези, на които той плаща заплати и са негови служители, харчат по над 50 литра за същата цел. Някога замисляли ли сте се върху тези въпроси? Как е възможно някой с 600 лева заплата да плаща за готова храна, вместо да си я приготви? Та домашно приготвената храна, освен че е много по-вкусна и можеш да контролираш качеството, струва с пъти по-малко от купената готова храна. Спомнете си интервюто на най-богатият българин, г-н Канеф, взето от журналиста Диков. Там г-н Канев казва, че си е приготвял сам храната като е бил в самото начало на емиграцията си в Канада, докато някакъв негов колега строител си е купувал храната от близките заведения. След година и нещо, г-н Канеф си е купил кола и онзи го е питал, откъде има 1500 долара за такава покупка и той му е дал примера с купената храна. Казал му е: Ти купуваш готова храна, която е много по-скъпа от тази, която аз си приготвям. Затова сега имам кола, а ти нямаш. Твоята кола си я подарил на човекът, който ти е продавал храната. Ако можеш да не плащаш за нещо, защо плащаш? Така никога няма да имаш пари. Вчера колега купи в една тенджера, фасул за всички нас. Половината тенджера струваше 18 лева. Ако бяхме си направили сами тази храна, щяхме да спестим половината от парите. Но не го направихме, защото явно не си правим сметката. Не можем да си направим компютри или коли, но там, откъдето можем да спестим, защо не го правим? Всичките тези примери, които давам, са примери, които са валидни независимо от това в каква среда и каква социално икономическа обстановка живеем. Няма значение дали сме социалистическа страна или капиталистическа. Прахосничеството е лично свойство и предимно от нас зависи дали сме такива или не.

Нека да дам един пример. Когато аз карам някоя кола, която е на моята фирма, отчитам разходи за гориво, от 30 до 40% по-ниски от разходите, които някои от моите служители отчитат. И при това те не пристигат по-рано от мен. Дори и за карането на една тъпа кола се иска ум и мислене, правилно планиране и изпълнение на определени процедури. Защо става така, че аз, човекът с повечето пари, давам икономия при карането на кола, а тези, които вземат много по-малко от мен нито искат, а явно е, нито могат да направят това? Дали сте си задавали този въпрос?  Защо хора с много по-ниски доходи се обличат и обуват по-скъпо от тези, които имат по-високи доходи? 

КОГА ЧАСТНИТЕ ЛИЦА ИМАТ ПРАВО ДА РОПТАЯТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА СИ?
Когато държавата им пречи да работят. Искам да доживея до този момент, в който никой от нас, частните лица, няма да има право да недоволства от държавата си. А това ще стане, когато достигнем ниво на икономическа и политическа свобода, като на Швейцария.  Лесно е и не се искат пари, за да се постигне. Трябва да държим бюрократите и политиците за гушата. Само това се иска от нас. При такава ситуация, оценката на нашия труд ще има обективна основа и ако трябва да се сърдим на някого, това е на самите нас.


При равни други условия, ще имате по-малко пари за разполагане, ако не ви пука как държавата ви харчи парите, които сте й дали под формата на данъци. Разберете го това. Ако искате да получавате много повече пари, трябва освен да рационализирате живота си и да харчите по-малко, трябва да контролирате държавната бюрокрация и политиците. Там отиват милиарди левове от вашите данъци, без да получавате нищо в замята. Дори и виновни ще ви изкарат, че не сте им дали още.

 
Днес гледах предаването по БНТ с водещ г-н Никодимов. Участваха:
г-н Марешки
Проф. Близнаков,
Проф. Деянов
г-н Минков
г-н Минчо Христов
г-жа Джафер

Слушах, слушах, та се наслушах. Ето още веднъж моите разбирания. Тъй като не съм пожарникар по душа, не искам да виждам пожари, образно казано. Ако спазваме определено качество на строителство, на обезопасяване и контролиране на рисковете, ако всички по веригата се отнасят сериозно с този проблем, пожари няма да има. Същото е и в здравеопазването. Искам да има такава система, в която вероятността там да се случат "медицински пожари" да е минимизирана. Как да стане това?


ПАРИТЕ.

Нека първо да кажа няколко неща за парите. НЗОК разполага с едни 3 милиарда всяка година. По изчисления на Световната банка, българинът доплаща още толкова пари за здравеопазване. Така парите станаха 6 милиарда на година. Като се включат и онези няколко стотин милиона, които правителството дава всяка година, за да покрива дълговете на болниците, сумата отива към 6,5 милиарда лева. Малко или много са тези пари. ЗА МЕН ТОВА СА ТВЪРДЕ МНОГО ПАРИ, НО ПОНЕ ДА КАЖЕМ, ЧЕ Е ГРЕХОТА ДА СЕ ИСКАТ ОЩЕ И ОЩЕ. Приемам, че с тези 6,5 милиарда лева, ние трябва да имаме най-доброто здравеопазване в света.


ДОКТОРИТЕ.

Имаме блестящи доктори, но преди всичко в областта на хирургията и това, което е останало от докторите анестезиолози. Всичко другото е шкарт или боклук, с много малко изключения. Причините са няколко. Първата е монополизацията на определн вид лечебна практика. У нас законна е само алопатичната медицина - тъпчат пациентите с химикали и ако оцелее, оцелее. Ако умре, лека му пръст. Това е философията на българската официална медицина. Цялата административна пасмина в България прави така, че пациентите за хирурзите да стават все повече и повече. Разбирането за медицина в България е "човекът с ножа". Той е в центъра на системата. Той ще изреже от болните тела онова, което е деградирало. Втората причина е тясната специализация на докторите. Как ще достигнат доктори, след като едните лекуват бъбреците и не знаят, че те имат пряка връзка със сърцето, другите ще лекуват червата, третите синусите, четвъртите малкият пръст на дясната ръка и т.н. Да ви прилича нещо като МВР? Същатата бъркотия. Нали знаете. Едните са полицаи за шосетата, другите за ж.п. релсите, третита за наркотиците, четвъртите за проститутките, петите за икономическите престъпления, шестите охраняват големците, седмите пазят границата, осмите, са квартални отговорници, деветите са по охрана на големи събития и т.н. и т.н. и накрая не можете да видите кьорав полицай на улицата, освен някой катаджия, който преследва човека с бмв-то, че да му вземе "петдесятто" лева, за някакво нарушение. Същата е работата с докторите - толкова много доктори, а никой не може да лекува целият човешки организъм. Така са ни разпарчосали на части, че за едната част на тялото тичаш при един доктор, а за другата при втори, за третата - при трети.
Но най-гадното нещо при докторите е това, че СЕ КЪЛНАТ В ХИПОКРАТ, ПЪК СЛЕД ТОВА ИЗХВЪРЛЯТ НА БОКЛУКА МЕТОДИТЕ, КОИТО Е ПРОПОВЯДВАЛ ТОЙ. ТОВА Е ВИСША ФОРМА НА ЛИЦЕМЕРИЕ. ДОКТОРИТЕ НИ ПРЕДЛАГАТ СКЪПА МЕДИЦИНА, ГЛЕДАТ ДА НИ ВЗЕМАТ ПАРИТЕ.  САМО ПРИ ХИРУРЗИТЕ ИМА НЯКАКВА ЗАВЪРШЕНА ФОРМА НА ИЗВЪРШЕНА РАБОТА - АКО СЕ ИЗРЕЖЕ НЯКАКЪВ ОРГАН И СЕ ДАДЕ ОЩЕ МАЛКО ЖИВОТ НА ПАЦИЕНТА, РАБОТАТА Е ОК. ПРИ ВСИЧКИ ДРУГИ ДОКТОРИ, ИМА ДА УЧАТ МНОГО ГОДИНИ МЕДИЦИНА, ЗАЩОТО СА ХВАНАЛИ ГРЕШНИЯ ПЪТ. НИЩО ПРИРОДНО НЯМА В ТЯХНАТА РАБОТА. ТРЯБВА ДА ПОЛАГАТ КЛЕТВА ПРЕД ХИМИЧЕСКИТЕ ФАРМАЦЕВТИЧНИ ИНДУСТРИИ, А НЕ ПРЕД ХИПОКРАТ.


ПАЦИЕНТИТЕ

Като цяло, пациентите и те са гола вода и по гърба кал. Ядат каквото им падне, пушат цигари, пият алкохол, дрогират се. След това се оплакват. В същото време, постоянно си пожелават здраве, но не си мърдат пръста да го постигнат или поддържат. Сега се поставям на мястото на докторите. Представете си, че сте лекар. Влиза пациент при вас и казва, че не се чувства добре. Мерите му кръвното и установявате, че е високо. Примерно 175/110. Гледате му историята и явно се вижда, че този проблем го има от много време. Възрастта напредва, тежестта на тялото се увеличава, организмът е затлачен, развиват се възпалителни процеси...Изследванията показват увеличение на захарта в кръвта, покачени са показателите за лошия холестерол, добрият е на критично ниско ниво, увеличени са триглицеридите, сърцето прескача. Та как трябва да постъпи истинският лекар и как трябва да постъпи системата при този случай.
Истинският доктор първо ще установи, дали има някакви физиологични промени в органите - например в сърцето, черния дроб, бъбреците, далака и т.н. Ако те са претоварени, но са в добро състояние и няма патологични изменения, истинският доктор трябва да каже на пациента да избере два метода. Първият е да мине на драстичен режим, да почисти организма си и да вкара всички медицински показатели в норма. Вторият е мързеливият метод - да му изпише медикаменти и така да кара, докато може. Обикновено докторите правят второто. Защото са обвързани с фармацевтите. Защото в много случаи получават пари от тях. Откъде ще получи тези пари, ако пациентът мине на диета и ограничения. Това означава да се спестят пари, а докторите няма как да спечелят от тези икономии. Те имат сметка да продават, пък дори и отрови.
Как трябва да постъпи системата. Ако пациентът не иска да полага усилия, за да подобри общото си състояние, тогава системата трябва да му определи по-високи здравни вноски. Като го мързи да спазва режим, нека плаща повече. Може да му дойде акъла в главата. Нали всички казваме така: българинът може да се стресне само, ако му брекнеш в джоба. Въвеждането на допълнителни здравни застраховки ще дисциплинира пациентите и ще облекчи значително работата на докторите. Тогава ще РАЗБЕРЕЧЕ, ЧЕ НИТО ДОКТОРИТЕ СА МАЛКО, НИТО ПАЦИЕНТИТЕ СА ТОЛКОВА БОЛНИ И ЧЕ ПАРИТЕ СА НАПЪЛНО ДОСТАТЪЧНИ, АКО НЕ И В ПОВЕЧЕ.

ПРОФИЛАКТИКАТА

Какво друго да кажа, освен, че вложеният в профилактика лев, спестява 10 лева от лечение. Ако инвестираме 500 милиона лева в профилактика, ще икономисаме 5 милиарда лева от лекуване на последствията от заболяванията. Да ама тогава какво ще правят онези доктори, които ни "лекуват" и които сега вземат тези милиарди? Ще се преквалифицират да правят профилактика и оттам да печелят. Няма да печелят толкова, колкото сега, но на който не му харесва, нека да отиде на село и да сади домати, вместо да печели, възползвайки се от нашето незнание и глупост. 


МЕДИЦИНСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И ОБРАЗОВАНИЕ

Медицинското възпитание трябва да го има веднага след раждането. Сега майки раждат деца, а хабер понятия си нямат как да отглеждат децата си. Лесно се правят деца, трудно се гледат. Затова - ако майките и бащите не са образовани, държавата да направи програма затова и преди да станат още майки и бащи, да бъдат образовани.
На второ място, да се образоват всички служители на детските ясли и градини, училищата и университетите. Това трябва да бъде основният предмет на нашето образование. За какво ти е да можеш да смяташ, ако си болен? Всеки ден - образование и медицинско възпитание. Нямаме нужда повече от това да създаваме прости пациенти, които само да лапат хапчетата и да пълнят джобове на доктори и аптекари. Имаме нужда от програма, която да приближи всички нас до природата и да се отдалечим от онези меркантилни системи, целта на които е да живеем сравнително дълго време, охкайки и ахкайки от различни болести, като в същото време потоците от пари да текат равномерно и ако може все повече и повече в посока от нас, към доктори и фармацевти.


ПРОСТИЧКО Е НАЛИ?

 Георги Данаилов из "Жан Жак Русо и други глупости" - моля ви, прочетете това произведение. Гениално написано. Не напразно е удостоено с втора награда от френското жури. Първа награда не са връчвали от уважение към Русо. Тя му се полага по право. Нашият Георги Данаилов получава втората награда. Как бих искал по-голямата част от признанието за един човек да идва ПРИЖИВЕ. Прочетете текста и вижте колко сме малки пред кръгозора на този човек, с каква лекота върви текста, каква космология на разсъжденията...


"Заплашен ли е "Аз-човекът", неговият хуманистичен обсег се стеснява, етичните съображения се потискат, разумът се приспива и се раждат чудовищата.

Колко наивно е да си мислим, че по-умните, по-богатите и по-способните ще се натискат да дойдат да живеят при нас. Има два такива случаи в човешката история, но те никак не са свършили добре за местните жители - завладяването на двете Америки. Обикновено по-слабата цивилизация "натиска" към по-развитата, защото почти цялото човешко развитие се гради на основата на насилническото отнемане от страна на личността, общността, племето, народа и държавата, от друга личност, общност, племе, народ, държава.
Затова историята е пълна с царе - покорители, доблестни рицари и т.н., хора на "честта", мечът, оръжието. Представяте ли си историята да запомня успешния търговец или производител. Героите са оцапани с кръв.



При нас, в това ни състояние, ще се натискат да дойдат отрепките на Азия и Африка. Това ме притеснява повече. Това заслужаваме. Вярно е, че през 80-те над милион български граждани от турски произход бяха на практика прогонени от България. Вярно е, че по същото това време, партията се опитваше да закрепи клатещата се икономика и за някакви си 4 години похарчи 5 милиарда долари заеми за глупави проекти. Изнесохме смърт за Ирак и Либия, под формата на оръжие, но така и не си получихме парите. Сгрешихме с избора на приятели, защото партийните ни другари тогава заложиха на парите и забравиха за принципите. Заложиха на диктатори и насилници и резултатът е задлъжняла и след това, обедняла България. На този фон лесно избуяват национални страсти и се търсят виновници. Виновниците бяха намерени и "напуснати" от България. Същите тези виновници изградиха своя живот в съседна Турция и помогнаха на тази държава да стане от регионална, в нещо повече от регионална икономическа сила. Плащаха данъци на турската държава, а не на нашата. Това са факти, от които няма как да избягаме.

Нека тогава да не се страхуваме? Нали хуманистическият обсег "се стеснява", когато има СТРАХ.  Когато се страхуваме и ни страхуват, тогава се получава онова, което казва Георги Данаилов - тогава разумът се приспива и се раждат чудовищата.

Хора, разберете го - без нас нищо не може да стане истински в тази държава. Нищо. Нито в здравеопазването, нито в образованието, нито в сигурността, нито в административната реформа. Нищо не може да се случи без нашето участие. Не си продавайте свободата за жълти стотинки. След това следват оплаквания, мрънкане, зли мисли, недоверие, завист и всичко онова, което болните ни социалистически мозъци продължават да раждат. Най-важната клетка на обществото е ИНДИВИДЪТ. Няма нищо по-важно от индивидуалните права и свободи.

Никой не може насила да накара ИНДИВИДА да бъде обществено животно, нито в коя организация или общност да членува. Това е негово право на избор. Проблемът на комунистите е че ни караха да правим всичко насила, а нашият проблем е в това, че не им се противопоставихме и се продадохме за жълти стотинки. Продадохме си свободата, за шибаната сигурност, която се изразяваше в заплата от 200 лева на месец и колата, за която чакаш с трепет 10 години. Нека всичко да става по естествен път.  В противен случай, героите ще бъдат оцапани с кръв или ще носят кармичната обремененост, която се полага на насилниците.

Това ли искаме или не. Ако не, нека всеки от нас да направи някакви усилия. Нека всеки се почувства като истински избирател, данъкоплатец и контрольор на действията на правителството и парламента. Но без да променим мъничко и себе си, няма как това да се случи.