Продъниха ни ушите, с това, че нямало да плащаме роуминг за разговорите с Европа. И каква стана тя?


НАИСТИНА НЕ ПЛАЩАМЕ РОУМИНГ, НО РАЗГОВОРИТЕ НИ ПОСКЪПНАХА КАТО ЦЯЛО, ЗА ДА СЕ КОМПЕНСИРАТ ЗАГУБИТЕ НА МОБИЛНИТЕ ОПЕРАТОРИ. И КОЙ ГО ОТНЕСЕ? ОТНЕСЕ ГО ОБИКНОВЕНИЯТ НАРОД, КОЙТО НЕ МУ ПУКА ЗА РАЗГОВОРИТЕ С ЕВРОПА.

Трябваше да сключим нови договори с мобилен оператор и поискахме оферта от всички. Каква беше нашата изненада, като ни казаха, че ще трябва да плащаме повече, отколкото сме плащали до този момент. Всички дилъри на мобилните оператори ни казваха, че така компенсират загубите от липсата на роуминг.


Сега нещо подобно се замисля и за банките. Щели да намаляват таксите за преводите. Наистина таксите са ненормално големи. Изпитвам го на личен гръб, защото плащам такси за банкови преводи към чужбина и знам за какво става на въпрос.

Какво обаче очаквам да се случи? Ще стане като мобилните оператори. Банките ще намалят таксите за преводите, но ще увеличат други такси, за да компенсират загубите. Какво им пречи да увеличат лихвения процент? Нищо.


ЗАТОВА ДРАГИ БЮРОКРАТИ. ХВАНАЛИ СТЕ ГРЕШНИЯ ПЪТ. ИЛИ МОЖЕ БИ ГРЕШКАТА Е МОЯ. ОТКЪДЕ ДА ЗНАМ НА КОГО ДА ПИША ДВОЙКА ПО ИКОНОМИКА. ВЕРОЯТНО МАЛКО ДВОЙКИ СЪМ ПИСАЛ, СЛЕД КАТО ТЕЗИ, КОИТО ВЗЕМАТ ТЕЗИ РЕШЕНИЯ, ХАБЕР СИ НЯМАТ ПОНЯТИЯ ОТ ИКОНОМИКА.

Банковата ни система е монополизирана, фрагментирана, олигархизирана. Какъв друг израз да използвам? Всичко е нагласено и няма пазарна икономика в банковата дейност. Как по друг начин да ви го кажа! Каквото и да направите, банките са галеници на администранивната централизирана държава и те ще се измъкнат от всички поставени от администрацията капани именно защото, СЪЩАТА ТАЗИ АДМИНИСТРАЦИЯ ОГРАНИЧАВА ПАЗАРА В ТОЗИ БРАНШ, ИЗДАВАЙКИ ТЪПИ НАРЕДБИ ЕДНА СЛЕД ДРУГА.

 Няма право, ама го прави със силата на правото. Това е съвременната държава, в която живеем.

Софийският градски транспорт е показателен пример в това отношение. Получава всяка година едни 120 милиона лева от бюджета, като субсидия. В същото време иска от нас по 1,60лв. за всеки превоз. Не стига друго, ами по съвсем неконституционен начин си е извоювал правото да ползва специална лента за придвижване, по която безработни, държавни служители и пенсионери, извършват безцелните си пътувания.



Софийския градски транспорт превозва основно, работници и служители и други граждани, с НЕЗНАЧИТЕЛЕН, НУЛЕВ И ДОРИ ОТРИЦАТЕЛЕН ИКОНОМИЧЕСКИ ПРИНОС ЗА СТРАНАТА НИ.


И кой дава право на тези хора да се возят насам натам, като свободни атоми? Същите тези чиновници, които грандският транспорт на София стоварва с десетки хиляди всеки ден в центъра на София, за да ни тормозят след това с безумните си законодателни, нормативни и какви ли още не решения.

Представяте ли си, сядате в ресторант, обядвате или вечерята, изборът си е ваш и идва келнерът и ви казва, че освен вашата сметка, трябва да платите и сметката на съседната маса, защото хората били бедни и не можели сами да си платят сметката. Ами като не могат, да не ходят на ресторант. В супермаркетите има достатъчно евтина храна за тях. Но не, не става. Отиваш в супермаркета и си вземаш нещо за дома. На касата обаче ти маркират твоите стоки и ти казват, че можеш да си тръгнеш, само ако платиш и съседната количка със стоки, защото тя е напълнена от хора, които не могат сами да си платят сметката, защото са бедни? А сиктир бе! Толкова ли бедни хора има в тази страна. Като гледам за ПОЛУЧАВАНЕ има милиони мераклии, а за ДАВАНЕ, няма никой. Не може ли всеки сам да се оправя в живота и ДА НЕ НАТОВАРВА ДРУГИТЕ СЪС СВОИТЕ ПРОБЛЕМИ. Ако ме сърби гъза, трябва ли да ангажирам някой от обществото, за да ми го почеше?




Когато всичките тези икономически неефективни хора станат мнозинство, а те вече са мнозинство, те си прокарват такива закони и решения, които са изгодни за тях самите. Случва се разбира се, покрай тях да намаже и някой друг, който допринася с нещо за обществото. И чиновниците знаят това. Те не искат привилегиите само за себе си, защото ще стане прекалено явно онова, което правят. А какво правят? НАСИЛВАТ ЕДНА ЧАСТ ОТ ОБЩЕСТВОТО ДА ИЗДЪРЖА ДРУГА ЧАСТ ОТ НЕГО. ДА ИЗДЪРЖА СТОТИЦИ ХИЛЯДИ ХАЛОГЪЗНИЦИ, КОИТО ГИ МЪРЗИ ДА РАБОТЯТ И КОИТО ОЩЕ ПО-ЛОШО, ПРЕЧАТ НА ДРУГИТЕ ДА РАБОТЯТ. И какво им остава на производителната част на обществото - остава им да избягат в някоя по-богата държава, където имат повече възможности да работят за себе си. А тук остават, знаете кои. Тези, които или не могат или имат пряк интерес от това системата да функционира не така, както трябва и тези, които ги мързи. Какво повече искаме от едно разкапващо се общество. Робовладелците и робите продължават да съществуват в други измерения. И тогава информационната система на съвременния свят ти дава право да отидеш при други робовладелци, които плащат на робите си повече от местните. Това е животът и до там за жалост сме я докарали.
Ето ви още веднъж, стихотворението на дядо Петко, което е апотеоз на нашето културно и икономическо развитие:

Не сме народ, не сме народ, а мърша,

хора, дето нищо не щат да вършат.

Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!

"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.

И не знаем, не можеме, не щеме

да работим за себе си със време.

Само знаем и можеме, и щеме

един други злобно да се ядеме...

Бай Петко, още преди Димитър Благоев, с написването на това стихотворение е казал, че СОЦИАЛИЗМЪТ ИМА ПОЧВА ЗА РАЗВИТИЕ У НАС. С ТАКЪВ НАРОД КАКВО ДРУГО ИСКАТЕ, ОСВЕН СОЦИАЛИЗЪМ. Е ПОЛУЧИХТЕ ГО. ЗА ЖАЛОСТ.