Откакто се помня, някои търсят вълшебното хапче, а други се надяват на тези някои да го намерят, като си мислят, че онези, които го търсят, го търсят заради тях.

Блажени са вярващите, както се казва в Светото писание. Дали ще бъде тяхно царството небесно, няма кой да ни каже, защото никой оттам не се е върнал.

ПОСВЕТЕНИТЕ ЗНАЯТ, ЧЕ ТАКОВА ХАПЧЕ НЯМА И НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕ ОТКРИТО. За и в името на шараните, разбира се. Акулите си имат свое вълшебно хапче и с радост го продават на шараните. Всички са щастливи, независимо от статистиката. Вярата е важна и пропагандата, което е едно и също. Църквата го е доказало за хилядолетното си съществуване.



ВЪЛШЕБНИТЕ ХАПЧЕТА ЗА АКУЛИТЕ, СА МИЛИОНИТЕ ХАПЧЕТА, КОИТО ТЕ ПРОДАВАТ НА ШАРАНИТЕ ВСЕКИ ДЕН. ШАРАНИТЕ СА ТОЛКОВА ПРОСТИ, ЧЕ НИКОГА ИЛИ ПОЧТИ НИКОГА НЕ СИ ПОСТАВЯТ ВЪПРОСА, ЗАЩО ТЕ КУПУВАТ ТЕЗИ ВЪЛШЕБНИ ХАПЧЕТА, СЛЕД КАТО СИТУАЦИЯТА ИМ НЕ СЕ ПРОМЕНЯ СЪЩЕСТВЕНО! АКО СЛУЧАЙНО СЕ ПОЛУЧИ НЯКАКВО ПОДОБРЕНИЕ В ТЕХНИЯ СТАТУС, ТЕ ОТДАВАТ ТОВА ПОДОБРЕНИЕ НА ВЪЛШЕБНИТЕ ХАПЧЕТА, КУПЕНИ ОТ АКУЛИТЕ, ЗА ДА ОТХВЪРЛЯТ ОТ СЕБЕ СИ ЧУВСТВОТО, ЧЕ СА СЕ ПРЕКАРАЛИ ВЪВ ВЯРАТА ЗА ЦЕЛЕБНОТО ИЗЦЕРЕНИЕ С ВЪНШНИ ПОМОЩНИ СРЕДСТВА. ТЕ НЕ ВЯРВАТ В ИЗЦЕРИТЕЛНИТЕ СИЛИ НА СВОИТЕ ОРГАНИЗМИ, ЗАЩОТО АКУЛИТЕ ТАКА СА ГИ НАУЧИЛИ - ДА НЕ СИ ДАВАТ МНОГО ЗОР И КОГАТО ЗАГАЗЯТ, АКУЛИТЕ ЩЕ ИМ ПРОДАДАТ СПАСЕНИЕТО. НА ТЕЛАТА И НА ДУШИТЕ ИМ. АМИН. 



ЗА ШАРАНИТЕ, НЯМА И НИКОГА НЯМА ДА ИМА ИСТИНСКИ ВЪЛШЕБНИ ХАПЧЕТА. ЗАЩОТО СА ШАРАНИ И ЩЕ СИ ОСТАНАТ ШАРАНИ. ЗАЩОТО, АКО ИСКАТ ДА ИЗБЯГАТ ОТ ШАРАННОТО СИ СЪСТОЯНИЕ, ЩЕ ТРЯБВА МНОГО ДА УЧАТ, ДА РАБОТЯТ И ДА ПРАКТИКУВАТ, НЕ БЕЗ ДОЗА КЪСМЕТ РАЗБИРА СЕ. КОЛКО СА ОСТАНАЛИ ТАКИВА, КОИТО ИСКАТ ДА ПОЛАГАТ УСИЛИЯ ЗА РАЗВИТИЕ ИЛИ ЗА МИСЛЕНЕ? СЪМНЯВАМ СЕ, ДА СА МНОГО.


ШАРАНИТЕ НИКОГА НЯМА ДА ОТКРИЯТ ВЪЛШЕБНОТО ХАПЧЕ, ЗАЩОТО СА СЕ ОТКАЗАЛИ ДА ГО ТЪРСЯТ, ВЪПРЕКИ, ЧЕ ТО СЕ НАМИРА ОКОЛО ТЯХ, НАД ТЯХ, ПОД ТЯХ ИЛИ ДО ТЯХ. ТЕ НЯМАТ ОЧИ ДА ГО ВИДЯТ И СЪРЦЕ ДА ГО ПОЧУВСТВАТ. ЗАЩОТО НЕ ГО ТЪРСЯТ.

Няма да кажа за кого става дума, защото не съм получил съответното разрешение от семейството му. Но всеки, който иска, може да провери в нета за известен човек, ненавършил 55 години.

Направили са му рентген на белите дробове. Изследва ли са му кръвта. Имало завишени тромбоцити. Как тогава докторът, който го е изследвал, го е пуснал да си ходи, без да му направи изследване на съдовете.
Два дни след това е починал. На такъв доктор трябва да му вземат разрешителното за цял живот и да го осъдят да плаща обезщетение на семейството, докато умре. Защото човекът си е отишъл заради неглижирането на очевадни факти.


Баща на 4 деца, доказан ръководител на успешни компании в България и извън страната. Обичан и уважаван от служители и приятели.


Но вижте и материалните аспекти, които не са за пренебрегване:

1. Този човек има към този момент 30 годишен стаж, като повечето от тях е бил осигуряван на максималния осигурителен доход. И какво е получил от тази осигурителна система, докато беше жив - НИЩО. Какво ще получи семейството му от това, че е внасял всяка година максималния размер на осигурителните вноски - НИЩО; Прилича ми много на бай Ганьовското "Имал си, дал си", казано на Иречек, когато човекът се е оплакъл, че са го изръсили с много пари;
2. Един способен ръководител по-малко, отишъл си преждевременно от живота. Сега някой трябва да го замести, но като знам какво е направил моят приятел там, където е работил, надали някой може да постигне тези резултати - а те рефлектират и в качеството му на данъкоплатец, като ръководител на фирма, да не кажа корпорация, като резултати на фирмата, като данъци, платени от фирмата на бюджета, като задоволство от работата, свързана с неговото управление от неговите служители, клиенти и т.н. Да не забравяме икономическата страна, която засяга неговото семейство и близки и тези, които той е подкрепял финансово, чрез дарения;

През целият живот не съм срещал човек като него - не съм чул никога да повиши тон, да отправи някакво негативно послание към нещо, да се отнесе пренебрежително или надменно над някого. Аз съм толкова цинично откровен, че ако е имало такова нещо, щях да кажа: Да, бе, не беше лош, ама понякога се държеше като задник. Или нещо подобно. Това е човекът, за който НАИСТИНА НИЩО ЛОШО НЕ МОГА ДА КАЖА. Имало е случаи да му кажа: Абе човек, направи нещо лошо, нещо нередно, нещо глупаво ако щеш, за да се убедя, че си жив човек. Просто не знаете за какъв човек ставаше дума.


И НЕГО ВЕЧЕ ГО НЯМА. ЗАРАДИ ТЪПАТА БЪЛГАРСКА МЕДИЦИНСКА СИСТЕМА И НАЙ-ВЕРОЯТНО И ЗАРАДИ НЕКАДЪРЕН ДОКТОР ИЛИ ЛЕКАРИ.

Интересно нещо е животът. Гледам през годините, как някои хора просто не искат да умрат - черепът им е счупен, имат запушени съдове, половината мозък не работи, но не искат и не искат да умрат.

А СИ ОТИДЕ НАЙ-ЗДРАВИЯТ ЧОВЕК, КОЙТО СЪМ ВИЖДАЛ. ЧОВЕК, КОЙТО МОЖЕ ДА ПРОБЯГА ДЕСЕТКИ КИЛОМЕТРИ. СТОТИЦИ КИЛОМЕТРИ. ХИЛЯДИ КИЛОМЕТРИ.

Вече може и да се досетите за кого става дума. Понякога ме обзема отчаяние. Трябваха ми два дни, да се отърся от шока, който преживях, научавайки от съпругата му за неговата смърт. Изкрещях, очите ми се насълзиха. Може и да е богохулство, но извиках спонтанно: ЗАЩО БЕ БОЖЕ, ЗАЩО ТАКИВА ХОРА СИ ОТИВАТ ПРЕЖДЕВРЕМЕННО ОТ ЖИВОТА. ОСВЕН, АКО ТАМ ГОРЕ НЯМА ПО-ХУБАВ ЖИВОТ ОТ ТУК, ДОЛУ, НЕ ПРИЕМАМ НИКАКВО ОБЯСНЕНИЕ ЗА РАЗУМНО. НО КОЙ ЛИ СЕ Е ВЪРНАЛ ОТТАМ, ЧЕ ДА КАЖЕ.